Доц. Антоний Гълъбов: Първият стрес тест за кабинета „Петков“ са протестите
В идващите седмици е доста значимо държавното управление на Кирил Петков да се опита да покаже друг жанр на ръководство.
Актуализацията на Бюджета може да взриви обединението
Първият тест ще бъде тази седмица. Ако държавното управление възприема митингите като въздействие на Путин, като опит на проруската агитация да унищожи ръководството, това не е ползотворно решение. Много е значимо да забележим по какъв начин ще реагира държавното управление, дали ще се опита да търси разговор с протестиращите, или ще се опита да се пази от тях. Това ще бъде първият стрес тест, а последният ще бъде актуализацията на Бюджета. Ако сега не бъдат подхванати доста решителни и бързи дейности, актуализацията може да взриви от вътрешната страна ръководещата коалиция.
Затвореното ръководство на Асен Василев
Румен Радев се пробва да направи следващата маневра, само че това не е Кобрата на Пугачов, с цел да застане още веднъж на страната на протестиращите. Изправени сме пред обстановка, в която това ръководещо болшинство и държавно управление имат сериозно къс интервал от време, с цел да могат да трансформират метода, по който действат. Позволявам си да кажа, че те имат единствено още три месеца. Ако сега са подготвени да възнамеряват доста ясно какво желаят да реализират през идващите 100 дни, по какъв начин ще го създадат, по какъв метод ще договарят, с кого ще договарят, чия поддръжка ще търсят, те биха били в положение да избегнат риска от предварителни избори до края на тази година. За мое страдание, през миналите няколко дни не виждам придвижване в тази посока.
Социалният разговор продължава да е блокиран. И работодатели, и синдикати в идентична степен, само че по разнообразни аргументи са неудовлетворени от разговора си с държавното управление. Нямаме никакъв опит да се отвори процеса на взимане на решение. Да бъдат ангажирани оптимално необятни групи от българското общество в процеса на взимане на значими решения.
Не на последно място имаме в допълнение затваряне на процеса на ръководство. Имаме едно затворено ръководство. Това е стилът на Асен Василев, а не на Кирил Петков. Василев счита, че откакто един път е измислил нещо, всички други би трябвало да одобряват неговото решение. Това е извънредно рисково държание в ръководството на сходна множествена рецесия.
Депутинизация и България
На първо място би трябвало да излезем оттатък хоризонта на пропагандната експанзия на Руската федерация по отношение на България и въобще към Европа. Това значи да признаем елементарния факт, че няма Русия. Русия не съществува като страна от 1917 година Имаме Руска федерация. Режимът на Путин направи всичко допустимо да слее три облика в едно. Образът на Царска Русия, на Съюз на съветските социалистически републики и на личния си режим, обединявайки ги под общото название Русия. В момента когато кажем Русия, ние към този момент сме в хоризонта на тази агитация и е мъчно да излезем от там.
На второ място след идването си на власт преди повече от 22 години Владимир Владимирович Путин създаваше чувството в Западна Европа, че е подготвен да се бори с съветската олигархия. Много хора в Западна Европа бяха обнадеждени, че се е появил човек в Кремъл, който може да наложи държавността против олигархията. Само няколко години по-късно стана ясно, че това е по-скоро късно феодален модел, при който развилнелите се барони биват сложени под властта на краля. Кремъл стана най-големият олигарх. Режимът, който свързваме с името на Владимир Владимирович, е тъкмо това. Превръщането на една страна, която се опитваше да се развие като европейска, в една олигархия, проведена комплицирано, само че функционираща все по този начин по азиатски.
Когато водачът на „ Демократична България “ Христо Иванов и всеки, който надълбоко познава пътят на тази промяна, приканва за превъзмогване на това, първата стъпка е да излезем от орбитата на прокремълската агитация.
Призивът за депутинизация би трябвало да се огледа по-скоро в положителен проект. Това е опит да се направи проект, да се направи ясна стратегия, което е извънредно значимо за оцеляването на настоящето държавно управление. Тази стратегия би трябвало да не разреши българското ръководство да се трансформира в сходен вид олигархия. С други думи отношението към режима на Путин, към Руската федерация, към войната в Украйна е единствено повърхностният пласт. Ако ние нямаме подготвеност да нападаме основите, в случай че нямаме подготвеност да променим метода, по който се генерира сходен вид режими, най-вероятно рано или късно ще се надигнем пред надълбоко несъстоятелната алтернатива дали ядосваме сходен режим или не.
От началото на войната до момента България разгласи, че затваря въздушното си пространство за съветските авиопревозвачи, Руската федерация отговори със същите дейности. След това Руската федерация изясни на своите туроператори, че би трябвало да не помнят България като туристическа дестинация. След това разгласи България за вражеска страна, след което „ Газпром “ спря в нарушаване на контракта с България доставките на природен газ. Имаме в пъти повече нападателни и асиметрични дейности на Руската федерация във връзка с България. Но с цел да забележим всичко това, би трябвало да излезем от оптиката на прокремълската агитация.
