Габровска плетеница
В село Габрово до Благоевград ни води стремежът за правдивост. Няколко дни преди визитата ни Маргарита и Чавдар (млади поданици, другари на Списание 8) ни споделиха, че в селото се готвят за „ война “ – на един от баирите над селото се опитвали на създадат открит рудник за рандеман на баритна руда, който заплашва природата и живота във и към селото с всеки идващ пукот. Габрово и прилежащото село – Лешко, са едни от най-слабо заселените места в региона. Заради хубостта на земята и чистотата на въздуха обаче в последните години млади фамилии се връщат тук или купуват парцели, с цел да отглеждат децата си в идилията на селската общественост, с игри под небето и неземни усети, дето мъчно можеш да опиташ в огромния град.
От обиколката на китните габровски махали се затърколиха шарени разкази, които единствено чакаха да бъдат споделени, с цел да ни покажат, че животът може да бъде трогателен, хубав и добър. За тези, които имат силата да го живеят.
Първата ни спирка е възобновеният храм „ Св. Георги “, за чиято щастлива орис ни описа Борислав Ханджийски – кореняк габровец, завърнал се в бащиния си край „ по Божия промисъл “, както той постоянно се показва.
„ През 2018 година, след едно мое посещаване в Света гора, се разсъниха с мисълта, че със брачната половинка ми Светлана би трябвало да построим някъде храм или да възстановим подобен “, стартира своя роман Ханджийски. Той си спомня, че в селото на неговите родители – Габрово, има порутена църква, и взема решение да заведе жена си там.
Борислав и съидейниците му запрятат ръкави и съумяват да изровят черквата за 8 месеца. Работата е тежка, защото камъните са образували камара, висока към 2 - 2,50 м, обрасла с дървета и шубраци. А мъжете вадят камък по камък с голи ръце. Мечтата на Ханджийски е да съградят Божия дом по същия метод – с ръцете си, като запазят първичния архитектурен проект. За него Борислав съди по останките от градежа и по изгледа на черква в прилежащо село.
И чудесата заваляват15 години Борислав и Светлана нямат деца. На 4-тия месец от работата по храма тя забременява и му ражда прелестно момченце броени дни преди Гергьовден. Кръщават го Георги – на настойника на храма в с. Габрово.
Следващото знамение е самият градеж на черквата. След едногодишно търсене на каменоделец, кадърен да построи храма постарому, Боби попада на занаятчия Ибраим Зайков. Той и 4-мата му помощници са от с. Горно Дряново и прегръщат концепцията с всичките є провокации: стартират да строят Божия дом неуморно, без машини, без помощни средства, с голи ръце и отдаденост. Борислав намира тикли за покрива от село Кочан, а когато майсторите стартират да ги редят, те стигат тъкмо до една?! Построяват храма на св. Георги единствено за 11 дни!
От признателност майсторите получават спомагателна компенсация, само че те, след откриването му, точно на Гергьовден, поставят парите в подарък до иконостаса.
Друго знамение е водата, която бликва изненадващо единствено на 50 метра от храма. Борислав харесал плоча в земята, подобаваща за възобновяване на дома на предците му в селото. Още щом я отместили, водата рукнала...
Скоро по-късно другар на Боби, радиестезист, решил да си „ поговори “ с водата. След това му споделил, че тя е лековита и оказва помощ при проблеми със стомаха, сърцето и главата. Боби не обърнал внимание на думите му, единствено съобщил на индивида, че след 10 дни на същото място ще има чешма. Започнали с другари да носят камъни натам и тогава пристигнал втори човек, който също желал да „ приказва “ с водата.
И той му споделил същото като първия. Този път Ханджийски приел думите на съществено и занесъл вода за химически разбор. Оказало се, че тя е изключително богата на магнезий. За няколко дни била вдигната и чешмата, която през днешния ден утолява жаждата и облекчава болежките на всеки, който почерпи от водата й.
Съпроводени от гайда Именно под този към този момент построен необятен заслон, посрещнал кръщенета и селски празници, седим на сладки приказки с Маргарита Георгиева, брачна половинка є Чавдар Аладжов и техните деца Калина и Боян. Маги ни гощава с баница с хрупкава подсладена коричка, до момента в който се каним да тръгнем на поход към един от хълмовете в прилежащата махала.
Чавдар и Маги се озовават в с. Габрово след дълго търсене на село и къща. Семейството живее години наред в Люксембург, само че не изпуска от взора си родината и великите є благосъстояния. Двойката работи там, поддържайки добър стандарт, само че в един момент осъзнава, че във въртележката на всекидневието липсва по-дълбок смисъл и сладостите на същинския живот. Тогава с няколко другари основават в Люксембург културен клуб „ Гайда “, който сплотява българите там, подхранва корена им, държи ги в тясна връзка с националното творчество на България и ги среща с обичани техни сънародници – създатели от всички сфери.
