Приказка за волята и неволята
В остарели, остарели времена, когато хората се появили на земята, в най-високото царство на планетата се родили две сестри-близначки. Кръстили ги Воля и Неволя. Баща им се казвал Избор, майка им – Съдба.
– Вие сте родени с задачата да помагате на хората! – споделила Мъдростта – тяхната кръстница-орисница, когато се надвесила за първи път над креватчето на новородените. – Но още през днешния ден ще бъдете разграничени и няма да можете да се срещате, до момента в който всяка от вас не успее да се запознае с всички хора на земята.
Волята била изпратена да живее на върха на една планина, а Неволята – на дъното на една пещера. И като всички близначки, Волята и Неволята се усещали, даже и от огромно разстояние. Волята усещала, когато Неволята е изтощена или затруднена. Неволята усещала, когато Волята е щастлива или разочарована. И като всички разграничени близначки копнеели да се срещнат. Затова тръгнали по белия свят да извършват задачата си – да се срещат с всички хора. Първоначално, Волята ходела при тези, които я викали. Това били хора борбени, решителни, упорити. С нейна помощ те реализирали задачите си. Неволята тръгнала да посещава страхливите, пасивните, обезверените, с цел да им оказва помощ. Те я викали, единствено че не съзнавали, че я викат с мисленето и дейностите си (или по-скоро с бездействието).
Дошло време Волята да посети тези, които била посетила към този момент сестра й, а Неволята – тези, които към този момент познавали Волята. И тук почнало сложното. Имало доста хора, които пъдели Волята от живота си и отказвали да се срещнат с нея. Тези пък, които си фантазирали, че могат да избегнат запознанството с Неволята, най-вече я привличали. Много хора не разбирали, че Неволята ги преследва, с цел да им помогне и да ги накара да извикат Волята. Други пък, не разбирали, че и единствено с воля не може да се живее и не желали да я пускат да си тръгне от домовете им. Разкъсвали се Волята и Неволята. Искали да си изпълнят задачата – да се срещнат с всички хора на земята. Но доста от хората били още глупави. Някои проумявали, че би трябвало да се срещнат и с двете, само че до момента в който последният човек на планетата не го разбере, Волята и Неволята непрекъснато ще се разминават, кръстосвайки милиарди животи, и ще не престават да се търсят, до момента в който и последният човек не разреши и на двете да го посетят.
... А какво ли ще стане, когато един ден това се случи и двете сестри-близначки Волята и Неволята, най-сетне се срещнат и срещнат? Ще бъде денят на огромното съединяване на мъжкото и женското, на мощното и слабото, на черното и бялото, на крайното и безкрайното...
Мадлен АЛГАФАРИ, " Приказки за пораснали деца "
