Пътешествие до сърцето на България
В средата на един от най-горещите летни дни в Пловдив фотографът Добрин ми задава очевидно тежащия на съзнанието му въпрос: „ Вярно ли си решил да вървим чак до Тетевен? “. С детинска усмивка му споделям да скачаме в колата и да не го мисли. Време е да потегляме към Беклемето, или както е прочут на множеството хора – прохода Троян – Кърнаре. Той е по-безизвестният братовчед на Шипченския проход, само че не му отстъпва по хубост и мощ на чувствата. Снимките на Добри са положително доказателство за това.
Израствайки в Пловдив, бях от малцината, чието родословие не се намира в Южна България. Всички ваканции прекарвах в Балкана и Тетевен, и всякога, когато ще пътувам до или през Беклемето, си припомням с усмивка тези времена... Мислите ми са прекратени от директна забележка от компютъра на Haval: „ Моля, спазвайте отдалеченост “, а аз съм се разположил зад един тир и си мисля всякакви неща. Отърсвам се от детските мемоари. Вярно е, че караме нова кола – дано се възползваме.
Изчаквам търпеливо прекратена осова линия, пущам ляв мигач и имам възприятието, че прескачаме тежкотоварния автомобил за милисекунди –усещането за сигурност и комфорт би провокирало непринудена усмивка у всеки един водач. Излизаме от Пловдив, прекосяваме през селата Труд, Граф Игнатиево и други. Стигаме село Песнопой, където на самия път се белее сграда с размерите на спирка, на която има надпис „ Сладолед, като едно време “. След това пред нас се открива Баня, а Балканът гордо е застанал откъм гърба, като че ли държи града на поднос.
Могъща мощ
Оттук всеки българин, че и чужденец стартира да усеща една особена мощ. Балканът зове. Зове и носи със себе си целия заряд на всички велики българи и прадедите ни. Цяла книга няма да стигне да се опишат загадките, които крият в себе си земите към Калофер, Карлово, Сопот. Но силата приказва. Ако щете, даже е изписано по лицата на локалните хора в днешно време. Как устоят те на този вик от Балкана? Те са част от него и постоянно ще живеят в динамична симбиоза. Тези хора постоянно имат един великан зад себе си, който носи чудотворна мощ и разтуха.
Проходът е облагороден с чешми в радиус на към километър и от двете страни на най-високата точка на нанагорнище. От дребен съм очевидец по какъв начин тук идват хора от кое място ли не особено поради качествата на водата. Когато се изкачвате, от която и да е страна, и стигнете чешма, на към километър по-късно ще разпознаете огромното уголемение с забележима табела/карта, упътваща към всичките вероятни туристически направления. Ако човек паркира тук като насочна точка, може да прекара седмици в Балкана по хижите и всеки ден да минава по нов път. Указателните табели демонстрират, че има пътеки за всеки – леки, къси, полегати, с малко нанагорнище, с доста нанагорнище, тежки, направления за алпинисти, до хижи, до пещери. Наблизо минава и „ Ком – Емине “. Мястото постоянно е избирано от търговци на мед и сладка от диви плодове, както и сувенири. Тук се намира и началото на прясно асфалтирания път, който минава през паркинг и стига до самия монумент „ Беклемето “.
Човек би трябвало да е тук и да участва с цялата си същина. Тогава ще изпита чувство, сходно на това, което дава майчината прегръдка. Тук ветрове, тръгнали от африканския континент или Арабския полуостров и минали през Средиземноморието, горите на Олимп и тракийските низини, срещат своя равносилен съперник в теченията от Сибир или кавказките степи, преодолели клопките на Карпатите и прелетели Дунавската низина. Тези две големи сили се сблъскват на територията на трета могъща – Стара планина. Зарядът е неизразим и непостижим. Преданията и митовете, свързани с това място, нямат край. Подобно на Шипка и тук локалните описват, че ветровете още носят ехото на борбите – гърмят топове, тупкат бойни барабани, вият войскови тромпети, тракат ризници и доспехи, дрънчат мечове. Стари хижари и овчари се кълнат, че нощно време чуват бойните крясъци на воини от разнообразни столетия. Човек и да не има вяра на тези неща, като дойде тук, се заслушва...
