Коледата е най-топлият, най-сърдечният празник
СТОЯН ВАРНАЛИЕВ е роден на 19 ноември 1968 година в село Генерал Инзово, област Ямбол. Завършва начална учебна педагогика в СУ " Св. Климент Охридски ". През 1988 година печели конкурс за млади артисти на РТЦ-Благоевград за предаването " От извора ". През 90-те години е показан за първи път в ефира на БНР в рубриката " Млади фолклорни гении ". Ученик е на фамозната национална певица Вълкана Стоянова. През 2000 година " Гега Ню " издава първия му компактдиск, озаглавен " Песните на Орфей ", с песни от репертоара на Вълкана Стоянова. Следват записи и излъчвания в БНР, Българска национална телевизия, СКАТ, МГ " Добруджа " и други Звукозаписната му активност е обвързвана с Оркестъра за национална музика на БНР, камерен оркестър при АМТИИ - Пловдив, " Ямболската тройка " с началник Георги Иванов, оркестър " Бисери " и другари с началник Живко Желев, Добрич. Стоян Варналиев е притежател на влиятелни награди.
- Господин Варналиев, в навечерието на коледните и новогодишните празници издадохте сборника " Коледа от Бяло море до Дунав " и компактдиск със записаните песни от него. Какво съставлява този план?
- Нямах концепция да се прави подобен план. Започнах работа в Добрич при Живко Желев в оркестъра " Бисери " и другари и започнах да протоколирам песни, които не бяха свързани с коледарските. Записах един лазарски буенек и татко ми сподели: " Записал си един прекрасен ямболски лазарски буенек, хайде в този момент запиши един прекрасен коледарски буенек ". И стартира да пее " Червени чизми троптяха ". Знам тази ария от дете, само че не съм обръщал внимание на коледарските песни, може би тъй като не съм коледувал, и нямах афинитет към тях. И по този начин татко ми поде концепцията, която предложих на Живко Желев: да запишем коледарски песни, да ги пресъздаваме и да ги пуснем за Коледа. Записахме " Червени чизми троптяха ", след това пристигна " Прочула се хубава Вивда ", визуализирахме ги и в платформата на Радио Добруджа, видяхме, че " Червени чизми троптяха " беше събрала над 140 000 гледания. Най-малко чаках, че ария, която е много позабравена, ще провокира подобен огромен интерес. Тогава разбрах, че коледарските песни живеят надълбоко в сърцата и душите на хората, въпреки че празникът е единствено един път в годината. Това ми даде подтик да стартира всяка Коледа да протоколирам коледарски песни и да ги пресъздаваме. Когато станаха 11, взехме решение да издадем компактдиск, който кръстихме " Коледа от Бяло море до Дунав ". Отново го започнахме с " Червени чизми троптяха ", тъй като това бе въодушевено от татко ми, светла му памет, и е прочувствен спомен, който ми носи доста топлота. Когато бях дете, в нашето село Генерал Инзово имаше коледарска група и идвайки към дома ни, по пътя пееха тази ария, на излизане от вкъщи ни отново нея пееха. В новата книга с 21 коледарски песни дружно с екипа сме се постарали да запазим тази поредност и започваме с тази ария. И като влизаме в домовете на хората, да им донесем наслада и любов.
- Коледарските песни са изпълнени с вяра за благоденствие през новата година, с благопожелания и наричания за неща, каквито всеки си мечтае и чака. Всъщност защо се пее най-често в тях?
- Коледата е най-топлият, най-сърдечният празник. В предишното хората са се нареждали към софрата, до тях бъдникът гори, излъчва топлота, искреност, любов. Те чакат да се появят коледарите, които известяват стопаните, че стартира нещо ново, да изпеят по една ария на всеки член от фамилията, да го даруват с благословия. Навремето хората са живеели с поминъка си, с труда на равнищата, с животните към тях и са чакали тези песни, тъй като в тях има благопожелание за здраве и благодат.
