В устата на всички депутати последните дни са договорените 40%

В устата на всички депутати последните дни са контрактуваните 40% понижаване на излъчванията от въглищния бранш, защото договарянията с Европейска комисия не бяха по никакъв начин лесни, с цел да реализираме единодушие по тези параметри в ПВУ.  Точно те желаеха депутатите да отпаднат като условие в Плана за възобновяване, само че тъкмо те бяха толкоз мъчно контрактувани преди половин година, с цел да може след това проектът да бъде утвърден. Постигането на -40% СО2 от въглищния бранш се базира на 2019 година заради 2 аргументи. Първо, условието по Регламента на Механизма за възобновяване и резистентност (МВУ) и второ, че с изключение на процентното понижение на излъчванията, задачата има и годишно количествено измерение на понижаване на излъчванията, разяснява Георги Стефанов, някогашният консултант на вицепремиера по климатичните политики Борислав Сандов. По първата точка, няма алтернатива страните членки да си избират друга година с разнообразни равнища на излъчванията от СО2. Ясно е, че се гледа за всички индикатори годината преди COVID-19, която е 2019 година плюс самостоятелните рекомендации за напредъка на страните членки по Европейския учебен срок. Имаше механически проблем, че данните за 2020 година излязоха в края на 2021 година, а за 2022 година ги нямаше, което на процедура показваше компликацията да проследим изменящата се среда с данните поради пандемията (бърз спад и бърз растеж), защото знаете, че в БГ нямаме данни в действително време, и не можехме да съпоставяме възобновяване и допусканията бяха несигурни, добави Стефанов. На второ място, България в годините след 2007 година има идентичен или намаляващ тренд на произвеждане на сила от въглищата, а оттова падащо равнище на излъчванията. Т.е., като се изключи че е неприемливо по регламента на Механизма за възобновяване и резистентност, 40% понижаване на излъчванията, действително щеше да значи двойно количествено понижаване на излъчванията. Давам образец, в случай че през 2007 година, сме отделяли 1000 тона на година минус 40% щеше да значи понижаване с 400 тона до 2026 година. Съответно, в случай че през 2019 година сме отделяли 800 тона минус 40% значи понижаване с 320 тона до 2026 година, което когато го калкулираме с безспорна стойност на намаляването на излъчвания има разлика от 20%. На финала видяно напред за емитерите е по-добре да имат по-малък количествен индикатор за понижаване на излъчванията, в сравнение с процентните знаци. Постигането на минус 40% въглеродни излъчвания ще бъде реализирано повишаването каузи на ВЕИ Постигането на минус 40% на излъчванията ще бъде реализирано на база свръх потенциал. Когато се сметнат всичките вложения за ВЕИ по ПВУ и по оперативните стратегии и това, че те би трябвало да подсигурят доста количество сила, излиза наяве, че единственият метод да работят ТЕЦ-те е когато, нямаме ВЕИ, което автоматизирано води до намаляването на излъчванията. Т.е., чака се България да ползва работещ механизъм са стимулиране на ВЕИ и ограничение на изгарянето на въглища, което калкулирано по години дава посочените съответни количествени и процентни индикатори за понижаване на излъчванията. Постигането на понижаване с 40% СО2 се базира на безкомпромисното условие на Европейска комисия за бързото затваряне на Брикел, Димитровград и Бобов дол. ТЕЦ-ве, които обезпечават към 7% от тока и малко повече СО2 излъчвания, само че имат забележим отпечатък по линия на серни и други замърсители, на която база ние имаме 2 наказателни процедури, уточни Стефанов. Още в края на 2020 година, тъкмо година след представянето на Зелената договорка на Европейски съвет, Бойко Борисов поддържа по-ранното затваряне на въглищата и по-високата климатична цел. В първичния вид на Плана за възобновяване и резистентност беше заложено затваряне на ТЕЦ-вете до 2038 година.  На последващо място идват и държавната Топлоелектрическа централа в Стара Загора, както и едната американска, в която страната има ¼ дял, т.е. страната се допуска, че има инструмент за напън за следено произвеждане на ток, а оттова и на намаляването на излъчванията, стига да желае. В този съставен елемент стои и обстоятелството, че 2024 година и от 2026 година 2-те американски централи към този момент няма да получават заплащане на излъчванията и за тях няма да е преференциално да работят на пазарни начала и те имат ясни поръчки за нови вложения за намаляването на излъчванията, които следва да бъдат осъществени. Освен горните точки, които бяха част от преговорния развой с Европейска комисия за промяната по ПВУ, споделям и малко текстове по новите цели и регламенти, заради които България следва да не анулира тази промяна, разяснява Стефанов. Реално няма друга наложителна или законодателна цел за понижаване на излъчванията за нашата страна, а както знаете България няма никакъв прогрес