Въпреки че политическата интрига винаги се върти около това кой

Въпреки че политическата конспирация постоянно се върти към това кой ще бъде на власт, има сериозен риск да изпуснем огромната вест. Тя не се изчерпва с това кой ще завоюва изборите. Голямата вест е, че за няколко години в България се роди нещо извънредно за последните 20 години. Наличието на мощна съпротива.

Спомнете си за ГЕРБ преди пет-шест години. Никаква опозиционна блокада. Абсолютно раздробено дясно пространство, към момента в нокаут след разпада на Реформаторския блок и разногласията сред " Да, България " и " Нова република ". Синьото с безчет нюанси - тъмносиньо, светлосиньо, морскосиньо. Също: Слави Трифонов към момента не е направил партията си, някъде в бъдещето се мержелее най-вече едно злощастно изявление с. Facebook стената му няма никакво въздействие, направена е прекомерно скоро. Радев още не се е появил на хоризонта, а Цецка Цачева е цанена за президент по документи и " Майка на нацията " по премиерска повеля и премиерска безсмислица.

Най-важното обаче: Българска социалистическа партия тогава бе доста покрай дънното втурване на Орешарски и фамозния неуспех през 2013-та година. Едва ли някой тогава слагаше в сметките появяването на Нинова и рестарта, който тя направи. Но този рестарт е към този момент е реалност: както по социологически изследвания, по този начин и по политическо наблюдаване. Българска социалистическа партия съумя да се раздели с доста от вечно заседналите фигури от предишното, а вътрешната съпротива в партията бе знак за оздравителни процеси. Освен това под водачеството на Нинова в Народното събрание се появиха депутати с безспорни качества - проф. Георги Михайлов, Явор Божанков, Стоян Мирчев.

Сещате ли се по какъв начин през половината от времето си на власт Борисов имаше постоянно губещ противник, успехите над който цитираше до умопобъркване - Станишев? За ГЕРБ бе извънредно елементарно да побеждава Станишев 11 избори поред, а след това да заплашва, че в случай че не победи още веднъж, ще се върне Станишев. Но това освен, че омръзна, а към този момент е от дълго време в историята. Настоящето е друго: обръчът към Борисов се е стегнал от всички страни. А възобновяване на Българска социалистическа партия не е обвързвано само с сполучливи опозиционни офанзиви, само че и с управнически капацитет.

Независимо от това какво ще се случи на изборите, образуването на мощна съпротива бе извънредно належащо. Понеже властта - която и да е, без значение дали е на Борисов или на някой различен, е една, когато е оставена сама на себе си, и друга, когато е под пресечен огън. Да управляваш с компликации доста постоянно е синоним на това да управляваш добре; или най-малко не толкоз мракобесно, колкото при дълголетен комфорт и статисти в съпротива. Коварството в българските избори е, че постоянно се чака избавител, до момента в който вторият и по-голям въпрос - кой управлява и следи месията - остава нормално обратно. Но към този момент не е по този начин. И по всички проличава, че няма да бъде.

* Материалът е на Георги Петров и е оповестен в уеб страницата actualno.com