Гуардадо: Меси е най-великият футболист в историята
Въпреки уговорките си по време на международните финали в Русия, именитият Христо Стоичков още веднъж приготви изненади за феновете на предаването „ Код спорт “ по ТВ+. Първи пред Камата и камерата на телевизионния колос „ Унивижън “ застана мексиканският национал Андрес Гуардадо.
- Андрес, благодаря ти, че одобри да дадеш това изявление!
- Удоволствие е за мен!
- 31-годишен, а към този момент 142 мача в националния тим.
- 142?!
- 142. Лесно е да го кажеш. Аз и ти обаче знаем какво в действителност стои зад тази цифра. Разкажи ни по какъв начин се чувстваш да си на половина от Мексико и на половина от Бетис?
- Истината е, че се усещам доста добре. Гордея се с кариерата си до момента, както на клубно равнище, по този начин и в националния тим. За всеки футболист това е нещо като сбъдната фантазия – да играеш за родината си, както и в едно от най-силните шампионати в света – испанското. Както ти загатна, имам над 140 мача и присъединяване на четири международни шампионати - звучи някак елементарно, само че напълно друго е, когато човек го реализира. Толкова доста неща съм претърпял, че удоволствието от претърпяното по терените е двойно.
- Сигурно е доста мъчно да се опиташ да сравниш ПСВ (Айндховен) с Бетис, само че си припомням, че когато играеше в Холандия, там почитателите пееха твоето име. Беше същински кумир за тях. Дали един ден ще чуем последователите на отбора от Севиля да пеят по същия метод?
- Дано! Това е същинска поддръжка от страна на публиката, която най-добре стимулира всеки състезател. Кара те да се чувстваш обичан и ти дава крила, с цел да дадеш всичко от себе си, да чувстваш дълг към тима си и да играеш даже по-добре от нормалното равнище. Мисля, че такава любов, като тази която ми демонстрираха почитателите на ПСВ (Айндховен), до момента не съм чувствал. Мога единствено да я сравня с онази още при започване на кариерата ми, когато бях в родния Атлас. Фактът, че го вършат за теб почитателите на толкоз огромен тим като ПСВ (Айндховен) е в действителност огромно самопризнание. Всичко, което се случи там ще бъде постоянно на едно в действителност доста особено място в сърцето ми и ще остане като благ спомен за цялостен живот.
- Но най-хубавото нещо са брачната половинка ти Сандра и синът ти Максимо - прелестното ти семейство, нали?
- Човек не може да желае от живота повече от това. Понякога хората споделят, че фамилията е мотор на живота и мисля, че моят случай е доказателство за тази максима. Те са мотор, както за живота ми, по този начин и за професионалната ми кариера. Нещото, което ме кара да се разсънвам благополучен всеки ден, да минавам с усмивка даже и най-тежките тренировки, да се боря всекидневно. Все още се усещам млад на 31 години и се надявам да ми остава доста досега, в който ще се отдръпва. С всеки минал ден чувствам, че остава все по-малко време от кариерата ми и стартирам да правя оценка повече нещата, които преди този момент просто не съм забелязвал или съм смятал за даденост. Приоритетите на човек се трансформират доста, когато към този момент има лично семейство. Аз съм в миг от живота ми, в който се пробвам да се любувам на всичко, а синът ми и брачната половинка ми вършат по този начин, че се веселя двойно повече на всичко хубаво в живота.
- Бетис е клуб с огромна история в Испания. Какво можем да чакаме още от Андрес там? Готов ли беше за това предизвикателство?
