Бяла мида и рапан спасяват риболовния сезон
В целия свят траленето не е неразрешено, от сектора желаят по-точен превод на европейските регламенти
Рибата изчезна, отиде около други крайбрежия. Изминалата 2017 година бе доста неприятна за риболова. За сметка на това имаше добър улов на бяла мида и рапани. Рибарите не останаха без самун. Това разяснява за “Труд ” доктор Йордан Господинов, изпълнителен шеф и представляващ Асоциацията на производителите на рибни артикули “БГ Фиш ”, която сплотява 2/3 от риболова и от преработващите заводи.
След слабия есенен улов пасажи от цаца и по-дребен лефер са се появили през първите 10-15 дни на новата година, споделиха варненските риболовци. Акула ловиха край Украйна, чакат улова на калкан, само че ИАРА би трябвало да разпредели нашата квота, която за тази година е увеличена на 57 тона, а предходната беше 43.2 т., напомни шефът на “БГ Фиш ”.
Развилнялата се зима и неспокойствие до 3-4 бала изкараха даже и огромните риболовни кораби на брега. Едва в петък времето се затопли и морето беше като тава. Десетина дни изсъхнал интервал не е драма, ще има цаца, а като има цаца, ще има и сафрид, успокояват се варненските риболовци. На огромната рибна борса в града замразената норвежка скумрия същински цари тези дни. Няма търсене и цената й е заковала на 6 лв/кг. Има малко прясна писия по 10 лв/кг, само че свършва като топъл самун, замразена балтийска трицона, толстолоб и пастърва. Такова нямане не е имало, оплакват се търговците.
На този декор пазарът на бялата мида е европейски – на Иберийския полуостров, Апенините, Гърция. Италианците я изкупуват за паста, испанците – за паеля. Килограмът е близо 10 евро, само че в цената влиза филтриране, преправка. Живата мида се изнася със аероплан, а замразената с камиони.
Асоциация “БГ Фиш ” държи трите лицензирани заводи и сплотява близо 400 лодки за улова на бялата мида. Тя стана все по-доходоносен бизнес за морските мъже и риболовците я назовават дънното злато на Черно море. От асоциацията желаят от дълго време правилник за улова, тъй като непрофесионален превод на европейските правила по време на приемането ни в Европейски Съюз през 2007 година е сътворил доста по-рестриктивно национално законодателство, което затруднява сектора.
“Като са преписвали европейския правилник, са присъединили единствено основните точки, а не са показали уредите за извличане на пясъчната мида – с изтегляне на ръка или с дребна лодка, с какви размери, конска мощ и други Пише единствено, че са неразрешени драгиращите средства. Нека министерствата да си раздвижат специалистите, да конкретизират превода, да се унифицират няколко уреда – олекотени и ръчни драги. В целия свят траленето не е неразрешено, а с такова законодателство като врата в полето единствено се основава ненужно напрежение, а не правила ”, сподели за “Труд ” Господинов.
От асоциацията са правили опит и даже филм за потребление на селективни уреди за рандеман на бялата мида, която се изземва от горния пласт, без да се обръща дъното. След подбиране дребната мида би трябвало да се върне обратно в морето, а не като бракониерите, които събират всичко и изнасят по този начин и генетичния запас. Пълнят бели миди в чували за захар, знаем номерата на микробусите, които товарят на 2-3 пристанища, дали сме ги в ИАРА и в Агенцията за храните, хайде да ги заловен, прикани доктор Йордан Господинов.
За асоциацията е значимо да има правила за този значим към този момент занаят, който храни най-малко 1000 фамилии у нас – на риболовците с дребните лодки, на хората в предприятията, които чистят, преработват, сортират и опаковат продукцията с формалните етикети за експорт.
Както “Труд ” към този момент писа, риболовците от Бургаско считат, че уловът на бяла мида би трябвало да се позволи против лиценз. Те оферират бракониерите да станат легални, тъй като с никакви наказания не могат да бъдат спрени да ловят и изнасят.
