Историята на метъра
Въпреки че през днешния ден я имаме за даденост, универсалната мерна единица метър в действителност е необикновено нещо. Тя разрешава на учени, разграничени по просвета, език, раса и хиляди километри разстояние, да работят дружно по задания и проблеми, все едно са един до различен. И по този начин, по какъв начин се появява метърът?
Преди да го обсъдим, значимо е да разберем какво в действителност съставлява той. Преди него, европейските общоприети (малко или много) единици за мерене е ярдът и инчът. Въпреки че през днешния ден има интернационално открита точна дължина за 1 инч, преди няколкостотин години тази дължина в известна степен варира.
Например, в продължение на стотици години формалното определение на инча е следното:
На някои места 1 инч пък е еднакъв на комбинираната дължина на 12 макови семена… Както написа в книгата „ Ръководство на Британия за числата и измерванията “, горното определение е въведено по време на ръководството на крал Едуард II през 14 век. Известно е обаче, че ечемичните зърна са били общоприета мерна единица в продължение на стотици години.
Също по този начин, още по-рано, през 1150 година, крал Дейвид от Шотландия афишира „ широчината на палеца на човек “ за общоприета мерна единица, която като доста от останалите ограничения, въпреки и очевидно практична, е и много глупава, в случай че търсите каквато и да е акуратност. Но макар крал Дейвид, ечемикът остава желаната из цяла Англия мерна единица в продължение на стотици години.
Ечемик
Удивително, само че общоприетата стойност за инча не се приема в международен мащаб чак до 1 юли 1959 година, откакто по-рано, през февруари, няколко страни групово не подписват Международното съглашение за ярда и паунда. В това съглашение страните, в това число Съединени американски щати, Канада, Англия, Южна Африка, Нова Зеландия и Австралия, вземат решение 1 инч публично да бъде дефиниран като 25,4 милиметра.
И по този начин, какво направи метричните единици толкоз точни, че да са за предпочитане да дефинират дължината на инча пред зърната ечемик? Това, което ги прави желани, е че метърът е извлечен от нещо, което всеки по Земята може да употребява за информация – самата Земя.
Идеята за въвеждането на метъра като мерна единица се появява за първи път по време на Френската гражданска война. Като образец за това какъв брой нужна е общоприетата единица, съгласно Кен Адлер, създател на „ Мярката на всички неща: Седемгодишната авантюра, която промени света “, има към 250 000 разнообразни ограничения и теглилки в приложимост във Франция по това време.
Превземане на Бастилията, 14 юли 1789 година, художник: Жан-Пиер Уе
Френската академия на науките избра втората концепция заради обстоятелството, че гравитацията може да варира въпреки и леко според от това къде се намирате на Земята, което би повлияло на люлеенето на махалото, което ще направи универсалността на стандарта невъзможна.
Но макар че методът за приемане на единицата е контрактуван през 1791 година, точният размер на един квадрант от земния меридиан по това време не е бил прочут. За да го открият, двама популярни френски астрономи от това време, Пиер Мешен и Жан-Батист Жозеф, потеглят от Париж в две противоположни направления, с цел да дефинират дължината на земния меридиан сред Дюнкерк и Барселона.
В последна сметка двамата вършат нужните измервания, само че породи проблем – Мешен позволява дребна, само че все пак забележителна неточност доста рано в процеса на картографиране на меридиана, която е открита чак по-късно. Той не съумява да вземе поради, че въртенето на Земята я прави с нееднородна форма. В резултат това измерванията му са неверни, въпреки и със напълно малко. Тази неточност обаче ще излезе скъпа на Мешен, тъй като до момента в който пътува отначало за нови измервания, с цел да я поправи няколко години по-късно, той се разболява от жълта тресчица и умра.
Докато двойката обаче обикаля из цяла Европа, с цел да прави изчисленията си, французите въпреки всичко се нуждаеха от нещо, по което да клибрира метъра, и по тази причина те вършат няколко платинени пръти с дължина „ 1 метър “ въз основата на по-ранни и по-малко точни калкулации. Когато двойката се връща и през 1799 година към този момент се дефинира точната (почти) дължина за метъра, прътът, който е най-близо до този резултат, е подложен в трезор и става формалният стандарт за дължината на метъра. По-късно същата година, по този начин наречената метрична система се популяризира в цяла Франция.
Този платинен кол, прочут като mètre des Archives, в действителност беше употребен дословна като линийка, към която всички други измервателни уреди са калибрирани в продължение на няколко години. Въпреки това, върху научната общественост бързо се оказва напън да откри по-ефективен, елементарно възпроизведим способ за установяване дължината на метъра, защото от ден на ден и повече страни стартират да ползват метричната система.
В края на краищата, метърните пръчки, който са изготвяни от метал по истинската платинена, са били податливи както към повреди, по този начин към общоприетоо изхабяване, което води, несъмнено, до една неустановеност тази железна мярка същата дължина ли е, не е ли, което пък забавя или изцяло стопира международния теоретичен напредък.
За да се позволи този проблем и с цел да може всеки да бъде организиран повсеместен стандарт за мерната единица, представители на над двадесет страни бяха поканени в Париж да се включат към Международната комисия за метъра. Тези представители се срещат няколко пъти от 1870 до 1872 година и вземат решение за изливането на няколко нови „ метрични прототипа “, направени от 90% платина и 10% иридий, които ще се трансфорат в новия стандарт, по който всички ще сее водят.
С течение на времето ние ставаме малко по-взискателни към процеса на дефиниране на метъра. От 1960 година формалното определение се трансформира на:
То остава единствено до 1983 година, когато дефиницията за метър още веднъж се трансформира, защото технологията за премерване продължава да се усъвършенства.
…
Днес измерването на метър към този момент е стигнало цялостен кръг като се връща към първичната предложение за дефинирането му да се потребление време, въпреки че този път се употребява малко по-сложна технология от махалото. По-конкретно, метърът е избран като тъкмо:
Това е цифрата, за която е реализирано всеобщо единодушие, откакто учените я мерят, употребявайки нещо, което всеки добър академик би трябвало да включи в опитите си за най-много резултат – лазери.
Каква е разликата сред актуалната дължина и тази от измервания на Мешен и Жозеф? Оказва се, че техният метър се разграничава от модерния единствено с половин милиметър.