- Точно това ме накара да мина в Бетис и да бленувам за триумфи тук. Човек би трябвало да търси развиване в кариерата си. Изключително добре се усещах в предходния ми клуб ПСВ, само че човек не би трябвало да стопира да се развива, а би трябвало да търси нови провокации. Вече една година съм в Севиля и мога да кажа, че съм доста удовлетворен от обстоятелството, че одобрих офертата на Бетис. Публиката е страхотна, само че за положително или за неприятно е също и доста взискателна. Проектът, по който работим е нещо ново. Ръководство на Бетис е в действителност устойчиво, като през тази година бяха направени доста мощни прехвърляния и несъмнено не закъсняха резултатите и фантазиите за триумфи и в Европа. Успяхме в действителност да изненадаме прелестно почитателите и към този момент можем да кажем, че планът е сполучлив. В персонален проект също съм удовлетворен с развиването на нещата и бленувам за повече. Освен това, да постигнеш нещо с по-скромен клуб като Бетис е доста по-голям триумф, от това да го направиш с някой от грандовете, абонирани за купата или за купата.
- В днешно време, когато има някакво забавно видео, то обикаля света и може да бъде забелязано по всевъзможни канали, интернет, телефони... Гледах едно видео, в което ти си с Максимо на ръце след мача с Барселона и се срещате с Меси за подпис и фотография.
- Не знам кой беше по-щастлив от двама ни тогава. Дали Максимо или аз. (смее се). Това е по този начин, тъй като мисля и съм го повтарял неведнъж, че Меси е най-великият футболист в историята. Казвам го, съзнавайки, че от претърпяното и времето, в което ми е несъмнено да пребивавам, може да изпускам някоя легенда. Да, не съм имал щастието да виждам всички огромни фигури, само че за мен Меси е човекът-футбол. След всичко, което стана в оня мач с Барселона и без значение от тежката загуба, аржентинският маестро е непостижим.
- Това е част от футбола …
- Да, несъмнено, само че след всичко това си споделих, че би трябвало да съблюдавам целите си - фамилията и да се любувам на живота. Така че след всичко това - тежкото проваляне на Бетис от Барса, фамозното осъществяване на Меси, при което ми прокара топката сред краката, взех решение да го помоля да се срещнем. Това за мен бе среща с най-хубавия в света и осъзнах, че играя футбол на такова равнище, което ми разрешава да се видя с него. Щастлив съм за тези мигове, а и знаете, че човек за сина си би трябвало да е подготвен на всичко. Максимо доста искаше да се запознае с Меси. Той обожава футбола, без значение, че още не прави разлика сред Барса, Реал, Кристиано и Меси. Просто му харесва футбола. Всеки ден си сменя фланелката и по този начин един ден е от Бетис, различен ден от Реал, Барселона, Испания, Мексико... Много обича футбола и му описвам непрекъснато за Роналдо и Меси - двамата огромни на нашата ера - същински футболни чудовища. Така че той просто ме помоли да се запознае с Меси. Казах си; „ Това ще бъде в действителност огромен спомен след години за него, когато вижда фотографията, на която сме с него и с Меси. Реших да извърша желанието му, без значение от всичко “.
- Спомняш ли си дебютния ти мач в националния тим?
- Дебютирах през 2005 година Ако си припомням добре, би трябвало да е било 15 или 17 декември 2005 година Приятелски мач с Унгария, в който спечелихме с 2:0. Беше един от тези странни мачове на националния ни тим, в които виждаш в действителност доста нови лица. Аз бях едно от тези. Бях още доста млад. Играх единствено 15 минути, само че в този къс интервал наподобява Рикардо беше забелязал нещо в мен, повика ме още веднъж за идващия мач и ме пусна отново за 15 минути против Парагвай. Така попаднах в листата му за мондиала в Германия и направих дебюта си на международно в осминафинала против Аржентина. Беше толкоз стремглаво, че тогава се пробвах да погледна обратно и да схвана по какъв начин съм се озовал в оня значим мач, а единствено година преди този момент дори не бях професионален състезател! Вече бях на осминафинал на международно, изправен против Рикелме, Креспо, Сорин, Хайнце... Самият Меси беше на аварийна пейка, само че на терена бяха Савиола, Тевес.... Чудех се по какъв начин бях попаднал там. Истината е, че на професионално равнище това е споменът, който постоянно ще нося с доста обич. Това беше повратен миг в кариерата ми, който ми сподели, че мога да стигна на едно последващо и по-високо равнище.
