В търсене на близост с природата в последното десетилетие се

...
В търсене на близост с природата в последното десетилетие се
Коментари Харесай

Строителните таланти на папура

В търсене на непосредственост с природата в последното десетилетие се появиха къщи от сламени бали и тиня, от глина, от бамбук, или казано другояче - строителни системи и материали, в които непосредствено се употребяват естествени първични материали. С непредвиден капацитет се оказват и строително-изолационните плоскости от папур - един немски образец за приложна просвета, пред който се обрисува българска приложимост. Те имат доста вероятни използва, само че сега се тестват за реставрирането на исторически така наречен черноморски къщи (с дървена структура и дървена фасада). За задачата се обмисля развъждане на папур с промишлени цели и произвеждане на плоскости в дребни предприятия в страната. Търси се и финансиране за тези инициативи с обещанието, че инвестицията в такава фабрика се изплаща за сред три и пет години.

" Концепцията Typhaboard (Typha - папур, лат., board - дъска, англ.) сплотява няколко " зелени " подконцепции и преимущества и е напълно устойчива ", споделя доктор арх. Георги Георгиев, който управлява план, фокусиран върху цялостна тактика за реституция и саниране на черноморски къщи в България с локално създадени плоскости от папур.
Папурът филтрира водата от замърсители като нитрати, фосфати, генерира пет пъти повечебиомаса на единица повърхност, в сравнение с горите. Освен това гълтам въглероден диоксид от атмосферата и го съхранява в почвата. Фотограф: Chr.Gruber BLfD От немската концепция до балканските блата
Строителните плоскости от папур, сраснат с магнезит, са развити през последните над 20 години от немския проектант Вернер Тойеркорн дружно с немския институт за строителна физика " Фраунхофер " - най-голямата институция за приложна просвета в Европа. Патентовани са преди към 10 години. Дотук концепцията Typhaboard минава през четири огромни теста, които демонстрират практическите, икономическите и най-много екологичните ѝ прерогативи. И четирите са финансирани от Германската федерална фондация за околна среда (DBU) с общо 1.3 млн. евро. Двата най-нови плана са в България и са координирани от доктор Георгиев.