Случайна среща
С Добрин по този начин се захласваме, че се почва една фотосесия. Виждам по какъв начин в очите му за секунда се сменят 10 хрумвания за фотоси. Излиза от колата с цялото си снаряжение и се запилява. Аз търпеливо го очаквам, очаквам и по някое време вземам решение, че би трябвало да го намеря. Виждам го, че стои на стеснен път до пикап Great Wall Steed (2015 г.). И това в случай че не е съвпадане! Когато приближавам, зървам емблемата на Горското стопанство и ококорен горски да приказва нещо разпалено на Добрин, който ми изяснява, че индивидът пита за нашата кола. Приканвам го с крясъци да пристигна и да я види. „ Ааа, абе какво да я виждам, бе, тя ми взе очите! Браво, отлично! И вие на хубаво място сте пристигнали да я снимате! “ – продължава разпалено той.
Осъзнаваме, че пленени от магията на Стара планина, прекарахме повече от плануваното време, бързо събираме багажите и техниката. Колкото бе добър на изкачването, толкоз добре Haval се показва и при спускането към с. Балканец. Смело завиваме в посока Тетевен и след няколко обитаеми места, измежду които село Чифлик, където може да намерите открити топли минерални басейни даже в студените месеци от годината, както и село Шипково с небезизвестните Шипченски минерални бани, започваме изкачването на прохода Шипково – Рибарица.
Велики българи
Не след дълго идваме в село Рибарица. Със сигурност съм привързан, само че за мен няма по-красиво и бликащо мощ място от Тетевенския Балкан. Цветовете и формите на дърветата галят очите, а зениците ни към този момент са опиянени от чистия въздух. Когато съм тук, се усещам покрай дедите ни, траките, чиито надгробни могили можем да забележим в покрайнината. Всяко кътче тук пази някаква мистичност, осеяно е с остатъци от римски мостове, зидове. Оттук са прекосявали едни от основните антични пътни артерии, за което засвидетелства голямата мрежа от каменни пътища по на пръв взор непроходими места.
Паметник на военачалник Владимир Вазов в с. Рибарица
Спираме за малко да отдадем респект на огромния, който е доживял огромна част от остатъка на мирния си живот в село Рибарица и признателните хора са му издигнали монумент. Но нашата първа цел е местността Костина, отбивката за която се намира в средата на селото. Лобното място на.
Паметникът на Георги Бенковски
След неуспеха на Априлското въстание Бенковски, Захарий Стоянов, отец Кирил и Стефан Радоич-Далматинеца се укриват в Острилската пещера, а Нейо Брусненина им дава обещание да ги преведе до Троян. Води ги до местността Костина, където моли своя прочут Въло Стоилов – Мечката да ги поеме нататък. В „ Записки по българските въстания “ Захарий Стоянов показва Въло като изменник, който върви пред групата и се скрива, когато потерята открива огън. В Тетевен обаче ще чуем други истории, съгласно които точно Брусненина е предал Въло. Той бил хванат от заптиетата и подложен на мъчения дни преди да издаде четниците. А Въло Мечката е помнен от локалните като левент, страж на селяните и герой за независимост.
Дървеното мостче над р. Костина, на което годишно се играе „ Живата картина “
На 24 май при прекосяване по дървеното мостче (което турците особено построяват преди това) над река Костина четиримата попадат на пресечен огън от скритите в засада заптиета. Местните описват, че Бенковски е умъртвил няколко, преди да бъде смъртоносно прострелян. Захарий Стоянов се избавя, като скача от моста и течението на реката го отнася надалеч и му дава опция да ни остави едно от най-ценните творби в историята ни – „ Записки по българските въстания “.
Кървавото кладенче (в което умиват главата на Бенковски)
Малко след тези събития едни от най-хубавите майстори в околието дружно с локалните построяват каменен мост до Кървавото кладенче, в което заптиетата измиват отрязаната глава на Бенковски.
Жива картина
Нямаше по какъв начин да не снимаме това място. Природата е вълшебна, мястото е облагородено с солидни беседки, всяка от които с обособено с камъни място за огнище.
