Да наказваме ли децата - II част
Въпреки всичко казано в първата част, от време на време се постанова да използваме санкции. Колкото и да ни се желае, не постоянно нашето дете може да осъзнае, че постъпката му е неприемлива, единствено по пътя на убеждението. Но с цел да има наказването образователен, а не травматичен резултат, би трябвало да спазвате няколко условия:
Първото и най-важното е, че детето в никакъв случай не би трябвало да се съмнява във вашата обич. Затова наказването би трябвало да бъде против съответна постъпка, а не против него самото. Често не си даваме сметка, само че в положение на афект, можем да кажем неща, които надълбоко да наранят възприятията на дребното създание. Каквото и да е направило детето, в никакъв случай не си позволявайте думи като „ ти си неприятен ”, „ простак ”, „ за какво съм те родила ”. Нека наказването бъде съпровождано с уточнението „ по този начин не се прави ” или „ това е неприятно ”.
А с цел да „ не прави повече по този начин ” дребното създание, би трябвало да разбере точно за какво. Ако му отказвате пояснение, а единствено му налагате правила от позицията на възрастни, не очаквайте позитивни резултати. Дори и да постигнете резултат, той ще се назовава послушание, само че не и образование. Задачата ви е освен да обясните на детето, кое е положително и кое неприятно, само че и за какво е по този начин. Например, за какво не трябва да взема непознатите неща – дано разбере, че другият човек ще се натъжи. Накарайте го да се замисли, по какъв начин самото то би се чувствало, в случай че някой му вземе обичаната играчка без позволение.
След като един път сте обяснили „ за какво не би трябвало ”, пред вас изниква идната задача – да бъдете непрекъснати в това условие. Няма нищо по-объркващо за детето от това, неразрешеното и позволеното да зависят от събитията и моментното ви въодушевление. Не по-малко съдбовно за вярното образование е, вие да му налагате ограничаване за нещо, което таткото или бабата позволяват. За да очаквате детето да се преценява с разпоредбите, те би трябвало да се съблюдават постоянно и от всички членове на фамилията. В противоположен случай сами рушите престижа си на родител.
За да образувате умишлено държание у дребното създание, обсъдете авансово с него, какво да бъде наказването, в случай че правилото бъде нарушено. Най-добре е да му предложите няколко разновидността, а то да избере единствено. Така съвсем няма възможност, да сметне наказването за незаслужено или да се нарани персоналното му достолепие. Ползите от това, да извършите детето дейна страна във възпитанието са доста – то ще развие мощна характерност, възприятие за отговорност, самоконтрол и ще умее да взема единствено значими решения.
Когато налагате наказване, наложително се съобразявайте с възрастта на детето. Дали пък вие не предявявате към него непостижими условия? Например, не е допустимо едно 2-годишно дете да стои спокойно, не и в тази възраст, когато опознава света и всичко му е забавно. При дребните деца също по този начин е огромна неточност да отлагате наказването часове или даже дни след постъпката – те просто не могат да създадат връзка сред двете събития.
Разбира се, най-добре е не да наказвате, а да предотвратявате неправилните действия на вашето дете. Например щом дребният посегне към рискова движимост, да хващате ръката му и да казвате: „ недей ”. Детето ще направи още няколко опита, само че ще пристигна миг, в които ще стартира да се стопира единствено и даже да си споделя възбраната със същата интонация като вашата. По този метод дребното създание не се стресира и травмира. Не се ядосвайте, в случай че не откликне още на първата ви молба, а проявете самообладание. Сигурно сте забелязали, че децата обичат повторенията – освен в приказките и песничките, само че и в общуването. Продължава:
Да наказваме ли децата - I част
Първото и най-важното е, че детето в никакъв случай не би трябвало да се съмнява във вашата обич. Затова наказването би трябвало да бъде против съответна постъпка, а не против него самото. Често не си даваме сметка, само че в положение на афект, можем да кажем неща, които надълбоко да наранят възприятията на дребното създание. Каквото и да е направило детето, в никакъв случай не си позволявайте думи като „ ти си неприятен ”, „ простак ”, „ за какво съм те родила ”. Нека наказването бъде съпровождано с уточнението „ по този начин не се прави ” или „ това е неприятно ”.
А с цел да „ не прави повече по този начин ” дребното създание, би трябвало да разбере точно за какво. Ако му отказвате пояснение, а единствено му налагате правила от позицията на възрастни, не очаквайте позитивни резултати. Дори и да постигнете резултат, той ще се назовава послушание, само че не и образование. Задачата ви е освен да обясните на детето, кое е положително и кое неприятно, само че и за какво е по този начин. Например, за какво не трябва да взема непознатите неща – дано разбере, че другият човек ще се натъжи. Накарайте го да се замисли, по какъв начин самото то би се чувствало, в случай че някой му вземе обичаната играчка без позволение.
След като един път сте обяснили „ за какво не би трябвало ”, пред вас изниква идната задача – да бъдете непрекъснати в това условие. Няма нищо по-объркващо за детето от това, неразрешеното и позволеното да зависят от събитията и моментното ви въодушевление. Не по-малко съдбовно за вярното образование е, вие да му налагате ограничаване за нещо, което таткото или бабата позволяват. За да очаквате детето да се преценява с разпоредбите, те би трябвало да се съблюдават постоянно и от всички членове на фамилията. В противоположен случай сами рушите престижа си на родител. За да образувате умишлено държание у дребното създание, обсъдете авансово с него, какво да бъде наказването, в случай че правилото бъде нарушено. Най-добре е да му предложите няколко разновидността, а то да избере единствено. Така съвсем няма възможност, да сметне наказването за незаслужено или да се нарани персоналното му достолепие. Ползите от това, да извършите детето дейна страна във възпитанието са доста – то ще развие мощна характерност, възприятие за отговорност, самоконтрол и ще умее да взема единствено значими решения.
Когато налагате наказване, наложително се съобразявайте с възрастта на детето. Дали пък вие не предявявате към него непостижими условия? Например, не е допустимо едно 2-годишно дете да стои спокойно, не и в тази възраст, когато опознава света и всичко му е забавно. При дребните деца също по този начин е огромна неточност да отлагате наказването часове или даже дни след постъпката – те просто не могат да създадат връзка сред двете събития.
Разбира се, най-добре е не да наказвате, а да предотвратявате неправилните действия на вашето дете. Например щом дребният посегне към рискова движимост, да хващате ръката му и да казвате: „ недей ”. Детето ще направи още няколко опита, само че ще пристигна миг, в които ще стартира да се стопира единствено и даже да си споделя възбраната със същата интонация като вашата. По този метод дребното създание не се стресира и травмира. Не се ядосвайте, в случай че не откликне още на първата ви молба, а проявете самообладание. Сигурно сте забелязали, че децата обичат повторенията – освен в приказките и песничките, само че и в общуването. Продължава:
Да наказваме ли децата - I част Източник: hera.bg
КОМЕНТАРИ