"Вълшебната планина" на Томас Ман излиза отново след над 20 години
Вълшебната планина " на немския класик Томас Ман, ще излезе в ново издание на ICU в края на месеца. Макар и оповестен неведнъж в България, емблематичният разказ на писателя от години липсваше в книжарници. И новото издание употребява превода на Тодор Берберов (1911 - 1988).
" Вълшебната планина " е оповестен за първи път на немски през 1924 година Ман стартира да го написа през 1912 година, до момента в който е в швейцарския санаториум " Давос ", където брачната половинка му лекува белодробно заболяване. Идеята на Ман е след " Смърт във Венеция " да напише занимателен роман, в който тематиката за гибелта е интерпретирана в пародиен проект. Разказът обаче се трансформира в огромен разказ, писан в продължение на 12 години и трансформирал се в едно от най-емблематичните творби в литературата на ХХ век.
Романът съставлява по едно и също време моментна фотография на предвоенна Европа, и етюд върху естеството на времето в трансцендентален смисъл. Героят Ханс Касторп минава дълъг път на самообучение и самообразование, посипан с диалози, разходки и завършения, само че в действителност се движи не толкоз във времето и пространството, които са като че ли са застинали в едно състояние, а странства из вътрешните си светове. Външният свят не се трансформира и тази му неподвижност е превърната в метафора на безконечната повторяемост на битието.
Истинското чудо на пътуването се разпростира, когато късото триседмично посещение на героя, отишъл да види братовчед си в санаториума, прераства в седемгодишно духовно странствуване, по време на което Ханс Касторп трансформира настройката си към живота и стига до извода, че всяко по-висше здраве би трябвало да е минало през надълбоко опознаване на заболяването и гибелта.
Томас Ман е роден в Любек, Германия, на 6 юни 1875 година Автор на романи, новели, разкази, есета, неприкрит критик на нацизма, човеколюбец. През 1929 година е почетен с Нобелова премия за литература за романа си " Буденброкови ". Новелата му " Смърт във Венеция " е наречена " най-съвършеното произведение на немски език ". През 1924 година разгласява " Вълшебната планина " - шедьовърът на писателя.
След като през 1930 година изнася пламенна тирада, в която назовава национал-социализма " голяма вълна от примитивно безчовечие " и приканва немския народ да се " върне към здравия разсъдък ", нацистите лишават немското му поданство, а книгите му са неразрешени. Писателят става жител на Чехословакия, по-късно емигрира в Швейцария, а след експлоадирането на Втората международна война отпътува за Съединени американски щати и става учител в Принстънския. През 50-те, откакто е упрекнат от американските управляващи в разпространение на комунистическите хрумвания, Ман е заставен да напусне Америка и се връща в Швейцария, където умира от тромбофлебит на 2 август 1955 година
Тодор Берберов е бележит преводач от немски език и член-учредител на Съюза на преводачите в България. Роден е на 18 юни 1911 година в София. Следва в Париж и Берлин философия и немска лингвистика. Наред с журналистическата и преподавателската активност, работи като преводач на немска художествена литература. Бил е постоянен помощник и секретар на редакцията на в. " Литературен глас ". След измененията във властта е наказан от Народния съд и е изпратен в концентрационния лагер в Белене за 7 години до 1955 година След това става хоноруван преводач и редактор.
Превежда творби от Йохан Гьоте, Томас Ман, Хайнрих Ман, Е.Т.А. Хофман, Роберт Музил, а също и драми от Фридрих Дюренмат, Марсел Еме, Жан Жироду и доста други. Значителна е активността му и в региона на устния превод, научната информация и съставителството на речници. Удостоен е с премията на Съюза на преводачите в България за най-хубав превод през 1980 година Носител е на медал " Св. св. Кирил и Методий " I степен. Умира в София на 11 април 1988 година
" Дневник " разгласява фрагмент от романа, възложен от издателство ICU.
Из " Вълшебната планина " от Томас Ман
Сатана
Вълшебната планинаС код 10Dnevnik получавате най-малко 10% отстъпка
Неговата възраст мъчно можеше да се определи; би трябвало да беше сред тридесет- и четиридесетгодишен, тъй като въпреки общият му тип да бе юношески, косата при слепоочията към този момент бе посребрена, а по-нагоре очевидно оредяла: две лиси петна се бяха образували до тесния, необичаен път и правеха челото му по-високо.
