Зона Г-14 може да стане туристическото сърце на София
В центъра на София има квартал, който е измежду най-старите в града, само че на който се залагат доста очаквания и за бъдещето. Въпросът е дали той ще успее да се промени по този начин, че да го виждат младите и дейни хора, да го харесат и да стартират по-често да го посещават. А и да се заселят в него. Привилегии, които за момента наподобяват извоювани (по почтен или непочтен начин) от други зони на столицата. Архитекти и урбанисти формулират задачата още по-ясно: търси се метод въпросната махала да се трансформира в софийския отговор на пловдивския Капана - цветна и забавна, с живот на улицата, със заведения, магазинчета, ателиета. Така в София би се оформила още една зона (или може би първата), в която туристите и гостите наложително желаят да прекарат част от свободното си време.
Става дума за остарелия еврейски квартал - карето сред булевардите " Дондуков ", " Мария Луиза ", " Сливница " и " Васил Левски ". В административното райониране той е маркиран като Зона Г-14. Задачата да му се вдъхне нова сила не наподобява лесна, като се има поради, че съгласно настоящите изследвания огромна част от жителите му са извън най-активната възраст. Тя става още по-трудна и заради очевидната индиферентност или отпадналост на Столична община да предложи политики, които да трансформират демографията.
Както стана дума, Зона Г-14 е
измежду най-наситените с история елементи на София.
В остарелия еврейски квартал се намират 110 от общо над 800 декларирани културни полезности в централната част на града. В упоменатото каре могат да бъдат видени доста емблеми, без които надали някой може да си показа София - Централната минерална баня с чешмите до нея, джамията " Баня баши ", църквата " Света Параскева ". На територията на Зона Г-14 е и първото кино в столицата - на бул. " Мария Луиза ", което за жалост от десетилетия е необитаемо и до неотдавна се разрушаваше. Неотдавна обаче под натиска на публичното недоволство собствениците му започнаха ремонт.
Точно като в доста други градове на Европа и в София еврейският квартал има стратегическа локация, в непосредствена непосредственост до идеалния център. Въпреки това надали ще се намерят доста софиянци, които с ръка на сърцето да заявят, че постоянно се разхождат по уличките му. През последните години Зона Г-14 води неравна битка да резервира историческия си образ и в това време да получи доза актуалност. Битка, в която не е доста ясно на чия страна са страната и общината. Достатъчно е да се напомни, че към този момент години наред служителите в София остават глухи за повсеместните апели да възстановят главното предопределение на една от най-големите забележителности на зоната - Минералната баня.
Преди близо 15 година статутът на 49 от упоменатите 110 здания, монументи на културата, е лишен след актуализация на описите на Националния институт за недвижимо културно завещание. Сред обектите, които Министерството на културата към този момент не счита за скъпи, а Столична община е съгласна с това, е да вземем за пример постройката на Пожарната на ул. " Г.С Раковски ". След свалянето от доклад на местата на доста от старите къщи към този момент изникнаха стъклено-иноксови офиси и кооперации в жанр " Манастирски ливади ", а пък други бяха ремонтирани със модерни дограми и материали, като по този начин напълно изгубиха историческия си тип. Проучване на Института за пазарна стопанска система от 2018 година сподели, че през последните 20 година в Зона Г-14 са издадени 480 строителни разрешителни, от които 285 са за магазини и офиси и 34 – за нови жилищни кооперации. Разбира се, ориста на някои " свалени от доклад " къщи бе надалеч по-добра. Като да вземем за пример тази, в която се засели семейството на някогашен финансов министър, който ремонтира и запази парцела в достоверния му дух.
