В своя бестселър Капки ум“ великият комик на мислещите хора

В своя бестселър „ Капки разум “ великият комедиант на мислещите хора Джордж Карлин, употребявайки думите като оръжие, ни показва напълно нови, напредничави отзиви и хумористични наблюдения за силата, наглостта и безотговорността на медиите.

Всеки се оплаква, че обществото ни се е трансформирало в „ общество на жертви “. Не знам дали сме общество от жертви, само че ми се ще да поговорим за промишлеността, обвързвана с печални събития, нещастия и съболезнования.

Новинарските медии си играят с хората. Хранят ги с огромни порции непознати неприятности, ориентирани да отклонят съзнанието им от нещата, които в действителност би трябвало да ги тревожат. Предполагам какво им е на мозъка на медиите: в случай че ви приковат с възприятие за съчувствие към всеки болен, засегнат или труп, който могат да изкопаят, вие ще имате по-малко време да се замислите до каква степен прецакан е личният ви живот и какви грозни контури добива тази просвета.

Аз не съм толкоз неприкрит съперник на тъгата сама по себе си, колкото съм срещу обществено изживяваната тъга, ширеща се по медиите. Тогава декларирам: „ Майната им на болните и по дяволите мъртвите! “ Освен, в случай че не ги познавам. И, в случай че в действителност ги познавам, аз ще си оплаквам уединено, благодаря. Не ми е належащо управление от медиите, с цел да изпитам тъга.

Най-много от всичко правя възражение против прекомерното потребление на думата „ покруса “. Всеки път, когато някой гъз спре да диша, се оказва, че ни е сполетяла покруса. Тази дума към този момент е девалвирана. Не може всяка гибел да бъде наричана покруса и да очаквате думата да резервира смисъла си. Например гибелта на няколко души не може автоматизирано да се квалифицира като покруса. Не може единствено тъй като някой убива жена си и трите си дечурлига, нейния ухажор, своята държанка, детегледачката, пощальона, някое маце-американска фантазия и момче от Разпространение на печатни издания, а най-после пръсва и личния си мозък, да се каже, че ни е сполетяла покруса. Случаят е завладяващ. Интересно е да се прочете за него. Но не е покруса.

Смъртта на едно дете също не се трансформира автоматически в покруса. Ако някой прегази на заден ход хлапето си на алеята към гаража на дома, това не е покруса, а – доста, доста пагубна неточност. Трагедията е литературна творба, в която основният воин се самоунищожава вследствие на морално изтощение или на съдбовен пропуск. Шекспир е писал нещастия. Смъртта на деветчленно семейство, помляно от трен, който се блъска в тяхната каравана, не е покруса. Това е пътно произшествие.

Искате ли да знаете какво е покруса? Трагедия е да видите на летището някое тлъсто копеле със струпеи на лицето и с увиснало шкембе, дружно с жена, чиито зъби са отвратителни, а на всички места по нея се виждат синини и натъртвания от удари. Още същата нощ той ще я принуди да му духа. Такива неща не ги загатват постоянно по малкия екран.

Медиите постоянно отразяват убийството на бял служител на реда като покруса. Защо този случай да е по-трагичен от различен, в който същият бял служител на реда убива невъоражено черно хлапе? Защо в никакъв случай малките екрани не предават като покруса убийството на черно дете от бяло ченге? Тези убийства в никакъв случай не са показани по този метод. Белите резервират нещастието за себе си. Защо е по този начин?

Медиите издигнаха налагането на подправения възторг и състраданието до тънко изкуство. Но аз пък би трябвало да ви кажа, че по никакъв начин не ми пука за някой неподвижен от кръста надолу, който се изкачва на планински връх, а след това се спуска със ски през пресечена околност, седемдесет и пет километра; не се интересувам от еднокрак деец, който се пързаля на кънки по леда през Канада, с цел да събере пари за детски протези. Не схващам някой си без нервна система, който става първенец по битка в щата еди-кой си; или мъж, изгубил торса си във Виетнам, а след това задържал дишането си в продължение на шест месеца, с цел да способства за проучването на разкрит гръбначен мозък; или път някое създание, родено без сърце, което обаче живее, до деветдесет и пет-годишна възраст и оказва помощ на всеки в квартала да поддържа моравата си.

Това ли е всичко, което можем да открием в Америка и което минава за персонална драма? Хора, които се оправят уверено с малшанса? Господи, какъв брой скучно и криво-ляво!

И значи ли това, че сме длъжни да се възхищаваме от хората само, поради отредената им орис? Защото първо ги е споходило злощастието? Ами в случай че беше тъкмо противоположното? Какво да кажем за хората, които стартират добре, а след това се сгромолясват с тропот в живота? Хората, родени с всички привилегии и получили всички вероятни способности и умения, които имат всичките нужни пари и се намират в най-подходящото обграждане, само че отново пропиляват живота си по един или различен метод? Тези случаи не са ли също толкоз забавни? Всъщност аз ги намирам даже за по-интересни. Те се приближават повече до същинската покруса.

Предпочитам да слушам нещо сходно понякога, в сравнение с псевдо-въодушевяващата тъпота, с която съгласно медиите би трябвало да бъдем гощавани, с цел да отклоняват вниманието ни от падението на Америка.

Истинската вест е, че има милиони и милиони заболели бебета, недъгави, наркозависими, нарушители, саможивци, заболели, психологично смутени и гладни хора, които се нуждаят от помощ. Да не приказваме въобще за цялата междинна класа естествени същества, които се кълнат, че всичко им е наред, само че прекарват по три часа дневно в път до работното си място и назад към дома. Техният тъп, неправилен живот е ограбен от бездушните корпорации. Но медиите въобще не се тормозят от това. Те са добре единствено когато отразяват своите набелязани жертви на седмицата. За да могат да се видят най-малко някак си облагородени, те хвърлят светлина върху избрани случаи, които им придават тип на невероятни персони. И по този метод потвърждават, че нито са способни, нито имат предпочитание да ни известяват за повсеместния Велик Американски Социален Кошмар.

От „ Капки разум “, изд. Арго пъблишинг, 2005
Снимки: picsofcelebrities.com, jrn108radiohistory.wordpress.com