Неговият костюм - светложълтеникавият кариран панталон и въздългото двуредно сако от развласен плат с доста необятни ревери - бе всичко друго, само че не и елегантен; пък и поизвърнатата му права яка бе излиняла по ръбовете от доста пране, черната му връзка бе поизтъркана, а ръкавели явно не носеше - Ханс Касторп видя това по ръкавите, които свободно висяха към китките му.
Въпреки това той видя пред себе си същински господин; интелигентният израз на лицето, свободното, даже красиво поведение поставяха това вън от подозрение. Обаче тази комбинация от опърпаност и елегантност, тия черни очи и леко завитите мустаци незабавно подсетиха на Ханс Касторп за ония чуждоземни музиканти, които по Коледа свирят по дворовете в родния му град и с вдигнати нагоре кадифени очи сервират широкополите си шапки, с цел да уловят хвърлените им десетпфенигови монети. Шарманкаджия! - намерения си той. Ето за какво не се чуди на името, което чу, когато Йоахим стана от скамейката и с известна срамежливост го показа:
- Моят братовчед Касторп, господин Сетембрини.
Ханс Касторп също бе станал, следи от неговата бурна веселба още личаха по лицето му. Но италианецът с учтиви думи помоли двамата да не си скапват спокойствието и ги накара още веднъж да седнат, като самичък остана прав отсреща им в своята елегантна поза. Той се усмихваше, до момента в който стоеше и разглеждаше братовчедите, а изключително Ханс Касторп; под гъстите му мустаци, там, дето те красиво се извиваха нагоре, единият ъгъл на устата му потрепна и се придръпна, а това упражни изключително влияние върху опиянения Ханс Касторп, накара мисълта му да се избистри и да застане нащрек, за момент го отрезви и той се позасрами. Сетембрини сподели:
- Господата са весели; и с право, да, с право. Великолепна заран! Небето е синьо, слънцето се усмихва - И той с леко и ловко придвижване на мишницата подвигна към небето своята дребна жълтеникава длан, като в това време отпрати в тази посока и един кос, радостен взор. - Човек в действителност би могъл да не помни къде се намира.
Говореше без непознат акцент, единствено по точния акцент на гласните можеше при всеки случай да се познае чужденецът. Неговите устни оформяха думите с известно наслаждение. Приятно бе да го слуша човек.
- А добре ли пътувахте за насам, господине? - обърна се той към Ханс Касторп. - Получихте ли към този момент присъдата си? Искам да кажа, състоя ли се към този момент мрачната гала на първия обзор? - Тук той би трябвало да помълчи и да изчака, в случай че искаше да получи отговор, тъй като бе сложил въпрос и Ханс Касторп се готвеше да му отговори. Но чужденецът продължи да разпитва: - Благополучно ли мина? От вашия смях - И той замълча за миг, а гънката в ъгъла на устата му се задълбочи, - от вашия смях може да се теглят разнообразни изводи. Колко месеца ви трупнаха нашите Минос и Радамант? - Думата трупнаха звучеше в неговата уста изключително необичайно. - Да отгатна ли? Шест? А може би напряко девет? Те не са стиснати...
Ханс Касторп се засмя учудено и се помъчи да си спомни кои бяха тия Минос и Радамант.
- Но по какъв начин по този начин. Не, вие грешите, господин Септем... - заекна.
- Сетембрини - поправи го италианецът ясно и гладко, като добави и един комичен реверанс.
- Господин Сетембрини прощавайте. Не, вие грешите. Аз напълно не съм болен. Дойдох единствено на посетители на моя братовчед Цимсен за няколко седмици и желая по тоя случай малко да си умря.
- По дяволите, значи, не сте от нашите, а? Вие сте здрав, гостувате единствено тука като Одисей в царството на сенките? Каква храброст да слезете в дълбините, където незначителните мъртъвци безсмислено линеят...
- В дълбините ли, господин Сетембрини? Прощавайте, апелирам! Че аз съм изкачил към пет хиляди фута, дорде стигна до вас...
- Така ви се е сторило единствено! Честна дума, мамите се - сподели италианецът с съдбоносен жест. - Ние сме надълбоко потънали същества, нали, лейтенанте - обърна се той към Йоахим, който значително се зарадва на обръщението, въпреки че опита да скрие това и отговори:
- Ние в действителност сме малко нещо опростели. Но въпреки всичко човек може да се постегне.
