В София и България е тихо и спокойно. Защото на

„ В София и България е безшумно и умерено. Защото на билбордовете е сатаната, стъпил върху човешки череп и предлагащ договорка с душите ни. Същият, който въодушевява всички насилия, всички убийства, всички войни, всички нещастия, всички противодействия и спорове, в това число и политическите. Но това не нервира никого. Вече 10 дни билбордовете на лукавия стоят из цяла София. Чувам, че и по провинцията имало. “ Това написа в сайта „ Аутсайдери “ отец Владимир Дойчев в публикацията си, озаглавена „ С общителното подпомагане на нашето безразличие... “ 
Отец Владимир споделя, че той и други хора са писали неведнъж тъжби, само че възмутените жители на столицата по този начин и не получили отговор. Според създателя на материала евентуално по този начин и ще бъде още дълго време или най-малко до момента в който изтече срокът, за който са платени билбордовете. 

Ние православна страна ли сме, както написа в Конституцията? Имаше някои политици, които твърдяха, че са вярващи. Как не им трепна нещо, че отвред ги гледа врагът на Началника? И Той може да се подразни и да ги накаже! Невярващи, а единствено суеверни да бяха, отново трябваше да се притеснят. 
Къде са богословите и за какво мълчат? Или те приказват единствено по църковни въпроси, в случай че казусът е в границите на политическия мейнстрийм? Половината клир размишлява вярно ли е един отец да си постави леген на главата или не. Но очевидно обликът на врага на човешкото избавление не е толкоз животрептящ проблем, колкото духовника, който изживява главата си като неизмити крайници. Може ли духовник да се причастява два пъти на една работа и то като мирянин? Аз пък ви запитвам: за какво да не може? 
Очевидно към този момент всичко може, откакто на празника, обвързван с тържеството на светите икони, пред храмовете в София има демонски изображения в размери в пъти по-големи от която и да е най-голяма икона в който и да е храм!

Според отец Владимир „ имаме такива православни публицисти, които са толкоз велики, че да пишат против дявола им е под равнището. Срещу владици и свещеници може, против дявола – парадокс! Има десетки Facebook групи с християнска устременост, които от най-малкото нещо могат да основат клюка и донос. И това за положителното на Църквата, несъмнено! Но клеветникът-дявол не ги нервира “. 
Постът е време за безмълвие. Ама за молитвено безмълвие, а не за оглушки, когато бъде оскърбявана по този начин брутално вярата ни, напомня създателят на публикацията. 

Що за пост е това, когато мълчиш пред лицето на врага си? Като пристигна антихристът онлайн, отново ли ще се вършим, че нищо не е станало? И в последна сметка, в случай че сме православни, не ни ли е благо да гледаме иконите на Христос и Пресвета Богородица? Не въздига ли това сърцата ни към Рая? И по какъв начин тогава може да гледаме умерено нещо, което ни придвижва в преизподнята? Нямаме ли боязън Божий? 
И в този момент какво? Ще чакаме да избираме… Без да разбираме, че към този момент сме избрали. Равнодушието също е избор. Сатаната стои на престол пред очите ни с общителното подпомагане на нашето безмълвие. И на светската ни религия, която се нервира от хиляди неща, изключително в случай че някой ни настъпи материалния или политическия интерес. Но не и от врага на спасението ни. 
Траем си и си мислим, че сме щрауси, които са забили главата си в пясъка. Ако не обръщаме внимание на билбордовете и се вършим, че не ги виждаме, тях все едно ги няма. Но са там! И за разлика от нас, врагът ни гледа. И нашата равнодушна религия му доставя огромно наслаждение. Ето ви Велик пост, който радва сатаната. Ама не се тормозете, де. Все ще се откри някой да ви успокои, че няма страшно…