Нов успех на българската поезия - Кирил Кадийски отново сред най-...
В тома от над 450 страници са намерили място текстове върху творчеството на нашия стихотворец, излезли отдолу под перото на поети, литературни критици и академични преподаватели като проф. Пиер Брюнел от френската Академия, почетен професор на Сорбоната, Жан Оризе, почетен ръководител на Академия Маларме и на френския ПЕН, Проф. Валери Стефанов, Мари Клер Банкар, проф. Милена Кирова, Салах Стетие, Жан- Доминик Рей, организатор в Лувъра, акад. Влада Урошевич, Пиер Остер, Георги Цанков, Ален Ланс, Дани Антонело, Каролина Илика, Василис Хадзияковву, някои от които сътрудници и другари на поета. Несъмнената заложба на нашия стихотворец и неговиясамобитен почерк бяха открити преди повече от четири десетилетия от самия Пиер Сегерс: „ Истински бездънен стихотворец е написал тези текстове ”, Ален Боске е още по-категоричен: „ Той е измежду най-универсалните мозъци в своята страна през днешния ден ”. А Жан Оризе, създател на голям брой антологии и издател на поети от целия свят, не оставя място за подозрения: „ Не познавам сходен поетически почерк в актуалния книжовен развой нито във Франция, нито другаде ”. Руснакът Евгений Резниченко, шеф на Института за превод, е уверен: „ Българинът Кадийски е занаятчия на словото! Смелостта на Кирил Кадийски провокира почитание и възхищeние. Това се отнася и за личната му лирика, и за неговите преводи. Тютчев, Некрасов, Блок, а и всички съветски гении – той отива при тях и живее с тях на български като еднакъв. Съперничи си с гениалния Рилке – на съветски език. Като еднакъв! ”.
Кадийски е най-превежданият сега български стихотворец, като единствено във Франция до момента са излезли над двадесет негови заглавия, измежду
които редки библиофилски издания. Подготвя се за щемпел и „ Новата Герника. Под синьото небе, над жълтите жита ” – една от най-мрачните книги на поета, предизвикана от войната в Украйна. Той е може би и най- превеждания сега на френски задграничен стихотворец. Преди две години излезе и Литературната анкета на Светлозар Жеков с нашия стихотворец, което беше регистрирано от френската рецензия като необичаен проблем – превод на литературно-критическа книга. Събраното поетическо творчество на Кирил Кадийски на френски, британски и български има четири издания, като последното в два тома. За него Пиер Брюнел написа: „... и това е повече от произведение, това е шедьовър ”.
В чужбина Кирил Кадийски постоянно е обсъждан като стихотворец, вписал се и в европейския подтекст, и в един по-глобален мащаб. „ И когато поезията, даже и в превод, приказва сама за себе си, без подозрение известността на Кадийски е заслужена. ” – Натан Ондрос (Австралия). „ Защо ли Кадийски ми припомня за моя скорошен комшия Ленард Коен, самичък създател на доста страници – и двамата литературни мисионери. Квазимодовци, биещи адските камбани над един все по-глух свят. ” – Ан Даймънд (Канада).
„ Кадийски е стихотворец, който музите са дарили освен с първия стих, по думите на Валери, само че и със сладостта на всички останали. ” – „ Мариус
Келару (Румъния). „ Подобно Манделщам или Бродски, Кадийски ни предлага сквой модел на размисъл върху отминаващия век. ” – Стефан Баке (Франция). „ Кирил Кадийски принадлежи към поколението български поети, което в края на ХХ в. оказва опозиция против усилването на социалистическия натурализъм и приема за своя философска основа правилата на екзистенциализма. ” – Дмитро Павличко (Украйна).
На този декор напълно естествено звучат думите на един ректор на български университет (все отново Кирил Кадийски живее и твори в България): „... в случай че си се отказал от илюзиите си по отношение на Кадийски, ще си повтаряш, че става дума за жалката параноя на среднокалибрен стихотворец ”. Тези думи, несъмнено, може да бъдат отнесени единствено за сметка на извънредно високите критерии на литературния полицай (пардон –мисионер) Пламен Дойнов, до които Европа и светът към момента не са се домогнали. Или противоположното!
