В такава криза правилният подход е да похарчиш повече пари,

" В такава рецесия верният метод е да похарчиш повече пари, само че да осигуриш по-бързо изплъзване. Цената на имунизациите е оскъдна по отношение на загубите, които поносим от ковид, несигурността и неналичието на икономическо възобновяване ". Тази своя философия споделя в едно от последните си изявленията пред БНР Атанас Пеканов, новият вицепремиер по ръководство на европейските средства.



Той е член на Стратегическия съвет на президента Румен Радев, икономист в Австрийския институт за стопански проучвания (WIFO) и докторант във Виенския стопански университет, където и преподава.В същото изявление той дефинира като неуспех " българския модел на справяне с рецесията ", с който ръководещите се хвалят:

" Ако се хвалиш, че имаш най-либералните ограничения, това най-вероятно ще докара и до най-лошите резултати. Освен в случай че не вярваш, че ограниченията оказват помощ, а те оказват помощ... Опитваме се да спасим лекарите и здравната система, а какво направихме - оставихме ги още веднъж на извънредно тежко напрежение. Няма по какъв начин да се случи икономическо възобновяване, до момента в който тези процеси вървят ".

Интересно е и по какъв начин Пеканов разяснява обстановката в ресторантьорския отрасъл: " Трябваше да има обезщетения, а не да се бърза с отварянето им. Управляващите последваха желанието на сектора, а в този момент се постанова да ги затварят. По-добре беше да се бяха съсредоточили върху обезщетителните ограничения ".

Според него въвеждането на т. нар зелен имунизационен паспорт ще е вярно, в случай че се случи, когато всеки към този момент е имал опция да се имунизира. " Това ще има резултат на мярка, която да стопира циркулирането на вируса. Но при неуспех на имунизационната акция, когато доста хора не са имали опция да се имунизират - да ги ограничаваш, става мъчно ".

Според Пеканов Европейски Съюз би трябвало да намерения дали с този паспорт не прави неточност, откакто не е съумял да контракти задоволително количество ваксини за жителите на страните.

В свои разбори Пеканов разяснява и по какъв начин би трябвало да се подтиква стопанската система:

" Мерките, указани от интернационалните институции, би трябвало да следват 3 критерия: да са квалифицирани, навременни и краткотрайни. Например тъкмо в рецесията стимулативната мярка не е да дадеш нарастване на пенсиите, а да дадеш помощ на тези, които са най-засегнати от икономическия потрес, а виждаме, че това не се случва. Процентите са стряскащи – по-малко от 10% са се възползвали от държавна помощ. Очевидно има някакви дефекти в тези стратегии. "

По отношение на външния дълг Пеканов е казвал в изявление пред " Блумбърг ": " България има фискално пространство, с цел да може във времена на криза да употребява повече дълг за по-висок напредък. Важното е фискалната политика да е ефикасна. С консервативната си фискална политика се наказваме сами ".

Той също по този начин е на мнение, че би трябвало да усилваме добавената стойност в стопанската система и да насърчаваме вложенията в цифровизация.

В момента Атанас Пеканов е докторант по стопанска система във Виенския университет по стопанска система и бизнес (WU Wien) с фокус върху тематиките парична и фискална политика.

Два пъти е определен за стипендиант на Българската Народна Банка (2015, 2019). През 2018 също е определен за стипендиант на Австрийската икономическа асоциация. Член на Инициативата за млади откриватели на Института за Ново икономическо мислене (Institute for New Economic Thinking).