по това направление от както е член на Европейски Съюз, изясни той. Най-напред би трябвало да имаме поради, че макар, че базовата година за задачите за климата по климатични закон за 2030 и за 2050 година е 1990 г, (а за БГ 1988 г.), не би трябвало да не забравяме, че в рамката на актуализацията на  Effort Shearing Regulation - Регламент за разпределение на напъните (РРУ) от 14.07.2021 година определящ наложителни годишни цели за понижаване на излъчванията за страните членки, дефинира нова цел от наложително - 10% понижаване на излъчванията (най-ниското в ЕС) с базова година 2005 година  като задачата за България преди актуализацията " Подготвени за цел 55 " беше нула %. Ето тук се къса връзката сред Министерство на околната среда и водите и МЕ, които вършат изчисления на ИНПЕК и споделят, че това е невероятно, което ни връща в хипотезата т.2, за която пиша, която в случай че екстраполираме не е надалеч от калкулацията от 40% понижение на излъчванията единствено от въглищата, където в действителност ние имаме малко над 50% от СО2 излъчванията. Може да желаяме разпределение на излъчванията сред разнообразни страните членки, което да бъде признато от Европейска комисия България в случай че си следва задачите и политиките, а не ги бойкотира, намаляването няма да е проблем, счита Стефанов. Единственият проблем, който никой не е обхванал в подробност е войната в Украйна, инфлацията и енергийната рецесия. В този подтекст, задачите за понижаване на излъчванията за 2022 година освен, че няма да бъдат реализирани, само че ще бъдат и рекордно високи, поради свръхпечалбите и търсенето на сила и поради това, че ТЕЦ-те работят на оптимален потенциал. Решението, което никой не дава е в разговора с Европейска комисия, само че той би трябвало да е основан на регламентите и задачите, а не на дейности, които дипломатично казано са нецелесъобразни и законосъобразни. Тук още веднъж попадат опциите на РРУ. По-конкретно можем да желаяме по силата на регламента разпределение на излъчванията сред разнообразни страните членки, което да бъде признато от Европейска комисия, счита климатичният специалист. Всички 28 страни членки са изпълнили своите отговорности по РРУ за интервала 2013–2015 г. Малта е надвишила своето годишно разпределено количество излъчвания за всяка от обсъжданите години, само че е покрила недостига посредством закупуване на годишно разпределено количество излъчвания от България. Швеция не е употребила цялостното си разпределено количество и е отменила остатъка от годишното си разпределено количество излъчвания, с цел да усъвършенства екологосъобразността на системата като цяло. Всички останали страни членки са заделили своите остатъци за потребление през идващите години. За осъществяване на отговорностите по РРУ не са употребявани интернационалните заеми по механизма за чисто развиване, нито взаимно осъществяване.   Цикълът за съблюдаване за 2016 г. е в развой на осъществяване. Малта, Финландия, Полша, Ирландия, Германия и Белгия са надвишили своите годишно разпределени количества излъчвания и ще би трябвало да употребяват механизми за еластичност, с цел да се подсигурява спазването. За Белгия, Финландия, Германия, Ирландия и Полша това става за първи път и те могат да употребяват остатъци по годишно разпределени количества излъчвания, заделени от предходни години. От 2013 г. насам Малта е надвишавала своите годишно разпределени количества излъчвания всяка година и ще би трябвало още веднъж да закупи годишно разпределени количества излъчвания и/или интернационалните заеми за планове. Предварителните данни за 2017 г. демонстрират, че излъчванията на множеството страни членки са по-ниски от техните годишно разпределени количества излъчвания. В девет случая Гърция, Словакия, Хърватия, Румъния, Унгария, Португалия, Швеция, Нидерландия и Словения, излъчванията са по-ниски с 10 процентни пункта. Според изчисленията Малта, Германия, Ирландия, Австрия, Кипър, Полша и Финландия са надвишили годишно разпределените им количества излъчвания, като това се отнася и за България, Естония и Литва, само че с по-малко от 1 процентен пункт (според предварителните данни). Въглищните централи ще се изправят пред остарялото предфалитно положение, когато цените на силата паднат Въглищните централи ще се изправят пред остарялото предфалитно положение сега, в който цените на електроенергията падне. Усилията би трябвало да се съсредоточат там. Твърде евентуално е централите да се принудят да затворят преди уговорката за затварянето им. Според Стефанов България би трябвало скоростно да освободи опциите за създаване на различни мощности на конкурентен принцип. Тяхното разрастване ще дефинира ориста на въглищата, а не административните ограничения. Ако България не освободи средата за вложения, то ориста на въглищата ще се реши от вложенията и разрастването на възобновимите мощности в съседните страни.    
