По-тежките случаи на К-19 с повече антитела
„ Важни са и антителата, и естествената и клетъчната устойчивост във връзка с имунитета “, съобщи пред БНР проф. Христо Тасков, някогашен шеф на Национален център по заразни и паразитни заболявания – София.
„ Естествената устойчивост първа се среща с вируса и при хората, които прекарват безсимптомно Covid-19, тя прави чудесна работа и се оправя с вируса, по-късно се включват и клетъчният имунитет и антителата.
Антителата пречат на вируса да се свърже с клетките и ние при имунизациите разчитаме на антителата, с цел да може да предотвратяват тази зараза.
Клетъчният имунитет е значим, с цел да може, когато вирусът е влезнал в клетката, тези кафези да бъдат разрушени и вирусът да не може да се развъжда. “ Това уточни в „ Хоризонт до обед “ проф. Тасков.
Относно предстоящите ваксини проф. Тасков разясни, че те са изследвани основно за вирусно обезвреждащи антитела, до каква степен те образуват такива антитела.
По думите му тези ваксини подтикват и клетъчния имунитет и те могат да работят, даже в случай че вирусът проникне в клетката. Доколко ще бъде дълъг имунитетът, още не се знае, те работят от няколко месеца.
" Очаква се имунизациите да работят 6 месеца, аз се надявам персонално те да работят най-малко една – две години, само че това ще се знае през 2021 година.
При приблизително и тежко превозване на инфекцията количеството на антителата е по-високо.
Има краткотрайна и дълготрайна имунологична памет – като едната е от месеци до няколко години, а другата трае и до 5-19 години. Очаквам науката скоро да каже имунизациите коя памет ще подтикват и изграждат – дали и дълготрайната памет. “ Това обясни още експертът.
" Целта на имунизациите е, в случай че има по-голямо покритие – при над 70 на сто ваксиниране и се сътвори групов имунитет, този вирус не да изчезне, само че няма да има епидемии. Аз в бъдеще разчитам повече на имунизациите, в сравнение с да се откри прецизен протокол за лечение на този нов вирус.
„ Естествената устойчивост първа се среща с вируса и при хората, които прекарват безсимптомно Covid-19, тя прави чудесна работа и се оправя с вируса, по-късно се включват и клетъчният имунитет и антителата.
Антителата пречат на вируса да се свърже с клетките и ние при имунизациите разчитаме на антителата, с цел да може да предотвратяват тази зараза.
Клетъчният имунитет е значим, с цел да може, когато вирусът е влезнал в клетката, тези кафези да бъдат разрушени и вирусът да не може да се развъжда. “ Това уточни в „ Хоризонт до обед “ проф. Тасков.
Относно предстоящите ваксини проф. Тасков разясни, че те са изследвани основно за вирусно обезвреждащи антитела, до каква степен те образуват такива антитела.
По думите му тези ваксини подтикват и клетъчния имунитет и те могат да работят, даже в случай че вирусът проникне в клетката. Доколко ще бъде дълъг имунитетът, още не се знае, те работят от няколко месеца.
" Очаква се имунизациите да работят 6 месеца, аз се надявам персонално те да работят най-малко една – две години, само че това ще се знае през 2021 година.
При приблизително и тежко превозване на инфекцията количеството на антителата е по-високо.
Има краткотрайна и дълготрайна имунологична памет – като едната е от месеци до няколко години, а другата трае и до 5-19 години. Очаквам науката скоро да каже имунизациите коя памет ще подтикват и изграждат – дали и дълготрайната памет. “ Това обясни още експертът.
" Целта на имунизациите е, в случай че има по-голямо покритие – при над 70 на сто ваксиниране и се сътвори групов имунитет, този вирус не да изчезне, само че няма да има епидемии. Аз в бъдеще разчитам повече на имунизациите, в сравнение с да се откри прецизен протокол за лечение на този нов вирус.
Източник: standartnews.com
КОМЕНТАРИ