Когато младите момчета стартират да пеят, имаш възприятието, че въздухът към тях трепти, въпреки че е зима. Магични гласове, които известяват, че Бог се е родил, че стартира ново начало, това е силата на мъжа. Коледуването е най-мъжкият празник, преди време се е считало, че едно момче, което не коледува, не може да бъде признато в общността на селото. По този метод те демонстрират, че към този момент минават в друга обществена среда - в средата на мъжете, могат да правят мъжката работа, да се оженят, да работят - всичко, което прави един зрял мъж.
Тогава стартират и " мръсните " дни. Нашите предшественици са вярвали, че излизат караконджулите, вампирите и таласъмите, най-много на Бъдни вечер, и хората постоянно би трябвало да имат чесън в левия джоб, с цел да не ги " яхат ". Коледарските песни имат и своята прочистваща мощ - да прогонят злите демони. Хората не са били суетни да имат скъпи дарове, нещо, което ние извеждаме на напред във времето. Имали са вяра, религия в добруването, в това, че идва нова година, която би трябвало да бъде по-здрава, по-плодовита.
- Коледарските песни по-монотонни ли са, или има и по-мелодични?
- За този алманах съм се постарал да потърся песни с друга пулсация. Нищо, че множеството са в размер 5/8, което е особено за коледарските песни, само че при тях мелодичната линия, пулсацията, динамичността е друга. В тази брошура има и 2/4, 3/4, 7/8, 9/16, смесени размери, на първо място съм се старал да не бъдат монотонни. В коледарските песни има огромно многообразие, те са мелодични, красиви, носещи извънредно огромна любов. Стига човек да желае повече да потърси, да се потопи в по-дълбоки пластове.
- Изпълняват ли се през днешния ден тези песни? Обичаят Коледуване практикува ли се от по-млади хора? Има ли последователност?
- По-възрастните хора пазят коледарския дух, само че младото потомство гледа да извършва по-популярни песни. Песните наподобяват елементарно запеваеми, само че лесна ария няма, желае се повече труд, повече работа. Младите хора го вършат, само че по-скоро, с цел да се харесат, " да минем и да заминем ". Отдавна тази сила и последователност я няма. Едно време станиникът или кудабашията, който ще ги предвожда, е започвал 40 дни преди Коледа да ги вкарва в този загадъчен миг: по какъв начин се извършва ритуалът, по какъв начин би трябвало да се накичи гегата, в случай че момчето няма подобен костюм, взима от към този момент женен мъж, който е коледувал, подготовката е огромна. Хората са се събирали, учили са се на коледарски майсторлък и по този метод са предавали традицията на идващите.
- Вие сте измежду най-известните възпитаници на националната певица Вълкана Стоянова, изпълнявате доста от нейните песни. Различно ли е въздействието, когато една и съща ария звучи в осъществяване на женски и на мъжки глас?
- Всеки глас носи своя нюанс, обагреност, динамичност, тембърът е друг. Но когато човек има преподавател като Вълкана Стоянова, това се преодолява. Това са песните от моя Ямболски край, аз съм ги чувал на село по този метод и съм търсел учителя, при който да отида. Общуването сред Вълкана Стоянова и мен не беше като преподавател с възпитаник, а със устрема да приема онази песенна красота, която тя би могла да ми даде. В тази брошура има и две коледарски песни от нейния репертоар, които съм записал. Каквато и ария да изпея от тракийските, постоянно ще звучи това, че съм бил възпитаник на Вълкана Стоянова. Когато съм се учил да пея, тя ми споделяше: " Не се опитвай да стигнеш моя метод на пеене. Ти техниката я имаш, използвай своя глас ".
- Сигурно сте водили с нея дълги и пространни диалози за националната ария и осъществяване. Но какви житейски уроци на една огромна певица и персона носите в себе си?
- Тъй като постоянно съм бил към нея и доста други диалози сме водили, давала ми е препоръки, които от време на време или не съм чувал, или не съм осмислял. Но когато стартира да работя върху една ария, без да си давам сметка, я работя, както тя ме е учила. Наблюдавал съм я по какъв начин се радва на доста дребни неща, имаше доста цветя на балкона и постоянно споделяше: " На кака китките ". И аз от време на време се чувствам, че се веселя на нещо доста дребно, само че доста красиво.