Няколко пъти съм участвал на празника, проведен от локалните поданици на 25 май. Състав от доброволци извършва по този начин наречената „ Жива картина “ – режисура, която демонстрира сцените от последните часове на 32-годишния челник Георги Бенковски, един от великите мозъци на нашия народ, олицетворяващ думите национален будител в цялостния им смисъл.
С усмивка си припомням по какъв начин при една възстановка река Костина беше много пресъхнала. Тогава мъжът, който играе Захарий Стоянов, с цел да извърши думите на разказвача: „ Раненият Захарий Стоянов бе отвеян от водите на река Костина… “, се хвърли по стомах в плитката вода и индиферентно се затъркаля като вретено надолу по пресъхналото корито. Смях оглуши цялата котловина, последван от бурни аплодисменти. Велико преживяване! Отсега можете да планирате датите 24 – 25 май 2024 година – горещо предлагам!
Кървавото кладенче и р. Костина
Нямахме доста време да се насладим на спокойствието на долината, заглушена от шума на река Костина. Скачаме в колата и се запътваме към Тетевен, чието начало искрено можем да кажем, че е незабавно след края на село Рибарица. По пътя внимавайте за статуята на Рибарчето. Преди време я открадват недоброжелатели и локален предприемач афишира премия, в случай че бъде върната пред кметството, което и се случва.
Славна история
Вече сме в Тетевен! В главата ми екнат думите на Иван Вазов: „ Ако не бях пристигнал в Тетевен, и аз щях да остана чужденец на майка България. Вашият край е цялостен с толкоз прелести, че аз съм изумен! Ходил съм и в Швейцария, и по други места из Европа, пребродил съм и България, само че не съм видял по-вълшебен край “.
С помощта на навигацията стигаме бързо до пътеката за водопад Скока. Тук природата е като фон от кино лентата „ Властелинът на пръстените “. Пътеката е облагородена, има места за отмора. Водопадът не всеки път е пълноводен, тъй че е добре да преценявате през кой сезон го посещавате. По този път е и паметникът на локалния челник Сава Младенов.
По османско време Тетевен се е отличавал от всички прилежащи обитаеми места с благополучие, дължащо се на необятно развитите дърворезбарски и шивашки занаяти. Търговци от всички кътчета на империята са поддържали връзки с тукашните майстори. Винаги когато турците мародерствали в региона, те пропущали Тетевен, с цел да не гневят самия султан, който се възползвал от услугите на нашите занаятчии. Това среща своя край през 1801 година, когато кърджалиите не простят на нито едно село в региона, а самият Тетевен е изгорял до основи. Съществуват десетки митове за групи от мъже и дами, които скачат към гибелта си от околните върхове, търсейки избавление...
Църква „ Св. Всих Святих “
Изкачваме се до градската черква „ Св. Всих Святих “. Тя изпъква със своята внушителност, като съставлява изключение от всички църкви по турско време, които нормално са вкопани. В нея Апостола на свободата Васил Левски извършва своето обичано песнопение „ Достойно есть! “ през 1870 година Срещу нея се намира една от няколкото непокътнати възрожденски къщи – Хаджиивановата къща, издигната през 1848 година В нея се заклеват Левски, Станьо Врабевски, Петко Милев Страшния, Иван Фурнаджиев, Ненка Маркова – Комитаджийката и други видни борци за освобождението на България. При входа на горния етаж на къщата има укритие, което е непокътнато и до през днешния ден. Други две, непокътнати от възрожденско време, са Бобевата къща и Йорговата къща – единствената, като по знамение оживяла от палежите на кърджалиите през 1801 година
Хаджиивановата къща, употребена за укритие от видни революционери,
отпред с Васил Левски
Пътека към слънцето
Тръгваме в посока село Бабинци. Изкачването е тежко, само че ние въобще не го усещаме с правилния Haval. Спираме навръх последния завой преди селото. Оттук има пътека до връх Червен с името „ Пътека нагоре към слънцето “ – по нея са построени наблюдателници за туристите. Виждаме прелестна панорама към отсрещния връх Петрахиля. Наблизо е и връх Трескавец, на който има антична римска цитадела, а под нея някои историци настояват, че са открити артефакти от още по-ранно време. Върхът носи името си от това, че гръмотевици постоянно „ тряскат “ при стихия, за което свидетелстват многото обгорени дървета, които може да видите по пътеката към него.
