Левчев, който не избяга от Помпей
В стиховете му прозира страхът от липсата на морална издръжливост Повече от шест десетилетия поетът се опитваше да разгадае тайната на изминалия ХХ век
В началото на август 2001 година в дворчето пред къщата на Любомир Левчев (1935-2019) в родопското село Полковник Серафимово съзерцаваме по какъв начин жегата въздиша като човек. Зад гърба ни изумителният художник Свилен Блажев се е трансформирал в поетичен стенопис. С интонация на будистки монах поетът изрича:
Ако светът е изречение, в случай че останалото
е безкрайна тайна книга,
тези букви са зъби на мълчанието,
с които прегризах веригата.
За Любомир Левчев невидимият свят очевидно е безкрайно изречение, а видимият свят е арена, на която поетът е гладиатор с меч от здрач. Осветен от прожекторите на времето, той се подвизава на сцената за драми и фарсове, гротески и трагедии, водевили и пантомими. Душата ми е " берачка на билки за болки " - твърди поетът в книгата си " Селена. Лявото око на боговете ".
Повече от шест десетилетия поетът Любомир Левчев се опитва да разгадае тайната на изминалия вече ХХ век. Той съзерцава столетието като " прозрачен стъклен съд ". И непрекъснато вижда пустинята в собствения си глас, пустинята в гласа на размишляващия човек.
В августовския мистичен следобед в Полковник Серафимово той подхвърля:
- Като че ли се кани да вали.
Но това не е само фрагмент от негов стих. Това е жизнена философия. Като че ли живеем, като че ли сме истински, като че ли разбираме посланията на времето.
Източник: standartnews.com
В началото на август 2001 година в дворчето пред къщата на Любомир Левчев (1935-2019) в родопското село Полковник Серафимово съзерцаваме по какъв начин жегата въздиша като човек. Зад гърба ни изумителният художник Свилен Блажев се е трансформирал в поетичен стенопис. С интонация на будистки монах поетът изрича:
Ако светът е изречение, в случай че останалото
е безкрайна тайна книга,
тези букви са зъби на мълчанието,
с които прегризах веригата.
За Любомир Левчев невидимият свят очевидно е безкрайно изречение, а видимият свят е арена, на която поетът е гладиатор с меч от здрач. Осветен от прожекторите на времето, той се подвизава на сцената за драми и фарсове, гротески и трагедии, водевили и пантомими. Душата ми е " берачка на билки за болки " - твърди поетът в книгата си " Селена. Лявото око на боговете ".
Повече от шест десетилетия поетът Любомир Левчев се опитва да разгадае тайната на изминалия вече ХХ век. Той съзерцава столетието като " прозрачен стъклен съд ". И непрекъснато вижда пустинята в собствения си глас, пустинята в гласа на размишляващия човек.
В августовския мистичен следобед в Полковник Серафимово той подхвърля:
- Като че ли се кани да вали.
Но това не е само фрагмент от негов стих. Това е жизнена философия. Като че ли живеем, като че ли сме истински, като че ли разбираме посланията на времето.
Източник: standartnews.com
КОМЕНТАРИ