Влизането в "антрето за еврото" не носи заплаха за борда
Важните промени в българското законодателство не трябва да се вършат с текстове, импортирани " по бързата писта " от депутати сред първо и второ четене. Това е урок, който политическият хайлайф в България трябваше от дълго време да е научил. Но не е. Бурните мнения за валутния ръб през уикенда са резултат точно от опита за бърза и непрозрачна смяна, която, въпреки и техническа по своя темперамент, засяга българския лев и не може да бъде подценявана.
Българският лев е вързан за еврото при курс от 1.95583 лв. за едно евро. Този курс е резултат от чл.29 ал.1 от Закона за Българска народна банка, където е записано, че формалният валутен курс на лв. към немската марка е 1 лев за 1 немска марка, и член 29 алинея 2 от същия закон, където написа, че курсът по алинея 1 се умножава по формалния курс, по който немската марка се е конвертирала към еврото. Никой не е предложил тези два текста да се трансформират.
Няма анулация на борда, няма и смяна на курса по отношение на еврото.
Предложението, внесено в Народното събрание, е да се разпише, че считано от датата на влизане на България в Механизма на валутните курсове (ERM II) формалният валутен курс на лв. към еврото е еднакъв на централния курс сред еврото и лв., контрактуван от всички страни, в това число ЕЦБ, при присъединението на страната към ERM II (широката аудитория го познава като " чакалнята за еврозоната " ). Този текст стъпва на формалната процедура за участие във валутния механизъм, която е призната с Резолюция на Европейския съвет от далечната 1997 година
Обърнете внимание - всички страни, които са минали през валутния механизъм, в това число Естония и Литва, които също бяха във валутен ръб, са го създали по тази процедура. Без сходен текст в Закона за БНБ нямаме правно съображение да сме в ERM II.
Отпада ли валутният ръб
при участието на страната в " предверието " на еврозоната?
Категорично не. Официалната позиция на ЕЦБ от далечната 2003 година е, че страни, които имат валутен ръб, могат да поемат едностранен ангажимент да го запазят в рамките на участието си в ERM II. Точно по този начин направиха Естония (виж тук) и Литва (виж тук). Така ще направи и България - като поддържа нулево отклоняване от своя закрепен курс. Поемането на едностранен ангажимент за опазване на валутния ръб е ясно написано в взаимното писмо от министъра на финансите и шефа на Българска народна банка за желанията на страната да кандидатства във ERM II. То беше изпратено от България на 29 юни 2018 година и с него на процедура се започва проектът за деяние по присъединение към ERM II. В рамките на една година поетите задължения по отношение на този проект бяха изпълнени, в това число прегледът от ЕЦБ на качеството на активите на шест банки, което в действителност дава учредения да чакаме зелена светлина за ERM II.
Валутният ръб остава, само че
какво се случва с договарянията за курса?
Това наподобява е централният въпрос. След като участието в ERM II допуска договаряния и взаимно единодушие за централния курс сред еврото и лв., допустимо ли е да договорим различен курс? Макар на доктрина това да е допустимо, на практика възможностите са минимални.
Курсът от 1.95583 лв. за едно евро е доктрина в България. Целият ни път към еврозоната се основава на схващането, че курсът ще остане неизменен. Това е написано в Споразумение сред Министерския съвет и Българска народна банка за въвеждане на еврото в България още по времето на Милен Велчев. Така е дефинирана и тактиката на Българска народна банка от 2007 година за евентуалното присъединяване на българският лев в " чакалнята ". Всички старания от последните години стъпват на този елементарен факт – влизаме единствено при курс от 1.95583 лв. за едно евро.
Естония и Литва резервираха своите закрепени курсове непроменени при влизането си в ERM II през 2004 година и ги поддържаха до приемане на еврото надлежно през 2011 година и 2015 година Когато валутният ръб работи, няма причина някой принудително да сменя курса. А валутният ръб в България работи и това е потвърдено през годините. Мандатът на държавното управление и Българска народна банка е да влезем в ERM II единствено при настоящия курс. Не е невероятно този мандат да бъде препотвърден, посредством ново споразумение/решение на държавното управление и Българска народна банка – това е стъпка, която би дала спомагателна сигурност в целия развой.
Важно е отбележим и някои елементи по самата процедура на влизане в ERM II, защото най-вероятно и тя ще провокира мнения.
Самата процедура е загадка,
защото фиксирането на курс – изключително за страни, които не са във валутен ръб, има голямо въздействие на финансовите пазари. Цялата процедура е тридневна. В даден петък - след затваряне на финансовите пазари - финансовият министър и шефът на Българска народна банка изпращат настояването за присъединение към ERM II. Решението от всички страни по процеса, в това число ЕЦБ, се взема в събота, а в неделя се афишира с прессъобщение на ЕЦБ. С други думи, доста е допустимо в някоя неделя през април да прочетем в съобщения на ЕЦБ, на българското Министерство на финансите и на БНБ, че българският лев към този момент е част от ERM II. Няма да има следващи стъпки – към този момент ще е реалност, по тази причина и всевъзможни законодателни промени в този развой се вършат авансово.