- Да, имам вяра, че вие ще можете; вие сте редовен човек - сподели Сетембрини. - Тъй, така, така - сподели трикратно, наблягайки буквата т, и като се обърна към Ханс Касторп, три пъти леко цъкна с език. - Виж ти, виж ти, виж ти - добави отново трикратно и отново наблягайки буквата т; след това погледна новака толкоз втренчено, че очите му се фиксираха и премрежиха, след което още веднъж оживи погледа си и продължи: - Вие, значи, идвате напълно непринудено тук горе при нас, изпадналите, и за известно време ще ни доставите наслаждение с вашето наличие. Е, това е хубаво. А какъв период имате поради? Не запитвам доста учтиво. Но доста бих желал да чуя какъв брой време си дава човек самичък, когато това зависи от него, а не от Радамант.
- Три седмици - сподели Ханс Касторп с малко суетна лекост, тъй като видя, че му завиждат.
- O dio, три седмици! Чухте ли, лейтенанте? Не е ли малко смело да кажеш: пристигам за три седмици тук и след това си отпътувам? Ние, господине, не мерим със седмици, разрешете да ви уведомя. Нашата най-малка мярка за време е месецът. Ние считаме в огромен жанр, това е привилегия на сенките. Имаме и други привилегии, все от сходно естество. Мога ли да попитам какво занимание упражнявате в живота, или по-точно, защо се готвите? Виждате, че не оковаваме своето любознание. И любознанието причисляваме към своите привилегии.
- Моля ви се - сподели Ханс Касторп и изясни каквото го бяха запитали.
- Корабостроител! Ами че това е превъзходно! - извика Сетембрини. - Уверявам ви, че го намирам за превъзходно, въпреки че моите персонални качества лежат в друго направление.
- Господин Сетембрини е книжовник - изясни Йоахим малко сепнато. - Той е написал за немските вестници възпоменателната публикация за Кардучи... Кардучи, нали го знаеш... - И той още повече се смути, тъй като братовчед му учудено го изгледа и като че ли искаше да каже: Какво ли пък знаеш ти за Кардучи? Смятам, че тъкмо толкоз малко, колкото и аз.
- Вярно е - сподели италианецът и удостовери с глава. - Аз имах достойнството да опиша на вашите съотечественици за живота на този огромен стихотворец и либерален човек, когато той свърши. Познавах го, мога да се считам за негов възпитаник. До нозете му съм седял в Болоня. Колкото има у мене просвета и жизненост, нему ги дължа. Но ние говорехме за вас. Корабостроител! Знаете ли, че просто израствате пред очите ми? Изведнъж ви виждам отсреща си като представител на един целия свят на труда и на практическия талант!
- Но, господин Сетембрини, аз в действителност съм още студент, в този момент започвам...
- Разбирам, а всяко начало е мъчно. Изобщо всяка работа, която заслужава да се назова по този начин, е сложна, нали?
- Да, демон да я вземе! - сподели Ханс Касторп и това бе от сърце.
Сетембрини бърже повдигна вежди.
- И дявола дори призовавате - сподели той, - с цел да наблегнете това. Сам дявола. А знаете ли, че моят преподавател му е написал химн?
- Позволете - сподели Ханс Касторп, - на дявола ли?
- На него самия. В моята татковина от време на време го пеят при тържествени случаи: О, salute, о, Satana, о, Ribellione, о, Forza vindice della Ragione! Прекрасна ария! Но сигур не за този демон сте мислили, тъй като той е в отлични връзки с работата. Този, който споменахте и който ненавижда работата, тъй като би трябвало да се бои от нея, е евентуално същият, за който споделят, че не би трябвало да му се подава и пръст...
Всичко това се стори доста изключително на положителния Ханс Касторп. Италиански той не разбираше, а и останалото не му беше доста понятно. То подсещаше неделна проповед, въпреки че диалогът се водеше в лек и закачлив звук. Той погледна братовчед си, който позатвори очи, след това сподели:
- Ах, господин Сетембрини, доста безусловно схващате думите ми. Това за дявола беше единствено един поврат на речта, убеждавам ви!
