Въпреки другите модалности, всички положителни терапевти си наподобяват по избрани качества. Как да разберем дали сме попаднали на добър психотерапевт?

Много типове психотерапия са създадени през десетилетията, откогато Фройд за пръв път стартира да се пробва да лекува посредством диалог. Психотерапията през днешния ден се предлага в доста разновидности: Психоаналитикът ще изследва вашето несъзнавано; когнитивният терапевт ще провокира вашите ирационални мисли; екзистенциалистът ще ви насърчи да намерите смисъла в пустинята на съществуването; ще ви насочи към избора на държание, което улеснява връзката ви с другите; феминисткият терапевт може да ви покаже по какъв начин вашите персонални проблеми могат да бъдат прояви на патриархално подтисничество и така нататък

В тази богата екология, нито една терапия или техника не има монопол върху лекуването. В взаимозависимост от съответния подтекст – по кое време, къде, по какъв начин и с кого се употребяват – голям брой подходи, пояснения и държания могат да се окажат ефикасни и потребни или различно неефективни и нездравословни. Като се има поради това и безкрайният набор от решения, по какъв начин евентуалните клиенти могат да кажат коя терапия е добра или неприятна?

Тези общи фактори в действителност са виновни за по-голямата част от оздравяването, което се прави в лечението.

1. Добрата терапия не е другарство.

Има няколко разлики сред другарството и лечението. Първо, може да имате доста връзки с приятелите си. Можете да влезете в бизнес с тях, да вземете пари от тях, да вършиме секс с тях. С вашия терапевт можете да вършиме единствено терапия. Вашият терапевт може да е другарски надъхан, само че не е ваш другар. Ако терапевтът ви е ваш другар, тогава той не може да е ваш терапевт.

Второ, другарството не е належащо да има проект или цел отвън своето лично битие. Можете да се мотаете с приятелите си без друга причина с изключение на тази, че ви е прелестно, привикнали сте или нямате нищо по-добро. Не се мотаеш с терапевта си. Терапията е целенасочена и прагматична, ориентирана умишлено към една или повече взаимно контрактувани цели. Психотерапията не е самоцел.

Трето, вие и вашите другари имате взаимна, равна рекламация за вашата среща. Вашите ползи, потребности и терзания са също толкоз значими, колкото и терзанията на приятелите ви. Терапията не е такава. По дизайн тя е едностранна – става въпрос за клиента. Всяко деяние на терапевта може законно да бъде ориентирано единствено към една цел – подкрепяне на клиента. Терапевтът не може да употребява времето за терапия или лечебните връзки, с цел да се грижи за личните си потребности. Ако вашият психотерапевт употребява времето за терапия с каквато и да е друга цел, с изключение на да ви помогне, тогава това, което прави, не е добра психотерапия.

2. Добрата психотерапия се основава на доказателства.

Добрата терапия включва водене на положителни записи, свързване на примерни обстановки в модели, генериране на хипотези и тестване. Добрата психотерапия е дружелюбна към новите познания. Признава и поправя грешките си. Добрата психотерапия се стреми да предизвиква вярата и да подхранва упованието за смяна, а обещанията ѝ са свързани с обстоятелства. Ако терапевтът ви подсигурява триумф или дава обещание да измененията вашата персона – отидете си.

Има изкуство в положителната психотерапия, защото това е умишлена човешка среща и като такова е присъщо динамично, креативно и неповторимо. Това, което терапевтът предлага на клиента – хода на действието, обясненията и интервенциите – би трябвало да се основава на научни проучвания, доколкото такива проучвания съществуват. Добрата терапия не опонира или пренебрегва научни данни, познания или доказателства. Добрата психотерапия признава простата истина – елементарна, само че не лесна – че доказателствата в последна сметка печелят.

3. Добрата психотерапия удостоверява главното човешко достолепие и стойност на клиента.