Българският лев е вързан за еврото при курс от 1.95583 лв. за едно евро. Този курс е резултат от чл.29 ал.1 от Закона за Българска народна банка, където е записано, че формалният валутен курс на лв. към немската марка е 1 лев за 1 немска марка, и член 29 алинея 2 от същия закон, където написа, че курсът по алинея 1 се умножава по формалния курс, по който немската марка се е конвертирала към еврото. Никой не е предложил тези два текста да се трансформират.
Няма анулация на борда, няма и смяна на курса по отношение на еврото.
Предложението, внесено в Народното събрание, е да се разпише, че считано от датата на влизане на България в Механизма на валутните курсове (ERM II) формалният валутен курс на лв. към еврото е еднакъв на централния курс сред еврото и лв., контрактуван от всички страни, в това число ЕЦБ, при присъединението на страната към ERM II (широката аудитория го познава като " чакалнята за еврозоната " ). Този текст стъпва на формалната процедура за участие във валутния механизъм, която е призната с Резолюция на Европейския съвет от далечната 1997 година
Обърнете внимание - всички страни, които са минали през валутния механизъм, в това число Естония и Литва, които също бяха във валутен ръб, са го създали по тази процедура. Без сходен текст в Закона за БНБ нямаме правно съображение да сме в ERM II.
Отпада ли валутният ръб
при участието на страната в " предверието " на еврозоната?
Категорично не. Официалната позиция на ЕЦБ от далечната 2003 година е, че страни, които имат валутен ръб, могат да поемат едностранен ангажимент да го запазят в рамките на участието си в ERM II. Точно по този начин направиха Естония (виж тук) и Литва (виж тук). Така ще направи и България - като поддържа нулево отклоняване от своя закрепен курс. Поемането на едностранен ангажимент за опазване на валутния ръб е ясно написано в взаимното писмо от министъра на финансите и шефа на Българска народна банка за желанията на страната да кандидатства във ERM II. То беше изпратено от България на 29 юни 2018 година и с него на процедура се започва проектът за деяние по присъединение към ERM II. В рамките на една година поетите задължения по отношение на този проект бяха изпълнени, в това число прегледът от ЕЦБ на качеството на активите на шест банки, което в действителност дава учредения да чакаме зелена светлина за ERM II.
Валутният ръб остава, само че
какво се случва с договарянията за курса?
Това наподобява е централният въпрос. След като участието в ERM II допуска договаряния и взаимно единодушие за централния курс сред еврото и лв., допустимо ли е да договорим различен курс? Макар на доктрина това да е допустимо, на практика възможностите са минимални.
Курсът от 1.95583 лв. за едно евро е доктрина в България. Целият ни път към еврозоната се основава на схващането, че курсът ще остане неизменен. Това е написано в Споразумение сред Министерския съвет и Българска народна банка за въвеждане на еврото в България още по времето на Милен Велчев. Така е дефинирана и тактиката на Българска народна банка от 2007 година за евентуалното присъединяване на българският лев в " чакалнята ". Всички старания от последните години стъпват на този елементарен факт – влизаме единствено при курс от 1.95583 лв. за едно евро.
Естония и Литва резервираха своите закрепени курсове непроменени при влизането си в ERM II през 2004 година и ги поддържаха до приемане на еврото надлежно през 2011 година и 2015 година Когато валутният ръб работи, няма причина някой принудително да сменя курса. А валутният ръб в България работи и това е потвърдено през годините. Мандатът на държавното управление и Българска народна банка е да влезем в ERM II единствено при настоящия курс. Не е невероятно този мандат да бъде препотвърден, посредством ново споразумение/решение на държавното управление и Българска народна банка – това е стъпка, която би дала спомагателна сигурност в целия развой.
Важно е отбележим и някои елементи по самата процедура на влизане в ERM II, защото най-вероятно и тя ще провокира мнения.
Самата процедура е загадка,
защото фиксирането на курс – изключително за страни, които не са във валутен ръб, има голямо въздействие на финансовите пазари. Цялата процедура е тридневна. В даден петък - след затваряне на финансовите пазари - финансовият министър и шефът на Българска народна банка изпращат настояването за присъединение към ERM II. Решението от всички страни по процеса, в това число ЕЦБ, се взема в събота, а в неделя се афишира с прессъобщение на ЕЦБ. С други думи, доста е допустимо в някоя неделя през април да прочетем в съобщения на ЕЦБ, на българското Министерство на финансите и на БНБ, че българският лев към този момент е част от ERM II. Няма да има следващи стъпки – към този момент ще е реалност, по тази причина и всевъзможни законодателни промени в този развой се вършат авансово.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