Маги е и посредник на българчетата, които учат в Люксембург, оказва помощ им да се почувстват добре пристигнали и да се приспособят по-лесно. „ В един момент обаче осъзнах, че желая да върша противоположното – да оказвам помощ на българите да се връщат в България и да преоткриват мястото си тук “ – доверява ни тя. Днес прави тъкмо това.
Преданията, манджите… Пристигаме при нея по здрач, цяла прегладняла банда, тя ни настанява към масата, а ние с дребните Калина и Боян се натръшкваме на дивана под асмата и заприказваме за промяната на сезоните. Баба Зорка обобщава, че „ когато гората се съблича, ние се обличаме, а когато се облича, ние се събличаме “.
На разходката ни денем подочухме поверие, че към празника Св. Харалампи селяните чували звън на камбани от една могила, където преди имало черква. Питаме баба Зорка знае ли нещо за чудото, а тя не ни разочарова и захваща: „ Имаше преди едни хора - баба Кръстана, баба Стамена и дядо Христо, всичките измряха към този момент. На тях прозорците им гледаха към оня рид с могилата и чували звука на празници. Баба Кръстана споделяше, че когато за пръв път го чула, помислила, че е от другото село, само че питала татко си и той є споделил, че това са подземните камбани на затрупания храм „ Св. Харалампи “, които и той е чувал.
Имах вуйна, която споделяше, че на Голяма Богородица отишла да бере тютюн с майка си. Както беряли, майка є рекла: „ Чуваш ли, подземен светиите бият камбаните? Днеска е Богородица, хората вървят на черква, месят погачи, а ние сме пристигнали да работим. Сигурно Господ ни санкционира, та да чуем и да се усетим... “.
Преди години един човек - преселник в Америка, изпратил пари, доста желал да се откопае черквата. Хора почнали да копаят, на един от копачите му станало неприятно и примрял. Просто не им се е дало. Казват, че такава църква, с цел да се откопае, би трябвало да се даде курбан, да се заколи животно. Инак оня е щял да стане курбан. Има си мощ, която си пази там. Толкова мъчно са я запазили тая черква, викали са є „ златната църква “, по този начин е разказана и в книгата на селото... Когато турците опожарявали християнските храмове, старейшините на селото наредили всички (мъже, дами, деца, остарели, млади) да покрият черквата с камъни и от горната страна със земя. И в този момент, като погледнеш към баира, той е като купол. Затрупали черквата и я затревили с чимове, с цел да не се отмие пръстта и да не се открие храмът. После доста хора от старите са чували камбаните “.
Удивени и потънали в приказката на баба Зорка, забравяме какъв брой апетит насъбрахме в този ден, а тя бързо ни припомня, като вади тава след тава, гозби и буркани, ухаещи на дом и наслада. В един момент всички замлъкват и тогава, по полумрак, за себе си напомня тишината. Толкова е безшумно, че можем да чуем ясно поздрава на звездите, които таман изгряват над Габрово след аления залез. Всичките ни сетива ликуват, а поради поразителните гозби питаме баба Зорка по кое време е видяла, че в готвенето е силата є. „ Аз не съм от тук, снаха съм в туй село, само че ги храня всичките. От четвърти клас почнах да меся самун, тъй като майка ми беше влезнала в болница. Та, готвех непредпазливо. После почнах сама да си таманя от кое по какъв брой да поставям и по този начин се научих самичка “ – дава отговор ни непретенциозно, до момента в който не изпуска от взор блюдата ни и се грижи да ни нагости богато. Някой на масата я пита (неслучайно) за какво е кръстена Зорка и тя скланя да ни довери историята за идването си на бял свят, което беше и последният необикновен роман, който габровският ден ни подари.
Зоровете на баба Зорка
„ Не съм кръстена на никого – рече дамата, - майка ми се оженила на 16, на 20 останала вдовица с едно дете на гърба и едно в корема, тъй като татко ми го умъртвили в казармата. Тогава тя решила, като ме роди, да ме хвърли, та да остане с едно дете, нека някой мъж да я изиска, че с две е мъчно... Аз съм родена през ноември, било огромен мраз, имало и сняг. Майка ми, като усетила болките, слязла в мазето, родила ме, отрезала пъпната шнур със сърп и ме хвърлила на открито в снега. Аз пискам извън, тя плаче вътре. Обаче вуйна ми, била момиче още, не се била омъжила, чула, че плаче бебе. Изскочила и ме намерила, била съм посиняла от мраз. Грабнала ме и почнала да ме разтрива със сол и вода. Постепенно пръстенцата ми порозовели. Тогава споделила на майка ми: „ Како, това дете аз го спасих, аз ще го кръстя – зорлем живо остана и по тази причина ке му е името Зорка! “. Много близка бях с нея, живяла съм при нея в Перник. Майка ми, като бях дребна, все ми споделяше: „ Чедо, елементарни ми, чадо, елементарни ми, аз и на оня свят ще си ида с отворени очи “. “
- И ти елементарни ли є? – попитахме я в един глас с Маги.