---------
Доц. Антоний Гълъбов, социолог. Анализът е изработен особено за Агенция.
Актуализацията на Бюджета може да взриви обединението
Първият тест ще бъде тази седмица. Ако държавното управление възприема митингите като въздействие на Путин, като опит на проруската агитация да унищожи ръководството, това не е ползотворно решение. Много е значимо да забележим по какъв начин ще реагира държавното управление, дали ще се опита да търси разговор с протестиращите, или ще се опита да се пази от тях. Това ще бъде първият стрес тест, а последният ще бъде актуализацията на Бюджета. Ако сега не бъдат подхванати доста решителни и бързи дейности, актуализацията може да взриви от вътрешната страна ръководещата коалиция.
Затвореното ръководство на Асен Василев
Румен Радев се пробва да направи следващата маневра, само че това не е Кобрата на Пугачов, с цел да застане още веднъж на страната на протестиращите. Изправени сме пред обстановка, в която това ръководещо болшинство и държавно управление имат сериозно къс интервал от време, с цел да могат да трансформират метода, по който действат. Позволявам си да кажа, че те имат единствено още три месеца. Ако сега са подготвени да възнамеряват доста ясно какво желаят да реализират през идващите 100 дни, по какъв начин ще го създадат, по какъв метод ще договарят, с кого ще договарят, чия поддръжка ще търсят, те биха били в положение да избегнат риска от предварителни избори до края на тази година. За мое страдание, през миналите няколко дни не виждам придвижване в тази посока.
Социалният разговор продължава да е блокиран. И работодатели, и синдикати в идентична степен, само че по разнообразни аргументи са неудовлетворени от разговора си с държавното управление. Нямаме никакъв опит да се отвори процеса на взимане на решение. Да бъдат ангажирани оптимално необятни групи от българското общество в процеса на взимане на значими решения.
Не на последно място имаме в допълнение затваряне на процеса на ръководство. Имаме едно затворено ръководство. Това е стилът на Асен Василев, а не на Кирил Петков. Василев счита, че откакто един път е измислил нещо, всички други би трябвало да одобряват неговото решение. Това е извънредно рисково държание в ръководството на сходна множествена рецесия.
Депутинизация и България
На първо място би трябвало да излезем оттатък хоризонта на пропагандната експанзия на Руската федерация по отношение на България и въобще към Европа. Това значи да признаем елементарния факт, че няма Русия. Русия не съществува като страна от 1917 година Имаме Руска федерация. Режимът на Путин направи всичко допустимо да слее три облика в едно. Образът на Царска Русия, на Съюз на съветските социалистически републики и на личния си режим, обединявайки ги под общото название Русия. В момента когато кажем Русия, ние към този момент сме в хоризонта на тази агитация и е мъчно да излезем от там.
На второ място след идването си на власт преди повече от 22 години Владимир Владимирович Путин създаваше чувството в Западна Европа, че е подготвен да се бори с съветската олигархия. Много хора в Западна Европа бяха обнадеждени, че се е появил човек в Кремъл, който може да наложи държавността против олигархията. Само няколко години по-късно стана ясно, че това е по-скоро късно феодален модел, при който развилнелите се барони биват сложени под властта на краля. Кремъл стана най-големият олигарх. Режимът, който свързваме с името на Владимир Владимирович, е тъкмо това. Превръщането на една страна, която се опитваше да се развие като европейска, в една олигархия, проведена комплицирано, само че функционираща все по този начин по азиатски.
Когато водачът на „ Демократична България “ Христо Иванов и всеки, който надълбоко познава пътят на тази промяна, приканва за превъзмогване на това, първата стъпка е да излезем от орбитата на прокремълската агитация.
Призивът за депутинизация би трябвало да се огледа по-скоро в положителен проект. Това е опит да се направи проект, да се направи ясна стратегия, което е извънредно значимо за оцеляването на настоящето държавно управление. Тази стратегия би трябвало да не разреши българското ръководство да се трансформира в сходен вид олигархия. С други думи отношението към режима на Путин, към Руската федерация, към войната в Украйна е единствено повърхностният пласт. Ако ние нямаме подготвеност да нападаме основите, в случай че нямаме подготвеност да променим метода, по който се генерира сходен вид режими, най-вероятно рано или късно ще се надигнем пред надълбоко несъстоятелната алтернатива дали ядосваме сходен режим или не.
От началото на войната до момента България разгласи, че затваря въздушното си пространство за съветските авиопревозвачи, Руската федерация отговори със същите дейности. След това Руската федерация изясни на своите туроператори, че би трябвало да не помнят България като туристическа дестинация. След това разгласи България за вражеска страна, след което „ Газпром “ спря в нарушаване на контракта с България доставките на природен газ. Имаме в пъти повече нападателни и асиметрични дейности на Руската федерация във връзка с България. Но с цел да забележим всичко това, би трябвало да излезем от оптиката на прокремълската агитация.
---------
Доц. Антоний Гълъбов, социолог. Анализът е изработен особено за Агенция.
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