- Важен ли е за Андрес Гуардадо треньорът Рикардо Лаволпе?
- Не е значим, а извънредно значим! Ако той тогава беше решил, че съм прекомерно млад и ще имам късмет да дебютирам в националния тим по-късно, развиването ми щеше да бъде изцяло друго. Благодарение на това, че ми гласоподава доверие тъкмо тогава, съумях да реализира толкоз неща още до момента в който бях млад - да се наложа като корав титуляр в националния тим, да ме вземат в Депортиво (Ла Коруня) и всичко което последва по-късно. Разбира се, всеки би трябвало да се бори за това, което желае да реализира и то е плод на напъните му, само че в случай че тогава Рикардо не си беше споделил, че желае да вкара оня 19-годишен юноша тъкмо в оня мач, не знам през днешния ден къде щях да бъда.
- След това пристигна още един мондиал…
- През 2010-а…
- Да, през 2010 година И той ти донесе хубави мемоари, нали?
- Винаги е по този начин, когато отидеш на международно състезание. Да си в селекцията на Мексико за повторно към този момент става нещо в действителност незабравимо. Обаче, както съм казвал и преди, на това международно чаках доста повече. Аз персонално усещах тогава, че съм в топ форма и в най-хубавия миг от кариерата ми, само че заради една или друга причина Хавиер Агире нямаше цялостно доверие в мен. Така стана, че тогава той ме накара да изживея международното по чудноват метод. Не бих могъл да кажа неприятно, само че беше необичайно. Накрая въпреки всичко играх съвсем във всички мачове, като се изключи този против Франция, само че не ми беше разрешено да извърша ролята, която желаех и по тази причина споменът от това международно е леко сладко-кисел.
- А през 2014 година?
- Е, да, през 2014 година беше тъкмо противоположното.
- Трети мондиал. Чак откакто го направи човек схваща, какъв брой значимо достижение е това.
- Така е. Спомням си го с огромна обич, тъй като това беше международното, в което всичко беше наред, спрямо шампионата на планетата преди четири години. Сезонът преди мондиала не беше доста сполучлив за мен. Бяха ме преотстъпили в Байер (Леверкузен), където нещата не ми се получиха добре. Освен това елиминациите бяха доста сложни и успяхме да се класираме в последния миг след бараж против Нова Зеландия. Много от играчите ни не бяха в добра форма, измежду които и аз. Мислех до последно, че селекционерът Ерера няма да ме повика, само че той го направи. С усърдни тренировки и добра игра в контролите съумях да печеля място. Затова си припомням това международно с огромна обич, тъй като всичко беше наред, като се изключи крайното ни класиране, само че то е такова общо взето на всички мондиали. Играх във всички мачове, вкарах гол против Хърватия и това ще остане вечно, тъй като да отбележиш на международно е нещо незабравимо.
- Има нещо, обвързвано с футбола, което ти правиш за децата. Фондацията ти е доста значима. Това, което най-вече ми харесва в теб, е твоята невзискателност. Ще продължаваш ли да правиш тези положителни каузи с твоята фондация?
- Да, несъмнено! Много сме щастливи с нещата, които вършим там. За тези, които не знаят - президент на фондацията е брачната половинка ми. И за фамилията ни е в действителност значима. За нас фондацията е все едно, че имаме второ дете. Това е братчето на Максимо, за което би трябвало да поставяме грижи всеки ден, да му обръщаме непрекъснато внимание. Да се опитваме то да пораства с всеки минал ден. Днес сме в провинция Гуадалахара, където се опитахме да оказваме помощ след земетресението - обвързване на всяка фондация съгласно мен, само че за нас най-важни са дечицата от плана ни „ Къща и Дом”. Искам тези деца да порастват щастливи и да станат почтени хора и жители. Да им дадем инструментите за развиване на техния гений и да ги държим надалеч от пороците. Работим по в действителност доста планове. Имаме взаимен подобен с Фондацията на Бетис и ще организираме събития с тях. Това ще бъде огромен подтик за фондацията ни и се надяваме да продължаваме да растем, тъй като в края на краищата задачата ни е да оказваме помощ на колкото се може повече деца, тъй като малчуганите на Мексико имат потребност от нея. Ние го вършим с цялата ни душа и в границите на опциите ни.