Като се приказва за емблематичните " пазители на паметта " в Зона Г-14, без подозрение може да се стартира с изключителната Къща с короната, намираща се на ъгъла на бул. " Дондуков " с ул. " Будапеща ". В края на ХIX век същата постройка е част от трите сгради на Тетевенския хан, получил името си поради това, че по това време ул. " Будапеща " се е казвала " Тетевенска ". Комплексът е принадлежал на семейството на богатия търговец и бизнесмен Георги Георгов. По време на социализма Къщата с короната е одържавена, а през 70-те години на предишния век на партера й се намира сладкарница " Наслада ". През 90-те години тя е реституирана от внук на Георгов, която я укрепва и ремонтира. Така през днешния ден тази архитектурна перла
се извисява над " Дондуков " като същински шедьовър,
с който би се гордял всяка улица по света.
И в случай че Къщата с короната се откроява и помни елементарно, в същата Зона Г-14 на София има още доста по-малко известни здания, от които също лъха на история. Като да вземем за пример зданието, в което са живели " балканските Ротшилд " - трагично обесените през 1943 година братя Рафаел и Леон Арие, парфюмерийни индустриалци. Тяхната постройка, която през днешния ден е боядисана във виолетово и се употребява като офис пространство, се намира на другия завършек на еврейския квартал - на бул. " Мария Луиза " № 58, в непосредствена непосредственост до Лъвов мост. Или пък жилищно-кооперативната палата " Люлин " на ул. " Сердика " №6, чийто исторически тип е непокътнат (без купола) макар зверските бомбардировки през Втората международна война, както и залепеният за нея някогашен хотел " Сплендид палас ".
Въпреки съмнителните решения на страната и общината духът на остарелия еврейски квартал на София не е липсващ, а останалата част от напъните на Зона Г-14 да й се вдъхне и актуален облик е дело от инициативни хора. През последните години тя от ден на ден стартира да се оформя като
махала на разнообразните заведения,
на изкуствата и на дребните магазинчета за ръчно направените предмети. На всяка от надлъжните и напречните улици в махалата - " Искър ", " Екзарх Йосиф ", " Цар Симеон ", " Сердика ", " Веслец ", Бачо Киро " и така нататък, може да се натъкнете на място, каквото не може да се види почти на никое място другаде в София. Като стане дума за заведения, на ул. " Кирил и Методий ", наоколо до бул. " Мария Луиза ", да вземем за пример има отлична кръчма, ситуирана в прелестния зелен двор на остаряла къща. Попаднал вътре, човек има възприятието, че е пристигнал на посетители на близки другари. На вратата на къщата няма никакъв знак, че в двора се оферират храна и питиета, по тази причина славата на мястото се предава от уста на уста. Това обаче не пречи в топлите месеци (ресторантът не работи през зимата) на човек да му се постанова да прави резервация за след дни, с цел да успее да го посети. Малко по-надолу пък, съвсем на кръстовището на ул. " Искър " и бул. " В. Левски ", собствен ресторант е разкрил някогашен шеф на легендарния Чешки клуб в София. Към това заведение също няма видимост от улицата, само че все пак и при него въпросът с резервациите стои по подобен метод. Едно от последните кулинарни попълнения в Зона Г-14 пък е сладкарница за азиатска храна на ул. " Стара планина ", открита от южнокореец. В непосредственост същият отвори и магазин за южнокорейски и японски хранителни артикули. В Зона Г-14 човек може да открие и да се наслаждения и на 3-4 доста положителни пекарни, предлагащи свеж и дъхав самун, сладкиши и закуски. Разбира се, не липсват и пицериите, все по-модерните заведения за хранене за гурме бургери, бирариите и всички останали заведения за хранене, без които една централна градска част не би могла да се назова " в крайник с времето ". А особено внимание заслужава един клуб на ул. " Веслец ", в който, до момента в който пият чаша крафт бира или медовина, клиентите могат да играят над 10 типа настолни и VR-игри. Интериорът на бара е завършен като пиратски транспортен съд.
Списъкът с все по-модерните и в България занаятчийски магазини в Зона Г-14 също към този момент е сериозен и непрестанно пораства. В него може да се открият ателиета за истински тениски и блузи, в които човек може да си поръча надпис по собствен усет, магазин за цветни дамски обувки, изработвани от гумени галоши, а също и за забавни дамски чанти, ателие за авторски шапки, дюкян, в който може да се купи ръчно направен шоколад, магазин, в който се продават разнообразни продукти от кашон, магазин за порцеланови произведения, студио за татуировки и така нататък Децата също има с какво да бъдат забавлявани. В махалата към този момент се появи и изложба, в която младите гении имат опция да рисуват с...вино.
Инициативност против администрация
Като образец за това, че доста постоянно Столична община не съумява да покаже красивите кътчета на града, може да се уточни ориста на археологическите остатъци на Североизточната ъглова кръгла кула на укрепителната система на антична Сердика. Те се намират на ул. " Искър ", против постройката, в която е офисът на основния проектант на София. През 2020 година се появи плаха вяра, че администрацията на кмета Йорданка Фандъкова ще даде късмет на младежи да социализират региона, който сега е превзет от колите. Миналото лято настоящият основен проектант Здравков показа двата най-хубави проекта в самодейността " Урбатон ", чиято цел бе преустройството на площада, намиращ се пред постройката на " Направление архитектура и градоустройство ". В момента този площад се употребява като паркинг. И двата отличени плана, дело на студенти по архитектура, предвиждаха зоната да се преправи по този начин, че да се обезпечат достъп и места за сядане към археологическия комплекс. И единият, и другият колектив предложиха също по този начин още веднъж да се отвори безистенът към комплекса откъм ул. " Екзарх Йосиф ", планиран и създаден преди към 100 години. Друго общо сред идейните проекти бе площадът пред НАГ на ул. " Искър " да се освободи от коли, оградите по улицата да се премахнат, придвижването на трамваите да се забави и пространството да се трансформира в споделено сред тях и пешеходците. Едната идея оферираше в зоната да се слагат пейки и в нея да се провеждат пазари и културни събития. Конкурентите им пък разработиха мястото като свободно от градска покъщнина с цел да се трансформира в пространство за разходки. След като обаче служителите в Столична община си направиха PR и се снимаха с младите архитекти, те сякаш не помниха за поетите задължения и площадът пред НАГ продължава да е противен и задръстен от коли и изгорели газове паркинг.
Става дума за остарелия еврейски квартал - карето сред булевардите " Дондуков ", " Мария Луиза ", " Сливница " и " Васил Левски ". В административното райониране той е маркиран като Зона Г-14. Задачата да му се вдъхне нова сила не наподобява лесна, като се има поради, че съгласно настоящите изследвания огромна част от жителите му са извън най-активната възраст. Тя става още по-трудна и заради очевидната индиферентност или отпадналост на Столична община да предложи политики, които да трансформират демографията.
Както стана дума, Зона Г-14 е
измежду най-наситените с история елементи на София.
В остарелия еврейски квартал се намират 110 от общо над 800 декларирани културни полезности в централната част на града. В упоменатото каре могат да бъдат видени доста емблеми, без които надали някой може да си показа София - Централната минерална баня с чешмите до нея, джамията " Баня баши ", църквата " Света Параскева ". На територията на Зона Г-14 е и първото кино в столицата - на бул. " Мария Луиза ", което за жалост от десетилетия е необитаемо и до неотдавна се разрушаваше. Неотдавна обаче под натиска на публичното недоволство собствениците му започнаха ремонт.
Точно като в доста други градове на Европа и в София еврейският квартал има стратегическа локация, в непосредствена непосредственост до идеалния център. Въпреки това надали ще се намерят доста софиянци, които с ръка на сърцето да заявят, че постоянно се разхождат по уличките му. През последните години Зона Г-14 води неравна битка да резервира историческия си образ и в това време да получи доза актуалност. Битка, в която не е доста ясно на чия страна са страната и общината. Достатъчно е да се напомни, че към този момент години наред служителите в София остават глухи за повсеместните апели да възстановят главното предопределение на една от най-големите забележителности на зоната - Минералната баня.
Преди близо 15 година статутът на 49 от упоменатите 110 здания, монументи на културата, е лишен след актуализация на описите на Националния институт за недвижимо културно завещание. Сред обектите, които Министерството на културата към този момент не счита за скъпи, а Столична община е съгласна с това, е да вземем за пример постройката на Пожарната на ул. " Г.С Раковски ". След свалянето от доклад на местата на доста от старите къщи към този момент изникнаха стъклено-иноксови офиси и кооперации в жанр " Манастирски ливади ", а пък други бяха ремонтирани със модерни дограми и материали, като по този начин напълно изгубиха историческия си тип. Проучване на Института за пазарна стопанска система от 2018 година сподели, че през последните 20 година в Зона Г-14 са издадени 480 строителни разрешителни, от които 285 са за магазини и офиси и 34 – за нови жилищни кооперации. Разбира се, ориста на някои " свалени от доклад " къщи бе надалеч по-добра. Като да вземем за пример тази, в която се засели семейството на някогашен финансов министър, който ремонтира и запази парцела в достоверния му дух.
Като се приказва за емблематичните " пазители на паметта " в Зона Г-14, без подозрение може да се стартира с изключителната Къща с короната, намираща се на ъгъла на бул. " Дондуков " с ул. " Будапеща ". В края на ХIX век същата постройка е част от трите сгради на Тетевенския хан, получил името си поради това, че по това време ул. " Будапеща " се е казвала " Тетевенска ". Комплексът е принадлежал на семейството на богатия търговец и бизнесмен Георги Георгов. По време на социализма Къщата с короната е одържавена, а през 70-те години на предишния век на партера й се намира сладкарница " Наслада ". През 90-те години тя е реституирана от внук на Георгов, която я укрепва и ремонтира. Така през днешния ден тази архитектурна перла
се извисява над " Дондуков " като същински шедьовър,
с който би се гордял всяка улица по света.
И в случай че Къщата с короната се откроява и помни елементарно, в същата Зона Г-14 на София има още доста по-малко известни здания, от които също лъха на история. Като да вземем за пример зданието, в което са живели " балканските Ротшилд " - трагично обесените през 1943 година братя Рафаел и Леон Арие, парфюмерийни индустриалци. Тяхната постройка, която през днешния ден е боядисана във виолетово и се употребява като офис пространство, се намира на другия завършек на еврейския квартал - на бул. " Мария Луиза " № 58, в непосредствена непосредственост до Лъвов мост. Или пък жилищно-кооперативната палата " Люлин " на ул. " Сердика " №6, чийто исторически тип е непокътнат (без купола) макар зверските бомбардировки през Втората международна война, както и залепеният за нея някогашен хотел " Сплендид палас ".
Въпреки съмнителните решения на страната и общината духът на остарелия еврейски квартал на София не е липсващ, а останалата част от напъните на Зона Г-14 да й се вдъхне и актуален облик е дело от инициативни хора. През последните години тя от ден на ден стартира да се оформя като
махала на разнообразните заведения,
на изкуствата и на дребните магазинчета за ръчно направените предмети. На всяка от надлъжните и напречните улици в махалата - " Искър ", " Екзарх Йосиф ", " Цар Симеон ", " Сердика ", " Веслец ", Бачо Киро " и така нататък, може да се натъкнете на място, каквото не може да се види почти на никое място другаде в София. Като стане дума за заведения, на ул. " Кирил и Методий ", наоколо до бул. " Мария Луиза ", да вземем за пример има отлична кръчма, ситуирана в прелестния зелен двор на остаряла къща. Попаднал вътре, човек има възприятието, че е пристигнал на посетители на близки другари. На вратата на къщата няма никакъв знак, че в двора се оферират храна и питиета, по тази причина славата на мястото се предава от уста на уста. Това обаче не пречи в топлите месеци (ресторантът не работи през зимата) на човек да му се постанова да прави резервация за след дни, с цел да успее да го посети. Малко по-надолу пък, съвсем на кръстовището на ул. " Искър " и бул. " В. Левски ", собствен ресторант е разкрил някогашен шеф на легендарния Чешки клуб в София. Към това заведение също няма видимост от улицата, само че все пак и при него въпросът с резервациите стои по подобен метод. Едно от последните кулинарни попълнения в Зона Г-14 пък е сладкарница за азиатска храна на ул. " Стара планина ", открита от южнокореец. В непосредственост същият отвори и магазин за южнокорейски и японски хранителни артикули. В Зона Г-14 човек може да открие и да се наслаждения и на 3-4 доста положителни пекарни, предлагащи свеж и дъхав самун, сладкиши и закуски. Разбира се, не липсват и пицериите, все по-модерните заведения за хранене за гурме бургери, бирариите и всички останали заведения за хранене, без които една централна градска част не би могла да се назова " в крайник с времето ". А особено внимание заслужава един клуб на ул. " Веслец ", в който, до момента в който пият чаша крафт бира или медовина, клиентите могат да играят над 10 типа настолни и VR-игри. Интериорът на бара е завършен като пиратски транспортен съд.
Списъкът с все по-модерните и в България занаятчийски магазини в Зона Г-14 също към този момент е сериозен и непрестанно пораства. В него може да се открият ателиета за истински тениски и блузи, в които човек може да си поръча надпис по собствен усет, магазин за цветни дамски обувки, изработвани от гумени галоши, а също и за забавни дамски чанти, ателие за авторски шапки, дюкян, в който може да се купи ръчно направен шоколад, магазин, в който се продават разнообразни продукти от кашон, магазин за порцеланови произведения, студио за татуировки и така нататък Децата също има с какво да бъдат забавлявани. В махалата към този момент се появи и изложба, в която младите гении имат опция да рисуват с...вино.
Инициативност против администрация
Като образец за това, че доста постоянно Столична община не съумява да покаже красивите кътчета на града, може да се уточни ориста на археологическите остатъци на Североизточната ъглова кръгла кула на укрепителната система на антична Сердика. Те се намират на ул. " Искър ", против постройката, в която е офисът на основния проектант на София. През 2020 година се появи плаха вяра, че администрацията на кмета Йорданка Фандъкова ще даде късмет на младежи да социализират региона, който сега е превзет от колите. Миналото лято настоящият основен проектант Здравков показа двата най-хубави проекта в самодейността " Урбатон ", чиято цел бе преустройството на площада, намиращ се пред постройката на " Направление архитектура и градоустройство ". В момента този площад се употребява като паркинг. И двата отличени плана, дело на студенти по архитектура, предвиждаха зоната да се преправи по този начин, че да се обезпечат достъп и места за сядане към археологическия комплекс. И единият, и другият колектив предложиха също по този начин още веднъж да се отвори безистенът към комплекса откъм ул. " Екзарх Йосиф ", планиран и създаден преди към 100 години. Друго общо сред идейните проекти бе площадът пред НАГ на ул. " Искър " да се освободи от коли, оградите по улицата да се премахнат, придвижването на трамваите да се забави и пространството да се трансформира в споделено сред тях и пешеходците. Едната идея оферираше в зоната да се слагат пейки и в нея да се провеждат пазари и културни събития. Конкурентите им пък разработиха мястото като свободно от градска покъщнина с цел да се трансформира в пространство за разходки. След като обаче служителите в Столична община си направиха PR и се снимаха с младите архитекти, те сякаш не помниха за поетите задължения и площадът пред НАГ продължава да е противен и задръстен от коли и изгорели газове паркинг.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