Имахме близки човешки връзки, а когато ставаше дума за песните, доста пъти ми се е карала, постоянно изискваше най-хубавото. Но когато трябваше да ме покаже пред публиката, имаше доста премерено държание, споделяше: " Сега си ти ". И аз доста пъти съм й отговарял: " Но ти си Вълкана Стоянова ". Тя споделяше: " Ако ти успяваш, съумяла съм аз ".
Когато ме заведе за първи път в БНР, където трябваше да се явя пред комисия, още на входа на радиото ми сподели: " Моето момче, вуйна ти Вълкана е дотук ". Тя е извънреден човек, в никакъв случай не споделяше: " Аз коя съм! " В последните си години доста песни ми е оставила - това демонстрира, че е имала огромно доверие в мен. Казваше ми: " Знам, че моите песни няма да умрат ". Всички песни от нейния репертоар, които протоколирам в този момент, работя по метод, по който тя ме е научила.
- Вие сте член на журито на състезанието " С песните на Вълкана Стоянова " в Стралджа. Има ли млади артисти, които желаят да предават националната ария с такава отдаденост и жар, както нейното потомство, и Вашето?
- Има млади момчета и девойки, които се явяват и стартират доста блестящо, само че след това нещата се трансформират и минават в друго русло. Гордеят се, че са получили премия от състезанието " С песните на Вълкана Стоянова ", само че стартират да пеят други неща. Аз също съм имал опция да пея други песни, само че нейното въздействие върху мен е било доста мощно и не съм си разрешил да предам този жанр на пеене.
- Изказват се разнообразни отзиви за запазването на достоверния фолклор и за неговото осъвременяване. Според Вас кой е положителният метод той да бъде показан?
- Добрият метод зависи от самия реализатор и от екипа, с който работи. В днешно време, тъй като механически сме доста напред и живеем динамично, внасяме много промени в българския фолклор и той се трансформира. Но когато стане дума за достоверността на пеенето, хубаво е да го изпяваме по колкото е допустимо по-добър метод. С Живко Желев и оркестър " Бисери " и другари, с които работя, постоянно сме се старали да изпълняваме песните по този начин, че да звучат оптимално близо до извора, само че и да не пропущаме съвременността, тъй като тя по този начин или другояче ни съпътства.
Успеха, който имам с коледарските песни, дължа на първо място на екипа, тъй като в случай че не работя с доста добър екип, с Живко Желев, с Петър Петров, със Стефан Калев, с оркестър " Бисери " и другари, с гл. ас. доктор Галина Луканова от ИЕФЕМ - Българска академия на науките, която нотира песните, няма да бъдат толкоз близо до истинските.
- Преподавате на възпитаници в 3. СУ " Марин Дринов " в София. Тема, която постоянно се дискутира, е задоволителни ли са часовете по музика в учебно заведение.
- Часовете по музика са малко, само че в учебно заведение се получава много добра музикална просвета. Ако желаеме децата да обичат музиката повече, се стартира от фамилията. Личи си, в случай че у дома се слуша музика, която оказва помощ на детето да бъде по-одухотворено. Но в днешно време малко хора слушат национална и класическа музика. Общо взето, битува чалга културата, тя е водеща.
Тази година бях в село Красен, по покана на кметицата Марияна Апостолова, на фестивала " Край язовира Дрян ", участвах в журито и след това трябваше да пея. Дойде при мен млад мъж с бебе на ръце и попита може ли да се снима с мен най-младият ми обожател. Бащата сподели, че бебето доста плаче, само че когато чуе коледарската ария " Изведи са хубава Дена ", незабавно се успокоява и заспива...
Стоян Варналиев с оркестър " Бисери " и другари
- А на Вашите възпитаници пеете ли?
- Да, пея им. Особено към коледарските песни имат огромен интерес. Едно е да учиш песента от запис, друго е, когато се пее онлайн. По друг метод възприемат музиката, това е досегът до извора.
- Какви бяха традициите към Коледа във Вашето семейство?
- Израснал съм при баба ми и дядо ми, които правеха всичко, както е по традиция. Бяха достолепни хора и знаеха по какъв начин се съблюдават обичаите - да има на масата постни храни, чесън, фасул, по-късно баница...