Пазарът на рапаните е също експортно насочен, само че доста по-евтин. 8 заводи изнасят в Азия – Китай, Южна Корея, Сингапур и Япония. Според осведомени цената на морските охлюви е към 1.20 лева за кг високо качество, аз останалите сред 50-80 ст. Суровина се изкупува у нас и от Румъния, където има единствено една фабрика, уточни доктор Господинов. Няколко са главните зони за улов на рапани, позволени от ИАРА – пред Балчишкия залив, във Варненския и пред Бяла, пред нос Емине, Маслен нос и Ахтопол.
Големи упования
Европейски Съюз ще финансира бранша и след 2020 година
За света и Европа рибарството става все по-голям бранш. Европейски Съюз ще го финансира и след 2020 година Консултативният съвет за Черно море, общоприет секретар на който е доктор Йордан Господинов, би трябвало до 5 февруари да направи предложение до Брюксел кои посоки би трябвало да се финансират.
“Ще подчертаваме на местообитанията, зоните за размножаване на калкана и за подкрепяне на дребните риболовци ”, уточни той. Очакванията на сектора във връзка с европредседателството на България са огромни. Според календара на събитията има единствено една среща в Бургас на 21 юни – неофициално съвещание на генералните шефове по риболовство и на аташета по риболовство. На същата тематика има две срещи на 29 януари и 19 февруари, само че те са в Брюксел. “
Европредседателството е етикет, врата, витрина – имаме най-малко 10 морски типа, които се търсят доста – лефер, калкан, чернокоп, сафрид, барбуна, рапани, бяла мида, а започваме да създаваме и черната мида във фермите. За съпоставяне преди 20 години предлагахме единствено скумрия и цаца ”, напомня специалистът. Приоритет съгласно него е дребно огромният лов на риба, с цел да се стабилизира, а риболовците да имат хубави лодки и да изкарват по една хубава заплата, че и повече.
Рибарите през зимата:
Пасажите къща нямат, търсят си страна
МАРИЯ КЕХАЙОВА
ТРУД, Бургас
“Бурята при нас беше търпима, не беше буря както навътре в страната. Край морето не беше толкоз ужасно, виждали сме и по- огромни. Няма нито една счупена лодка или случай. Не влизаме обаче в морето, тъй като е студено. Топлим се край печките и зимата сме станали от морски вълци на морски котараци. ” Това описват бургаските риболовци, които за всеки случай вързали лодките си с дебели въжета за кея, щом чули прогнозата за предстоящата стихия в страната преди няколко дни.
“Рибата къща няма търси си страна ”, споделят риболовците. И тъй като доста от тях се кълнат, че политиката е директно обвързвана с риболова, надяват се, че през идващите 5-6 месеца, ще им потръгне, тъй като ще сме най-важната страна в Европа. Със сигурност считат, че и рибата ще пристигна.
Освен това Европейска комисия позволи рибарите фенове да не водят корабни дневници. Морските с дребните лодки завчас си отдъхнаха, че няма да писателстват, а ще си влизат с мрежите като бели хора, без да “плюнчат ” моливи и писалки.
Само корабите за икономически лов на риба, продаващи риба, ще предават статистическа информация по кое време, какъв брой, къде и каква риба са наловили.
Миналата есен не беше рибна. Риба нямаше и в този момент феновете са се свили в хижите си и чакат “и тези дни да отминат ”. Бедната година, съгласно тях, се дължи на теченията. Някой път минават край нашите крайбрежия и носят рибата, различен път – не. Божа работа, споделят морските. И не пропущат да отбележат огромната популация на делфини, които постоянно нападат мрежите им, раздират ги и изяждат улова.
“На рибата не може да се разчита. Затова всеки риболовец си има непряк бизнес. Я дава стаи чартърен, я има фамилно хотелче. С една дума, ние сме и риболовци, и хазяи ”, изясняват морските от Царево.