Изглежда, че положителната терапия улеснява здравото психологично здраве. Психичното здраве обаче не е дестинация, не е самоцел, не е място, до което стигате в жанр “райски порти ”, с цел да бъдете въведени в самодоволство. Психичното здраве по-скоро е развой, който приемате и употребявате в преследването на определените от вас цели. С други думи – психологичното здраве е вашето шофьорско умеене, а не дестинацията на вашето пътешестване. Следователно терапевтът не е водач, а е вашият инструктор по кормуване.

Добрата терапия се отнася до преценки, само че не става въпрос за съдене на хора, по същия метод, по който църквата би трябвало да се грижи за финансите, само че не би трябвало да е за пари. Повечето хора, които идват на терапия, са били преценявани задоволително остро за своите проблеми – от самите тях, техни връстници, съпрузи, работодатели, съседи и постоянно обществото като цяло. Също по този начин са получавали доста препоръки. На терапия хората идват за опит, излекуване и промяна. Това, което изискват е схващане, съпричастност, внимание, приемане и поощряване.

Точно както хирургът има обвързване да оперира, без значение от идеологията, моралния темперамент, благосъстоянието или етническата принадлежност на пациента, по този начин и терапевтът би трябвало да приема, слуша и да се стреми да разбере, да реагира по подобаващ метод и да уважи човешкото на всеки клиент, без значение от това какъв брой терапевтът харесва или утвърждава даденият клиент. И ненужно е да споделяме, че положителната терапия не съжалява, покровителства, злоупотребява, изоставя, манипулира, лъже или изневерява.

4. Добрата терапия предизвиква и моделира точна, почтена и навременна противоположна връзка и връзка.

Видеоигрите са извънредно известни. Една от аргументите е, че хората, които играят доста, могат да задобряват доста. Те задобряват, тъй като средата на видеоигрите обезпечава навременна, поредна, непрекъсната и точна противоположна връзка: Убивате неприятния човек, преминавате на равнище 2; неприятният човек те убива, повтаряш равнище 1. По същия метод клиентите се усъвършенстват, когато получават навременна, точна противоположна връзка в лечението.

Много от нашите срещи с хора отвън лечебната зала са маниерни, деликатни или плитки. Много от тях са допрени от машинация или изумени от нехайство. Нашите връзки в света постоянно се стремят да скрият, а не да разкрият същинските си планове, с цел да избегнат истината, а не да се изправят пред нея. Често се опасяваме да кажем какво в действителност усещаме и мислим; опасяваме се да не нараним и да не бъдем наранени; опасяваме се, че нашите секрети ще излязат нескрито и ще бъдат употребявани против нас. Истината може да ни освободи. Но повече, в сравнение с желаеме да бъдем свободни, желаеме да принадлежим и да се разбираме, тъй като по този начин оцеляваме.

Терапията основава пространство, което кани, чака и е напълно предумишлено предопределено за прям и разкриващ разговор. Това е безвредно пространство за клиентите да се изразят почтено, да схванат същинските си усеща и да работят с терапевта, с цел да схванат по какъв начин да употребяват тази информация в своето пътешестване към осъзнаването.

5. Добра терапия = добър лечебен съюз.

Като цяло най-хубавата прогноза за триумфа в лечението е доближаването – възприятие на доверие и почитание сред участниците; лечебен съюз. Когато няма връзка, няма терапия. По този метод, до момента в който терапевтът може да наподобява добре на хартия – умел, добре подготвен и така нататък – в случай че при среща с него (в рамките на първите няколко сесии) не чувствате никаква химия, няма доверие, нито топлота, тогава евентуално е най-добре (и за двама ви ) в случай че стрете да работите дружно.

6. Добрата терапия предизвиква независимостта и компетентността на клиента.