Вдясно от нас се намира и връх Острич с известния параклис „ Покров Богородичен “. Преданието споделя, че на един от многото хаджии, живеещи в Тетевен по турско време, му се явила Богородица и му споделила, че връх Острич е остарял вулкан и в случай че популацията на града продължава да бъде толкоз горделиво, той ще изригне и ще погуби всички. Свикал хаджията събор и решили идващия път, като му се яви, да я помоли да каже какво да сторят за избавление. Тя му споделила всеки от града да занесе на върха „ камък, колкото му е прегрешението “. Втурнали се жителите и всеки помъкнал най-големия камък, който може да носи. Вулкан не изригнал, а обичаят се спазвал дълги години от всички дами, които продължавали да носят камъни в роклите си и да ги поставят на върха.
Параклиса обаче построява гражданин на селото с мюсюлманска религия. Той събрал свои средства и дружно с други младежи понесли на ръка каквото било нужно за градежа до върха. Параклисът бил приключен единствено за три месеца! Ако желаете да го посетите, би трябвало да спрете в центъра на Бабинци. Там ще видите табелки, които ви упътват да вземете ключа от къщата на кмета. Разходката до такава степен е приятна, а гледките са невероятни.
Намаляващата светлина принуждава Добрин да прибере техниката – време е да тръгваме. Тетевенският край оставя сърцата ни цялостни с хубост, успокоение и покорност. Уви, няма по какъв начин за един ден да посетим всичко. За идващия път ни чака село Черни Вит, с цел да потърсим Цветан Димитров, който да ни почерпи със зелено сирене, което зрее единствено там (виж бр. 10/2015 г.). Не успяхме да отдадем респект пред паметника на великия локален челник Сава Младенов. Имаме да изкачваме връх Петрахиля и намиращия се подслон по пътя „ Опасния зъб “, да посетим Гложенския манастир и да си хапнем необикновен боб, приготвен в гърне, по-старо от нас самите. „ Другия път “, измънквам си аз, провиснал комфортно на седалката.
Статията е оповестена в бр. 8/2023 година на Списание 8
Израствайки в Пловдив, бях от малцината, чието родословие не се намира в Южна България. Всички ваканции прекарвах в Балкана и Тетевен, и всякога, когато ще пътувам до или през Беклемето, си припомням с усмивка тези времена... Мислите ми са прекратени от директна забележка от компютъра на Haval: „ Моля, спазвайте отдалеченост “, а аз съм се разположил зад един тир и си мисля всякакви неща. Отърсвам се от детските мемоари. Вярно е, че караме нова кола – дано се възползваме.
Изчаквам търпеливо прекратена осова линия, пущам ляв мигач и имам възприятието, че прескачаме тежкотоварния автомобил за милисекунди –усещането за сигурност и комфорт би провокирало непринудена усмивка у всеки един водач. Излизаме от Пловдив, прекосяваме през селата Труд, Граф Игнатиево и други. Стигаме село Песнопой, където на самия път се белее сграда с размерите на спирка, на която има надпис „ Сладолед, като едно време “. След това пред нас се открива Баня, а Балканът гордо е застанал откъм гърба, като че ли държи града на поднос.
Могъща мощ
Оттук всеки българин, че и чужденец стартира да усеща една особена мощ. Балканът зове. Зове и носи със себе си целия заряд на всички велики българи и прадедите ни. Цяла книга няма да стигне да се опишат загадките, които крият в себе си земите към Калофер, Карлово, Сопот. Но силата приказва. Ако щете, даже е изписано по лицата на локалните хора в днешно време. Как устоят те на този вик от Балкана? Те са част от него и постоянно ще живеят в динамична симбиоза. Тези хора постоянно имат един великан зад себе си, който носи чудотворна мощ и разтуха.