- А през днешния ден по какъв начин празнувате?
- Майка ми е индивидът, който съблюдава традициите. Тя си живее на село, а в града все бързаме... Времето е изместило тези празници, по тази причина е хубаво, даже и да няма кой да ни изпее коледарските песни, да ги пуснем на запис и да си създадем атмосфера, да си създадем този подарък.
- Какво е Вашето коледно наричане, благословия към читателите на ДУМА?
- Нека всеки четец да бъде с подарък дарен, от Бога блажен, дано да обичаме българските национални песни, както се обича първо либе.
- Господин Варналиев, в навечерието на коледните и новогодишните празници издадохте сборника " Коледа от Бяло море до Дунав " и компактдиск със записаните песни от него. Какво съставлява този план?
- Нямах концепция да се прави подобен план. Започнах работа в Добрич при Живко Желев в оркестъра " Бисери " и другари и започнах да протоколирам песни, които не бяха свързани с коледарските. Записах един лазарски буенек и татко ми сподели: " Записал си един прекрасен ямболски лазарски буенек, хайде в този момент запиши един прекрасен коледарски буенек ". И стартира да пее " Червени чизми троптяха ". Знам тази ария от дете, само че не съм обръщал внимание на коледарските песни, може би тъй като не съм коледувал, и нямах афинитет към тях. И по този начин татко ми поде концепцията, която предложих на Живко Желев: да запишем коледарски песни, да ги пресъздаваме и да ги пуснем за Коледа. Записахме " Червени чизми троптяха ", след това пристигна " Прочула се хубава Вивда ", визуализирахме ги и в платформата на Радио Добруджа, видяхме, че " Червени чизми троптяха " беше събрала над 140 000 гледания. Най-малко чаках, че ария, която е много позабравена, ще провокира подобен огромен интерес. Тогава разбрах, че коледарските песни живеят надълбоко в сърцата и душите на хората, въпреки че празникът е единствено един път в годината. Това ми даде подтик да стартира всяка Коледа да протоколирам коледарски песни и да ги пресъздаваме. Когато станаха 11, взехме решение да издадем компактдиск, който кръстихме " Коледа от Бяло море до Дунав ". Отново го започнахме с " Червени чизми троптяха ", тъй като това бе въодушевено от татко ми, светла му памет, и е прочувствен спомен, който ми носи доста топлота. Когато бях дете, в нашето село Генерал Инзово имаше коледарска група и идвайки към дома ни, по пътя пееха тази ария, на излизане от вкъщи ни отново нея пееха. В новата книга с 21 коледарски песни дружно с екипа сме се постарали да запазим тази поредност и започваме с тази ария. И като влизаме в домовете на хората, да им донесем наслада и любов.
- Коледарските песни са изпълнени с вяра за благоденствие през новата година, с благопожелания и наричания за неща, каквито всеки си мечтае и чака. Всъщност защо се пее най-често в тях?
- Коледата е най-топлият, най-сърдечният празник. В предишното хората са се нареждали към софрата, до тях бъдникът гори, излъчва топлота, искреност, любов. Те чакат да се появят коледарите, които известяват стопаните, че стартира нещо ново, да изпеят по една ария на всеки член от фамилията, да го даруват с благословия. Навремето хората са живеели с поминъка си, с труда на равнищата, с животните към тях и са чакали тези песни, тъй като в тях има благопожелание за здраве и благодат.
Когато младите момчета стартират да пеят, имаш възприятието, че въздухът към тях трепти, въпреки че е зима. Магични гласове, които известяват, че Бог се е родил, че стартира ново начало, това е силата на мъжа. Коледуването е най-мъжкият празник, преди време се е считало, че едно момче, което не коледува, не може да бъде признато в общността на селото. По този метод те демонстрират, че към този момент минават в друга обществена среда - в средата на мъжете, могат да правят мъжката работа, да се оженят, да работят - всичко, което прави един зрял мъж.
