Въпросът при него вече не е кой, а коя?Основният проблем

Въпросът при него към този момент не е кой, а коя?
Основният проблем в страната към този момент не е ще има ли държавно управление. Или по кое време ще проговори Слави Трифонов. Отшумя даже всенародното неспокойствие за какво Борисов се подпира с патерицата на здравия, не на болния крайник. Застигна ни нова национална драма: Наистина ли Пеевски е пребит от най-страшните съветски спецслужби някъде в Дубай и какъв брой шева са му създали хирурзите в Швейцария?

Оставяме настрани сензационното разобличаване, че „ покушението ” е осъществено поради опита на Пеевски да записва охранителна компания в Катар и да покрие там 60 свои доближени.

По-интересно е за какво Пеевски още веднъж влезе в дневния ред на страната в случай, че го няма нито в медиите, нито в Народното събрание. А се оказа, че липсва на всички. И като цел. И като опрощение.

Вчера се огласи, че свободата на медиите у нас е пропаднала на последното ходило – 112-тото. Станаха ли по-свободни медиите без Пеевски? Намаля ли автоцензурата? А по-малко ненавист ли има в политиката?Или ще се окаже, че когато целта е една, всички са удовлетворени. Няма ли я – всеки е жертва.

Всъщност, постоянно когато замирише на избори, идват две тематики – Росенец и Пеевски. През лятото след щурма на морския бряг, последва непреодолимо предпочитание за турско кафе в „ Берлин ”. Сега в Народното събрание се надцакват за комисия Росенец. Но споделят, Пеевски продал „ Берлин ”. Та по тази причина почитателите му го търсят от Емирствата до Алпите.

Както постоянно обаче, ченгетата се престараха и компютрите станаха компоти. Вместо да го застигне съветско ресто, кремълска диета го преобразила.

И всички питат не кой преби Пеевски, а коя е тайната рецепта. И за какво групата на Движение за права и свободи наподобява по този начин добре на фона целия шкембе гейт.