 [GG1]Текст: „ Each plan should effectively address challenges identified in the European Semester, particularly the country-specific recommendations of 2019 and 2020 adopted by the Council. It should also advance the green and digital transitions and make Member States’ economies and societies more resilient. “   https://commission-europa-eu.translate.goog/business-economy-euro/economic-recovery/recovery-and-resilience-facility_en?_x_tr_sl=en&_x_tr_tl=bg&_x_tr_hl=bg&_x_tr_pto=sc
 [GG2]https://eur-lex.europa.eu/legal-content/EN/TXT/HTML/?uri=CELEX:52018SC0453&from=IT   https://eur-lex.europa.eu/legal-content/BG/TXT/HTML/?uri=CELEX:52018DC0716&from=EN
 [GG3]Моля, когато цитирате в ПВУ, да ползвате и реферирате към най-актуалният отчет за инвентаризацията на излъчванията на България, който е по методологията на IPCC и е към Организация на обединените нации.   Данните са от 2019 година, само че отчетът е от април 2021 година Прилагам линк, гледате най-долу.   http://eea.government.bg/bg/dokladi/unfccc   Emissions from the energy sector are the main source of GHGs in Bulgaria: in 2019 the sector is responsible for 71.9% of national total GHG emissions (40 228 Gg CO2e from sector 1A of the total 55 955 Gg CO2e excl. LULUCF).   The main source of emissions in the energy sector is combustion of solid fuels, which is responsible for 53.6% of the emissions from fuel combustion in 2019, followed by liquid fuels with 33.2% and gaseous fuels with 11.6%.   On a subcategory level, the energy industries sector is the major source of emissions, responsible for 58.7% of the emissions from fuel combustion, followed by transport with 26.0% and manufacturing industries and construction with 10.7%
 [GG4]Това за ФПЧ10 и NOx с код  C‑488/15 е с един статут, а това за SOx e с различен статут и код C-730/19, и до момента в който генералният юрист на съда на Европейски Съюз, сподели че за ФПЧ10, т.е. за първото може да ни се размине санкцията, то за SOx няма такава констатация.   Разликата сред двете каузи с изключение на, че са разнообразни кейсове, е че за първото няма ясно отговорен, до момента в който за SOx e ясно кой е отговорен.  
 [GG5]https://euractiv.bg/section/%d0%bf%d0%be%d0%bb%d0%b8%d1%82%d0%b8%d0%ba%d0%b0/news/%d0%b1%d1%8a%d0%bb%d0%b3%d0%b0%d1%80%d0%b8%d1%8f-%d0%b8-%d0%bf%d0%be%d0%bb%d1%88%d0%b0-%d0%bc%d0%be%d0%b6%d0%b5-%d0%b4%d0%b0-%d1%81%d0%b0-%d1%81%d0%bf%d0%be%d0%ba%d0%be%d0%b9%d0%bd%d0%b8-%d0%ba/   https://www.consilium.europa.eu/en/meetings/european-council/2020/12/10-11/
 [GG6]https://eur-lex.europa.eu/legal-content/BG/TXT/?uri=COM%3A2021%3A555%3AFIN   С актуалното предложение националните цели се привеждат в сходство с задачата за понижаване на излъчванията общо за Европейски Съюз в секторите, обхванати от РРУ, с 40 % спрямо 2005 г. до 2030 г. Държавите членки способстват за цялостното понижаване на излъчванията в Европейски Съюз през 2030 г., като националните им цели варират в диапазона от -10 % до -50 % по отношение на равнищата от 2005 г.    
 [GG7]CELEX_52018DC0716_BG_TXT.docx (europa.eu)   3.2Спазване на Решението за разпределение на напъните от страните членки    Всички 28 страни членки са изпълнили своите отговорности по РРУ за интервала 2013–2015 г. Малта е надвишила своето годишно разпределено количество излъчвания за всяка от обсъжданите години, само че е покрила недостига посредством закупуване на годишно разпределено количество излъчвания от България. Швеция не е употребила цялостното си разпределено количество и е отменила остатъка от годишното си разпределено количество излъчвания, с цел да усъвършенства екологосъобразността на системата като цяло. Всички останали страни членки са заделили своите остатъци за потребление през идващите години. За осъществяване на отговорностите по РРУ не са употребявани интернационалните заеми по механизма за чисто развиване, нито взаимно осъществяване.   Цикълът за съблюдаване за 2016 г. е в развой на осъществяване. Малта, Финландия, Полша, Ирландия, Германия и Белгия са надвишили своите годишно разпределени количества излъчвания и ще би трябвало да употребяват механизми за еластичност, с цел да се подсигурява спазването. За Белгия, Финландия, Германия, Ирландия и Полша това става за първи път и те могат да употребяват остатъци по годишно разпределени количества излъчвания, заделени от предходни години. От 2013 г. насам Малта е надвишавала своите годишно разпределени количества излъчвания всяка година и ще би трябвало още веднъж да закупи годишно разпределени количества излъчвания и/или интернационалните заеми за планове.   Кумулативният остатък от годишно разпределени количества излъчвания за всяка страна членка за интервала 2013–2016 г. е показан на фигура 5.   Фигура 5:    Кумулативен остатък на годишно разпределени количества излъчвания като % от излъчванията за 2005 г. (2013–2016 г.)   Предварителните данни за 2017 г. демонстрират, че излъчванията на множеството страни членки са по-ниски от техните годишно разпределени количества излъчвания. В девет случая (Гърция, Словакия, Хърватия, Румъния, Унгария, Португалия, Швеция, Нидерландия и Словения), излъчванията са по-ниски с 10 процентни пункта или повече 14 .   Според изчисленията Малта, Германия, Ирландия, Австрия, Кипър, Полша и Финландия са надвишили годишно разпределените им количества излъчвания, като това се отнася и за България, Естония и Литва, само че с по-малко от 1 процентен пункт (според предварителните данни).