- Все някой би трябвало да бъде проницателен - сподели Сетембрини, като погледна меланхолично пред себе си. После още веднъж се съживи, поразведри се и с прелест промени тона: - Във всеки случай с право умозаключавам от вашите думи, че сте избрали една колкото напрегната, толкоз и честна специалност. Боже мой, аз съм хуманист, един homo humanus, нищо не запознат съм инженерските работи, колкото и надълбоко почитание да изпитвам към тях. Но въпреки всичко мога да си показва, че теорията на вашата компетентност изисква явен и изострен разум, а практиката се нуждае от мъже на място, не е ли по този начин?
- Положително е по този начин, тук съм изцяло склонен с вас - отвърна Ханс Касторп, като несъзнателно се стремеше да вкара малко сладкодумство в изрече си. - Изискванията през днешния ден са колосални, най-добре е да не е доста наясно човек какъв брой прецизни са те, другояче би изгубил всяка храброст. Не, това не е смешка. А в случай че човек не е от най-здравите Вярно, аз тук съм единствено на посетители, само че чак толкоз здрав не съм, пък и бих излъгал, в случай че река, че доста леко претърпявам работата. Напротив, би трябвало да кажа, че доста ме уморява. Всъщност изцяло здрав се усещам единствено когато нищо не правя...
- Например в този момент?
- Сега ли? Сега съм още доста неотдавна тук, малко съм комплициран, можете да си визиите.
- А, комплициран.
- Да, а и не спах напълно както би трябвало, пък и закуската беше доста изобилна Е, привикнал съм на порядъчна закуска, само че днешната беше, както наподобява, малко тежичка за мене, too rich, както споделят англичаните. С една дума, усещам се малко изтерзан, и то изключително тази заран, когато не ми бе вкусна пурата, помислете си! Това съвсем в никакъв случай не ми се случва, с изключение на когато съм съществено болен, а през днешния ден тя имаше усет на кожа. Наложи се да я хвърля, нямаше смисъл да се насилям. Пушач ли сте, в случай че мога да запитам? Не? Тогава не можете да си визиите досадата и разочарованието на човек като мене, който от млади години изключително доста обича да пуши...
- Нямам опит в тази област - отвърна Сетембрини, - и с моето незнание се намирам в нелоша компания. Редица благородни и трезви духове са ненавиждали тютюна. И Кардучи не го обичаше. Но тук ще се разберете с нашия Радамант. Той е последовател на вашия недостатък.
- Е, господин Сетембрини, чак недостатък...
- Защо не? Нещата би трябвало да се дефинират същински и с сила. Това поддържа и възвишава живота. И аз имам пороци.
- Значи, придворният консултант Беренс е ценител на пури. Прекрасен човек.
- Намирате ли? А, да разбирам, че към този момент сте се срещнали с него?
- Да, доскоро, когато излязохме. Беше съвсем като консултация, само че sine pecunia, нали по този начин. Той незабавно видя, че съм много болнав. А след това ме посъветва да пребивавам тук напълно като братовчед ми, да лежа доста на балкона, че дори и температурата да си измервам, по този начин сподели.
- Наистина ли! Великолепно! - извика Сетембрини нагоре във въздуха, тъй като се беше поизпънал обратно от смях. - Как беше в операта на вашия занаятчия? Аз съм ловецът на дребните птички, постоянно радостен, най-весел от всички. С една дума, доста занимателно. Ще последвате ли съвета му? Без подозрение. Че и по какъв начин другояче. Голям демон е този Радамант! И постоянно най-весел, в случай че и от време на време малко принудително. Той клони към потиснатост. Порокът му не му понася - другояче не би било недостатък - тютюнът го настройва меланхолно, ето за какво нашата достопочтена старша сестра е прибрала запасите му и му дава единствено дребни дневни дажби. Случвало се е да се поддаде на изкушението да я обере и тогава изпадал в потиснатост. С една дума: безредна душа. Вие несъмнено познавате към този момент и нашата старша сестра? Не? Ами че това е неточност! Постъпвате погрешно, в случай че не се стремите да се запознаете с нея. Тя е от остарелия жанр Милендонк, господине. От Медичиевската Венера се разграничава по това, че там, дето са на богинята гърдите, тя има единствено един кръст.
- Ха-ха, чудесно! - разсмя се Ханс Касторп.
- Казва се Адриатика.