Тогава стартират и " мръсните " дни. Нашите предшественици са вярвали, че излизат караконджулите, вампирите и таласъмите, най-много на Бъдни вечер, и хората постоянно би трябвало да имат чесън в левия джоб, с цел да не ги " яхат ". Коледарските песни имат и своята прочистваща мощ - да прогонят злите демони. Хората не са били суетни да имат скъпи дарове, нещо, което ние извеждаме на напред във времето. Имали са вяра, религия в добруването, в това, че идва нова година, която би трябвало да бъде по-здрава, по-плодовита.
- Коледарските песни по-монотонни ли са, или има и по-мелодични?
- За този алманах съм се постарал да потърся песни с друга пулсация. Нищо, че множеството са в размер 5/8, което е особено за коледарските песни, само че при тях мелодичната линия, пулсацията, динамичността е друга. В тази брошура има и 2/4, 3/4, 7/8, 9/16, смесени размери, на първо място съм се старал да не бъдат монотонни. В коледарските песни има огромно многообразие, те са мелодични, красиви, носещи извънредно огромна любов. Стига човек да желае повече да потърси, да се потопи в по-дълбоки пластове.
- Изпълняват ли се през днешния ден тези песни? Обичаят Коледуване практикува ли се от по-млади хора? Има ли последователност?
- По-възрастните хора пазят коледарския дух, само че младото потомство гледа да извършва по-популярни песни. Песните наподобяват елементарно запеваеми, само че лесна ария няма, желае се повече труд, повече работа. Младите хора го вършат, само че по-скоро, с цел да се харесат, " да минем и да заминем ". Отдавна тази сила и последователност я няма. Едно време станиникът или кудабашията, който ще ги предвожда, е започвал 40 дни преди Коледа да ги вкарва в този загадъчен миг: по какъв начин се извършва ритуалът, по какъв начин би трябвало да се накичи гегата, в случай че момчето няма подобен костюм, взима от към този момент женен мъж, който е коледувал, подготовката е огромна. Хората са се събирали, учили са се на коледарски майсторлък и по този метод са предавали традицията на идващите.
- Вие сте измежду най-известните възпитаници на националната певица Вълкана Стоянова, изпълнявате доста от нейните песни. Различно ли е въздействието, когато една и съща ария звучи в осъществяване на женски и на мъжки глас?
- Всеки глас носи своя нюанс, обагреност, динамичност, тембърът е друг. Но когато човек има преподавател като Вълкана Стоянова, това се преодолява. Това са песните от моя Ямболски край, аз съм ги чувал на село по този метод и съм търсел учителя, при който да отида. Общуването сред Вълкана Стоянова и мен не беше като преподавател с възпитаник, а със устрема да приема онази песенна красота, която тя би могла да ми даде. В тази брошура има и две коледарски песни от нейния репертоар, които съм записал. Каквато и ария да изпея от тракийските, постоянно ще звучи това, че съм бил възпитаник на Вълкана Стоянова. Когато съм се учил да пея, тя ми споделяше: " Не се опитвай да стигнеш моя метод на пеене. Ти техниката я имаш, използвай своя глас ".
- Сигурно сте водили с нея дълги и пространни диалози за националната ария и осъществяване. Но какви житейски уроци на една огромна певица и персона носите в себе си?
- Тъй като постоянно съм бил към нея и доста други диалози сме водили, давала ми е препоръки, които от време на време или не съм чувал, или не съм осмислял. Но когато стартира да работя върху една ария, без да си давам сметка, я работя, както тя ме е учила. Наблюдавал съм я по какъв начин се радва на доста дребни неща, имаше доста цветя на балкона и постоянно споделяше: " На кака китките ". И аз от време на време се чувствам, че се веселя на нещо доста дребно, само че доста красиво.
Имахме близки човешки връзки, а когато ставаше дума за песните, доста пъти ми се е карала, постоянно изискваше най-хубавото. Но когато трябваше да ме покаже пред публиката, имаше доста премерено държание, споделяше: " Сега си ти ". И аз доста пъти съм й отговарял: " Но ти си Вълкана Стоянова ". Тя споделяше: " Ако ти успяваш, съумяла съм аз ".