Проходът е облагороден с чешми в радиус на към километър и от двете страни на най-високата точка на нанагорнище. От дребен съм очевидец по какъв начин тук идват хора от кое място ли не особено поради качествата на водата. Когато се изкачвате, от която и да е страна, и стигнете чешма, на към километър по-късно ще разпознаете огромното уголемение с забележима табела/карта, упътваща към всичките вероятни туристически направления. Ако човек паркира тук като насочна точка, може да прекара седмици в Балкана по хижите и всеки ден да минава по нов път. Указателните табели демонстрират, че има пътеки за всеки – леки, къси, полегати, с малко нанагорнище, с доста нанагорнище, тежки, направления за алпинисти, до хижи, до пещери. Наблизо минава и „ Ком – Емине “. Мястото постоянно е избирано от търговци на мед и сладка от диви плодове, както и сувенири. Тук се намира и началото на прясно асфалтирания път, който минава през паркинг и стига до самия монумент „ Беклемето “.
Човек би трябвало да е тук и да участва с цялата си същина. Тогава ще изпита чувство, сходно на това, което дава майчината прегръдка. Тук ветрове, тръгнали от африканския континент или Арабския полуостров и минали през Средиземноморието, горите на Олимп и тракийските низини, срещат своя равносилен съперник в теченията от Сибир или кавказките степи, преодолели клопките на Карпатите и прелетели Дунавската низина. Тези две големи сили се сблъскват на територията на трета могъща – Стара планина. Зарядът е неизразим и непостижим. Преданията и митовете, свързани с това място, нямат край. Подобно на Шипка и тук локалните описват, че ветровете още носят ехото на борбите – гърмят топове, тупкат бойни барабани, вият войскови тромпети, тракат ризници и доспехи, дрънчат мечове. Стари хижари и овчари се кълнат, че нощно време чуват бойните крясъци на воини от разнообразни столетия. Човек и да не има вяра на тези неща, като дойде тук, се заслушва...
Случайна среща
С Добрин по този начин се захласваме, че се почва една фотосесия. Виждам по какъв начин в очите му за секунда се сменят 10 хрумвания за фотоси. Излиза от колата с цялото си снаряжение и се запилява. Аз търпеливо го очаквам, очаквам и по някое време вземам решение, че би трябвало да го намеря. Виждам го, че стои на стеснен път до пикап Great Wall Steed (2015 г.). И това в случай че не е съвпадане! Когато приближавам, зървам емблемата на Горското стопанство и ококорен горски да приказва нещо разпалено на Добрин, който ми изяснява, че индивидът пита за нашата кола. Приканвам го с крясъци да пристигна и да я види. „ Ааа, абе какво да я виждам, бе, тя ми взе очите! Браво, отлично! И вие на хубаво място сте пристигнали да я снимате! “ – продължава разпалено той.
Осъзнаваме, че пленени от магията на Стара планина, прекарахме повече от плануваното време, бързо събираме багажите и техниката. Колкото бе добър на изкачването, толкоз добре Haval се показва и при спускането към с. Балканец. Смело завиваме в посока Тетевен и след няколко обитаеми места, измежду които село Чифлик, където може да намерите открити топли минерални басейни даже в студените месеци от годината, както и село Шипково с небезизвестните Шипченски минерални бани, започваме изкачването на прохода Шипково – Рибарица.
Велики българи
Не след дълго идваме в село Рибарица. Със сигурност съм привързан, само че за мен няма по-красиво и бликащо мощ място от Тетевенския Балкан. Цветовете и формите на дърветата галят очите, а зениците ни към този момент са опиянени от чистия въздух. Когато съм тук, се усещам покрай дедите ни, траките, чиито надгробни могили можем да забележим в покрайнината. Всяко кътче тук пази някаква мистичност, осеяно е с остатъци от римски мостове, зидове. Оттук са прекосявали едни от основните антични пътни артерии, за което засвидетелства голямата мрежа от каменни пътища по на пръв взор непроходими места.
Паметник на военачалник Владимир Вазов в с. Рибарица
Спираме за малко да отдадем респект на огромния, който е доживял огромна част от остатъка на мирния си живот в село Рибарица и признателните хора са му издигнали монумент. Но нашата първа цел е местността Костина, отбивката за която се намира в средата на селото. Лобното място на.
