Живков гледа от скалата, мечка пие от реката...
Вън от подозрение е, че България е извънредно красива страна. Но с изключение на най-посещаваните дестинации, в нея съществуват безчет доста не толкоз известни кътчета, предоставящи приятност за сетивата. Най-важното – те са лесни, налични, подобаващи за деца. Достатъчно е просто някой ден да тръгнете със семейството си. Представените 10 такива места в огромната си част не са публични туристически обекти, само че подсигуряват отлично превозване. Всяко от тях може да се посети целогодишно. И въпреки всичко си имат сезонни специфики...
Провирачката носи благополучие
Зимата е време за планина и ски. И в случай че сте решили да им се отдадете нейде из Югозапада, то е хубаво да се посети и една скалисто гориста околност край Сатовча. Става дума за Градище и намиращата се наоколо провирачка – регион с гъсти борове, пременени със снежен калпак, разнороден от неповторими скални формирания. Градище, в действителност, е парк с алеи и беседки, ситуирани край тракийско светилище. Най-интересният скален феномен се назовава Главата – огромен камък, който гледан " отстрани " наподобява човек (Тодор Живков или Румен Радев – по избор). От Градище надолу се разкрива прелестен пейзаж към Пирин и Беласица. Нагоре е известното село Долен, което също може да включите в маршрута.
Провирачката е на 5 минути път с кола от парка. Дори е първа в маршрута, в случай че пътувате от Гърмен към Сатовча. Това са камъни, образуващи междина. Провирането в тях (от там и името й) носи благополучие, твърди поверието. Пролуката е прилична - даже по-пълен човек може да се промуши. В региона има табели, а и хотел с хубави ястия.
Доктори, не мечки!
Ако сте фен на горите тилилейски, само че с асфалтов достъп до тях, пък и многочислени къщи за посетители в близост, то село Славейно е за вас. Намира се в Родопите, община Смолян, на над 1100 метра надморска височина. Ориентир би трябвало да ви е разклонът на Роженските поляни – Славейно е на към 40 км източно от него.
В България, несъмнено, има доста гори. Но Славейно е характерно с това, че съчетава много неща едновременно. То е извънредно богато исторически. В читалището ще ви опишат за значима борба с османците през XIV век. А и че селището е от дребното в близост, останали напълно християнски дълго време. До площада е ситуирана ремонтирана църквичка със златни кубета, а по поляните – десетина параклиса. В селото има и музей на известния кардиолог Константин Чилов (още доста лекари са родени в Славейно, заради което е известно като “докторското село “). Къщите на хората са ситуирани една над друга из баирите, а стръмно долу тече Малка Арда. Реката е изключително живописна в топлото полугодие. Но... е навестявана от мечки. Няма смешка – срещат се в региона, има и предупредителни табели. Затова е добре Славейно да бъде посетено през зимата, когато тези горски жители спят.
С бъз или без
Тревненският Балкан е извънредно удобен за леки удоволствия от пролетта нататък. Но в случай че маршрутът Трявна – Боженци е претъпкан от туристи, то един различен се знае от малко на брой. Става дума за пътеката от гара Бъзовец до едноименния връх. Той даже е за предпочитане, тъй като, истина е – до Боженци, а и назад, човек се убива от път. А до връх Бъзовец, който действително е плато, се доближава най-много за час. Три - с връщането и пикника.
Гаричката е в южна посока след Трявна. При слизането от влака би трябвало да се внимава – както си му е редът, бъз пораства край релсите. За да се избегне, гаричката може да се стигне по обичайно шосе. После се хваща не доста стръмен горски хълм. Следва изящен коларски път и - на платото сте. Там има колибки, пейки, места за огън - с чудна гледна пред очите. В края на платото се посяда край канара, от която се открива целият баснословен Тревненски Балкан – със селце и къщурките му директно изпод.
От гара Бъзовец потегля още един маршрут. Минава през параклиси, все по този начин елементарен. В по-дългия си вид води до връх Кръстец.