- Помагат ли хора на фондацията ти?
- Истината е, че от ден на ден и повече хора желаят да оказват помощ. Това, че съм Андрес Гуардадо оказва помощ, само че не отваря всички порти. Трябва да поставяме старания. Трябва да вършим всичко добре, да заздравяваме и вършим нови връзки с бизнеса и управляващите. Понякога може да те изслушат, тъй като си известна футболна звезда, само че след това би трябвало да покажеш, че работиш, че постигаш задачите си и че в действителност помагаш на децата. За това тъкмо се борим през тази година и половина на в действителност интензивна активност на фондацията. Печелим това, че стъпчица по стъпчица съумяваме да завоюваме доверие, да се виждат резултати и хората от уста на уста да носят положителното име на фондацията ни. За да може огромните марки и компании да ни виждат от ден на ден и повече, и да ни оказват помощ. За да можем ние, от своя страна, да оказваме помощ на децата, които са наш приоритет.
- Искам да разкрия пред теб една загадка. От през днешния ден имаш още един съучастник и асистент.
- Много благодаря! Всеки, който желае да бъде наш съучастник, е добре пристигнал.
- Само казваш какво, къде и по кое време и го вършим!
- Ще разгадавам на теб, тъй като легенда като теб е постоянно добре пристигнала!
- Трябва да знаеш, че левичарите в никакъв случай не пропущаме!
- Моят наследник към този момент играе с левия крайник!
- Левичарите в никакъв случай не пропущаме!
- Много ти благодаря!
- Трябва да сме единни, с цел да потвърдим на хората, че си решил да правиш тъкмо това, тъй като те самите и обществото имат потребност от него.
- Животът ме е научил да съм признателен и на дребното. Човек би трябвало да употребява всичко, с цел да стигне до сърцата на повече хора. За благополучие имах един прелестен образец, който да последвам и който е Рафа Маркес. Той за мен е образец във всяко едно отношение. Рафа ме заинтригува преди доста години, когато бях още юноша и той тъкмо ме предложения на едно събитие на неговата фондация. Тогава си споделих: „ Виж какъв татко е той за тези деца, какво равнище и по какъв начин оказва помощ на хората! “ Следях всичко, което прави, запомнях значимите неща и си водех мемоари, както се споделя. Жена ми е най-важна в тази фондация и съм доста благополучен, че го постигнахме и ще продължаваме по този начин и отсега нататък. Да гледаме второто ни дете с обич и да му оказваме помощ да пораства.
- Запазих си последния въпрос за най-после.
- Стреляй!
- Рафа Маркес. Великия Кайзер….
- Да. Великия Кайзер!
- Капитан, легенда.. Какво ще ми кажеш за Рафа?
- Какво мога да кажа... За мен Рафа е най-достойният за следване образец. Той излезе от същата футболна школа, от която и аз. До 18 години ходех да го виждам с Атлас - тимът, който е огромната ми обич. После следях изявите му в Монако и по какъв начин победи там. След това интервалът му в Барселона, изпълнен с доста запаметяващите се моменти. След Испания се завърна в Леон и още веднъж победи... Той бе от тези футболисти, които са допрени свише. После имах невероятното благополучие да се срещнем персонално и да съжителстваме доста години в националния тим. Беше огромен образец за мен! Много го оценявам, доста го почитам, доста му се възхишавам! Могат да му се случат доста и най-различни неща, само че визията и отношението ми към него в никакъв случай няма да се трансформират. Повтарям -той беше най-големият образец за мен, с цел да реализира всичко във футбола
- Андрес, доста ти благодаря. Пожелавам ти в никакъв случай да не получаваш травми, левачката постоянно да работи и доста победи и триумфи отсега нататък!
- Дано! За наслада на мен, на съотборниците ми и на всички мексиканци!
