Търсачи на лесни дипломи или мозъци - какви студенти от чужбина искаме
В университетските среди от дълго време са наясно, че демографският
бонус, който висшите учебни заведения получиха през последната година, ще продължи до към 2028 година Оттам нататък би следвало да настъпи от дълго време чаканият натурален асортимент измежду 52-те висши образователни заведения у нас. България е прекомерно дребна и тясна за толкоз университети, само че тяхната еволюция до по-оптимална и по-качествена система не се случва. Вместо това и ние, както всички други по света, търсим решение с привличане на повече студенти, в това число задгранични. Този развой обаче се развива безредно и ненапълно парадоксално - с огромни административни спънки пред претендентите от чужбина, само че пък с дребни условия към качеството на тяхното образование.
В последните дни университетските управления провокираха спор за усложнения достъп на задграничните студенти до нашите висши учебни заведения. Големият въпрос обаче е имаме ли изобщо визия какво желаеме - евтини студенти, които просто да запълват отпуснатия план-прием и получават дипломи на конвейер, или мозъци, които да останат в страната ни и да носят висока добавена стойност за образованието и стопанската система ни?
Кой желае да учи у нас?
Желаещите да получат българска тапия напълно не са толкоз, колкото ни се желае, въпреки всяка година те да се усилват. Данните на МОН демонстрират, че общо задграничните студенти у нас са 17 197 души, или към 8% от всички над 223 хиляди студенти в родните вузове. Броят на тези от ЕС е 7708 души, или 3,5%, а студентите от трети страни са 9489 души, или 4,2% от всички студенти. Не е учудващо, че над половината от всички задгранични студенти у нас, или 7789, са избрали специалността медицина. Следват тези, учещи стоматология - 1156 души, стопанска система - 921 души, администрация и ръководство - 610 души, превоз - 597, ветеринарна медицина - 526, информатика - 464, информационна и компютърна техника - 415, фармация - 323, туризъм - 298, музикално и танцово изкуство - 189 и други
Административни спирачки
За да учат в наш университет, чуждестранните студенти трябва да получат виза за образование " Д ". Пътят до нея обаче по никакъв начин не е лек. За нея е належащо уверение от МОН, че са признати в наш вуз. За него пък би трябвало нотариално заверено копие на дипломата, преведена от упълномощен преводач и заверена от наше консулство. За визата се кандидатства персонално в българско посолство дружно с още куп документи като застраховки, удостоверение за съдимост и така нататък Следва огромното очакване, до момента в който документите се съгласуват по институциите, и няколко месеца по-късно заветната виза може да бъде получена - още веднъж персонално. Освен време цялата процедура отнема и значително разноски.
" Ако в другите страни оформянето на документите лишава от 2 до 4 седмици, у нас от време на време не стигат и 4 месеца, а се случва претендентите да пропътуват хиляди километри до консулските ни служби ", разяснява пред " Сега " ректорът на Висшето учебно заведение по мениджмънт доцент Тодор Радев.
Немалко ректори обаче считат, че няма кой знае какви спънки пред непознатите студенти. Много рядко има проблеми със заверката на документите, а неотдавна отпадна и условието на здравно, което до момента създаваше усложнения поради валидността от 1 месец, разяснява пред " Сега " ректорът на СУ проф. Анастас Герджиков.
От 1 април 2022 година работи нов указател, който осигурява отдалечен достъп за информации от консулските чиновници и също доста облекчава дългата процедура, споделят и от МОН. Досега той е издал 2038 електронни удостоверения. Издаването на удостоверението от министерството, че студентът е признат в наш вуз, също вече става електронно.
Липса на тактика
Някои ректори приканват за национална стратегия за привличане на задгранични студенти, защото съгласно тях университетите не могат да се оправят сами с тази задача. Според тях е нужна целенасочена реклама на страната ни като просветителна дестинация, много повече от ревютата в чужбина, проведени от наши министерства, на които биват канени ректори, с цел да набират студенти. " Трябва да има кой да те промотира. Трудно е сам да привлечеш студенти от целия свят. Частните университети могат да си назначат медиатори, на които да заплащат комисиона. Държавните обаче нямат такава опция ", настояват тези ректори.
Служебният образован министър проф. Сашо Пенов към този момент предизвести да не гледаме на задграничните студенти като на източник на финансови средства. По думите му първостепенна задача е във вузовете ни да бъдат привлечени надарените български студенти, като имаме капацитет да притеглим и задграничните посредством атрактивни стратегии. Потенциал съгласно него има и в съвместните стратегии, които дават опция студентите да получават две дипломи.
Относно посредническите компании от МОН напомнят, че законът за висше образование не лимитира висшите учебни заведения да се популяризират, само че министерството не предизвиква присъединяване на посреднически компании в приема.