" Миллион алых роз "
Ако сте странник със свободен годишен календар, наложително краят на май би трябвало да е отдаден на Розовата котловина. Няма смисъл да се изяснява за какво - при розобера ще изпитате онлайн неповторими за планетата чувства. През май и юни из целия Подбалкан се организират празници на розата - може да съобразите мястото и съответната дата на екскурзията съгласно обичта ви към шумотевицата.
Нашата рекомендация е да посетите някое селце край Казанлък, тъй като напълно наоколо са и мегалитът на Бузовград, и красивата черква в село Шипка, и тракийските могили. Колкото до розовите полета, добре е да отидете самичък при тях. Обикновено проведените визити се реализират откакто туристите се наспят и закусят - измама, тъй като рози се берат рано заран. Тъй че - ставате в 5 часа, в 6 сте при розите и вдишвате неповторими ухания. Даже може да поберете - късате и предавате цвета на място на изкупвача. Трудът ви ще се оцени за стотинки, преживяването е скъпо.
Планина до морето
След май е време за плаж. Но за феновете на морско-планинската почивка има едно особено място. То се намира по средата сред Варна и Бургас, т.е. бързо се стига до него от цялото ни крайбрежие. Става дума за региона на село Билка, по особено - маршрутът Трите каи.
Това е в сърцето на Източна Стара планина. Надморската височина не е огромна, само че пейзажът е родопски - редуващи се била и долини с пръснати селца из тях. И озъбени скали, гледащи към язовир “Цонево “. Каите са дребни скални върхове, до които се стига по кръгообразен маршрут от Билка. Трасето лишава към 3 часа. Истинско удоволствие е - с чешми, изворчета, пейзажи, крави по поляните и плодови дръвчета за гладните хора. Всъщност, междинният връх - Орта кая, е сложен, от време на време на него се качват само катерачи. Но и да го пропуснете, останалото си коства. Навсякъде има табели, маркировка, обиколката е лесна.
Ако дивите круши, орехите, шипките и дренките не ви нахранят или още не са узрели, в селото жена върти кебапчета. Пече и прелестни принцеси. Маршрутът почва и свършва при нея - няма възможност единствено душата ви да остане сита.
Плаж и... горяща вода
А поради летния плаж може да посетите Бяла. Градчето не е топдестинация, обаче за феновете на лукса дава всичко, каквото и Несебър, Созопол, курортите - многозвездни хотели, спа удоволствия, заведения за хранене... За разлика от тях обаче Бяла предлага и още доста други неща.
На първо място това е извънредно хубав висок бряг - залесен, вертикален, с дълъг спокоен плаж под него. На второ - антична цитадела на канара, над морето, съвременно уредена като музей. Плюс гратис туристическо автобусче, което ви извозва до там. И яхтен пристан на хвърлей. Всичко това е на нос Свети Атанас, намиращ се в единия завършек на градчето. А в самото него има още плажове, атракции, музей. Постоянно се провеждат арт фестивали. Липсват тълпи, така че няма да ви смущава претъпканост. И винарна си има Бяла - туристите постоянно съчетават дългото меко лято с гроздобер. Всичко това е напълно покрай Стара планина, тъй че опциите за отдих са многочислени.
Само на час път с кола има и още нещо, което малко на брой знаят. На входа на село Кривини (съседната община Долни чифлик) блика извор - палите съчка, хвърляте я и... водата гори. Не е смешка, изворът е разбъркан с някакъв тип газ. Водата не просто гори, само че и лекува кожни заболявания.
Кончета на една ръка разстояние
За Котел се знае всичко. Странно е обаче за какво градът запада като туристическа дестинация. Реално той дава положителни условия на естествени цени. А културното завещание няма потребност от коментар.
Сгушен в Балкана, през последните години Котел дава още по-тясна връзка с природата. Из близките поляни да вземем за пример умерено могат да се видят табуни коне. По други места нормално те са нагоре в планината, в Котел - съвсем до къщите. Всичко това се дължи на ударното развъждане на коне в последно време. Орнитолози пък са създали специфична клетка за извънредно редкия белоглав лешояд. Грабвате бинокъл и се наслаждавате на птицата, която може да се види на малко места в Европа. Ранният септември е най-подходящ за посещаване в Котел - и поради тучната към момента тревица, привличаща кончетата, и заради миграцията на лешояда.