Паметникът на Георги Бенковски
След неуспеха на Априлското въстание Бенковски, Захарий Стоянов, отец Кирил и Стефан Радоич-Далматинеца се укриват в Острилската пещера, а Нейо Брусненина им дава обещание да ги преведе до Троян. Води ги до местността Костина, където моли своя прочут Въло Стоилов – Мечката да ги поеме нататък. В „ Записки по българските въстания “ Захарий Стоянов показва Въло като изменник, който върви пред групата и се скрива, когато потерята открива огън. В Тетевен обаче ще чуем други истории, съгласно които точно Брусненина е предал Въло. Той бил хванат от заптиетата и подложен на мъчения дни преди да издаде четниците. А Въло Мечката е помнен от локалните като левент, страж на селяните и герой за независимост.
Дървеното мостче над р. Костина, на което годишно се играе „ Живата картина “
На 24 май при прекосяване по дървеното мостче (което турците особено построяват преди това) над река Костина четиримата попадат на пресечен огън от скритите в засада заптиета. Местните описват, че Бенковски е умъртвил няколко, преди да бъде смъртоносно прострелян. Захарий Стоянов се избавя, като скача от моста и течението на реката го отнася надалеч и му дава опция да ни остави едно от най-ценните творби в историята ни – „ Записки по българските въстания “.
Кървавото кладенче (в което умиват главата на Бенковски)
Малко след тези събития едни от най-хубавите майстори в околието дружно с локалните построяват каменен мост до Кървавото кладенче, в което заптиетата измиват отрязаната глава на Бенковски.
Жива картина
Нямаше по какъв начин да не снимаме това място. Природата е вълшебна, мястото е облагородено с солидни беседки, всяка от които с обособено с камъни място за огнище.
Няколко пъти съм участвал на празника, проведен от локалните поданици на 25 май. Състав от доброволци извършва по този начин наречената „ Жива картина “ – режисура, която демонстрира сцените от последните часове на 32-годишния челник Георги Бенковски, един от великите мозъци на нашия народ, олицетворяващ думите национален будител в цялостния им смисъл.
С усмивка си припомням по какъв начин при една възстановка река Костина беше много пресъхнала. Тогава мъжът, който играе Захарий Стоянов, с цел да извърши думите на разказвача: „ Раненият Захарий Стоянов бе отвеян от водите на река Костина… “, се хвърли по стомах в плитката вода и индиферентно се затъркаля като вретено надолу по пресъхналото корито. Смях оглуши цялата котловина, последван от бурни аплодисменти. Велико преживяване! Отсега можете да планирате датите 24 – 25 май 2024 година – горещо предлагам!
Кървавото кладенче и р. Костина
Нямахме доста време да се насладим на спокойствието на долината, заглушена от шума на река Костина. Скачаме в колата и се запътваме към Тетевен, чието начало искрено можем да кажем, че е незабавно след края на село Рибарица. По пътя внимавайте за статуята на Рибарчето. Преди време я открадват недоброжелатели и локален предприемач афишира премия, в случай че бъде върната пред кметството, което и се случва.
Славна история
Вече сме в Тетевен! В главата ми екнат думите на Иван Вазов: „ Ако не бях пристигнал в Тетевен, и аз щях да остана чужденец на майка България. Вашият край е цялостен с толкоз прелести, че аз съм изумен! Ходил съм и в Швейцария, и по други места из Европа, пребродил съм и България, само че не съм видял по-вълшебен край “.
С помощта на навигацията стигаме бързо до пътеката за водопад Скока. Тук природата е като фон от кино лентата „ Властелинът на пръстените “. Пътеката е облагородена, има места за отмора. Водопадът не всеки път е пълноводен, тъй че е добре да преценявате през кой сезон го посещавате. По този път е и паметникът на локалния челник Сава Младенов.