От 1998 година до 2001 година Техническият университет в Мюнхен изследва устойчивото обработване и развъждане на папур в торфените зони към Дунав в Германия за задачите на производството на строително-изолационните плоскости. Тръстиковото растение се оказва евентуален отговор на редица екологични проблеми, излиза наяве от публикация в mdpi.com, уебсайт за научни изявления с отворен достъп. То има способността да филтрира водата от замърсители като нитрати, фосфати и други, които попадат в нея около торенето в земеделието. Папурът генерира пет пъти повече биомаса на единица повърхност, в сравнение с горите, и то във влажни зони, които не се употребяват за други цели. Като гълтам въглероден диоксид от атмосферата и го съхранява в почвата, то прави блатата самобитни депа за депозиране на въглерод. И когато хората ги пресушават, с цел да освободят плодородни торфени площи за земеделие, в атмосферата се отделят огромни количества парникови газове. А плоскостите от папур оферират опция мочурищата да се употребяват за търговски цели и да не бъдат пресушавани.
Порестата гъбеста маса, която запълва стъблата на папура, го прави ниско топлопроводим и добър изолатор. Освен това като блатно растение е с високо наличие на полифенол и е стабилно на плесен и бактерии. Фотограф: Chr.Gruber BLfD За подсилване и изолираност
Папурът е подобаващ за промишлена приложимост, тъй като пораства бързо и дава високи добиви. На височина доближава два-три метра, а при дълбока вода и до пет. От хектар годишно се получават към 15 т изсъхнало вещество съгласно публикация в списание Detail. От хектар папур може да се произведат към 150 до 250 куб.м строителни материали. Порестата гъбеста маса, която запълва стъблата на папура, го прави ниско топлопроводим и добър изолатор. Дори и изсушен, той устоя на напън и опън и е разтеглив при прегъване. Освен това като блатно растение е с високо наличие на полифенол и е стабилно на плесен и бактерии. Що се отнася до свързващия магнезит, той е неподвижен минерален материал, който е безопасен за околната среда и елементарно се добива. В същото време на практика е негорим, изяснява доктор Георгиев. Но пък изцяло се рециклира и е биоразградим в границите на избрани години, което е в благозвучие с екологичната идея Cradle to Cradle (от люлка до люлка). Идеята ѝ е, че при проектирането на артикули и системи би трябвало да се търси резистентност, тъй че материалите, от които са формирани - биомасата, т.е. въглеродът, да се връщат напълно в почвата, откъдето и идват.
Строителните плоскости от папур, сраснат с магнезит, са развити през последните над 20 години от немския проектант Вернер Тойеркорн дружно с немския институт " Фраунхофер ". Те са носещи, изолиращи, дишащи и екологични. Фотограф: Typha-Technik Средновековни къщи и панелни блокове
Два други плана потвърждават, че плоскостите от папур са подобаващи за саниране и на средновековни къщи, и на панелни блокове, излиза наяве от обява на уеб страницата на фондацията, която ги финансира - dbu.de. Между 2010 и 2013 година с тях е реставрирана фахверкова занаятчийска къща от XV век в остарелия град на Нюрнберг. Фахверк е исторически одобрена дървена градивна система, чието наименование идва от немските Fach - панел, и Werk - строителство. Вградени сред дървените фахверкови детайли, плоскостите от папур стабилизират и топлоизолират постройката, като с изключение на използването им като спомагателна вътрешна изолираност изравняват и повърхностите. За реконструкцията в Нюрнберг са употребявани 15 куб.м от материала. Те са създадени в малко тестово дружество в Бавария, основано по плана, което и в този момент е единственото по рода си. Използва се суровина от Румъния, защото 90% от блатата в Германия са пресушени.
Капитал - брой 10
По-късно - сред 2015 и 2017 година, плоскостите минават тест като вътрешна изолираност при саниране на жилищни блокове с етажна благосъстоятелност в Кюстендил. Проучването в България, извършено като част от третия DBU план от екипа на проф. Николай Тулешков, демонстрира, че те са положително решение за обособени жилища там, където другите притежатели не реализират единодушие да се обнови цялата постройка. Монтират се елементарно - с дюбели без лепило, а мазилката се поставя непосредствено върху грубата им и подобаваща за задачата повърхнина. Оценката след двата плана въпреки всичко е, че огромен капацитет плоскостите имат при историческите здания, тъй като там нямат опция, защото са по едно и също време носещи, изолиращи и екологични.
Сградата в остарелия град на Несебър, която е пилотна в плана за запазване на историческите черноморски къщи. Фотограф: Община Несебър Typha решение за черноморските къщи
От септември предходната година в България се изследва и опцията на плоскостите от папур за запазване и устойчива реституция на исторически къщи от така наречен черноморски вид в границите на цялостна тактика за този вид строителство, особено за България и Турция.
Черноморските къщи За да се предпазят от солените влажни ветрове по черноморското крайбрежие, през последните пет века хората са строили къщи с присъща дървена ламперия от застъпващи се летви, наречени шиндли. Тази външна фасада основава въздушен пласт сред себе си и фахверковата структура на постройката, разрешава ѝ да изсъхне по-бързо, в случай че се навлажни, и я защищава. За първи път тази архитектура е разказана през 1550 година Смята се, че е дело най-вече на български строители в цялата Османска империя. Най-голяма в този момент е концентрацията по черноморското крайбрежие в България и в регионите към Босфора - в Истанбул и в други обитаеми места. На този стадий историческите здания са най-вече частна благосъстоятелност и множеството незабавно се нуждаят от реновиране. Външната изолираност е сложна поради спецификата на ламперията и би ги лишила от образа им, само че вътрешната и градивното им подсилване с плоскости от папур наподобяват допустимо решение. Освен всичко останало при висока мокрота на въздуха блатното растение обезпечава отбрана против микроби, както отбелязва проф. Д-р Мартин Крус от института " Фраунхофер " (IBP).
Източник: capital.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА



Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР