Борисов поведе черно хоро, но хората трябва да се опълчат
В забележителния роман на Йордан Йовков „ През чумавото ” една от сюжетните линии е прекомерно любопитна. Заразата пълзи към селото на изплашените герои, само че защото човек не може да стои все във вцепенение, те стопират да се пазят; почват да убиват времето в приказки край стоборите. По някое време се хващат и отиват при локалния отличник да измисли избавление. „ Глупости ” – споделя чорбаджията – „ Няма да се пазим! Идвайте на женитба, бракосъчетавам щерка си! ”. Хората се успокояват, веселят. Някой се осмелява въпреки всичко да попита: „ Абе тоя да не е вманиачен? ”. Но болшинството отвръща, че чак толкоз луди хора няма, очевидно ситуацията не е съществено.
Днешната обстановка в България изумително наподобява на тази от описа. Има един отличник, от който зависят нещата, само че вместо да работи за предварителна защита,
дами егото си по автомагистрали и фабрики.
С просташки майтапи наставлява да се изписват предварително пациенти, води лекари по градежи. Изглежда толкоз доста вманиачен, че напряко „ превърта играта ” – публиката почва да се чуди на личните си преценки – може ли толкоз несъответстващ човек да управлява цяла страна? Докато се чуди, убива времето в дребнотемия. Но има и горчиви отлики с описа – при селяните болестта към момента не е пристигнала. Нас към този момент ни връхлетя, все пак се сме се оставили на течението, търпейки невнятния господар.
В момента огромната част от обществото ни е застинало в спокоен смут, само че май не схваща какво тъкмо и за какво му се случва. Трудно разграничава
значимото от маловажното в голямата дисхармония.
От една страна коронавирусът взема жертви във все по-близък житейски кръг, всички са изплашени. От друга, това не пречи за гласовита част от българите предпочитани да са велики тематики като Байдън против Тръмп, дали руснаци строят „ Балкански поток ”. Разбира се, постоянно се намират и хора, които да кажат, че вирусът не е толкоз заплашителен, всичко се преекспонира, а маските целят да мълчим, въпреки да бръщолевят безспирно. Като прибавим разхайтения и постоянно хвалещ се министър председател, тихото застинало болшинство е заставено да търка очи – може ли в действителност цялата тази дивотия да надмогва инстинктите? Всичките съмнения би трябвало към този момент да отпаднат. Кой каквото ще да мисли, обстоятелствата са неоспорими:
България е в челната ранглиста на Европа
по умряли от ковид на 1 млн. поданици. Ние сме мини вид на Италия напролет и всеки естествен човек чака със свито сърце зимата.
Трябва да е ясно, че виновен за протичащото се е един единствен човек – Бойко Борисов, чорбаджията на нашето село. Всеки българин знае, че всичко в тази страна през мандатите му по хоризонтала и вертикала зависи от него. Ясно е, че точно той е избрал държанието на страната против епидемията през последните месеци. Мнозина си мислят, че той не следва никаква тактика. Може да е правилно, само че също толкоз е допустимо да има тактика, точно тя да води до актуалните резултати. Тази тактика по никакъв начин не е приятна за осъществяване, по тази причина, в случай че я има, не се дискутира обществено,
не е записана на никое място.
Стратегията е да водим живот без особени ограничавания, тъй като те може да доведат до тежки икономически последствия, само че жертвайки „ сухите съчки ” (по Мангъров). Тоест – вършим това-онова за лечебните заведения, за джипитата, само че никакво в допълнение затваряне няма да предприемем, тъй като така и така ще има пациенти, жертви... Пускаме кръв и продължаваме напред. Именно тази тактика изяснява и разпищоленото лято. Не го ли призна самият Борисов неотдавна, запленен от своята мъдрост: „ През лятото мъдро пуснахме вируса да вилнее в България ”.
Трябва да се означи, че напълно до скоро България не правеше всъщност по-различно от другите европейски страни. През пролетта всички затвориха, с цел да не горят никакви съчки. После предпочитана стана стопанската система, като концепцията бе посредством самостоятелни решения
всеки да откри тънкия баланс.
Въпреки хаоса някои от страните се оправят до момента. Други не, затова върнаха здравето като приоритет посредством крути ограничавания върху напредването и живата връзка (Австрия, Гърция, Ирландия, Чехия, Турция...). И тук към този момент България се размина с другите страни. При нея болните нарастваха, само че властта не се поправя. Видно е, че няма и желание. И тъй като е ясно, че в действителност ще горят съчки, отговорността бе смъкната към регионални шефове, кметове и учебни шефове – да се оправят, при огромни издънки ще са отговорни те или жителите („ Ходят рано на лекар, закъсняват за лекар... ”).
