„В края на небесната стълба стоеше човек в бяло златисто расо.“ История от живота
Валентина споделя трогаелна история за контакта си с отвъдния свят. Въпросът е от кое място са пристигнали такива видения в шестгодишно дете, което не е наясно с религията?
Тогава бях на шест години. Изпратиха ни с брат ми при сестрата на дядо ми. Живяхме там дълго време, прекарвахме времето си нехайно, като всички деца. Но пристигна време да се върна вкъщи. В първите дни беше доста мъчно у дома, не разбирах за какво. Няколко дни по-късно баба ни сподели, че обичаният ни дядо е умрял.
Присънваше ми се постоянно. Или седим с него на дивана и той ни чете приказки, след това споделя занимателни истории и ние се смеем шумно с него. След това той сяда в един фотьойл и гледа телевизия, а аз се приближавам до него с кукла, чиято коса е оплетена в ластик, цялата плаче и го моли за помощ.
След това всички сме в гората до огъня и той ме слага в хамак за тихия час. Всеки път, когато се събуждах, бях обляна в сълзи. Мама се успокояваше дълго.
След известно време сядам на дивана, където постоянно обичаше да седи дядо, припомням си за него. Изведнъж зад прозореца стартира да свети нещо блестящо. Зад балконската врата се образуваше някаква светла, лека и дълга стълба.
В края на стълбата беше доста ярко и топло. В другия край стоеше мъж в бяло-златно расо. Седеше без да мърда, наблюдаваше единствено с очи, нямаше боязън, имаше единствено изненада и някакъв блян.
И видях по какъв начин очертанията на мъж се надигнаха от дивана и се насочиха към стълбите. Разбрах, че е дядо ми, обадих му се. Той се обърна към мен, приближи се и ме прегърна. Стана ми топло и уютно. И безшумно ми сподели в ухото:
– Моето време пристигна. Време е да потеглям.
Целувайки ме по темето, той се качи по стълбите. Проследих го с взор. Той даже не се качи по стълбите, а се носеше.
Дядо стигна до индивида в расото и се поклони. Човекът с расото го предложения да вървим по-нататък, дядо се обърна, гледаше да не хукна след него, махна ми с ръка и си потегли.
Щом силуетите им изчезнаха, стълбата се събра зад тях. И още веднъж отвън прозореца на балкона стана допустимо да се види нормалната улица.
Поседях на дивана още няколко минути, отидох до вратата на балкона, където напълно до неотдавна имаше стълба, и споделих: „ Сбогом “.
Сетне изтичах при майка ми в кухнята и започнах да й описвам какво бях видяла преди малко. Докато говорех за стълбата, за силуетите, от очите й бликнаха сълзи. Тя ме прегърна и сподели: „ Всичко ще бъде наред с нас. Ще се оправим с всичко. “ Целуна ме по челото.
Така видях моя обичан дядо в различен свят. Все още от време на време го сънувам, само че в този момент се веселя, когато го сънувам. Насън не споделя нищо. Просто седим с него и му описвам за моите прекарвания, новости, той се усмихва и е печален с мен.