- И това ли? - извика Ханс Касторп. - Слушайте, това е удивително. Фон Милендонк, че и Адриатика. Звучи, като че ли от дълго време е умряла. Навява нещо напълно средновековно.
Всичко, което би трябвало да знаете за:
" Вълшебната планина " е оповестен за първи път на немски през 1924 година Ман стартира да го написа през 1912 година, до момента в който е в швейцарския санаториум " Давос ", където брачната половинка му лекува белодробно заболяване. Идеята на Ман е след " Смърт във Венеция " да напише занимателен роман, в който тематиката за гибелта е интерпретирана в пародиен проект. Разказът обаче се трансформира в огромен разказ, писан в продължение на 12 години и трансформирал се в едно от най-емблематичните творби в литературата на ХХ век.
Романът съставлява по едно и също време моментна фотография на предвоенна Европа, и етюд върху естеството на времето в трансцендентален смисъл. Героят Ханс Касторп минава дълъг път на самообучение и самообразование, посипан с диалози, разходки и завършения, само че в действителност се движи не толкоз във времето и пространството, които са като че ли са застинали в едно състояние, а странства из вътрешните си светове. Външният свят не се трансформира и тази му неподвижност е превърната в метафора на безконечната повторяемост на битието.
Истинското чудо на пътуването се разпростира, когато късото триседмично посещение на героя, отишъл да види братовчед си в санаториума, прераства в седемгодишно духовно странствуване, по време на което Ханс Касторп трансформира настройката си към живота и стига до извода, че всяко по-висше здраве би трябвало да е минало през надълбоко опознаване на заболяването и гибелта.
Томас Ман е роден в Любек, Германия, на 6 юни 1875 година Автор на романи, новели, разкази, есета, неприкрит критик на нацизма, човеколюбец. През 1929 година е почетен с Нобелова премия за литература за романа си " Буденброкови ". Новелата му " Смърт във Венеция " е наречена " най-съвършеното произведение на немски език ". През 1924 година разгласява " Вълшебната планина " - шедьовърът на писателя.
След като през 1930 година изнася пламенна тирада, в която назовава национал-социализма " голяма вълна от примитивно безчовечие " и приканва немския народ да се " върне към здравия разсъдък ", нацистите лишават немското му поданство, а книгите му са неразрешени. Писателят става жител на Чехословакия, по-късно емигрира в Швейцария, а след експлоадирането на Втората международна война отпътува за Съединени американски щати и става учител в Принстънския. През 50-те, откакто е упрекнат от американските управляващи в разпространение на комунистическите хрумвания, Ман е заставен да напусне Америка и се връща в Швейцария, където умира от тромбофлебит на 2 август 1955 година
Тодор Берберов е бележит преводач от немски език и член-учредител на Съюза на преводачите в България. Роден е на 18 юни 1911 година в София. Следва в Париж и Берлин философия и немска лингвистика. Наред с журналистическата и преподавателската активност, работи като преводач на немска художествена литература. Бил е постоянен помощник и секретар на редакцията на в. " Литературен глас ". След измененията във властта е наказан от Народния съд и е изпратен в концентрационния лагер в Белене за 7 години до 1955 година След това става хоноруван преводач и редактор.
Превежда творби от Йохан Гьоте, Томас Ман, Хайнрих Ман, Е.Т.А. Хофман, Роберт Музил, а също и драми от Фридрих Дюренмат, Марсел Еме, Жан Жироду и доста други. Значителна е активността му и в региона на устния превод, научната информация и съставителството на речници. Удостоен е с премията на Съюза на преводачите в България за най-хубав превод през 1980 година Носител е на медал " Св. св. Кирил и Методий " I степен. Умира в София на 11 април 1988 година
" Дневник " разгласява фрагмент от романа, възложен от издателство ICU.
Из " Вълшебната планина " от Томас Ман
Сатана
Неговата възраст мъчно можеше да се определи; би трябвало да беше сред тридесет- и четиридесетгодишен, тъй като въпреки общият му тип да бе юношески, косата при слепоочията към този момент бе посребрена, а по-нагоре очевидно оредяла: две лиси петна се бяха образували до тесния, необичаен път и правеха челото му по-високо.
