Тръмп си отиде, тръмпизмът остава
В сряда светът вършеше своята добре позната работа - Путин празнуваше Рождество в антична черква край Новгород, Израел пускаше бомби в Сирия, а в Пхенян течеше VIII-ият конгрес на Корейската трудова партия. Само във Вашингтон нещо не беше наред - там хиляди щурмуваха Капитолия, където двете камари на Народното събрание потвърждаваха избора на 46-ия президент на Съединени американски щати Джо Байдън.
Щурмът на Капитолия е безспорният и логически край на президентството на Доналд Тръмп - последният акомпанимент от едно ръководство, което охулвано или възхвалявано ще остане като невиждано в американската история.
Американските президенти имат една лична цел - ръководството им да бъде запомнено с нещо значимо, да оставят своето политическо “наследство ”. Каквито и цели да имаше Тръмп по тази линия - да отбрани американското произвеждане, да спре безумните разходи за отбрана на богатите европейски страни, да постави завършек на непотребните военни задачи зад граница и не на последно място - да взриви “дълбоката страна ”, която годишно усилваше бездната сред власт и общество, а сега той загуби безусловно всичко.
Краят на мандата му е неоспорим и цялостен неуспех
Тръмп загуби президентските избори. Тръмп загуби гласуването за двете основни места в Джорджия, което предопредели властта в Сената през идващите най-малко две години, Тръмп загуби поддръжката на Републиканската партия, Тръмп загуби американската борба с ковид, а най-после - в сряда - Тръмп загуби и борбата за Капитолия - този неблаговиден опит за гражданска война, за оранжев майдан.
Разбира се, оттук насетне може да виждате, да слушате и да четете единствено едно - тези загуби ще бележат целия мандат на Доналд Тръмп - неговото завещание ще бъдат пораженията, неговото ръководство ще бъде запомнено освен с оранжевия му перчем, само че и с карикатурните облици на човек с шапка с рога, който седи на стола на ръководителя на Сената.
Следва интервал не просто на връщане към realpolitik, в който демократи и републиканци ще плеснат с ръце и ще се прегърнат, следва интервал на задълбочено заличаване на Тръмп и тръмпизма от лицето на Америка
През идващите седмици
ще бъде финализиран образът на Тръмп като изначално зло -
той е пратил тълпата да унищожи Капитолия, по този начин както и англичаните не са го разрушили през 1804 г.; той е наредил на защитата да пусне вандалите; той нарушава святата американска традиция - да съобщи с усмивка властта на идващия обичан водач. Видимото от целия свят дъно на американския публичен живот ще бъде закачено като табела на позора на гърдите на бай Дончо. Твърде е евентуално в деня след края на мандата на Тръмп да стартира наказателно гонене против него. И неналичието на такова би било обяснено единствено в светлината на последните изцепки на Дж. Буш-младши - Съединени американски щати да не напомни бананова република, която разкатава по всички вероятни способи някогашните си президенти.
Т.е. Тръмп ще бъде показан като неточност, луфт на историята, за който е по-добре да не приказваме.
През идващите седмици на никое място няма да прочетете, че суверен в Америка е народът, че “дървото на свободата би трябвало да бъде наторявано понякога с кръвта на патриотите и тираните ” и така нататък Празник за демокрацията ще бъдат наречени не дейностите на 100 хиляди протестиращи, а инаугурацията на Байдън.
Разбира се, за цялата американска трагикомедия е отговорен единствено и само Доналд Тръмп. Победата му на президентските избори през есента на 2016 даде сериозен подтик на националния протекционизъм, на гражданския шовинизъм, рестартира остарелия консерватизъм. Тази примес, която за улеснение назоваваме “тръмпизъм “, не се роди от нищото, неговият напредък бе изненада единствено за унесените в дрямката на безвремието неолиберали, олевяващи демократи и псевдоконсерватори. Тръмп обаче не съумя да официализира властта си и
безспорната му неприспособимост за света на огромната политика
му изяде главата. Този самовлюбен нарцис, себедостатъчен лакомец с неизбистрени показа за живота на светло остана непознат човек във Вашингтон. Той беше прекомерно ангажиран да води война с властта - на Сената, на медиите, на правосъдната система, на спецслужбите, а не да я приобщава, не да работи с нея. Той построи кръг от правилни симпатизанти, само че не построи кръг от правилни хора във властта - с последователността на човек, изповядващ верижна моногамия, той непрекъснато се разделяше с някого, който допреди момент бе обявяваше за супер непосредствен до сърцето му. Накрая напълно разумно всички заедно го предадоха. Най-очевидната липса на предвидливост Тръмп показва в връзките си с медиите - за 4 година той остана там, където беше - в обществените мрежи, само че по този начин и не съумя да се приближи на километър даже до големите масмедии, без да броим Fox. Накрая Тръмп в сряда вечерта замръкна без достъп до никаква естрада - Америка не знаеше къде се намира президентът й.
Накратко -
Тръмп по този начин и не разбра, че демокрацията е комплицирана игра с ясни правила.
Че политиката е изкуство, а налагането на възгледи не става единствено с постове в " Туитър ".
И нямаше по какъв начин да е другояче, тъй като Тръмп пристигна с задачата да унищожи разпоредбите. Но най-после се получи по този начин, че Тръмп на процедура стартира да унищожава тръмпизма...
Но разделянето в американското общество към този момент е толкоз надълбоко, че даже и Тръмп няма да убие тръмпизма. Браздата сред космополитните щати от двете брегове и положителната остаряла едноетажна Америка не е нещо, което се основава или преодолява за дни, и то с декрети. Тя е там, тя е налична. След Тръмп, тръмпизмът ще търси своето ново лице, на инат на завърналата се във Вашингтон остаряла нормалност. И в случай че остарялото ново лице на статуквото се пробва да показа тръмпизма като полуда, ще се повтори огромната неточност на самия Тръмп, който неуморно разделяше обществото, вместо да го сплотява.
Щурмът на Капитолия е безспорният и логически край на президентството на Доналд Тръмп - последният акомпанимент от едно ръководство, което охулвано или възхвалявано ще остане като невиждано в американската история.
Американските президенти имат една лична цел - ръководството им да бъде запомнено с нещо значимо, да оставят своето политическо “наследство ”. Каквито и цели да имаше Тръмп по тази линия - да отбрани американското произвеждане, да спре безумните разходи за отбрана на богатите европейски страни, да постави завършек на непотребните военни задачи зад граница и не на последно място - да взриви “дълбоката страна ”, която годишно усилваше бездната сред власт и общество, а сега той загуби безусловно всичко.
Краят на мандата му е неоспорим и цялостен неуспех
Тръмп загуби президентските избори. Тръмп загуби гласуването за двете основни места в Джорджия, което предопредели властта в Сената през идващите най-малко две години, Тръмп загуби поддръжката на Републиканската партия, Тръмп загуби американската борба с ковид, а най-после - в сряда - Тръмп загуби и борбата за Капитолия - този неблаговиден опит за гражданска война, за оранжев майдан.
Разбира се, оттук насетне може да виждате, да слушате и да четете единствено едно - тези загуби ще бележат целия мандат на Доналд Тръмп - неговото завещание ще бъдат пораженията, неговото ръководство ще бъде запомнено освен с оранжевия му перчем, само че и с карикатурните облици на човек с шапка с рога, който седи на стола на ръководителя на Сената.
Следва интервал не просто на връщане към realpolitik, в който демократи и републиканци ще плеснат с ръце и ще се прегърнат, следва интервал на задълбочено заличаване на Тръмп и тръмпизма от лицето на Америка
През идващите седмици
ще бъде финализиран образът на Тръмп като изначално зло -
той е пратил тълпата да унищожи Капитолия, по този начин както и англичаните не са го разрушили през 1804 г.; той е наредил на защитата да пусне вандалите; той нарушава святата американска традиция - да съобщи с усмивка властта на идващия обичан водач. Видимото от целия свят дъно на американския публичен живот ще бъде закачено като табела на позора на гърдите на бай Дончо. Твърде е евентуално в деня след края на мандата на Тръмп да стартира наказателно гонене против него. И неналичието на такова би било обяснено единствено в светлината на последните изцепки на Дж. Буш-младши - Съединени американски щати да не напомни бананова република, която разкатава по всички вероятни способи някогашните си президенти.
Т.е. Тръмп ще бъде показан като неточност, луфт на историята, за който е по-добре да не приказваме.
През идващите седмици на никое място няма да прочетете, че суверен в Америка е народът, че “дървото на свободата би трябвало да бъде наторявано понякога с кръвта на патриотите и тираните ” и така нататък Празник за демокрацията ще бъдат наречени не дейностите на 100 хиляди протестиращи, а инаугурацията на Байдън.
Разбира се, за цялата американска трагикомедия е отговорен единствено и само Доналд Тръмп. Победата му на президентските избори през есента на 2016 даде сериозен подтик на националния протекционизъм, на гражданския шовинизъм, рестартира остарелия консерватизъм. Тази примес, която за улеснение назоваваме “тръмпизъм “, не се роди от нищото, неговият напредък бе изненада единствено за унесените в дрямката на безвремието неолиберали, олевяващи демократи и псевдоконсерватори. Тръмп обаче не съумя да официализира властта си и
безспорната му неприспособимост за света на огромната политика
му изяде главата. Този самовлюбен нарцис, себедостатъчен лакомец с неизбистрени показа за живота на светло остана непознат човек във Вашингтон. Той беше прекомерно ангажиран да води война с властта - на Сената, на медиите, на правосъдната система, на спецслужбите, а не да я приобщава, не да работи с нея. Той построи кръг от правилни симпатизанти, само че не построи кръг от правилни хора във властта - с последователността на човек, изповядващ верижна моногамия, той непрекъснато се разделяше с някого, който допреди момент бе обявяваше за супер непосредствен до сърцето му. Накрая напълно разумно всички заедно го предадоха. Най-очевидната липса на предвидливост Тръмп показва в връзките си с медиите - за 4 година той остана там, където беше - в обществените мрежи, само че по този начин и не съумя да се приближи на километър даже до големите масмедии, без да броим Fox. Накрая Тръмп в сряда вечерта замръкна без достъп до никаква естрада - Америка не знаеше къде се намира президентът й.
Накратко -
Тръмп по този начин и не разбра, че демокрацията е комплицирана игра с ясни правила.
Че политиката е изкуство, а налагането на възгледи не става единствено с постове в " Туитър ".
И нямаше по какъв начин да е другояче, тъй като Тръмп пристигна с задачата да унищожи разпоредбите. Но най-после се получи по този начин, че Тръмп на процедура стартира да унищожава тръмпизма...
Но разделянето в американското общество към този момент е толкоз надълбоко, че даже и Тръмп няма да убие тръмпизма. Браздата сред космополитните щати от двете брегове и положителната остаряла едноетажна Америка не е нещо, което се основава или преодолява за дни, и то с декрети. Тя е там, тя е налична. След Тръмп, тръмпизмът ще търси своето ново лице, на инат на завърналата се във Вашингтон остаряла нормалност. И в случай че остарялото ново лице на статуквото се пробва да показа тръмпизма като полуда, ще се повтори огромната неточност на самия Тръмп, който неуморно разделяше обществото, вместо да го сплотява.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