ВИДЕО ОТ МОНДИАЛ 2018 ТУК! Мондиал 2018 1/8 кръг, понеделник 2 юли
Бразилия 2:0краен резулат 
Мексико
- Андрес, благодаря ти, че одобри да дадеш това изявление!
- Удоволствие е за мен!
- 31-годишен, а към този момент 142 мача в националния тим.
- 142?!
- 142. Лесно е да го кажеш. Аз и ти обаче знаем какво в действителност стои зад тази цифра. Разкажи ни по какъв начин се чувстваш да си на половина от Мексико и на половина от Бетис?
- Истината е, че се усещам доста добре. Гордея се с кариерата си до момента, както на клубно равнище, по този начин и в националния тим. За всеки футболист това е нещо като сбъдната фантазия – да играеш за родината си, както и в едно от най-силните шампионати в света – испанското. Както ти загатна, имам над 140 мача и присъединяване на четири международни шампионати - звучи някак елементарно, само че напълно друго е, когато човек го реализира. Толкова доста неща съм претърпял, че удоволствието от претърпяното по терените е двойно.
- Сигурно е доста мъчно да се опиташ да сравниш ПСВ (Айндховен) с Бетис, само че си припомням, че когато играеше в Холандия, там почитателите пееха твоето име. Беше същински кумир за тях. Дали един ден ще чуем последователите на отбора от Севиля да пеят по същия метод?
- Дано! Това е същинска поддръжка от страна на публиката, която най-добре стимулира всеки състезател. Кара те да се чувстваш обичан и ти дава крила, с цел да дадеш всичко от себе си, да чувстваш дълг към тима си и да играеш даже по-добре от нормалното равнище. Мисля, че такава любов, като тази която ми демонстрираха почитателите на ПСВ (Айндховен), до момента не съм чувствал. Мога единствено да я сравня с онази още при започване на кариерата ми, когато бях в родния Атлас. Фактът, че го вършат за теб почитателите на толкоз огромен тим като ПСВ (Айндховен) е в действителност огромно самопризнание. Всичко, което се случи там ще бъде постоянно на едно в действителност доста особено място в сърцето ми и ще остане като благ спомен за цялостен живот.
- Но най-хубавото нещо са брачната половинка ти Сандра и синът ти Максимо - прелестното ти семейство, нали?
- Човек не може да желае от живота повече от това. Понякога хората споделят, че фамилията е мотор на живота и мисля, че моят случай е доказателство за тази максима. Те са мотор, както за живота ми, по този начин и за професионалната ми кариера. Нещото, което ме кара да се разсънвам благополучен всеки ден, да минавам с усмивка даже и най-тежките тренировки, да се боря всекидневно. Все още се усещам млад на 31 години и се надявам да ми остава доста досега, в който ще се отдръпва. С всеки минал ден чувствам, че остава все по-малко време от кариерата ми и стартирам да правя оценка повече нещата, които преди този момент просто не съм забелязвал или съм смятал за даденост. Приоритетите на човек се трансформират доста, когато към този момент има лично семейство. Аз съм в миг от живота ми, в който се пробвам да се любувам на всичко, а синът ми и брачната половинка ми вършат по този начин, че се веселя двойно повече на всичко хубаво в живота.
- Бетис е клуб с огромна история в Испания. Какво можем да чакаме още от Андрес там? Готов ли беше за това предизвикателство?
- Точно това ме накара да мина в Бетис и да бленувам за триумфи тук. Човек би трябвало да търси развиване в кариерата си. Изключително добре се усещах в предходния ми клуб ПСВ, само че човек не би трябвало да стопира да се развива, а би трябвало да търси нови провокации. Вече една година съм в Севиля и мога да кажа, че съм доста удовлетворен от обстоятелството, че одобрих офертата на Бетис. Публиката е страхотна, само че за положително или за неприятно е също и доста взискателна. Проектът, по който работим е нещо ново. Ръководство на Бетис е в действителност устойчиво, като през тази година бяха направени доста мощни прехвърляния и несъмнено не закъсняха резултатите и фантазиите за триумфи и в Европа. Успяхме в действителност да изненадаме прелестно почитателите и към този момент можем да кажем, че планът е сполучлив. В персонален проект също съм удовлетворен с развиването на нещата и бленувам за повече. Освен това, да постигнеш нещо с по-скромен клуб като Бетис е доста по-голям триумф, от това да го направиш с някой от грандовете, абонирани за купата или за купата.