Неговият костюм - светложълтеникавият кариран панталон и въздългото двуредно сако от развласен плат с доста необятни ревери - бе всичко друго, само че не и елегантен; пък и поизвърнатата му права яка бе излиняла по ръбовете от доста пране, черната му връзка бе поизтъркана, а ръкавели явно не носеше - Ханс Касторп видя това по ръкавите, които свободно висяха към китките му.
Въпреки това той видя пред себе си същински господин; интелигентният израз на лицето, свободното, даже красиво поведение поставяха това вън от подозрение. Обаче тази комбинация от опърпаност и елегантност, тия черни очи и леко завитите мустаци незабавно подсетиха на Ханс Касторп за ония чуждоземни музиканти, които по Коледа свирят по дворовете в родния му град и с вдигнати нагоре кадифени очи сервират широкополите си шапки, с цел да уловят хвърлените им десетпфенигови монети. Шарманкаджия! - намерения си той. Ето за какво не се чуди на името, което чу, когато Йоахим стана от скамейката и с известна срамежливост го показа:
- Моят братовчед Касторп, господин Сетембрини.
Ханс Касторп също бе станал, следи от неговата бурна веселба още личаха по лицето му. Но италианецът с учтиви думи помоли двамата да не си скапват спокойствието и ги накара още веднъж да седнат, като самичък остана прав отсреща им в своята елегантна поза. Той се усмихваше, до момента в който стоеше и разглеждаше братовчедите, а изключително Ханс Касторп; под гъстите му мустаци, там, дето те красиво се извиваха нагоре, единият ъгъл на устата му потрепна и се придръпна, а това упражни изключително влияние върху опиянения Ханс Касторп, накара мисълта му да се избистри и да застане нащрек, за момент го отрезви и той се позасрами. Сетембрини сподели:
- Господата са весели; и с право, да, с право. Великолепна заран! Небето е синьо, слънцето се усмихва - И той с леко и ловко придвижване на мишницата подвигна към небето своята дребна жълтеникава длан, като в това време отпрати в тази посока и един кос, радостен взор. - Човек в действителност би могъл да не помни къде се намира.
Говореше без непознат акцент, единствено по точния акцент на гласните можеше при всеки случай да се познае чужденецът. Неговите устни оформяха думите с известно наслаждение. Приятно бе да го слуша човек.
- А добре ли пътувахте за насам, господине? - обърна се той към Ханс Касторп. - Получихте ли към този момент присъдата си? Искам да кажа, състоя ли се към този момент мрачната гала на първия обзор? - Тук той би трябвало да помълчи и да изчака, в случай че искаше да получи отговор, тъй като бе сложил въпрос и Ханс Касторп се готвеше да му отговори. Но чужденецът продължи да разпитва: - Благополучно ли мина? От вашия смях - И той замълча за миг, а гънката в ъгъла на устата му се задълбочи, - от вашия смях може да се теглят разнообразни изводи. Колко месеца ви трупнаха нашите Минос и Радамант? - Думата трупнаха звучеше в неговата уста изключително необичайно. - Да отгатна ли? Шест? А може би напряко девет? Те не са стиснати...
Ханс Касторп се засмя учудено и се помъчи да си спомни кои бяха тия Минос и Радамант.
- Но по какъв начин по този начин. Не, вие грешите, господин Септем... - заекна.
- Сетембрини - поправи го италианецът ясно и гладко, като добави и един комичен реверанс.
- Господин Сетембрини прощавайте. Не, вие грешите. Аз напълно не съм болен. Дойдох единствено на посетители на моя братовчед Цимсен за няколко седмици и желая по тоя случай малко да си умря.
- По дяволите, значи, не сте от нашите, а? Вие сте здрав, гостувате единствено тука като Одисей в царството на сенките? Каква храброст да слезете в дълбините, където незначителните мъртъвци безсмислено линеят...
- В дълбините ли, господин Сетембрини? Прощавайте, апелирам! Че аз съм изкачил към пет хиляди фута, дорде стигна до вас...
- Така ви се е сторило единствено! Честна дума, мамите се - сподели италианецът с съдбоносен жест. - Ние сме надълбоко потънали същества, нали, лейтенанте - обърна се той към Йоахим, който значително се зарадва на обръщението, въпреки че опита да скрие това и отговори:
- Ние в действителност сме малко нещо опростели. Но въпреки всичко човек може да се постегне.