Богородична стъпка
Друго западащо място са Старазагорските минерални бани. Там има прелестни хотели, само че е истина, че курортът сам по себе си не предлага атракции.
Точно до него обаче се намира естествен феномен, който обезпечава прелестна опция за излет - хлътналост в канара, наподобяваща стъпка, в която водата не пресъхва. Нарича се Богородична стъпка. Мястото е наситено с биоенергия. Легендата предава, че това е светилище, обвързвано с разнообразни езически обреди отпреди хиляди години. Има и остатъци от незавършен саркофаг, евентуално предопределен за гробница на благороден жител. Днес е построен дребен параклис, има и беседка за отмора. А пътят до там минава край доста приятна горичка.
Любов и чинари
Ако сте влюбена двойка, няма по-подходящо място от Вършец. Това е и град, който дава опция за най-нормално превозване на времето, и курорт, предлагащ развлечения и уединение, тъй като е малко посещаван. Най-ценното на Вършец обаче е романтиката. Тя се усеща в атмосферата на старите здания, приютявали интелектуалния и политически хайлайф на България през 30-те години на предишния век. Но най-много се усеща под чинарите, ситуирани по централната градска алея - два километра, които през лятото изминавате под зелен тунел, а есента - върху килим от листа. Вие и вашата половинка се разхождате под 100-годишни дървета, без шум и дивотия в близост - не е ли скъпо?!
Непосредствено до Вършец има една доста приятна околност - Иванчова поляна, с пейки, мостчета и дребен водопад. И извънредно чист въздух, несъмнено. В региона - селца, превръщащи се в древност.
Възрожденски уют и троянска сливова
Краят на годината е време за празници - може да ги прекарате безусловно на всички места. И въпреки всичко, възрожденският архитектурен резерват Старо Стефаново, разположен между Ловеч и Троян, предлага рядко комбиниране сред троянска сливова, гъсто вино и тънки мезета. Плюс едвам 5 километра до основния път Варна - София, които обезпечават бързо избавление от снежния капан, наставащ по тия места. Спасява ви и от многото изразходване, несъмнено, тъй като един сдържан странник не трябва да прекалява!
Провирачката носи благополучие
Зимата е време за планина и ски. И в случай че сте решили да им се отдадете нейде из Югозапада, то е хубаво да се посети и една скалисто гориста околност край Сатовча. Става дума за Градище и намиращата се наоколо провирачка – регион с гъсти борове, пременени със снежен калпак, разнороден от неповторими скални формирания. Градище, в действителност, е парк с алеи и беседки, ситуирани край тракийско светилище. Най-интересният скален феномен се назовава Главата – огромен камък, който гледан " отстрани " наподобява човек (Тодор Живков или Румен Радев – по избор). От Градище надолу се разкрива прелестен пейзаж към Пирин и Беласица. Нагоре е известното село Долен, което също може да включите в маршрута.
Провирачката е на 5 минути път с кола от парка. Дори е първа в маршрута, в случай че пътувате от Гърмен към Сатовча. Това са камъни, образуващи междина. Провирането в тях (от там и името й) носи благополучие, твърди поверието. Пролуката е прилична - даже по-пълен човек може да се промуши. В региона има табели, а и хотел с хубави ястия.
Доктори, не мечки!
Ако сте фен на горите тилилейски, само че с асфалтов достъп до тях, пък и многочислени къщи за посетители в близост, то село Славейно е за вас. Намира се в Родопите, община Смолян, на над 1100 метра надморска височина. Ориентир би трябвало да ви е разклонът на Роженските поляни – Славейно е на към 40 км източно от него.