- В днешно време, когато има някакво забавно видео, то обикаля света и може да бъде забелязано по всевъзможни канали, интернет, телефони... Гледах едно видео, в което ти си с Максимо на ръце след мача с Барселона и се срещате с Меси за подпис и фотография.
- Не знам кой беше по-щастлив от двама ни тогава. Дали Максимо или аз. (смее се). Това е по този начин, тъй като мисля и съм го повтарял неведнъж, че Меси е най-великият футболист в историята. Казвам го, съзнавайки, че от претърпяното и времето, в което ми е несъмнено да пребивавам, може да изпускам някоя легенда. Да, не съм имал щастието да виждам всички огромни фигури, само че за мен Меси е човекът-футбол. След всичко, което стана в оня мач с Барселона и без значение от тежката загуба, аржентинският маестро е непостижим.
- Това е част от футбола …
- Да, несъмнено, само че след всичко това си споделих, че би трябвало да съблюдавам целите си - фамилията и да се любувам на живота. Така че след всичко това - тежкото проваляне на Бетис от Барса, фамозното осъществяване на Меси, при което ми прокара топката сред краката, взех решение да го помоля да се срещнем. Това за мен бе среща с най-хубавия в света и осъзнах, че играя футбол на такова равнище, което ми разрешава да се видя с него. Щастлив съм за тези мигове, а и знаете, че човек за сина си би трябвало да е подготвен на всичко. Максимо доста искаше да се запознае с Меси. Той обожава футбола, без значение, че още не прави разлика сред Барса, Реал, Кристиано и Меси. Просто му харесва футбола. Всеки ден си сменя фланелката и по този начин един ден е от Бетис, различен ден от Реал, Барселона, Испания, Мексико... Много обича футбола и му описвам непрекъснато за Роналдо и Меси - двамата огромни на нашата ера - същински футболни чудовища. Така че той просто ме помоли да се запознае с Меси. Казах си; „ Това ще бъде в действителност огромен спомен след години за него, когато вижда фотографията, на която сме с него и с Меси. Реших да извърша желанието му, без значение от всичко “.
- Спомняш ли си дебютния ти мач в националния тим?
- Дебютирах през 2005 година Ако си припомням добре, би трябвало да е било 15 или 17 декември 2005 година Приятелски мач с Унгария, в който спечелихме с 2:0. Беше един от тези странни мачове на националния ни тим, в които виждаш в действителност доста нови лица. Аз бях едно от тези. Бях още доста млад. Играх единствено 15 минути, само че в този къс интервал наподобява Рикардо беше забелязал нещо в мен, повика ме още веднъж за идващия мач и ме пусна отново за 15 минути против Парагвай. Така попаднах в листата му за мондиала в Германия и направих дебюта си на международно в осминафинала против Аржентина. Беше толкоз стремглаво, че тогава се пробвах да погледна обратно и да схвана по какъв начин съм се озовал в оня значим мач, а единствено година преди този момент дори не бях професионален състезател! Вече бях на осминафинал на международно, изправен против Рикелме, Креспо, Сорин, Хайнце... Самият Меси беше на аварийна пейка, само че на терена бяха Савиола, Тевес.... Чудех се по какъв начин бях попаднал там. Истината е, че на професионално равнище това е споменът, който постоянно ще нося с доста обич. Това беше повратен миг в кариерата ми, който ми сподели, че мога да стигна на едно последващо и по-високо равнище.
- Важен ли е за Андрес Гуардадо треньорът Рикардо Лаволпе?
