Как ранните пилоти са стреляли с картечницата през витлата на самолета
Нека се потопим в един въпрос, който вълнува мнозина от десетилетия насам: по какъв начин старите изтребители са стреляли по врага без да уцелят личните си витла?
Представете си обстановката: началото на 20-ти век, Първата международна война, самолетът е новото огромно нещо – и следва да промени багра вечно. Въпреки това инженерите към момента не знаят по какъв начин да го употребяват за задачите на армията – и най-много: по какъв начин да стрелят през витлото, без да го уцелят.
Така се появява синхронизираща предавка, дело на холандският инженер Антъни Фокър.
Това устройство гарантираше, че картечницата на самолета ще стреля единствено когато витлото не е на пътя, което означаваше, че водачите към този момент могат да стрелят безвредно.
Картечница Vickers с комутатор, както се инсталира на аероплан (Wikimedia Commons / Public Domain)
Прекъсващата предавка е обвързвана както с витлото, по този начин и с картечницата, като основава нещо като машинален темп сред двете, с цел да се подсигурява, че картечницата стреля единствено когато е безвредно. Витлото се върти и всякога, когато някоя от лопатките не е пред картечницата, прекъсващата предавка разрешава на картечницата да изстреля един патрон. В момента, в който лопатката се върне в рисковата зона, механизмът блокира изстрела.
Този синхронизиран танц на машините е това, което е разрешило на ранните водачи да изстрелват през витлата си, без да изпокапят от небето.
Изобратението на Фокър не е било толкоз потайно, колкото бихме предположили, и надлежно слухът за прекъсвача се разчува и други инженери стартират да основават свои версии.
Един от забележителните разновидности е Constantinesco („ CC “ gear) – наименуван на името на основателя си Джордж Константинеску, румънски инженер, работещ за Съюзниците. Той употребява хидравлична технология, с цел да защищава витлата.
По времето, когато стартира Втората международна война, самолетите към този момент са се развили много. Военновъздушните сили стартират да употребяват моноплани със затворени пилотски кабини, а прибиращите се колесници стават по-често срещани. Интересно е обаче, че някои изтребители към момента използваха витла, които можеха да се окажат на огневата линия, което означаваше, че прекъсващите механизми към момента бяха настоящи.
Въпреки че технологията е напреднала, като някои самолети имат инсталирани на крилата оръдия, които не е трябвало да се тормозят за витлата, към момента е имало доста такива, при които оръдията са били инсталирани във фюзелажа.
Прекъсващите предавки остават до Втората международна война.