Истинските проблеми
По-големият проблем от административните усложнения са неатрактивните ни специалности, като се изключи медицина и изкуства, които мъчно могат да привлекат интереса на непознатите студенти, разяснява учител пред " Сега ". " У нас все още преобладават обичайните специалности, каквито има на всички места и които не са нещо ново за младежите. Проблем са и застаряващите преподаватели, които не желаят да си дават доста зор и да учат британски ", споделя той.
" Пазарът е необхватен и ние сме конкурентна дестинация. По-голямата драма за мен обаче е некачественото образование, което задграничните студенти получават, така като доста от преподавателите ни не знаят британски език. Някои употребяват преводачи, представяте ли си, това е парадокс ", споделя той и дава образец с сътрудник, който имал 11 докторанти, 7 от които са с английски език, само че самият той не знаел езика. Макар и безумно, това се оказва и разрешено. " Никъде няма категорично изискване при акредитиране на стратегиите на британски език да вземем за пример хабилитираните преподаватели да имат дадена езикова подготвеност ", споделя събеседникът на " Сега ".
На въпроси на " Сега " от Националната организация за акредитация показаха обтекаемо, че при акредитационните процедури вземат предвид спазването на няколко условия към преподавателите за притежаване на непознат език. " Още при заемане на длъжността " постоянен учител " се показва доказателство (сертификат, тапия и др.) за притежаване на непознат език ", показват оттам (нивото обаче евентуално би могло да бъде и най-ниското допустимо - бел.ред.). " Зам.-деканът на съответния факултет съгласува опциите за обезпечаване на щатни преподаватели и/или привличане на хонорувани преподаватели за преподаване в специалностите с непознати езици, висшето учебно заведение обезпечава продължаваща езикова подготовка на преподавателите, ангажирани с чуждоезично образование посредством краткосрочни курсове и други ", изброяват официално от организацията. Преподаватели обаче свидетелстват, че условията са проформа, не се ревизират на всички места, надлежно и не се съблюдават.
Как да не станем на ниска цена пазар?
Преподаватели се притесняват, че България може да се трансформира в пазар на леснодостъпното, на ниска цена и некачествено висше обучение. " Опасност има, и в този момент сме некачествен пазар за висше обучение. И това ще е по този начин, докато не се смени моделът за финансиране - той към момента е според брой студенти, коефициентът за качество не сработи изцяло ", споделя ректор. " Има риск, тъй като и в този момент шетат комисионери из страната и предлагат да ни доведат студенти от Израел, Ливан, Йемен, Китай и други Проблемът при тях е, че вземат огромни такси от студентите, близо двойно повече от откритата такса за вуза. Така неофициално в цената им влиза и друга " услуга " - споразумяване на изпитите ", споделя професор, който приказва за доста ниско равнище на някои от непознатите ни студенти, чиято цел е просто да получат тапия от страна от Европейски Съюз.
" Няма такава заплаха. Механизмът за надзор би трябвало да бъде същият, както при българските студенти - съществени условия за банкет (кандидатстудентски изпит, високи резултати от матурата), както и съществени условия по време на следването. Университетите, които няма да слагат такива високи условия, не ги ползват и за българските студенти - казусът не е с задграничните студенти, а с качеството на образованието и контрола върху него ", споделя проф. Герджиков.
От МОН също заявяват, че " непрестанно " наблюдават качеството на предлаганото висше обучение и подхващат разнообразни ограничения за повишението му, като се преценяват и със стандартите и насоките за обезпечаване на качеството в Европейското пространство за висше обучение. Като имаме поради обаче какъв е действителният контрол в момента върху родните студенти, уви, може да съдим и какъв би бил той върху по този начин мечтаните задгранични жители.
Какъв е ползата
Любопитни са данните за задграничните студенти в СУ - там сега се образоват 1334 задгранични студенти - 346 от Европейски Съюз и 988 от трети страни. Най-голям интерес измежду студентите от трети страни има към Медицинския факултет на СУ, където учат 164 младежи. Голям интерес има още към Философския факултет, където са се записали 110 студенти от трети страни, Факултета по типичен и нови филологии - 96 задгранични студенти, Факултета по науки за образованието и изкуствата - 89 души, и други Във Факултета по информатика да вземем за пример няма нито един студент от Европейски Съюз, само че за това пък цели 70 студенти от трети страни. Същото е и във факултетите по история и по физика, където се образоват надлежно 15 и 26 младежи от трети страни. В Химическия факултет има един студент от Европейски Съюз и 62-ма от трети страни, в Журналистическия - 2-ма от Европейски Съюз и 63-ма от трети страни, а в Географския - един от Европейски Съюз и 58 от трети страни. 