- Не е значим, а извънредно значим! Ако той тогава беше решил, че съм прекомерно млад и ще имам късмет да дебютирам в националния тим по-късно, развиването ми щеше да бъде изцяло друго. Благодарение на това, че ми гласоподава доверие тъкмо тогава, съумях да реализира толкоз неща още до момента в който бях млад - да се наложа като корав титуляр в националния тим, да ме вземат в Депортиво (Ла Коруня) и всичко което последва по-късно. Разбира се, всеки би трябвало да се бори за това, което желае да реализира и то е плод на напъните му, само че в случай че тогава Рикардо не си беше споделил, че желае да вкара оня 19-годишен юноша тъкмо в оня мач, не знам през днешния ден къде щях да бъда.
- След това пристигна още един мондиал…
- През 2010-а…
- Да, през 2010 година И той ти донесе хубави мемоари, нали?
- Винаги е по този начин, когато отидеш на международно състезание. Да си в селекцията на Мексико за повторно към този момент става нещо в действителност незабравимо. Обаче, както съм казвал и преди, на това международно чаках доста повече. Аз персонално усещах тогава, че съм в топ форма и в най-хубавия миг от кариерата ми, само че заради една или друга причина Хавиер Агире нямаше цялостно доверие в мен. Така стана, че тогава той ме накара да изживея международното по чудноват метод. Не бих могъл да кажа неприятно, само че беше необичайно. Накрая въпреки всичко играх съвсем във всички мачове, като се изключи този против Франция, само че не ми беше разрешено да извърша ролята, която желаех и по тази причина споменът от това международно е леко сладко-кисел.
- А през 2014 година?
- Е, да, през 2014 година беше тъкмо противоположното.
- Трети мондиал. Чак откакто го направи човек схваща, какъв брой значимо достижение е това.
- Така е. Спомням си го с огромна обич, тъй като това беше международното, в което всичко беше наред, спрямо шампионата на планетата преди четири години. Сезонът преди мондиала не беше доста сполучлив за мен. Бяха ме преотстъпили в Байер (Леверкузен), където нещата не ми се получиха добре. Освен това елиминациите бяха доста сложни и успяхме да се класираме в последния миг след бараж против Нова Зеландия. Много от играчите ни не бяха в добра форма, измежду които и аз. Мислех до последно, че селекционерът Ерера няма да ме повика, само че той го направи. С усърдни тренировки и добра игра в контролите съумях да печеля място. Затова си припомням това международно с огромна обич, тъй като всичко беше наред, като се изключи крайното ни класиране, само че то е такова общо взето на всички мондиали. Играх във всички мачове, вкарах гол против Хърватия и това ще остане вечно, тъй като да отбележиш на международно е нещо незабравимо.
- Има нещо, обвързвано с футбола, което ти правиш за децата. Фондацията ти е доста значима. Това, което най-вече ми харесва в теб, е твоята невзискателност. Ще продължаваш ли да правиш тези положителни каузи с твоята фондация?
- Да, несъмнено! Много сме щастливи с нещата, които вършим там. За тези, които не знаят - президент на фондацията е брачната половинка ми. И за фамилията ни е в действителност значима. За нас фондацията е все едно, че имаме второ дете. Това е братчето на Максимо, за което би трябвало да поставяме грижи всеки ден, да му обръщаме непрекъснато внимание. Да се опитваме то да пораства с всеки минал ден. Днес сме в провинция Гуадалахара, където се опитахме да оказваме помощ след земетресението - обвързване на всяка фондация съгласно мен, само че за нас най-важни са дечицата от плана ни „ Къща и Дом”. Искам тези деца да порастват щастливи и да станат почтени хора и жители. Да им дадем инструментите за развиване на техния гений и да ги държим надалеч от пороците. Работим по в действителност доста планове. Имаме взаимен подобен с Фондацията на Бетис и ще организираме събития с тях. Това ще бъде огромен подтик за фондацията ни и се надяваме да продължаваме да растем, тъй като в края на краищата задачата ни е да оказваме помощ на колкото се може повече деца, тъй като малчуганите на Мексико имат потребност от нея. Ние го вършим с цялата ни душа и в границите на опциите ни.