В България, несъмнено, има доста гори. Но Славейно е характерно с това, че съчетава много неща едновременно. То е извънредно богато исторически. В читалището ще ви опишат за значима борба с османците през XIV век. А и че селището е от дребното в близост, останали напълно християнски дълго време. До площада е ситуирана ремонтирана църквичка със златни кубета, а по поляните – десетина параклиса. В селото има и музей на известния кардиолог Константин Чилов (още доста лекари са родени в Славейно, заради което е известно като “докторското село “). Къщите на хората са ситуирани една над друга из баирите, а стръмно долу тече Малка Арда. Реката е изключително живописна в топлото полугодие. Но... е навестявана от мечки. Няма смешка – срещат се в региона, има и предупредителни табели. Затова е добре Славейно да бъде посетено през зимата, когато тези горски жители спят.
С бъз или без
Тревненският Балкан е извънредно удобен за леки удоволствия от пролетта нататък. Но в случай че маршрутът Трявна – Боженци е претъпкан от туристи, то един различен се знае от малко на брой. Става дума за пътеката от гара Бъзовец до едноименния връх. Той даже е за предпочитане, тъй като, истина е – до Боженци, а и назад, човек се убива от път. А до връх Бъзовец, който действително е плато, се доближава най-много за час. Три - с връщането и пикника.
Гаричката е в южна посока след Трявна. При слизането от влака би трябвало да се внимава – както си му е редът, бъз пораства край релсите. За да се избегне, гаричката може да се стигне по обичайно шосе. После се хваща не доста стръмен горски хълм. Следва изящен коларски път и - на платото сте. Там има колибки, пейки, места за огън - с чудна гледна пред очите. В края на платото се посяда край канара, от която се открива целият баснословен Тревненски Балкан – със селце и къщурките му директно изпод.
От гара Бъзовец потегля още един маршрут. Минава през параклиси, все по този начин елементарен. В по-дългия си вид води до връх Кръстец.
" Миллион алых роз "
Ако сте странник със свободен годишен календар, наложително краят на май би трябвало да е отдаден на Розовата котловина. Няма смисъл да се изяснява за какво - при розобера ще изпитате онлайн неповторими за планетата чувства. През май и юни из целия Подбалкан се организират празници на розата - може да съобразите мястото и съответната дата на екскурзията съгласно обичта ви към шумотевицата.
Нашата рекомендация е да посетите някое селце край Казанлък, тъй като напълно наоколо са и мегалитът на Бузовград, и красивата черква в село Шипка, и тракийските могили. Колкото до розовите полета, добре е да отидете самичък при тях. Обикновено проведените визити се реализират откакто туристите се наспят и закусят - измама, тъй като рози се берат рано заран. Тъй че - ставате в 5 часа, в 6 сте при розите и вдишвате неповторими ухания. Даже може да поберете - късате и предавате цвета на място на изкупвача. Трудът ви ще се оцени за стотинки, преживяването е скъпо.
Планина до морето
След май е време за плаж. Но за феновете на морско-планинската почивка има едно особено място. То се намира по средата сред Варна и Бургас, т.е. бързо се стига до него от цялото ни крайбрежие. Става дума за региона на село Билка, по особено - маршрутът Трите каи.
Това е в сърцето на Източна Стара планина. Надморската височина не е огромна, само че пейзажът е родопски - редуващи се била и долини с пръснати селца из тях. И озъбени скали, гледащи към язовир “Цонево “. Каите са дребни скални върхове, до които се стига по кръгообразен маршрут от Билка. Трасето лишава към 3 часа. Истинско удоволствие е - с чешми, изворчета, пейзажи, крави по поляните и плодови дръвчета за гладните хора. Всъщност, междинният връх - Орта кая, е сложен, от време на време на него се качват само катерачи. Но и да го пропуснете, останалото си коства. Навсякъде има табели, маркировка, обиколката е лесна.
Ако дивите круши, орехите, шипките и дренките не ви нахранят или още не са узрели, в селото жена върти кебапчета. Пече и прелестни принцеси. Маршрутът почва и свършва при нея - няма възможност единствено душата ви да остане сита.
Плаж и... горяща вода
А поради летния плаж може да посетите Бяла. Градчето не е топдестинация, обаче за феновете на лукса дава всичко, каквото и Несебър, Созопол, курортите - многозвездни хотели, спа удоволствия, заведения за хранене... За разлика от тях обаче Бяла предлага и още доста други неща.
