Зам.-председател на комисията: Няма крайности в отношенията ни с Македония
Въпросите на нашата обща история с Република Северна Македония са значими, освен като пиедестал за двустранните връзки с България, само че и за самата същина на Република Северна Македония, за самия дух на обществото там.
Това съобщи пред Българска национална телевизия доцент доктор Наум Кайчев, заместник-съпредседател на Съвместната комисия по историческите въпроси.
Според него няма крайности в връзките сред двете страни. Позицията на България е ясна и поредна.
За първите 7-8 месеца са реализирани съществени резултати в средновековната история и разбиранията за общите персони. Той изясни, че не става въпрос за отстъпки, а за придържане към историческите извори.
Моето схващане е, че в полза на самата европеизация на страната, в полза на самото доближаване към Европейски Съюз е да бъде осмислена, и приета, и дъблоко разбрана от жителите тази обща история, сподели доцент Кайчев.
Думите му са дни след съвещанието при президента Румен Радев, на което бе решено, че България няма да даде безусловна поддръжка на Северна Македония за еврочленство.
На 17 октомври следва европейски съвет, на който се чака европейските водачи да вземат решение за старт на договаряния за участие на Северна Македония и Албания. Преди това би трябвало да заседава взаимната комисия по историческите въпроси на Република България и Република Северна Македония.
Припомняме, президентът свика незабавна консултативна среща по тематиката Северна Македония, откакто стана ясно, че последната среща на Смесената българо-македонска комисия по историческите въпроси, която се състоя на 13 септември, беше избрана като " най-безплодната ", защото на нея още веднъж не бе реализирано единогласие по отношение на въпроса с Гоце Делчев. В последно време договарянията за общата история на България и Македония започнаха да буксуват.
На срещата бе решено, че България не дава безусловна поддръжка за кандидатстването на Северна Македония за Европейски Съюз.
Още преди месеци вицепремиерът и водач на Вътрешна македонска революционна организация Красимир Каракачанов първи оповести, че комисията за решаването на въпросите за общата история с Македония не работи. Той прикани страната ни да сложи ултиматум на Македония - в случай че те не се примирят с въпросите от общата ни история, България да не поддържа Македония за Европейски Съюз, а през вчерашния ден даже и загатна, че Вътрешна македонска революционна организация може да излезе от ръководството. Според него Македония единствено употребява България за участие в Европейски Съюз и НАТО.
Възлово се оказа отводът на България да одобри двете страни дружно да празнуват празника на именития деятел и идеолог на Вътрешна македонска революционна организация Гоце Делчев на датата 7 октомври, когато костите му са предадени на Скопие от Георги Димитров.
На 1 август 2017 година страната ни подписа със Северна Македония Договор за добросъседство. Две години по-късно на среща на двамата държавни глави в Познан Борисов и Заев бяха единомислещи, че подписването на Договора е довело до позитивен подтик в партньорството сред двете страни и е асъдействало за разрешаване на спора с името на западната ни съседка и сключването на Преспанския контракт - контракта с Гърция, който докара до приемането на името Северна Македония и отпуши пътя на западната ни съседка към Европейския съюз и НАТО. /БНТ
Това съобщи пред Българска национална телевизия доцент доктор Наум Кайчев, заместник-съпредседател на Съвместната комисия по историческите въпроси.
Според него няма крайности в връзките сред двете страни. Позицията на България е ясна и поредна.
За първите 7-8 месеца са реализирани съществени резултати в средновековната история и разбиранията за общите персони. Той изясни, че не става въпрос за отстъпки, а за придържане към историческите извори.
Моето схващане е, че в полза на самата европеизация на страната, в полза на самото доближаване към Европейски Съюз е да бъде осмислена, и приета, и дъблоко разбрана от жителите тази обща история, сподели доцент Кайчев.
Думите му са дни след съвещанието при президента Румен Радев, на което бе решено, че България няма да даде безусловна поддръжка на Северна Македония за еврочленство.
На 17 октомври следва европейски съвет, на който се чака европейските водачи да вземат решение за старт на договаряния за участие на Северна Македония и Албания. Преди това би трябвало да заседава взаимната комисия по историческите въпроси на Република България и Република Северна Македония.
Припомняме, президентът свика незабавна консултативна среща по тематиката Северна Македония, откакто стана ясно, че последната среща на Смесената българо-македонска комисия по историческите въпроси, която се състоя на 13 септември, беше избрана като " най-безплодната ", защото на нея още веднъж не бе реализирано единогласие по отношение на въпроса с Гоце Делчев. В последно време договарянията за общата история на България и Македония започнаха да буксуват.
На срещата бе решено, че България не дава безусловна поддръжка за кандидатстването на Северна Македония за Европейски Съюз.
Още преди месеци вицепремиерът и водач на Вътрешна македонска революционна организация Красимир Каракачанов първи оповести, че комисията за решаването на въпросите за общата история с Македония не работи. Той прикани страната ни да сложи ултиматум на Македония - в случай че те не се примирят с въпросите от общата ни история, България да не поддържа Македония за Европейски Съюз, а през вчерашния ден даже и загатна, че Вътрешна македонска революционна организация може да излезе от ръководството. Според него Македония единствено употребява България за участие в Европейски Съюз и НАТО.
Възлово се оказа отводът на България да одобри двете страни дружно да празнуват празника на именития деятел и идеолог на Вътрешна македонска революционна организация Гоце Делчев на датата 7 октомври, когато костите му са предадени на Скопие от Георги Димитров.
На 1 август 2017 година страната ни подписа със Северна Македония Договор за добросъседство. Две години по-късно на среща на двамата държавни глави в Познан Борисов и Заев бяха единомислещи, че подписването на Договора е довело до позитивен подтик в партньорството сред двете страни и е асъдействало за разрешаване на спора с името на западната ни съседка и сключването на Преспанския контракт - контракта с Гърция, който докара до приемането на името Северна Македония и отпуши пътя на западната ни съседка към Европейския съюз и НАТО. /БНТ
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