- Помагат ли хора на фондацията ти?
- Истината е, че от ден на ден и повече хора желаят да оказват помощ. Това, че съм Андрес Гуардадо оказва помощ, само че не отваря всички порти. Трябва да поставяме старания. Трябва да вършим всичко добре, да заздравяваме и вършим нови връзки с бизнеса и управляващите. Понякога може да те изслушат, тъй като си известна футболна звезда, само че след това би трябвало да покажеш, че работиш, че постигаш задачите си и че в действителност помагаш на децата. За това тъкмо се борим през тази година и половина на в действителност интензивна активност на фондацията. Печелим това, че стъпчица по стъпчица съумяваме да завоюваме доверие, да се виждат резултати и хората от уста на уста да носят положителното име на фондацията ни. За да може огромните марки и компании да ни виждат от ден на ден и повече, и да ни оказват помощ. За да можем ние, от своя страна, да оказваме помощ на децата, които са наш приоритет.
- Искам да разкрия пред теб една загадка. От през днешния ден имаш още един съучастник и асистент.
- Много благодаря! Всеки, който желае да бъде наш съучастник, е добре пристигнал.
- Само казваш какво, къде и по кое време и го вършим!
- Ще разгадавам на теб, тъй като легенда като теб е постоянно добре пристигнала!
- Трябва да знаеш, че левичарите в никакъв случай не пропущаме!
- Моят наследник към този момент играе с левия крайник!
- Левичарите в никакъв случай не пропущаме!
- Много ти благодаря!
- Трябва да сме единни, с цел да потвърдим на хората, че си решил да правиш тъкмо това, тъй като те самите и обществото имат потребност от него.
- Животът ме е научил да съм признателен и на дребното. Човек би трябвало да употребява всичко, с цел да стигне до сърцата на повече хора. За благополучие имах един прелестен образец, който да последвам и който е Рафа Маркес. Той за мен е образец във всяко едно отношение. Рафа ме заинтригува преди доста години, когато бях още юноша и той тъкмо ме предложения на едно събитие на неговата фондация. Тогава си споделих: „ Виж какъв татко е той за тези деца, какво равнище и по какъв начин оказва помощ на хората! “ Следях всичко, което прави, запомнях значимите неща и си водех мемоари, както се споделя. Жена ми е най-важна в тази фондация и съм доста благополучен, че го постигнахме и ще продължаваме по този начин и отсега нататък. Да гледаме второто ни дете с обич и да му оказваме помощ да пораства.
- Запазих си последния въпрос за най-после.
- Стреляй!
- Рафа Маркес. Великия Кайзер….
- Да. Великия Кайзер!
- Капитан, легенда.. Какво ще ми кажеш за Рафа?
- Какво мога да кажа... За мен Рафа е най-достойният за следване образец. Той излезе от същата футболна школа, от която и аз. До 18 години ходех да го виждам с Атлас - тимът, който е огромната ми обич. После следях изявите му в Монако и по какъв начин победи там. След това интервалът му в Барселона, изпълнен с доста запаметяващите се моменти. След Испания се завърна в Леон и още веднъж победи... Той бе от тези футболисти, които са допрени свише. После имах невероятното благополучие да се срещнем персонално и да съжителстваме доста години в националния тим. Беше огромен образец за мен! Много го оценявам, доста го почитам, доста му се възхишавам! Могат да му се случат доста и най-различни неща, само че визията и отношението ми към него в никакъв случай няма да се трансформират. Повтарям -той беше най-големият образец за мен, с цел да реализира всичко във футбола
- Андрес, доста ти благодаря. Пожелавам ти в никакъв случай да не получаваш травми, левачката постоянно да работи и доста победи и триумфи отсега нататък!
- Дано! За наслада на мен, на съотборниците ми и на всички мексиканци!
ВИДЕО ОТ МОНДИАЛ 2018 ТУК! Мондиал 2018 1/8 кръг, понеделник 2 юли
Бразилия 2:0краен резулат Мексико Източник: sportal.bg
КОМЕНТАРИ