Един критичен прочит на Парижкото споразумение
В тази лекция (5.2) е изработен сериозен обзор на Парижкото съглашение и европейските политики в региона на климата.
Във втора част на модула е изработен сериозен обзор на Парижкото съглашение и европейските политики в региона на климата.
Какво съставлява Парижкото съглашение?
Парижкото споразумение е подписано на 12 декември 2015 г. по време на Парижката конференция по климата. Към ноември 2017 година 195 страни са подписали съглашението, в това число България. Споразумението влезе в действие на 4 ноември 2016.
Целите на съглашението са да се ускори използването на Рамковата спогодба на Обединените народи по изменение на климата (РКООНИК), стартирана на срещата на върха за Земята (1992 г.) посредством:
- Ограничаване на глобалното затопляне до по-малко от 2 градуса по Целзий до 2050 година спрямо интервала преди индустриализацията. Целта е да се ограничи стоплянето до края на 21 век до единствено 1.5 ° C.
- Повишаване на способността за адаптиране към негативните последствия от изменението на климата и поощряване на устойчивостта на изменението на климата и понижаване на излъчванията на парникови газове по метод, който няма да навреди на производството на храни.
- Насърчаване на потока от средства в региона на намаляването на излъчванията на парникови газове и устойчивостта на изменението на климата.
Освен това съглашението има за цел да понижи излъчванията на парникови газове. Основното обвързване на всяка от страните, подписали Парижкото съглашение, е да показа проект на всеки пет години, в който в детайли да се посочат методите, по които ще се подхващат ограничения за справяне с изменението на климата.
Източник: Климатека