На първо място това е извънредно хубав висок бряг - залесен, вертикален, с дълъг спокоен плаж под него. На второ - антична цитадела на канара, над морето, съвременно уредена като музей. Плюс гратис туристическо автобусче, което ви извозва до там. И яхтен пристан на хвърлей. Всичко това е на нос Свети Атанас, намиращ се в единия завършек на градчето. А в самото него има още плажове, атракции, музей. Постоянно се провеждат арт фестивали. Липсват тълпи, така че няма да ви смущава претъпканост. И винарна си има Бяла - туристите постоянно съчетават дългото меко лято с гроздобер. Всичко това е напълно покрай Стара планина, тъй че опциите за отдих са многочислени.
Само на час път с кола има и още нещо, което малко на брой знаят. На входа на село Кривини (съседната община Долни чифлик) блика извор - палите съчка, хвърляте я и... водата гори. Не е смешка, изворът е разбъркан с някакъв тип газ. Водата не просто гори, само че и лекува кожни заболявания.
Кончета на една ръка разстояние
За Котел се знае всичко. Странно е обаче за какво градът запада като туристическа дестинация. Реално той дава положителни условия на естествени цени. А културното завещание няма потребност от коментар.
Сгушен в Балкана, през последните години Котел дава още по-тясна връзка с природата. Из близките поляни да вземем за пример умерено могат да се видят табуни коне. По други места нормално те са нагоре в планината, в Котел - съвсем до къщите. Всичко това се дължи на ударното развъждане на коне в последно време. Орнитолози пък са създали специфична клетка за извънредно редкия белоглав лешояд. Грабвате бинокъл и се наслаждавате на птицата, която може да се види на малко места в Европа. Ранният септември е най-подходящ за посещаване в Котел - и поради тучната към момента тревица, привличаща кончетата, и заради миграцията на лешояда.
Богородична стъпка
Друго западащо място са Старазагорските минерални бани. Там има прелестни хотели, само че е истина, че курортът сам по себе си не предлага атракции.
Точно до него обаче се намира естествен феномен, който обезпечава прелестна опция за излет - хлътналост в канара, наподобяваща стъпка, в която водата не пресъхва. Нарича се Богородична стъпка. Мястото е наситено с биоенергия. Легендата предава, че това е светилище, обвързвано с разнообразни езически обреди отпреди хиляди години. Има и остатъци от незавършен саркофаг, евентуално предопределен за гробница на благороден жител. Днес е построен дребен параклис, има и беседка за отмора. А пътят до там минава край доста приятна горичка.
Любов и чинари
Ако сте влюбена двойка, няма по-подходящо място от Вършец. Това е и град, който дава опция за най-нормално превозване на времето, и курорт, предлагащ развлечения и уединение, тъй като е малко посещаван. Най-ценното на Вършец обаче е романтиката. Тя се усеща в атмосферата на старите здания, приютявали интелектуалния и политически хайлайф на България през 30-те години на предишния век. Но най-много се усеща под чинарите, ситуирани по централната градска алея - два километра, които през лятото изминавате под зелен тунел, а есента - върху килим от листа. Вие и вашата половинка се разхождате под 100-годишни дървета, без шум и дивотия в близост - не е ли скъпо?!
Непосредствено до Вършец има една доста приятна околност - Иванчова поляна, с пейки, мостчета и дребен водопад. И извънредно чист въздух, несъмнено. В региона - селца, превръщащи се в древност.
Възрожденски уют и троянска сливова
Краят на годината е време за празници - може да ги прекарате безусловно на всички места. И въпреки всичко, възрожденският архитектурен резерват Старо Стефаново, разположен между Ловеч и Троян, предлага рядко комбиниране сред троянска сливова, гъсто вино и тънки мезета. Плюс едвам 5 километра до основния път Варна - София, които обезпечават бързо избавление от снежния капан, наставащ по тия места. Спасява ви и от многото изразходване, несъмнено, тъй като един сдържан странник не трябва да прекалява!
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