“Много духа и сега никой не влиза за риба. Ако въпреки всичко някой се реши за цаца, то не е рентабилно. Хваща се по звук, звук и половина, а като го изчислиш по 46 стотинки килото, както го изкупуват в цеховете, не си коства да се трепеш с кораба и екипажа ”, разсъждават по-едрите рибари.
“Събираме се по посетители, по семейному. Готвим си манджички, купуваме от магазина пържолки, кебапчета, съветска салата…Като няма риба, по този начин е с дребните ни пенсийки ”, приказват в рибарското населено място Ченгене скеле край Бургас. После показват тигана и въздъхват артистично: “Тиган, но да е с калкан ”…
Тази година квотите за калкана са с 32 % повече, което значи, че ще се лови повече от деликатеса. Сезонът му към този момент стартира. Той се лови от януари до април след това е неразрешен, поради размножаването и още веднъж позволен наесен.
“Но това е привилегия единствено на риболовците с риболовни кораби. В Ченгенето сме “дребни риболовци ”, уловът на калкан за нас е мираж ”, майтапят се те.
Техни сътрудници пък изясняват, че предишния сезон е имало отровни риби – скорпид и змей. Трудно се чистят, тъй като бодат и “раняват ” рибарите. Иначе месото им е бяло, като на калкан и се изкупува от локалните кръчми по 10-12 лв. килото.
Стари гемии
Дават лодките за скрап
Лоша година за риболова беше 2017-а, споделят риболовци по Северното Черноморие, които считат да дадат част от лодките си скрап. Имам 7, две от тях ще бракувам, сподели Инан Реджеб от рибарското населено място “Кария ”. До Нова година риболовците имали период да заявят в ИАРА кои лодки дават за скрап, а тези, които са сключили контракти, ще получат известно обезщетение за старите гемии.
До 24 януари би трябвало да има оглед от “Вторични първични материали ”. Разделяме се с лодките, не тъй като не стават, някои са 10-15-годишни, само че при този слаб улов не си коства да ги държим, изясни Инан. Според него годината била сложна и корабите за индустриален лов на риба. Връщат се без улов или с малко риба, едвам покрият разноските за гориво, мрежи и екипаж. Да търсят слука по други морета, считат ветераните от Шабла.
Рибата изчезна, отиде около други крайбрежия. Изминалата 2017 година бе доста неприятна за риболова. За сметка на това имаше добър улов на бяла мида и рапани. Рибарите не останаха без самун. Това разяснява за “Труд ” доктор Йордан Господинов, изпълнителен шеф и представляващ Асоциацията на производителите на рибни артикули “БГ Фиш ”, която сплотява 2/3 от риболова и от преработващите заводи.
След слабия есенен улов пасажи от цаца и по-дребен лефер са се появили през първите 10-15 дни на новата година, споделиха варненските риболовци. Акула ловиха край Украйна, чакат улова на калкан, само че ИАРА би трябвало да разпредели нашата квота, която за тази година е увеличена на 57 тона, а предходната беше 43.2 т., напомни шефът на “БГ Фиш ”.
Развилнялата се зима и неспокойствие до 3-4 бала изкараха даже и огромните риболовни кораби на брега. Едва в петък времето се затопли и морето беше като тава. Десетина дни изсъхнал интервал не е драма, ще има цаца, а като има цаца, ще има и сафрид, успокояват се варненските риболовци. На огромната рибна борса в града замразената норвежка скумрия същински цари тези дни. Няма търсене и цената й е заковала на 6 лв/кг. Има малко прясна писия по 10 лв/кг, само че свършва като топъл самун, замразена балтийска трицона, толстолоб и пастърва. Такова нямане не е имало, оплакват се търговците.
На този декор пазарът на бялата мида е европейски – на Иберийския полуостров, Апенините, Гърция. Италианците я изкупуват за паста, испанците – за паеля. Килограмът е близо 10 евро, само че в цената влиза филтриране, преправка. Живата мида се изнася със аероплан, а замразената с камиони.
