Въпреки модерните времена, много жени и мъже продължават още да

Въпреки модерните времена, доста дами и мъже не престават още да считат, че най-значителната роля на дамата, всред всички, е тази - да бъде майка. Коронната й роля, ролята за „ Оскар ”, която я прави пълностоен човек. Да, на един стадий може да се отдаде на кариерата си, да, може да пътува известно време, да залитне по първокласен, всемирски даже, живот без задължения, само че рано или късно, в един прелестен ден тя осъзнава, че всичко е било незадоволително, в случай че не роди дете. Така действа човешкият жанр, инстинктът за продължение на гените го води напред в развиването му, без значение от времена и настройки.

Правото на избор

Родителството е или най-малко би трябвало да бъде умишлен избор. Колкото по-съзнателен, толкоз по-добре. Но " избор " е основната дума в тази ситуация. Към него може да се подходи толкоз самостоятелно, колкото майки, че и двойки има по света. Има двойки, които възнамеряват прекалено много целите си имат цялостно единодушие по отношение на подредбата им – работа, жилище, малко пътувания и свободни проекти и „ когато сме подготвени ”, стартира процедурата по бебеправене. Други двойки се събират точно поради „ най-сладката неточност ”, бебето, то изпреварва всички стъпки по планирането на живота.

“А има такива двойки, които единомислещо просто не желаят деца. ”

Да, от време на време е доста е мъчно да си признаят, да се отърват от възприятието за виновност и обвързване, от всеобщото удивление и даже пренебрежение. Но един път създали и признали този избор, свободата е голямо облекчение и те могат да продължат живота си, както са го желали и представяли.

" Но кои са аргументите една жена да не желае дете?! " - ще подскочат възмутени мнозина. Ами оня всепоглъщащ майчин инстинкт, биологичният часовник не тиктака ли при тях с пронизителен звук към 30 те години? А и да си признаем, половите стандарти жигосват такива дами, до момента в който на мъжете като че ли им е по простено.

Заради него. Да, една от аргументите е точно мъжът. Освен очевидната му роля в зачеването, от време на време нежеланието му да стане татко е толкоз мощно, колкото любовта на дамата към него. И тя може да се помири и също да се откаже да стане родител. Има мъже, които просто не желаят да сменят памперси, да будуват през нощта, да е разбъркано, да е шумно, да не дефинират сами всекидневието си и да възнамеряват сами бъдещето си. Нерядко се стига до разлъка, в случай че въпреки всичко дамата желае бебе. Би било добре, когато връзката се задълбочава, този въпрос с децата да се обясни доста ясно и без недомлъвки. Ако за един мъж неналичието на бебе е независимост, за дамата да бъде с подобен мъж е загуба на време и страсти. Но в случай че една разведена жена с отраснало дете срещне подобен мъж, това е един много успешен сюжет и за двамата.

Заради себе си. Има дами, които в действителност просто не желаят да имат деца, колкото и необикновено да звучи това. Световната история, че и нашата демонстрира, че доста дами умишлено остават без потомство по същите аргументи, по които и мъжете. Загуба на свободата, пренареждане на живота, подобен, какъвто доста си го харесват. Има и доста дами с прочувствено контузии в детството, отрицателни връзки с родителите си, които носят надълбоко в сърцето си отвод от построяването на лично семейство. Страхът от раждането, от незнайните в кърменето, възпитанието могат да са толкоз мощни, че даже и да няма умишлен отвод, с времето това решение просто да се отсрочва и отсрочва, до момента в който дамата стигне до стадий или възраст, в който този въпрос към този момент не настоящ нито за нея, нито за колегата. За други пък е мъчно въобще да намерят подобен. Независимо от аргументите, да не срещнат дълго време мъж, който да видят в облика на татко, напряко отхвърля доста дами от семейство въобще. А за нашите разбирания, " самотна " майка да зачене по неестествен път е към момента прекомерно екзотична алтернатива. Семейните двойки с дом и работа са с преимущество при осиновяване, пред " самотните " майки.