Ако лечебният развой не се движи в посока на възстановяване на устойчивостта на клиента, независимостта, вземането на решения и житейската подготвеност, тогава лечението не се организира. Ако възхищението ви от терапевта се покачва в тандем със самочувствието ви, евентуално не сте на добра терапия. Добър симптом за терапия на ръба на неуспеха или терапия, която не е сполучлива е когато вашата взаимозависимост от терапевта се усилва с течение на времето. Терапията не се състои в разпределяне на решения на проблеми; става въпрос за образование на клиента да взема решение проблеми.

7. Добрата терапия взема поради историята и биографията на клиента.

Някои лечебни подходи се концентрират най-много върху тук и в този момент или в бъдещето, до момента в който други се концентрират основно върху преразглеждане на предходен опит. Така или другояче положителната терапия дава опция да разкажете за детството си. Миналото не е единственият ключ, само че постоянно е един ключ към сегашното. Може да не се фокусираме върху него, само че е добре да го приемем. Всички идваме от някъде. И откъдето идваме има последствия за това къде сме и кои сме. Биографията на човек дава карта на неговото опитно поле; това е подтекст, в който държанието може да бъде разбрано. Миналото може да не дефинира сегашното, само че сигурно ни дава база за добра терапия.

8. Добрият психотерапевт регистрира индивидуален опит и вътрешния свят на клиента.

Хората изживяват живота посредством сетивата си. Нашите самостоятелни сетивни прекарвания са завършени от нашия генетичен състав и житейски опит, и двата типа са неповторими. Така, до момента в който на някакво равнище всички сме в това дружно, на друго, с цел да перифразираме Лили Томлин, всички сме сами в това. Което значи, по какъв начин вие си представяте и обработвате света, може да е много друго от това, по какъв начин аз го върша. Добрите терапевти знаят, че с цел да схванат клиента, те би трябвало да схванат неговият индивидуален опит. Добрата терапия е любопитна за вътрешният свят на клиента. С други думи, положителната терапия приема, че до момента в който, да вземем за пример, майка ви е по всяка възможност средностатистически човек по справедливи измервания, тя е специфична за вас, поради това по какъв начин е показана във вашия индивидуален свят.

9. Добрата терапия се случва, когато клиентът прави своята част от работата.

Както родителите вършат с децата си, по този начин и терапевтите са склонни да поемат прекалено много заслуги за триумфа на своите клиенти (и прекалено много да упрекват за провала). Всъщност и родителите, и терапевтите са по-малко мощни, в сравнение с те (и светът) имат вяра, че са. Клиентските фактори като вяра, мотивация, запаси, обществена поддръжка съставляват доста повече от качествата и характерностите на терапевта при установяване на резултата от лечението. Цялата терапия в главен смисъл е самотерапия. Ако лечението би трябвало да работи за клиента, клиентът би трябвало да работи за лечението. Както се споделя в една смешка: Колко терапевти са нужни, с цел да сменим крушката? Отговор: Един, само че крушката би трябвало да желае да се промени. (И да, хуморът принадлежи към положителната терапия).

10. Всеки добър психотерапевт предлага поддръжка, образование и подтиква дейностите.

Добрата терапия ангажира клиентите на голям брой равнища. Тя включва страстите, познанието и държанието на клиентите. Често напъните в лечението се концентрират първо върху безапелационното схващане на клиента, установяването на съюз и опознаването на вътрешната архитектура на клиента, житейските условия и персоналния роман. Тогава положителната терапия също ще улесни ученето – нови прозрения, нови способи на мислене, другарство с другите и ръководство на страстта. И най-после, положителната терапия включва фокус върху дейностите на клиентите в света – упражняване на нови умения, разбиране на нови привички и нови способи за напредване по света.

Ако сте на терапия, чувствате се самичък и занемарен, в случай че не сте научили нещо ново и в случай че държанието ви въобще не се е трансформирало, тогава не сте в лечението, най-малко не в лечението, която е от изгода.

Автор: Диана Гинова – Психолог и психотерапевт