Асоциация “БГ Фиш ” държи трите лицензирани заводи и сплотява близо 400 лодки за улова на бялата мида. Тя стана все по-доходоносен бизнес за морските мъже и риболовците я назовават дънното злато на Черно море. От асоциацията желаят от дълго време правилник за улова, тъй като непрофесионален превод на европейските правила по време на приемането ни в Европейски Съюз през 2007 година е сътворил доста по-рестриктивно национално законодателство, което затруднява сектора.
“Като са преписвали европейския правилник, са присъединили единствено основните точки, а не са показали уредите за извличане на пясъчната мида – с изтегляне на ръка или с дребна лодка, с какви размери, конска мощ и други Пише единствено, че са неразрешени драгиращите средства. Нека министерствата да си раздвижат специалистите, да конкретизират превода, да се унифицират няколко уреда – олекотени и ръчни драги. В целия свят траленето не е неразрешено, а с такова законодателство като врата в полето единствено се основава ненужно напрежение, а не правила ”, сподели за “Труд ” Господинов.
От асоциацията са правили опит и даже филм за потребление на селективни уреди за рандеман на бялата мида, която се изземва от горния пласт, без да се обръща дъното. След подбиране дребната мида би трябвало да се върне обратно в морето, а не като бракониерите, които събират всичко и изнасят по този начин и генетичния запас. Пълнят бели миди в чували за захар, знаем номерата на микробусите, които товарят на 2-3 пристанища, дали сме ги в ИАРА и в Агенцията за храните, хайде да ги заловен, прикани доктор Йордан Господинов.
За асоциацията е значимо да има правила за този значим към този момент занаят, който храни най-малко 1000 фамилии у нас – на риболовците с дребните лодки, на хората в предприятията, които чистят, преработват, сортират и опаковат продукцията с формалните етикети за експорт.
Както “Труд ” към този момент писа, риболовците от Бургаско считат, че уловът на бяла мида би трябвало да се позволи против лиценз. Те оферират бракониерите да станат легални, тъй като с никакви наказания не могат да бъдат спрени да ловят и изнасят.
Пазарът на рапаните е също експортно насочен, само че доста по-евтин. 8 заводи изнасят в Азия – Китай, Южна Корея, Сингапур и Япония. Според осведомени цената на морските охлюви е към 1.20 лева за кг високо качество, аз останалите сред 50-80 ст. Суровина се изкупува у нас и от Румъния, където има единствено една фабрика, уточни доктор Господинов. Няколко са главните зони за улов на рапани, позволени от ИАРА – пред Балчишкия залив, във Варненския и пред Бяла, пред нос Емине, Маслен нос и Ахтопол.
Големи упования
Европейски Съюз ще финансира бранша и след 2020 година
За света и Европа рибарството става все по-голям бранш. Европейски Съюз ще го финансира и след 2020 година Консултативният съвет за Черно море, общоприет секретар на който е доктор Йордан Господинов, би трябвало до 5 февруари да направи предложение до Брюксел кои посоки би трябвало да се финансират. “Ще подчертаваме на местообитанията, зоните за размножаване на калкана и за подкрепяне на дребните риболовци ”, уточни той. Очакванията на сектора във връзка с европредседателството на България са огромни. Според календара на събитията има единствено една среща в Бургас на 21 юни – неофициално съвещание на генералните шефове по риболовство и на аташета по риболовство. На същата тематика има две срещи на 29 януари и 19 февруари, само че те са в Брюксел. “
Европредседателството е етикет, врата, витрина – имаме най-малко 10 морски типа, които се търсят доста – лефер, калкан, чернокоп, сафрид, барбуна, рапани, бяла мида, а започваме да създаваме и черната мида във фермите. За съпоставяне преди 20 години предлагахме единствено скумрия и цаца ”, напомня специалистът. Приоритет съгласно него е дребно огромният лов на риба, с цел да се стабилизира, а риболовците да имат хубави лодки и да изкарват по една хубава заплата, че и повече.