„ Простих є, тя от злочестина го е направила! “, споделя Зорка и тишината още веднъж се възцарява на трапезата ни.
Не ни се потегля, тъкмо както не му се потегля на човек от мил дом. Габрово ни прибра при чудесата си, спомни ни за същинската непоколебима религия човешка, която съгражда храм за 11 дни. Върна ни при това по този начин мощно и изконно възприятие за сговор, каквото единствено селото с неговите страдания и наслади може да настани сред душите на тези, избрали да стъпят по еднакъв пай земя. Придърпало ни в топлата си пазва, то ни свърза още веднъж със Силата. Тази, дето бие камбани подземен на празници и за която май-май още нищо не знаем.
Статията е оповестена в Списание 8, бр. 2/2023 г.
От обиколката на китните габровски махали се затърколиха шарени разкази, които единствено чакаха да бъдат споделени, с цел да ни покажат, че животът може да бъде трогателен, хубав и добър. За тези, които имат силата да го живеят.
Първата ни спирка е възобновеният храм „ Св. Георги “, за чиято щастлива орис ни описа Борислав Ханджийски – кореняк габровец, завърнал се в бащиния си край „ по Божия промисъл “, както той постоянно се показва.
„ През 2018 година, след едно мое посещаване в Света гора, се разсъниха с мисълта, че със брачната половинка ми Светлана би трябвало да построим някъде храм или да възстановим подобен “, стартира своя роман Ханджийски. Той си спомня, че в селото на неговите родители – Габрово, има порутена църква, и взема решение да заведе жена си там.
„ Не бях стъпвал в селото повече от 25 години. Качихме се с огромни старания, тъй като всичко беше запуснато и обрасло. От църквата стоеше единствено предната част и вратата. Зидовете бяха полусринати, а всичко беше в пръст и огромни дървета. Храмът е стоял по този начин най-малко 400 години “, спомня си мъжът.Въпреки окаяното състояние на тогавашната черква той предлага на жена си да я възстановят. „ Тя ме поддържа и започнахме да умуваме по какъв начин да стане, тъй като в никакъв случай не съм правил нещо сходно, нито съм бил чак толкоз набожен. За моя голяма изненада Неврокопският митрополит Серафим незабавно даде благословията си. След това по Божия промисъл нещата потръгнаха. На всяка крачка като че ли невидима мощ ме поддържаше “, споделя Боби, както приятелите му го назовават. Според неговите персонални изследвания храмът „ Св. Георги “ в Габрово най-вероятно е издигнат в края на XV и началото на XVI век от светогорския духовник св. Пимен Зографски. Той е вдигнал над 300 църкви и 20 манастира по време на османското иго, като е заселил в тях братства, които са развивали духовна активност. За страдание, обителта не е просъществувала дълго, била е опожарена.
Борислав и съидейниците му запрятат ръкави и съумяват да изровят черквата за 8 месеца. Работата е тежка, защото камъните са образували камара, висока към 2 - 2,50 м, обрасла с дървета и шубраци. А мъжете вадят камък по камък с голи ръце. Мечтата на Ханджийски е да съградят Божия дом по същия метод – с ръцете си, като запазят първичния архитектурен проект. За него Борислав съди по останките от градежа и по изгледа на черква в прилежащо село.
И чудесата заваляват15 години Борислав и Светлана нямат деца. На 4-тия месец от работата по храма тя забременява и му ражда прелестно момченце броени дни преди Гергьовден. Кръщават го Георги – на настойника на храма в с. Габрово.
Следващото знамение е самият градеж на черквата. След едногодишно търсене на каменоделец, кадърен да построи храма постарому, Боби попада на занаятчия Ибраим Зайков. Той и 4-мата му помощници са от с. Горно Дряново и прегръщат концепцията с всичките є провокации: стартират да строят Божия дом неуморно, без машини, без помощни средства, с голи ръце и отдаденост. Борислав намира тикли за покрива от село Кочан, а когато майсторите стартират да ги редят, те стигат тъкмо до една?! Построяват храма на св. Георги единствено за 11 дни!
От признателност майсторите получават спомагателна компенсация, само че те, след откриването му, точно на Гергьовден, поставят парите в подарък до иконостаса.
Друго знамение е водата, която бликва изненадващо единствено на 50 метра от храма. Борислав харесал плоча в земята, подобаваща за възобновяване на дома на предците му в селото. Още щом я отместили, водата рукнала...