- Да, имам вяра, че вие ще можете; вие сте редовен човек - сподели Сетембрини. - Тъй, така, така - сподели трикратно, наблягайки буквата т, и като се обърна към Ханс Касторп, три пъти леко цъкна с език. - Виж ти, виж ти, виж ти - добави отново трикратно и отново наблягайки буквата т; след това погледна новака толкоз втренчено, че очите му се фиксираха и премрежиха, след което още веднъж оживи погледа си и продължи: - Вие, значи, идвате напълно непринудено тук горе при нас, изпадналите, и за известно време ще ни доставите наслаждение с вашето наличие. Е, това е хубаво. А какъв период имате поради? Не запитвам доста учтиво. Но доста бих желал да чуя какъв брой време си дава човек самичък, когато това зависи от него, а не от Радамант.
- Три седмици - сподели Ханс Касторп с малко суетна лекост, тъй като видя, че му завиждат.
- O dio, три седмици! Чухте ли, лейтенанте? Не е ли малко смело да кажеш: пристигам за три седмици тук и след това си отпътувам? Ние, господине, не мерим със седмици, разрешете да ви уведомя. Нашата най-малка мярка за време е месецът. Ние считаме в огромен жанр, това е привилегия на сенките. Имаме и други привилегии, все от сходно естество. Мога ли да попитам какво занимание упражнявате в живота, или по-точно, защо се готвите? Виждате, че не оковаваме своето любознание. И любознанието причисляваме към своите привилегии.
- Моля ви се - сподели Ханс Касторп и изясни каквото го бяха запитали.
- Корабостроител! Ами че това е превъзходно! - извика Сетембрини. - Уверявам ви, че го намирам за превъзходно, въпреки че моите персонални качества лежат в друго направление.
- Господин Сетембрини е книжовник - изясни Йоахим малко сепнато. - Той е написал за немските вестници възпоменателната публикация за Кардучи... Кардучи, нали го знаеш... - И той още повече се смути, тъй като братовчед му учудено го изгледа и като че ли искаше да каже: Какво ли пък знаеш ти за Кардучи? Смятам, че тъкмо толкоз малко, колкото и аз.
- Вярно е - сподели италианецът и удостовери с глава. - Аз имах достойнството да опиша на вашите съотечественици за живота на този огромен стихотворец и либерален човек, когато той свърши. Познавах го, мога да се считам за негов възпитаник. До нозете му съм седял в Болоня. Колкото има у мене просвета и жизненост, нему ги дължа. Но ние говорехме за вас. Корабостроител! Знаете ли, че просто израствате пред очите ми? Изведнъж ви виждам отсреща си като представител на един целия свят на труда и на практическия талант!
- Но, господин Сетембрини, аз в действителност съм още студент, в този момент започвам...
- Разбирам, а всяко начало е мъчно. Изобщо всяка работа, която заслужава да се назова по този начин, е сложна, нали?
- Да, демон да я вземе! - сподели Ханс Касторп и това бе от сърце.
Сетембрини бърже повдигна вежди.
- И дявола дори призовавате - сподели той, - с цел да наблегнете това. Сам дявола. А знаете ли, че моят преподавател му е написал химн?
- Позволете - сподели Ханс Касторп, - на дявола ли?
- На него самия. В моята татковина от време на време го пеят при тържествени случаи: О, salute, о, Satana, о, Ribellione, о, Forza vindice della Ragione! Прекрасна ария! Но сигур не за този демон сте мислили, тъй като той е в отлични връзки с работата. Този, който споменахте и който ненавижда работата, тъй като би трябвало да се бои от нея, е евентуално същият, за който споделят, че не би трябвало да му се подава и пръст...
Всичко това се стори доста изключително на положителния Ханс Касторп. Италиански той не разбираше, а и останалото не му беше доста понятно. То подсещаше неделна проповед, въпреки че диалогът се водеше в лек и закачлив звук. Той погледна братовчед си, който позатвори очи, след това сподели:
- Ах, господин Сетембрини, доста безусловно схващате думите ми. Това за дявола беше единствено един поврат на речта, убеждавам ви!