Рибарите през зимата:
Пасажите къща нямат, търсят си страна
МАРИЯ КЕХАЙОВА
ТРУД, Бургас
“Бурята при нас беше търпима, не беше буря както навътре в страната. Край морето не беше толкоз ужасно, виждали сме и по- огромни. Няма нито една счупена лодка или случай. Не влизаме обаче в морето, тъй като е студено. Топлим се край печките и зимата сме станали от морски вълци на морски котараци. ” Това описват бургаските риболовци, които за всеки случай вързали лодките си с дебели въжета за кея, щом чули прогнозата за предстоящата стихия в страната преди няколко дни. “Рибата къща няма търси си страна ”, споделят риболовците. И тъй като доста от тях се кълнат, че политиката е директно обвързвана с риболова, надяват се, че през идващите 5-6 месеца, ще им потръгне, тъй като ще сме най-важната страна в Европа. Със сигурност считат, че и рибата ще пристигна.
Освен това Европейска комисия позволи рибарите фенове да не водят корабни дневници. Морските с дребните лодки завчас си отдъхнаха, че няма да писателстват, а ще си влизат с мрежите като бели хора, без да “плюнчат ” моливи и писалки.
Само корабите за икономически лов на риба, продаващи риба, ще предават статистическа информация по кое време, какъв брой, къде и каква риба са наловили.
Миналата есен не беше рибна. Риба нямаше и в този момент феновете са се свили в хижите си и чакат “и тези дни да отминат ”. Бедната година, съгласно тях, се дължи на теченията. Някой път минават край нашите крайбрежия и носят рибата, различен път – не. Божа работа, споделят морските. И не пропущат да отбележат огромната популация на делфини, които постоянно нападат мрежите им, раздират ги и изяждат улова.
“На рибата не може да се разчита. Затова всеки риболовец си има непряк бизнес. Я дава стаи чартърен, я има фамилно хотелче. С една дума, ние сме и риболовци, и хазяи ”, изясняват морските от Царево.
“Много духа и сега никой не влиза за риба. Ако въпреки всичко някой се реши за цаца, то не е рентабилно. Хваща се по звук, звук и половина, а като го изчислиш по 46 стотинки килото, както го изкупуват в цеховете, не си коства да се трепеш с кораба и екипажа ”, разсъждават по-едрите рибари.
“Събираме се по посетители, по семейному. Готвим си манджички, купуваме от магазина пържолки, кебапчета, съветска салата…Като няма риба, по този начин е с дребните ни пенсийки ”, приказват в рибарското населено място Ченгене скеле край Бургас. После показват тигана и въздъхват артистично: “Тиган, но да е с калкан ”…
Тази година квотите за калкана са с 32 % повече, което значи, че ще се лови повече от деликатеса. Сезонът му към този момент стартира. Той се лови от януари до април след това е неразрешен, поради размножаването и още веднъж позволен наесен.
“Но това е привилегия единствено на риболовците с риболовни кораби. В Ченгенето сме “дребни риболовци ”, уловът на калкан за нас е мираж ”, майтапят се те.
Техни сътрудници пък изясняват, че предишния сезон е имало отровни риби – скорпид и змей. Трудно се чистят, тъй като бодат и “раняват ” рибарите. Иначе месото им е бяло, като на калкан и се изкупува от локалните кръчми по 10-12 лв. килото.
Стари гемии
Дават лодките за скрап
Лоша година за риболова беше 2017-а, споделят риболовци по Северното Черноморие, които считат да дадат част от лодките си скрап. Имам 7, две от тях ще бракувам, сподели Инан Реджеб от рибарското населено място “Кария ”. До Нова година риболовците имали период да заявят в ИАРА кои лодки дават за скрап, а тези, които са сключили контракти, ще получат известно обезщетение за старите гемии. До 24 януари би трябвало да има оглед от “Вторични първични материали ”. Разделяме се с лодките, не тъй като не стават, някои са 10-15-годишни, само че при този слаб улов не си коства да ги държим, изясни Инан. Според него годината била сложна и корабите за индустриален лов на риба. Връщат се без улов или с малко риба, едвам покрият разноските за гориво, мрежи и екипаж. Да търсят слука по други морета, считат ветераните от Шабла.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