Въпреки името си, мамутът не е най-голямото сухоземно животно от

...
Въпреки името си, мамутът не е най-голямото сухоземно животно от
Коментари Харесай

Неандерталците са ловували слонове два пъти по-големи от днешните

Въпреки името си, мамутът не е най-голямото сухоземно животно от плейстоцена. Този статус принадлежи на неговия родственик, слонът с прави бивни (Palaeoloxodon antiquus), който е тежал до 13 тона и е живял в Азия и Европа до преди към 100 000 години. Антрополозите допускаха, че неандерталците са ловували този колос, може би даже до изгубване на типа, само че доказателствата до момента бяха двусмислени.

 Palaeoloxodon antiquus - recreación Ambrona

В продължение на към 700 000 години, счита се, Palaeoloxodon е оцелявал по полята на Южна Европа и Близкия изток, разширявайки обсега си в Централна Европа сред ледниковите интервали. Огромният им размер допуска, че най-големият зложелател на възрастните евентуално е бил липса на храна, а не хищниците… най-малко до момента в който не се натъкнат на подобен, който може да употребява оръжия и да работи в екип.

Но макар че уменията на неандерталците да вършат принадлежности са им дали способността да се оправят с Palaeoloxodon, това единствено по себе си не потвърждава, че са го създали. Борбата против диво животно с подобен размер би била ужасяващо прекарване, даже и с могъщи оръжия като копията, и може би не си коства, в случай че по-голямата част от месото няма да бъде употребявано по една или друга причина. Въпреки това, в скорошно изследване, екип, управителен от професор Сабине Гауджински-Виндхойзер от Центъра за археологически проучвания MONREPOS, показва обилие от белези по костите като доказателство, че.

 Elephasantiquus

Доказателствата идват от обекта Neumark-Nord 1 покрай Хале, Германия, където са открити 3122 кости, бивни и зъби, за които се счита, че идват от повече от 70 слона с прави бивни, датиращи от преди към 125 000 години. Гауджински-Виндхойзер и съавторите откриват белези от рязане върху доста от тези кости, които могат да дойдат единствено от каменни принадлежности, употребявани за нарязване на месо.

Въпреки че разчистването на слонове, умрели по други способи, може да остави същите белези като клането и разфасоването, концентрацията на толкоз доста кости на едно място прави това малко евентуално. Нещо повече, костите в по-голямата си част идват от изцяло пораснали човеци – малко евентуални цели даже за най-смелите месоядни животни по това време и нещо, което не може да се появи инцидентно. Изглежда неандерталците са предпочитали да се борят със зверове, които тежат два пъти повече от най-големите африкански слонове, само че евентуално са били сами, а не с женски човеци и дребните им, които обаче са в стадо.

Авторите пресмятат, че би лишило няколко дни на екип от неандерталци да разреже един подобен звяр, да не приказваме за обработката му. И защото те не могат да оцелеят единствено на месо, на една група (семейство) от 25 души биха били нужни 3 месеца, с цел да изяде целия слон.

Затова в случай че ловците не са си основали всички тези проблеми единствено с цел да пропилеят най-после по-голямата част от храната, създателите считат, че това демонстрира, че най-малко някои неандерталци са живели на по-големи групи, в сравнение с се предполагаше преди. Tе или са се заселвали на едно място за обилни интервали от време и са могли да сушат или да замразяват месото, или голям брой племена са се събирали дружно, с цел да копаят клопки и да пируват седмици наред с улова. Такива събития са улеснили доста културния продан.

Населението, което остава на едно място и събира зеленчуци за гарнитура на печения слон, може да е трансформирало локалната среда повече, в сравнение с се смяташе до момента.

Това не значи, че ловът на слонове е бил повсеместен измежду неандерталците. „ Все по-ясно е, че [те] не са били идентични на всички места и, което не е изненадващо, са имали цялостен боеприпас от адаптивни способи, който им е разрешил да съумеят в разнообразните екосистеми на Евразия в продължение на повече от 200 000 години “, разяснява доктор Брит Старкович от университета в Тюбинген, който не взе участие в проучването.

Находката също трансформира гледните точки за голям брой други места, където са открити кости на мамути (макар и на половина по-малки от Palaeoloxodon) и даже по-малки носорози, дружно с неандерталски принадлежности.

   
Източник: chr.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР