Стандарт с първа спирка в Заедно срещу кризата
В Тракия икономическа зона край Града под тепетата се строят и ще бъдат пуснати в употреба четири нови завода, заяви министърът на стопанската система Емил Караниколов по време на първата полемика от акцията на „ Стандарт “ – „ Заедно против рецесията “, която се организира в Пловдив.
В момента се вършат промени и в Закона за индустриалните зони, които ще регламентират прокарването ток, ВиК системи и цялостна инфраструктура в интерес на бизнеса. До две седмици те ще бъдат признати от Министерския съвет и ще влязат в Народното събрание.
Най-тежко от коронакризата пострадаха дребните и междинни предприятия и бранш услуги, сподели Караниколов. Той акцентира, че производството се е запазило.
Летище Пловдив има всички шансове да се трансформира в районен балкански хъб, който да обслужва няколко страни в района, разгласи още икономическият министър. И добави: „ Не инцидентно вървях за фурми, в случай че мога по този начин да кажа”.
Летището има капацитет са стане извънредно сериозен хъб, сподели Караниколов. И акцентира, че би желал пловдивското дружество „ Авионамс” да работи с новите изтребители F-16. Цялата ремонтна активност би трябвало да е в „ Авионамс”, в това число образованието на личния състав, акцентира Караниколов.
Той заяви, че България може да получи от Европа 12 милиарда евро, само че за задачата са нужни планове. Колкото повече планове защитим, толкоз повече пари ще получим, сподели министърът.
До ден – два стартира изплащането на първите 2000 грантта за дребни и междинни предприятия, които са от 3000 до 10 000 лева Средната сума ще бъде 8000 лева Подадени са 27 000 плана. Само 10 на 100 от тях не дават отговор на изискванията. На процедура всеки, който е кандидатствал, ще получи грантове, сподели Караниколов.
Пловдив има планове за 440-500 млн. лева вложения, разгласи от своя страна домакинът на събитието - кметът на града Здравко Димитров. Пловдив е център на най-бързо разрастващата се индустриална зона в страната. Ситуацията тук, в един по-малък мащаб, повтаря световните проблеми, които последваха от коронакризата. Увеличи се несигурността на пазара на труда, появиха се компликации при задържане на личния състав, свиха се производствата, сподели Здравко Димитров.
„ Дълбоко имам вяра, че днешната полемика е колкото значима за бизнеса, толкоз и за властта. Вие, бизнесмените, желаете да чуете освен каква ще е държавната поддръжка по принцип, а съответно – за вашия район, за вашия бранш, за вашия мащаб “, обърна се към участниците във форума основната редакторка на „ Стандарт “ Славка Бозукова.
„ За изпълнителната власт пък вашите отзиви, хрумвания и проблеми ще са основата, ще са и корективът, върху които министерството на стопанската система, а и държавното управление, ще приготвят дълго чаканата стратегия за бъдещо развиване – и по браншове и по райони. Програмата, въз основа на която ще получаваме тези чакани милиарди от Европа, само че и тази - за ускорено развиване, която ще ни разрешат да построим стопанската система си отсега нататък по този начин, че с оттласкването от дъното на рецесията да не останем отново на опашката на Европа “, акцентира Бозукова.
В рамките на размяната на отзиви в полемиката бяха споделени доста достижения и проблеми, само че всички с интерес изслушаха както отговорите на въпроси, по този начин и професионално поднесената от икономическия министър информация.
Той разгласи, че над 200 хиляди души са запазили работните си места с помощта на мярката 60:40. „ Без нея безработицата несъмнено щеше да е близо двойно по-висока. Мярката е извънредно значима, с цел да успее бизнесът да резервира фрагментите си и по тази причина тя ще бъде продължена с нов дизайн до 30 септември, а несъмнено и по-късно “, добави той.
Караниколов посочи значимостта на Тристранното съглашение, реализирано със синдикати и работодатели и добави, че в кратковременен проект би трябвало да се ползват ограничения за опазване на заетостта и за стабилизиране на предприятията по време на рецесията, а в дълготраен проект би трябвало да се набележат ограничения за стабилизиране и напредък на стопанската система, за следкризисния интервал.
Икономическият министър показа и някои от ограниченията за възобновяване и развиването на стопанската система в изискванията на коронавирусна пандемия. Той уточни, че най-засегнати от рецесията са били дребните и междинни предприятия и акцентира, че под формата на финансови принадлежности с обществен запас за интервала на рецесията, е зает запас точно в тяхна изгода. Караниколов посочи, че по Оперативна стратегия „ Иновации и конкурентоспособност “ 2014-2020 (ОПИК) е оповестена, в най-кратки периоди, процедурата за асортимент на планове за „ Подкрепа на микро- и дребни предприятия за превъзмогване на икономическите последици от пандемията COVID-19 “.
По думите му Министерството на стопанската система е съумяло да обезпечи и спомагателни средства по процедурата, с цел да може всички кандидатстващи и отговарящи на условията да получат финансиране. „ Близо 27 хиляди компании са подали планови оферти. Одобрени са към този момент за финансиране над 2200 плана от първите три оценителни сесии по процедурата и са подписани първите 880 контракти за даване на безплатна финансова помощ.