Врачка ли подшушна тази тактика на Борисов,
Мангъров ли, не се знае. Но това е – живеем с минимално ограничение на " правата и свободите ", а който изгори – изгори. През това време Борисов обикаля бодряшки страната, с цел да скрие какво тъкмо се случва, или пък, с цел да даде по собствен метод кураж на нацията. Всичко това е причина и естествени хора като Костадин Ангелов, Красимир Вълчев, Ангел Кунчев, Асен Балтов да наподобяват луди. Повечето от тях упорстват за крути ограничавания, само че би трябвало да се приспособяват към началника.
Борисов е явен. Не по-малко значимият въпрос обаче е какво прави обществото, което той повлече на черно хоро. Колкото и да е мъчно, неприятно, мъчително, решението за хората с мозък е едно – просто да призоват за нови ограничавания. Чрез интернет, медиите и така нататък опциите за реакция са доста. Не е наложително всичко да се затвори, само че, сходно на други страни, може да се лимитират излизанията нощем, работата на комерсиалните центрове, заведенията... Да се изисква и по-голям надзор. Създаде се усещане около Борисов, че
моловете и кръчмите са гръбнакът на стопанската система –
машинация, несъмнено! Училищата също би трябвало да бъдат затворени напълно, сводките за преподавателите са черни. Но паралелно с това трябват да се изискат нови обезщетения, и то тъкмо в този момент около разискването на бюджета за 2021 година Вместо да се подтикват с данъчни облекчения съмнителни бизнеси, директна съответна помощ за затруднени хора - да вземем за пример за родител, който наглежда учащо се дете у дома. Знам, че мнозина към момента не имат вяра в критичността на обстановката, смятат свободите да хойкат където и когато изискат за свещени, основателно се тревожат за поминъка си...
Но би трябвало най-сетне да се разбере -
имало е испански грип, имало е чуми, съществено е ситуацията и в този момент. Здравето е най-важно, всичко друго би трябвало да отиде на втори проект. Емпиричният опит сочи като единствена ефикасна мярка рестриктивните мерки в контактите. Нормалните хора в тази страна нямат различен избор, с изключение на да опитат да обяснят на всеослушание всичко това на ръководещите. В момента, заради кресливостта им, се чува гласът само на ненормалните. И посред ужаса се раждат трепетни публични проблеми като „ Образуват ли маските обриви ”. Тази интелектуална оскъдност е в коалиция с Борисов и господства в общественото говорене. Ще рече, че всички в страната сме луди.
При Йовков в описа буквално я има следната имитация: „ Кой мре? Къде мрат? Какво ми дрънкате вие мене! Никаква чума няма, ви споделям аз. Ако мрат някои, мрат от боязън ”. Автор е същият господар. Досущ като Борисов той не ще да чуе за умиращи хора, съвсем като гласовитото ни ненормално малцинство твърди, че болест няма. Творбата приключва печално.
Днешната обстановка в България изумително наподобява на тази от описа. Има един отличник, от който зависят нещата, само че вместо да работи за предварителна защита,
дами егото си по автомагистрали и фабрики.
С просташки майтапи наставлява да се изписват предварително пациенти, води лекари по градежи. Изглежда толкоз доста вманиачен, че напряко „ превърта играта ” – публиката почва да се чуди на личните си преценки – може ли толкоз несъответстващ човек да управлява цяла страна? Докато се чуди, убива времето в дребнотемия. Но има и горчиви отлики с описа – при селяните болестта към момента не е пристигнала. Нас към този момент ни връхлетя, все пак се сме се оставили на течението, търпейки невнятния господар.
В момента огромната част от обществото ни е застинало в спокоен смут, само че май не схваща какво тъкмо и за какво му се случва. Трудно разграничава
значимото от маловажното в голямата дисхармония.
От една страна коронавирусът взема жертви във все по-близък житейски кръг, всички са изплашени. От друга, това не пречи за гласовита част от българите предпочитани да са велики тематики като Байдън против Тръмп, дали руснаци строят „ Балкански поток ”. Разбира се, постоянно се намират и хора, които да кажат, че вирусът не е толкоз заплашителен, всичко се преекспонира, а маските целят да мълчим, въпреки да бръщолевят безспирно. Като прибавим разхайтения и постоянно хвалещ се министър председател, тихото застинало болшинство е заставено да търка очи – може ли в действителност цялата тази дивотия да надмогва инстинктите? Всичките съмнения би трябвало към този момент да отпаднат. Кой каквото ще да мисли, обстоятелствата са неоспорими:
България е в челната ранглиста на Европа
по умряли от ковид на 1 млн. поданици. Ние сме мини вид на Италия напролет и всеки естествен човек чака със свито сърце зимата.