- Все някой би трябвало да бъде проницателен - сподели Сетембрини, като погледна меланхолично пред себе си. После още веднъж се съживи, поразведри се и с прелест промени тона: - Във всеки случай с право умозаключавам от вашите думи, че сте избрали една колкото напрегната, толкоз и честна специалност. Боже мой, аз съм хуманист, един homo humanus, нищо не запознат съм инженерските работи, колкото и надълбоко почитание да изпитвам към тях. Но въпреки всичко мога да си показва, че теорията на вашата компетентност изисква явен и изострен разум, а практиката се нуждае от мъже на място, не е ли по този начин?
- Положително е по този начин, тук съм изцяло склонен с вас - отвърна Ханс Касторп, като несъзнателно се стремеше да вкара малко сладкодумство в изрече си. - Изискванията през днешния ден са колосални, най-добре е да не е доста наясно човек какъв брой прецизни са те, другояче би изгубил всяка храброст. Не, това не е смешка. А в случай че човек не е от най-здравите Вярно, аз тук съм единствено на посетители, само че чак толкоз здрав не съм, пък и бих излъгал, в случай че река, че доста леко претърпявам работата. Напротив, би трябвало да кажа, че доста ме уморява. Всъщност изцяло здрав се усещам единствено когато нищо не правя...
- Например в този момент?
- Сега ли? Сега съм още доста неотдавна тук, малко съм комплициран, можете да си визиите.
- А, комплициран.
- Да, а и не спах напълно както би трябвало, пък и закуската беше доста изобилна Е, привикнал съм на порядъчна закуска, само че днешната беше, както наподобява, малко тежичка за мене, too rich, както споделят англичаните. С една дума, усещам се малко изтерзан, и то изключително тази заран, когато не ми бе вкусна пурата, помислете си! Това съвсем в никакъв случай не ми се случва, с изключение на когато съм съществено болен, а през днешния ден тя имаше усет на кожа. Наложи се да я хвърля, нямаше смисъл да се насилям. Пушач ли сте, в случай че мога да запитам? Не? Тогава не можете да си визиите досадата и разочарованието на човек като мене, който от млади години изключително доста обича да пуши...
- Нямам опит в тази област - отвърна Сетембрини, - и с моето незнание се намирам в нелоша компания. Редица благородни и трезви духове са ненавиждали тютюна. И Кардучи не го обичаше. Но тук ще се разберете с нашия Радамант. Той е последовател на вашия недостатък.
- Е, господин Сетембрини, чак недостатък...
- Защо не? Нещата би трябвало да се дефинират същински и с сила. Това поддържа и възвишава живота. И аз имам пороци.
- Значи, придворният консултант Беренс е ценител на пури. Прекрасен човек.
- Намирате ли? А, да разбирам, че към този момент сте се срещнали с него?
- Да, доскоро, когато излязохме. Беше съвсем като консултация, само че sine pecunia, нали по този начин. Той незабавно видя, че съм много болнав. А след това ме посъветва да пребивавам тук напълно като братовчед ми, да лежа доста на балкона, че дори и температурата да си измервам, по този начин сподели.
- Наистина ли! Великолепно! - извика Сетембрини нагоре във въздуха, тъй като се беше поизпънал обратно от смях. - Как беше в операта на вашия занаятчия? Аз съм ловецът на дребните птички, постоянно радостен, най-весел от всички. С една дума, доста занимателно. Ще последвате ли съвета му? Без подозрение. Че и по какъв начин другояче. Голям демон е този Радамант! И постоянно най-весел, в случай че и от време на време малко принудително. Той клони към потиснатост. Порокът му не му понася - другояче не би било недостатък - тютюнът го настройва меланхолно, ето за какво нашата достопочтена старша сестра е прибрала запасите му и му дава единствено дребни дневни дажби. Случвало се е да се поддаде на изкушението да я обере и тогава изпадал в потиснатост. С една дума: безредна душа. Вие несъмнено познавате към този момент и нашата старша сестра? Не? Ами че това е неточност! Постъпвате погрешно, в случай че не се стремите да се запознаете с нея. Тя е от остарелия жанр Милендонк, господине. От Медичиевската Венера се разграничава по това, че там, дето са на богинята гърдите, тя има единствено един кръст.
- Ха-ха, чудесно! - разсмя се Ханс Касторп.
- Казва се Адриатика.
- И това ли? - извика Ханс Касторп. - Слушайте, това е удивително. Фон Милендонк, че и Адриатика. Звучи, като че ли от дълго време е умряла. Навява нещо напълно средновековно.
Всичко, което би трябвало да знаете за:
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