В широкия кръг около центъра на София е забранено влизането

В необятния кръг към центъра на София е неразрешено влизането на коли, а вътре в него има добре построена инфраструктура от е-мобилност - споделени дребни коли и тротинетки. По орбитата на този кръг се движи трамвай, на който хората се качват, с цел да влязат във вътрешността, и оставят колите си в близкия периметър. После не помнят за тях и се движат пешком. Такава картина си показва юристът Павлин Стоянов за столицата, когато приказваме за бъдещите зелени градове. Той е съветвал моделирането на Националния проект за енергетика и климат и от години следи развиването на правните технологии в сферите. Визията е въодушевена от швейцарски зимен курорт под планината Матерхорн, който е напълно затворен за коли, а събирането на боклука и зареждането на магазинчетата се случва с дребни електрически камиони.

Това е бъдеще, за което би трябвало да мислим не като фантазия, а като нещо достижимо - основна цел на Зелената договорка е всички страни в Европейски Съюз да са въглеродно неутрални до 2050 година За да се случи това, финансирането ще минава най-вече през градовете. " 70% от излъчванията в света идват от градовете, по тази причина и 70% от ограниченията, които би трябвало да се изпълнят, ще се извършват от градовете, а не от Народното събрание или Министерския съвет ", изяснява Стоянов.

За страдание българските градове към този момент изостават- в случай че погледнем, ще забележим дълги описи с въведени нискоемисионни или даже беземисионни зони в редица европейски градове, до момента в който в България единствената " възбрана " е за тирове в центъра на София.

Условно казано, има пет пилона на устойчивия град - чиста вода, чист въздух, биоразнообразие, понижаване на шумовите излъчвания и кръгова стопанска система, т.е. ръководство на отпадъците. А регулациите и глобите на Европейски Съюз ще задължат страните да ги изпълнят рано или късно. Работи се и върху правилник, който да направи по този начин, че градовете да купуват квоти, когато замърсяват. А резултатът от това евентуално ще се усети от всеки жител - дали посредством по-високи налози или през ред ограничавания. #1 Транспорт
Реклама
Основните " замърсители " в градовете са превозът и производството на електрическа енергия, които действително са свързани и способстват за 70% от излъчванията и в градовете. Сградите също генерират излъчвания поради равнището на ползване на силата, която се създава от ТЕЦ-ове, въглищни, газови централи.

Повечето проекти на страните за енергетика и климат плануват нискоемисионни или беземисионни зони в градовете, в които се лимитира влизането с автомобил с мотор с вътрешно горене или други индикатори. В противоположен случай се заплащат по-високи налози и такси., като още също имат сходни планове.

Друга стъпка е възстановяване на обществения превоз, с цел да може хората от периферията да се откажат от колата, само че и да се придвижват бързо.

София и други градове има какво още да създадат по тематиката. " Когато работих по нашия проект, ние единствено маркирахме опциите, без да имаме съответни цели. Споделихме, че ще електрифицираме обществения и междуградския превоз, само че това електрифициране значи, че не можем да произвеждаме ток от въглища или газ, в случай че желаеме да реализираме задачите. Защото тези коли няма да замърсяват, само че ТЕЦ-овете ще замърсяват. Точно поради това би трябвало да се мисли интегрирано. Не можеш да мислиш за превоза единствено като превоз. Трябва да мислиш за развиването на града като инфраструктура, градежи, центрове с бизнес развиване и така нататък ", споделя Павлин Стоянов. #2 Енергетика
Реклама
Затова е значимо от кое място се доставя силата за градовете - дали централно, от АЕЦ или Топлоелектрическа централа, дали от вятърни перки или локални енергийни общности. Интересна е и концепцията за фотоволтаици върху блоковете в някои квартали, което би разрешило самите места да се грижат сами за себе си и единствено при потребност да взимат ток от централен източник.

Но още веднъж зависи какви са самостоятелните потребности и проблеми. В италианският град Уго индустриалният квартал да вземем за пример претърпява зелена промяна. Обособени са зелени зони, които са органични - без химикали и замърсяващи препарати. " Но не е задоволително единствено да засадиш дървета, устойчивостта е нещо за бъдещето. Сградите, които се строят там, не се строят от нормалните бетон и стомана, които би трябвало да дойдат с кораби и което е замърсяващо, ами измислят технология, която да може да оползотвори локален материал. По този метод те подтикват локалната стопанска система, а това, че материалите са тамошни, води до много по-малко излъчвания ", споделя специалистът.

Соларните панели върху постройките в жилищните квартали също са забавна алтернатива, която би довела до по-малко излъчвания. им. Според Павлин Стоянов това може да е отговорност на едно общинско сдружение или дирекция. А някои градове към този момент са опитвали по разнообразни способи.

" Има така наречен ESCO модел - energy services company. Идеята е, че едно сдружение, което има експертиза, каквато общината няма, проучва постройката: какъв брой използва, какво може да й се постави като източник на сила, дали да вземем за пример лампите могат да светят със датчици, дали да се направи саниране, дали не. Това сдружение влага в тези промени и общината с годините изплаща тази инвестиция ", изяснява той, като добавя, че този модел обаче сработва на всички места. В България също - поради законови и счетоводни недомислици, които отхвърлят сдруженията.
Четено Коментирано Препоръчвано 1 Войната в Украйна 2 Свят 3 Свят 1 Войната в Украйна 2 Свят 3 Свят 1 Свят 2 Ритейл 3 Свят Реклама
В Полша да вземем за пример задачата е била енергийните предприятия като ЧЕЗ да влязат в тази роля, само че те не са имали тласък да влагат в нещо, което би понижило техния доход. Същевременно е нямало механизъм, по който да се компенсират, по тази причина в последна сметка и там концепцията не се е осъществила.

#3 Сметосъбиране и преработване

Другата стъпка към устойчивите градове е смяната в метода, по който се събира боклукът. Пълните кофи в София и камионите с служащи сочат, че в нашата столица това не се случва по верния метод. Не на всички места има и опция за разделно събиране. Бъдещите стъпки, планувани от Европейска комисия, обаче са доста амбициозни. На първо място, материалите, които се създават, би трябвало да имат опция за преработване, т.е. да са биоразградими. На второ място, би трябвало да има обезпечена опция за разделно събиране. И последно - цех, който да рециклира, споделя Стоянов.

Последните проекти на София обаче са за строителството на, за който има екологични разногласия.. #4 Енергийни общности
Бюлетин Вечерни вести
Най-важното от деня. Всяка делнична вечер в 18 ч.
Вашият email Записване