Разбира се, у нас Кирил Кадийски е оценен по достолепие от същинските фенове на поезията и е получил признанието на сериозната
литературна рецензия и на професионалната колегия. Проф. Валери Стефанов: „ Забележителната осведоменост и отличното притежаване на поетическите форми разрешават на Кадийски да сътвори художествени послания оттатък обичайните стандарти. Може би по тази причина неговата лирика си остава недоразбрана в България и високо оценена в чужбина ”. Поетът Цанко Лалев е по-витиеват: „ Кирил Кадийски е митологичен кон от квадригата на българските класици, които са измежду нас и теглят колесницата на Словото ”.
За следващ път един български стихотворец (а отсам и цялата българска литература) получава интернационално самопризнание. В случая от френския сборник LETTRES, което може да се преведе и като СЛОВОТО.
Фрог нюз
Кадийски е най-превежданият сега български стихотворец, като единствено във Франция до момента са излезли над двадесет негови заглавия, измежду
които редки библиофилски издания. Подготвя се за щемпел и „ Новата Герника. Под синьото небе, над жълтите жита ” – една от най-мрачните книги на поета, предизвикана от войната в Украйна. Той е може би и най- превеждания сега на френски задграничен стихотворец. Преди две години излезе и Литературната анкета на Светлозар Жеков с нашия стихотворец, което беше регистрирано от френската рецензия като необичаен проблем – превод на литературно-критическа книга. Събраното поетическо творчество на Кирил Кадийски на френски, британски и български има четири издания, като последното в два тома. За него Пиер Брюнел написа: „... и това е повече от произведение, това е шедьовър ”.
В чужбина Кирил Кадийски постоянно е обсъждан като стихотворец, вписал се и в европейския подтекст, и в един по-глобален мащаб. „ И когато поезията, даже и в превод, приказва сама за себе си, без подозрение известността на Кадийски е заслужена. ” – Натан Ондрос (Австралия). „ Защо ли Кадийски ми припомня за моя скорошен комшия Ленард Коен, самичък създател на доста страници – и двамата литературни мисионери. Квазимодовци, биещи адските камбани над един все по-глух свят. ” – Ан Даймънд (Канада).
„ Кадийски е стихотворец, който музите са дарили освен с първия стих, по думите на Валери, само че и със сладостта на всички останали. ” – „ Мариус
Келару (Румъния). „ Подобно Манделщам или Бродски, Кадийски ни предлага сквой модел на размисъл върху отминаващия век. ” – Стефан Баке (Франция). „ Кирил Кадийски принадлежи към поколението български поети, което в края на ХХ в. оказва опозиция против усилването на социалистическия натурализъм и приема за своя философска основа правилата на екзистенциализма. ” – Дмитро Павличко (Украйна).
На този декор напълно естествено звучат думите на един ректор на български университет (все отново Кирил Кадийски живее и твори в България): „... в случай че си се отказал от илюзиите си по отношение на Кадийски, ще си повтаряш, че става дума за жалката параноя на среднокалибрен стихотворец ”. Тези думи, несъмнено, може да бъдат отнесени единствено за сметка на извънредно високите критерии на литературния полицай (пардон –мисионер) Пламен Дойнов, до които Европа и светът към момента не са се домогнали. Или противоположното!
Разбира се, у нас Кирил Кадийски е оценен по достолепие от същинските фенове на поезията и е получил признанието на сериозната
литературна рецензия и на професионалната колегия. Проф. Валери Стефанов: „ Забележителната осведоменост и отличното притежаване на поетическите форми разрешават на Кадийски да сътвори художествени послания оттатък обичайните стандарти. Може би по тази причина неговата лирика си остава недоразбрана в България и високо оценена в чужбина ”. Поетът Цанко Лалев е по-витиеват: „ Кирил Кадийски е митологичен кон от квадригата на българските класици, които са измежду нас и теглят колесницата на Словото ”.
За следващ път един български стихотворец (а отсам и цялата българска литература) получава интернационално самопризнание. В случая от френския сборник LETTRES, което може да се преведе и като СЛОВОТО.
Фрог нюз
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