Трябва да е ясно, че виновен за протичащото се е един единствен човек – Бойко Борисов, чорбаджията на нашето село. Всеки българин знае, че всичко в тази страна през мандатите му по хоризонтала и вертикала зависи от него. Ясно е, че точно той е избрал държанието на страната против епидемията през последните месеци. Мнозина си мислят, че той не следва никаква тактика. Може да е правилно, само че също толкоз е допустимо да има тактика, точно тя да води до актуалните резултати. Тази тактика по никакъв начин не е приятна за осъществяване, по тази причина, в случай че я има, не се дискутира обществено,
не е записана на никое място.
Стратегията е да водим живот без особени ограничавания, тъй като те може да доведат до тежки икономически последствия, само че жертвайки „ сухите съчки ” (по Мангъров). Тоест – вършим това-онова за лечебните заведения, за джипитата, само че никакво в допълнение затваряне няма да предприемем, тъй като така и така ще има пациенти, жертви... Пускаме кръв и продължаваме напред. Именно тази тактика изяснява и разпищоленото лято. Не го ли призна самият Борисов неотдавна, запленен от своята мъдрост: „ През лятото мъдро пуснахме вируса да вилнее в България ”.
Трябва да се означи, че напълно до скоро България не правеше всъщност по-различно от другите европейски страни. През пролетта всички затвориха, с цел да не горят никакви съчки. После предпочитана стана стопанската система, като концепцията бе посредством самостоятелни решения
всеки да откри тънкия баланс.
Въпреки хаоса някои от страните се оправят до момента. Други не, затова върнаха здравето като приоритет посредством крути ограничавания върху напредването и живата връзка (Австрия, Гърция, Ирландия, Чехия, Турция...). И тук към този момент България се размина с другите страни. При нея болните нарастваха, само че властта не се поправя. Видно е, че няма и желание. И тъй като е ясно, че в действителност ще горят съчки, отговорността бе смъкната към регионални шефове, кметове и учебни шефове – да се оправят, при огромни издънки ще са отговорни те или жителите („ Ходят рано на лекар, закъсняват за лекар... ”).
Врачка ли подшушна тази тактика на Борисов,
Мангъров ли, не се знае. Но това е – живеем с минимално ограничение на " правата и свободите ", а който изгори – изгори. През това време Борисов обикаля бодряшки страната, с цел да скрие какво тъкмо се случва, или пък, с цел да даде по собствен метод кураж на нацията. Всичко това е причина и естествени хора като Костадин Ангелов, Красимир Вълчев, Ангел Кунчев, Асен Балтов да наподобяват луди. Повечето от тях упорстват за крути ограничавания, само че би трябвало да се приспособяват към началника.
Борисов е явен. Не по-малко значимият въпрос обаче е какво прави обществото, което той повлече на черно хоро. Колкото и да е мъчно, неприятно, мъчително, решението за хората с мозък е едно – просто да призоват за нови ограничавания. Чрез интернет, медиите и така нататък опциите за реакция са доста. Не е наложително всичко да се затвори, само че, сходно на други страни, може да се лимитират излизанията нощем, работата на комерсиалните центрове, заведенията... Да се изисква и по-голям надзор. Създаде се усещане около Борисов, че
моловете и кръчмите са гръбнакът на стопанската система –
машинация, несъмнено! Училищата също би трябвало да бъдат затворени напълно, сводките за преподавателите са черни. Но паралелно с това трябват да се изискат нови обезщетения, и то тъкмо в този момент около разискването на бюджета за 2021 година Вместо да се подтикват с данъчни облекчения съмнителни бизнеси, директна съответна помощ за затруднени хора - да вземем за пример за родител, който наглежда учащо се дете у дома. Знам, че мнозина към момента не имат вяра в критичността на обстановката, смятат свободите да хойкат където и когато изискат за свещени, основателно се тревожат за поминъка си...
Но би трябвало най-сетне да се разбере -
имало е испански грип, имало е чуми, съществено е ситуацията и в този момент. Здравето е най-важно, всичко друго би трябвало да отиде на втори проект. Емпиричният опит сочи като единствена ефикасна мярка рестриктивните мерки в контактите. Нормалните хора в тази страна нямат различен избор, с изключение на да опитат да обяснят на всеослушание всичко това на ръководещите. В момента, заради кресливостта им, се чува гласът само на ненормалните. И посред ужаса се раждат трепетни публични проблеми като „ Образуват ли маските обриви ”. Тази интелектуална оскъдност е в коалиция с Борисов и господства в общественото говорене. Ще рече, че всички в страната сме луди.
При Йовков в описа буквално я има следната имитация: „ Кой мре? Къде мрат? Какво ми дрънкате вие мене! Никаква чума няма, ви споделям аз. Ако мрат някои, мрат от боязън ”. Автор е същият господар. Досущ като Борисов той не ще да чуе за умиращи хора, съвсем като гласовитото ни ненормално малцинство твърди, че болест няма. Творбата приключва печално.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