Заради метода на живот. Кариерата е най-главният фактор. Двойки, само че най-много дами, на виновни позиции, просто нямат време за семейство. Ако кариерата е техен дълг – отдадени лекари, адвокати, мениджъри, хора, които с компликации развиват личен бизнес, всяка минута на централизация е от голяма важност. А е реалност, че едно бебе обръща живота надолу с главата. Ако си се борил със зъби и нокти за всеки триумф и той зависи напълно от теб, в случай че работата те е построила и е неделима част от теб, отводът даже краткотрайно от нея е невъобразим. А в случай че съвестта им е толкоз огромна, не биха желали да отглеждат дете, за което все да нямат време. Ако не можеш даже и за малко да се посветиш на дребното дребосъче, за какво да го създаваш. Има двойки, които пътуват прекалено много, които имат добър обществен живот, въобще всекидневието е по-силно от инстинкът за стесняване на гнездо и развъждане на потомство. Финансите за доста хора са основателна причина – разноските по едно бебе, респективно дете въобще не са дребни и да бъде отглеждано то в лишаване, за доста хора е чиста безнаказаност. А и съм чувала доводи като този, че светът е извънредно място за живот, образование, даже околната среда е отровна, за какво да сътворяваме още един човек, който да се мъчи...

Независимо по какъв начин гледаме на родителството, от каква вероятност, с какъв човек един до друг, би трябвало да знаем някои неща:

Честността на първо място.

Трябва да можем да си признаем на глас претекстовете, поради които не желаеме деца. Това е най-трудната част, само че честността би трябвало да е водеща в връзките сред мъжа и дамата. Ако сме уверени, че не е желаеме дете, е етично да го споделим с колегата си още щом връзките ни се задълбочат, тъй като той може да желае деца и тази връзка да е предопределена към край от самото си начало. Съответно да го попитаме на собствен ред какво мисли за децата, желае ли, подготвен ли е, да го следим по какъв начин се държи с тях и да вършим своите заключения. Да не оставяме този въпрос в неопределеното бъдеще, а да го сложим в идните една-две години, да вземем за пример. Останалото е вложение на скъпоценно време с човек, с който нямаме бъдеще.

Ако се колебаем, желаеме деца или не, би трябвало да знаем:

Няма уместно време за забременяване. Единствено биологията и психическата настройка оказват помощ или пречат в това малко знамение. Само те ще ни разрешат в даден миг да имаме бебе – всичко зависи от нашето предпочитание или отвращение. Много двойки живеят с нежната мисъл, че единствено не са решили, бебето не е станало. Всъщност те може въобще да не могат да имат деца.

Няма подобаващ статут, нито финансово състояние, нито стадий в кариерата, нито преференциален заем от банката, нито цени на парцелите – парите в никакъв случай няма да стигат, в случай че не гледаме на тях по верния метод. Да, разноските са доста, само че и опциите да пестим от тях – също.

Колкото по-дълго отлагаме, желаеме, само че няма да е тъкмо в този момент, тази година, а идната ни покачат и би трябвало да се потвърждаваме, толкоз повече опасности си навличаме. Здравни – това е ясно. Но и вероятността за едно дете да има възрастни родители, когато то е на 20, те да са към 60 години въобще не е почтена по отношение на детето. Връзката сред родители и деца би трябвало да е витална и близка, а с възрастта склонността да одобряваме нови хрумвания, да опитваме нови неща, самата ни сила спада. Дори стремежът да са настоящи за младите си деца може да е изтощителен.

Ако въпреки всичко в действителност не желаем деца и не желаем да се ровим в аргументите, единомислещи сме без прикрити мисли, би трябвало да сме задоволително и мощни да защитим това решение като право на избор - да дадем живот или не. Такъв, какъвто имат и родителите. А като общество или като другари и близки на сходни двойки, дано бъдем толерантни към този избор и да оставим хората на мира. Без да изправяме пред съд никой, който е взел независимо решение за личния си живот.