В момента се вършат промени и в Закона за индустриалните зони, които ще регламентират прокарването ток, ВиК системи и цялостна инфраструктура в интерес на бизнеса. До две седмици те ще бъдат признати от Министерския съвет и ще влязат в Народното събрание.
Най-тежко от коронакризата пострадаха дребните и междинни предприятия и бранш услуги, сподели Караниколов. Той акцентира, че производството се е запазило.
Летище Пловдив има всички шансове да се трансформира в районен балкански хъб, който да обслужва няколко страни в района, разгласи още икономическият министър. И добави: „ Не инцидентно вървях за фурми, в случай че мога по този начин да кажа”.
Летището има капацитет са стане извънредно сериозен хъб, сподели Караниколов. И акцентира, че би желал пловдивското дружество „ Авионамс” да работи с новите изтребители F-16. Цялата ремонтна активност би трябвало да е в „ Авионамс”, в това число образованието на личния състав, акцентира Караниколов.
Той заяви, че България може да получи от Европа 12 милиарда евро, само че за задачата са нужни планове. Колкото повече планове защитим, толкоз повече пари ще получим, сподели министърът.
До ден – два стартира изплащането на първите 2000 грантта за дребни и междинни предприятия, които са от 3000 до 10 000 лева Средната сума ще бъде 8000 лева Подадени са 27 000 плана. Само 10 на 100 от тях не дават отговор на изискванията. На процедура всеки, който е кандидатствал, ще получи грантове, сподели Караниколов.
Пловдив има планове за 440-500 млн. лева вложения, разгласи от своя страна домакинът на събитието - кметът на града Здравко Димитров. Пловдив е център на най-бързо разрастващата се индустриална зона в страната. Ситуацията тук, в един по-малък мащаб, повтаря световните проблеми, които последваха от коронакризата. Увеличи се несигурността на пазара на труда, появиха се компликации при задържане на личния състав, свиха се производствата, сподели Здравко Димитров.
„ Дълбоко имам вяра, че днешната полемика е колкото значима за бизнеса, толкоз и за властта. Вие, бизнесмените, желаете да чуете освен каква ще е държавната поддръжка по принцип, а съответно – за вашия район, за вашия бранш, за вашия мащаб “, обърна се към участниците във форума основната редакторка на „ Стандарт “ Славка Бозукова.
„ За изпълнителната власт пък вашите отзиви, хрумвания и проблеми ще са основата, ще са и корективът, върху които министерството на стопанската система, а и държавното управление, ще приготвят дълго чаканата стратегия за бъдещо развиване – и по браншове и по райони. Програмата, въз основа на която ще получаваме тези чакани милиарди от Европа, само че и тази - за ускорено развиване, която ще ни разрешат да построим стопанската система си отсега нататък по този начин, че с оттласкването от дъното на рецесията да не останем отново на опашката на Европа “, акцентира Бозукова.
В рамките на размяната на отзиви в полемиката бяха споделени доста достижения и проблеми, само че всички с интерес изслушаха както отговорите на въпроси, по този начин и професионално поднесената от икономическия министър информация.
Той разгласи, че над 200 хиляди души са запазили работните си места с помощта на мярката 60:40. „ Без нея безработицата несъмнено щеше да е близо двойно по-висока. Мярката е извънредно значима, с цел да успее бизнесът да резервира фрагментите си и по тази причина тя ще бъде продължена с нов дизайн до 30 септември, а несъмнено и по-късно “, добави той.
Караниколов посочи значимостта на Тристранното съглашение, реализирано със синдикати и работодатели и добави, че в кратковременен проект би трябвало да се ползват ограничения за опазване на заетостта и за стабилизиране на предприятията по време на рецесията, а в дълготраен проект би трябвало да се набележат ограничения за стабилизиране и напредък на стопанската система, за следкризисния интервал.
Икономическият министър показа и някои от ограниченията за възобновяване и развиването на стопанската система в изискванията на коронавирусна пандемия. Той уточни, че най-засегнати от рецесията са били дребните и междинни предприятия и акцентира, че под формата на финансови принадлежности с обществен запас за интервала на рецесията, е зает запас точно в тяхна изгода. Караниколов посочи, че по Оперативна стратегия „ Иновации и конкурентоспособност “ 2014-2020 (ОПИК) е оповестена, в най-кратки периоди, процедурата за асортимент на планове за „ Подкрепа на микро- и дребни предприятия за превъзмогване на икономическите последици от пандемията COVID-19 “.
По думите му Министерството на стопанската система е съумяло да обезпечи и спомагателни средства по процедурата, с цел да може всички кандидатстващи и отговарящи на условията да получат финансиране. „ Близо 27 хиляди компании са подали планови оферти. Одобрени са към този момент за финансиране над 2200 плана от първите три оценителни сесии по процедурата и са подписани първите 880 контракти за даване на безплатна финансова помощ.
Източник: standartnews.com
КОМЕНТАРИ