В свят, пълен с шум и непрекъснато предлагане на информация,

В свят, цялостен с звук и непрестанно предложение на информация, думите са на всички места. Те изпълват пространствата на нашето всекидневие, текат по екрани, звучат в диалози, извират от медиите. Но измежду този безпорядък на звуци и фрази се среща едно събитие, което е не просто неприятно, само че и отвратително – празнословието. Това са думите, които приказват доста, само че не споделят нищо. Те са като звук, който заглушава значимите неща и размива смисъла в безкрайния поток от изречения и клишета.

Празнословието е като болест, която поразява същността на общуването. То е там, където липсва същински смисъл, там, където диалозите са лишени от дълбочина и наличие. Това е потреблението на думи без план, произнасянето на изрази, които не водят до действителни прозрения или значими дейности. То е като куха черупка – на пръв взор запълнена с доста, само че в действителност празна и ненужна.

Има нещо надълбоко уморително в празнословието. Когато попаднем в диалог или слушаме нечия тирада, изпълнена с клишета и безцелни размисли, усещаме неволна тежест. Не тъй като думите са прекалено много, а тъй като те нямат стойност. Те се леят като река до безкрайност, само че в тази река няма посока, няма дълбочина, няма искра на истината. Мозъкът се пробва да откри смисъл в този поток, само че колкото повече слушаме, толкоз по-ясно осъзнаваме, че там няма нищо, което да ни задържи.

Защо празнословието е отвратително? Защото то ни излъгва. Внушава ни, че споделяме, че си разменяме хрумвания и мисли, когато в действителност просто си хвърляме думи една върху друга. Комуникацията е един от най-важните аспекти на човешкото битие. Тя е това, което ни свързва и ни оказва помощ да разберем себе си и света към нас. Но когато думите губят своята тежест и мощ, когато се трансформират в елементарен заряд на пространството, връзката се разпада. Вместо да се свързваме, се разминаваме в безконечен мъгляв диалог, който не води на никое място.

Празнословието освен че е загуба на време, само че и на човешка сила и разсъдък. То замъглява съзнанието и ни лишава от опцията да се потопим в дълбоки размишления. Когато сме обградени от празни думи, е мъчно да се задържим на значимите хрумвания, да открием истината или да изследваме нови хоризонти. Празнословието ни оставя на повърхността, в плитките води на съществуването, където всичко наподобява познато, само че нищо не е действително.

Една от най-големите нещастия на празнословието е, че то подменя стойностното с кухото. Представи си диалог сред двама души, в който всеки се пробва да каже нещо, само че никой не споделя нищо значително. Думи, изречения, фрази – всичко се натрупва, само че нито един миг не носи действително просветление. Вместо това, тези хора просто губят своето време, без да доближат до същинско схващане един за различен. И това не се случва единствено в ежедневни диалози – празнословието е проникнало във всички аспекти на публичния живот, от политическите речи до корпоративните срещи, от медиите до обществените мрежи.

В свят, изпълнен с празнодумство, истината става сложна за разкриване. Тя е скрита под купища думи, които нямат същински смисъл. Всеки ден сме бомбардирани с информация, която единствено замъглява нашата дарба да мислим сериозно и да осъзнаваме какво е значимо. Вместо да приказваме за същински проблеми, се потапяме в безкрайни полемики за незначителни тематики, разчитайки на подготвени изречения и повърхностни изводи.

Но в какво се състои спасението от тази клопка на празнословието? То е в смелостта да мълчим, когато няма какво значително да кажем. Да приказваме единствено тогава, когато имаме нещо значимо за шерване. Истинският диалог не е въпрос на количество думи, а на тяхната стойност. Мъдростта не се мери в дължината на речта, а в способността да кажеш нещо значимо и същинско с малко думи.

Често най-мощните и въздействащи моменти в общуването са не когато някой приказва дълго, а когато споделя нещо малко, само че надълбоко. Велики мислители, философи и писатели са осъзнавали това през вековете. Истинската мъдрост не е в изобилието на думи, а в тяхната централизация на смисъл. „ Мълчанието е злато “, споделя една остаряла сентенция, и тя в никакъв случай не е била по-актуална.

Ако има нещо, което ни липсва в днешния свят, то е способността да бъдем тихи, да осмисляме и да приказваме единствено тогава, когато има какво да се каже. Да почитаме думите като инструмент за основаване на връзки, не като средство за запълване на пространството. Ако нещо е отвратително, то е празнословието, тъй като то ни ограбва от времето, което бихме могли да използваме за нещо същинско, за размисъл, за свързване с другите по значителен метод.

И най-после, дано не забравяме, че силата на думите не е в тяхното количество, а в тяхната истина. Силата на общуването е в способността да се изрази истината с изясненост, почтеност и дълбочина. Празнословието е просто звук, а ние се нуждаем от тишина, с цел да чуем същинските, значимите думи, които трансформират света.

Последвайте ЧЕТИЛИЩЕ в  Телеграм :

Вижте още: Придобий голяма мощност, само че не с цел да смазваш, а да даваш