По османско време Тетевен се е отличавал от всички прилежащи обитаеми места с благополучие, дължащо се на необятно развитите дърворезбарски и шивашки занаяти. Търговци от всички кътчета на империята са поддържали връзки с тукашните майстори. Винаги когато турците мародерствали в региона, те пропущали Тетевен, с цел да не гневят самия султан, който се възползвал от услугите на нашите занаятчии. Това среща своя край през 1801 година, когато кърджалиите не простят на нито едно село в региона, а самият Тетевен е изгорял до основи. Съществуват десетки митове за групи от мъже и дами, които скачат към гибелта си от околните върхове, търсейки избавление...
Църква „ Св. Всих Святих “ Изкачваме се до градската черква „ Св. Всих Святих “. Тя изпъква със своята внушителност, като съставлява изключение от всички църкви по турско време, които нормално са вкопани. В нея Апостола на свободата Васил Левски извършва своето обичано песнопение „ Достойно есть! “ през 1870 година Срещу нея се намира една от няколкото непокътнати възрожденски къщи – Хаджиивановата къща, издигната през 1848 година В нея се заклеват Левски, Станьо Врабевски, Петко Милев Страшния, Иван Фурнаджиев, Ненка Маркова – Комитаджийката и други видни борци за освобождението на България. При входа на горния етаж на къщата има укритие, което е непокътнато и до през днешния ден. Други две, непокътнати от възрожденско време, са Бобевата къща и Йорговата къща – единствената, като по знамение оживяла от палежите на кърджалиите през 1801 година
Хаджиивановата къща, употребена за укритие от видни революционери,
отпред с Васил Левски
Пътека към слънцето
Тръгваме в посока село Бабинци. Изкачването е тежко, само че ние въобще не го усещаме с правилния Haval. Спираме навръх последния завой преди селото. Оттук има пътека до връх Червен с името „ Пътека нагоре към слънцето “ – по нея са построени наблюдателници за туристите. Виждаме прелестна панорама към отсрещния връх Петрахиля. Наблизо е и връх Трескавец, на който има антична римска цитадела, а под нея някои историци настояват, че са открити артефакти от още по-ранно време. Върхът носи името си от това, че гръмотевици постоянно „ тряскат “ при стихия, за което свидетелстват многото обгорени дървета, които може да видите по пътеката към него.
Вдясно от нас се намира и връх Острич с известния параклис „ Покров Богородичен “. Преданието споделя, че на един от многото хаджии, живеещи в Тетевен по турско време, му се явила Богородица и му споделила, че връх Острич е остарял вулкан и в случай че популацията на града продължава да бъде толкоз горделиво, той ще изригне и ще погуби всички. Свикал хаджията събор и решили идващия път, като му се яви, да я помоли да каже какво да сторят за избавление. Тя му споделила всеки от града да занесе на върха „ камък, колкото му е прегрешението “. Втурнали се жителите и всеки помъкнал най-големия камък, който може да носи. Вулкан не изригнал, а обичаят се спазвал дълги години от всички дами, които продължавали да носят камъни в роклите си и да ги поставят на върха.
Параклиса обаче построява гражданин на селото с мюсюлманска религия. Той събрал свои средства и дружно с други младежи понесли на ръка каквото било нужно за градежа до върха. Параклисът бил приключен единствено за три месеца! Ако желаете да го посетите, би трябвало да спрете в центъра на Бабинци. Там ще видите табелки, които ви упътват да вземете ключа от къщата на кмета. Разходката до такава степен е приятна, а гледките са невероятни.
Намаляващата светлина принуждава Добрин да прибере техниката – време е да тръгваме. Тетевенският край оставя сърцата ни цялостни с хубост, успокоение и покорност. Уви, няма по какъв начин за един ден да посетим всичко. За идващия път ни чака село Черни Вит, с цел да потърсим Цветан Димитров, който да ни почерпи със зелено сирене, което зрее единствено там (виж бр. 10/2015 г.). Не успяхме да отдадем респект пред паметника на великия локален челник Сава Младенов. Имаме да изкачваме връх Петрахиля и намиращия се подслон по пътя „ Опасния зъб “, да посетим Гложенския манастир и да си хапнем необикновен боб, приготвен в гърне, по-старо от нас самите. „ Другия път “, измънквам си аз, провиснал комфортно на седалката.
Статията е оповестена в бр. 8/2023 година на Списание 8
Източник: spisanie8.bg
КОМЕНТАРИ