Когато ме заведе за първи път в БНР, където трябваше да се явя пред комисия, още на входа на радиото ми сподели: " Моето момче, вуйна ти Вълкана е дотук ". Тя е извънреден човек, в никакъв случай не споделяше: " Аз коя съм! " В последните си години доста песни ми е оставила - това демонстрира, че е имала огромно доверие в мен. Казваше ми: " Знам, че моите песни няма да умрат ". Всички песни от нейния репертоар, които протоколирам в този момент, работя по метод, по който тя ме е научила.
- Вие сте член на журито на състезанието " С песните на Вълкана Стоянова " в Стралджа. Има ли млади артисти, които желаят да предават националната ария с такава отдаденост и жар, както нейното потомство, и Вашето?
- Има млади момчета и девойки, които се явяват и стартират доста блестящо, само че след това нещата се трансформират и минават в друго русло. Гордеят се, че са получили премия от състезанието " С песните на Вълкана Стоянова ", само че стартират да пеят други неща. Аз също съм имал опция да пея други песни, само че нейното въздействие върху мен е било доста мощно и не съм си разрешил да предам този жанр на пеене.
- Изказват се разнообразни отзиви за запазването на достоверния фолклор и за неговото осъвременяване. Според Вас кой е положителният метод той да бъде показан?
- Добрият метод зависи от самия реализатор и от екипа, с който работи. В днешно време, тъй като механически сме доста напред и живеем динамично, внасяме много промени в българския фолклор и той се трансформира. Но когато стане дума за достоверността на пеенето, хубаво е да го изпяваме по колкото е допустимо по-добър метод. С Живко Желев и оркестър " Бисери " и другари, с които работя, постоянно сме се старали да изпълняваме песните по този начин, че да звучат оптимално близо до извора, само че и да не пропущаме съвременността, тъй като тя по този начин или другояче ни съпътства.
Успеха, който имам с коледарските песни, дължа на първо място на екипа, тъй като в случай че не работя с доста добър екип, с Живко Желев, с Петър Петров, със Стефан Калев, с оркестър " Бисери " и другари, с гл. ас. доктор Галина Луканова от ИЕФЕМ - Българска академия на науките, която нотира песните, няма да бъдат толкоз близо до истинските.
- Преподавате на възпитаници в 3. СУ " Марин Дринов " в София. Тема, която постоянно се дискутира, е задоволителни ли са часовете по музика в учебно заведение.
- Часовете по музика са малко, само че в учебно заведение се получава много добра музикална просвета. Ако желаеме децата да обичат музиката повече, се стартира от фамилията. Личи си, в случай че у дома се слуша музика, която оказва помощ на детето да бъде по-одухотворено. Но в днешно време малко хора слушат национална и класическа музика. Общо взето, битува чалга културата, тя е водеща.
Тази година бях в село Красен, по покана на кметицата Марияна Апостолова, на фестивала " Край язовира Дрян ", участвах в журито и след това трябваше да пея. Дойде при мен млад мъж с бебе на ръце и попита може ли да се снима с мен най-младият ми обожател. Бащата сподели, че бебето доста плаче, само че когато чуе коледарската ария " Изведи са хубава Дена ", незабавно се успокоява и заспива...
Стоян Варналиев с оркестър " Бисери " и другари
- А на Вашите възпитаници пеете ли?
- Да, пея им. Особено към коледарските песни имат огромен интерес. Едно е да учиш песента от запис, друго е, когато се пее онлайн. По друг метод възприемат музиката, това е досегът до извора.
- Какви бяха традициите към Коледа във Вашето семейство?
- Израснал съм при баба ми и дядо ми, които правеха всичко, както е по традиция. Бяха достолепни хора и знаеха по какъв начин се съблюдават обичаите - да има на масата постни храни, чесън, фасул, по-късно баница...
- А през днешния ден по какъв начин празнувате?
- Майка ми е индивидът, който съблюдава традициите. Тя си живее на село, а в града все бързаме... Времето е изместило тези празници, по тази причина е хубаво, даже и да няма кой да ни изпее коледарските песни, да ги пуснем на запис и да си създадем атмосфера, да си създадем този подарък.
- Какво е Вашето коледно наричане, благословия към читателите на ДУМА?
- Нека всеки четец да бъде с подарък дарен, от Бога блажен, дано да обичаме българските национални песни, както се обича първо либе.
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