Класици на модерната българска живопис
В своята програмна ориентировка изложба " Арте ", не за пръв път, дава пространство на селекции от депата на частни сбирки. Акцентира се върху малко познати, незнайни до този миг творби на знакови имена, които със своето проявление пред аудитория попълнят нашите показа за многообразните проявления на техния необхватен гений и креативна мощност.
Изложбата " Класици на модерната българска живопис " показва паметни, митологични имена за българското изкуство. Генко Генков, Димитър Казаков, Иван Георгиев-Рембранд, Атанас Пацев, Атанас Яранов, Стефан Гацев - оценени през днешния ден като авангард, гордостта и достолепието на една културна територия в характерно време - 70-те и 80-те години на ХХ век, когато релативно стагниращият социо-културен подтекст поражда реакцията, волята и копнежа за едно ново изкуство. Изкуство, жадуващо за артистична независимост, за буйно откриване в огромните сили на международната модерност от ХХ век. Времена, в които мярка, аршин за мощно изкуство е неговата самостоятелна, извънредно субективирана, емоционално-психична и духовна сила. Време, в което се поражда екзалтирано прекарване на условната действителност, на чисто пластическите връзки, борба за реализиране на безподобен артистичен код, самостоятелна пластическа лексика и основаване на собствен митопоетичен свят, написа в представянето си на изложбата проф. Станислав Памукчиев.
Генко Генков, Иван Георгиев-Рембранд, Димитър Казаков, Атанас Пацев, Атанас Яранов, Стефан Гацев изведоха цената на своята креативна независимост, на своя личностен и нравствен пробив, с цената на изстрадана обществена нерадост, аскетично усамотение, саможертвено, обречено отдаване на истината за изкуство.
Генко е нарицателно за бунтовник, който взриви артистичната сцена с крайната експресия на своята живопис. Иван Георгиев-Рембранд отключи силите на дълбинния, психически актив на формата и цвета. Яранов изведе до дъно своя максималистичен стилистично чист, знаково колосален фигуративизъм. Суровият, героичен натурализъм на Гацев воюваше за истината, Пацев сътвори космос, а Казаков освободи екстазните езически сили на народа си, с цел да ги подари на света. Всеки от показаните художници извежда резултата на своята артистична природа до свое неповторимо тематично и пластическо изобретение, до свое коренно въставане против скуката и конформизма в изкуството.
Днес дарените сме ние, осветени от креативната мощност на тези изключителни художници, белязали със своето наличие българската просвета в последните пет десетилетия, заключава проф. Памукчиев.
Изложбата " Класици на модерната българска живопис " показва паметни, митологични имена за българското изкуство. Генко Генков, Димитър Казаков, Иван Георгиев-Рембранд, Атанас Пацев, Атанас Яранов, Стефан Гацев - оценени през днешния ден като авангард, гордостта и достолепието на една културна територия в характерно време - 70-те и 80-те години на ХХ век, когато релативно стагниращият социо-културен подтекст поражда реакцията, волята и копнежа за едно ново изкуство. Изкуство, жадуващо за артистична независимост, за буйно откриване в огромните сили на международната модерност от ХХ век. Времена, в които мярка, аршин за мощно изкуство е неговата самостоятелна, извънредно субективирана, емоционално-психична и духовна сила. Време, в което се поражда екзалтирано прекарване на условната действителност, на чисто пластическите връзки, борба за реализиране на безподобен артистичен код, самостоятелна пластическа лексика и основаване на собствен митопоетичен свят, написа в представянето си на изложбата проф. Станислав Памукчиев.
Генко Генков, Иван Георгиев-Рембранд, Димитър Казаков, Атанас Пацев, Атанас Яранов, Стефан Гацев изведоха цената на своята креативна независимост, на своя личностен и нравствен пробив, с цената на изстрадана обществена нерадост, аскетично усамотение, саможертвено, обречено отдаване на истината за изкуство.
Генко е нарицателно за бунтовник, който взриви артистичната сцена с крайната експресия на своята живопис. Иван Георгиев-Рембранд отключи силите на дълбинния, психически актив на формата и цвета. Яранов изведе до дъно своя максималистичен стилистично чист, знаково колосален фигуративизъм. Суровият, героичен натурализъм на Гацев воюваше за истината, Пацев сътвори космос, а Казаков освободи екстазните езически сили на народа си, с цел да ги подари на света. Всеки от показаните художници извежда резултата на своята артистична природа до свое неповторимо тематично и пластическо изобретение, до свое коренно въставане против скуката и конформизма в изкуството.
Днес дарените сме ние, осветени от креативната мощност на тези изключителни художници, белязали със своето наличие българската просвета в последните пет десетилетия, заключава проф. Памукчиев.
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