Децата, които отидоха на война
Въоръжена с евангелието, млада християнска войска потегля на кръстоносен поход към Йерусалим. Оказва се, че задачата й е невъзможна
През 1212 година към 30 000 деца от цяла Европа се сплотяват и потеглят към Йерусалим. Въпреки че обстоятелствата са забулени в легенди и неналичието на исторически източници, ние знаем, че тяхната цел е спокойно да придърпат мюсюлманите към християнството. Различни версии на историята – над 50 от които са открити датиращи от 13 век – ни описват за дейностите на най-различни деца-лидери. Едно от тях е младото френско момче, Стефан Клойски, който има вяра, че е определен от Исус да управлява божествената задача. Той събира почитатели, като прави чудеса и знамения и твърди, че Средиземно море ще се раздели на две за неговите почитатели по пътя им. На целия континент деца се причисляват към идеята, давайки обет на кръстоносците, който е по едно и също време армейски и правно обвързващ.
За страдание, задачата им приключва с злополука. След като групата стига до брега и морето остава неподвижно, тези, които решават да продължат пътуването си с кораби, са отведени в Тунис и продадени в иго или умират в корабокрушения. Въпреки неуспеха им обаче, тяхната организация може би е първото всеобщо европейско младежко придвижване.
Момчета-пажове постоянно се срещат на средновековните бойни полета и са смъртоносни с арбалет
В средновековна Европа момчетата-пажове са имали особено отредено място в домовете на аристократите. На седемгодишна възраст момчета от благородни фамилии се изпращат от техните домове в друго аристократично домакинство, където чинно да служат на господаря на имението, вършейки мъжки домашен отговорности и персонална работа.
В подмяна те получават гостолюбие и обучение. Също минават военно образование, научавайки се по какъв начин да употребяват оръжия и да яздят. Децата в началото се качват на дървени коне, научават се по какъв начин да боравят с копия и по какъв начин да нападат цели.
Младите пажове постоянно виждат и борби, където обличат и въоръжавайки своите господари на бойното поле. Те извършват основно второстепенни спомагателни функции, само че при положение на блокада се чака да знаят основите на това по какъв начин да пазят замъка с арбалет. Това е едно от дребното оръжия, които едно дете може да използва; тетивата може да се изтеглят обратно с лост или посредством навиване на манивела, което улеснява може би още слабичкото дето и значи, че то по този начин може да убива, без да взе участие в директна борба с възрастен. Въпреки военната им подготовка, даже в разгара на борбата е неприятна да се смятат момчетата за цел. В борбата при Агинкур през 1415 година се твърди, че Хенри V бил толкоз сърдит от французите, които протягат ръка на момчетата в армията му, че отвръща като прерязва вратовете на пандизчиите.
Деца на 12 и 13 години лъжат за възрастта си, с цел да се бият за Англия през Първата международна война
По време на Първата международна война английските юношески придвижвания като бойскаути, морски скаути и девойки водачи милитаризират младежта на нацията и им дават на практика медицински умения и умения за оцеляване. Тези деца по-късно бързат да дават доброволната си работа. Едно такова дете, деветгодишният Алфи Найт, моли тогавашния държавен секретар по войната лорд Китченер да го остави да се причисли към армията: „ Искам да отида на фронта. Мога да карам доста бързо на велосипеда си и бих могъл да послужвам като изпращач. Не бих разрешил на германците да съумеят. “ Китченер отговаря като благодари на момчето, само че отбелязва, че е още малко прекомерно млад, с цел да се бие.
Много млади момчета обаче намират метод да се причислят към армията. Приблизително 250 000 английски бойци са били под законната възрастова граница от 19 години. Най-младият приет боец е 12-годишният Сидни Луис, който се бие в Битката при Сома. Друг млад новобранец, 13-годишният Джордж Махер, лъже за възрастта си и е изпратен на фронтовата линия. Истинската му възраст е разкрита, откакто е открит да плаче по време на тежки обстрели. Списание Punch сатиризира тази зараза от невръстни войници с подигравка. В нея офицер показва младо момче с войнишка униформа и крещи: „ Знаете ли къде отиват момчетата, които споделят неистини? “
А момчето дава отговор: „ На фронта, сър. “