Скоро по-късно другар на Боби, радиестезист, решил да си „ поговори “ с водата. След това му споделил, че тя е лековита и оказва помощ при проблеми със стомаха, сърцето и главата. Боби не обърнал внимание на думите му, единствено съобщил на индивида, че след 10 дни на същото място ще има чешма. Започнали с другари да носят камъни натам и тогава пристигнал втори човек, който също желал да „ приказва “ с водата.
И той му споделил същото като първия. Този път Ханджийски приел думите на съществено и занесъл вода за химически разбор. Оказало се, че тя е изключително богата на магнезий. За няколко дни била вдигната и чешмата, която през днешния ден утолява жаждата и облекчава болежките на всеки, който почерпи от водата й.
„ За хората, които имат вяра, чудеса стават всеки ден – единствено да ни хрумне нещо, и гледаме по какъв начин всичко се подрежда, като че ли някой го е нагласил авансово - споделя Ханджийски и продължава с образците си: Решихме да създадем заслон на поляната до храма. Още на идващия ден ми се обади другар и ми предложи 5000 керемиди от остаряла постройка, която трябваше да събарят... “
Съпроводени от гайда Именно под този към този момент построен необятен заслон, посрещнал кръщенета и селски празници, седим на сладки приказки с Маргарита Георгиева, брачна половинка є Чавдар Аладжов и техните деца Калина и Боян. Маги ни гощава с баница с хрупкава подсладена коричка, до момента в който се каним да тръгнем на поход към един от хълмовете в прилежащата махала.
Чавдар и Маги се озовават в с. Габрово след дълго търсене на село и къща. Семейството живее години наред в Люксембург, само че не изпуска от взора си родината и великите є благосъстояния. Двойката работи там, поддържайки добър стандарт, само че в един момент осъзнава, че във въртележката на всекидневието липсва по-дълбок смисъл и сладостите на същинския живот. Тогава с няколко другари основават в Люксембург културен клуб „ Гайда “, който сплотява българите там, подхранва корена им, държи ги в тясна връзка с националното творчество на България и ги среща с обичани техни сънародници – създатели от всички сфери.
Маги е и посредник на българчетата, които учат в Люксембург, оказва помощ им да се почувстват добре пристигнали и да се приспособят по-лесно. „ В един момент обаче осъзнах, че желая да върша противоположното – да оказвам помощ на българите да се връщат в България и да преоткриват мястото си тук “ – доверява ни тя. Днес прави тъкмо това.
„ Винаги сме знаели, че ще се върнем – споделя Чавдар, – въпреки и да срещахме изненада в очите на приятелите си там. Е, върнахме се, някак попаднахме тук, а хората ни посрещнаха по този начин топло и ни помогнаха да намерим своето място, всичко стана на магия. Днес въстановяваме къща в с. Габрово, като използваме естествени материали – камък, дърво, конопобетон. “Вървим по баира над една от 28-те махали на с. Габрово, а Маги ни потапя в разказите си, ухаещи на билки, които тя познава от близко поради заниманията си с ароматерапия. „ У нас всичко с масла се лекува “, споделя тя, а ние към този момент нямаме самообладание да ни заведе при един от основните герои на селото – баба Зорка, при която „ се върви да се яде “. На 71 години, тя готви като за цяло село, а от чистата є българска тирада струи мъдрост като онази, която единствено човек, раснал на жива земя, може да придобие.
Преданията, манджите… Пристигаме при нея по здрач, цяла прегладняла банда, тя ни настанява към масата, а ние с дребните Калина и Боян се натръшкваме на дивана под асмата и заприказваме за промяната на сезоните. Баба Зорка обобщава, че „ когато гората се съблича, ние се обличаме, а когато се облича, ние се събличаме “.
На разходката ни денем подочухме поверие, че към празника Св. Харалампи селяните чували звън на камбани от една могила, където преди имало черква. Питаме баба Зорка знае ли нещо за чудото, а тя не ни разочарова и захваща: „ Имаше преди едни хора - баба Кръстана, баба Стамена и дядо Христо, всичките измряха към този момент. На тях прозорците им гледаха към оня рид с могилата и чували звука на празници. Баба Кръстана споделяше, че когато за пръв път го чула, помислила, че е от другото село, само че питала татко си и той є споделил, че това са подземните камбани на затрупания храм „ Св. Харалампи “, които и той е чувал.
Имах вуйна, която споделяше, че на Голяма Богородица отишла да бере тютюн с майка си. Както беряли, майка є рекла: „ Чуваш ли, подземен светиите бият камбаните? Днеска е Богородица, хората вървят на черква, месят погачи, а ние сме пристигнали да работим. Сигурно Господ ни санкционира, та да чуем и да се усетим... “.
Преди години един човек - преселник в Америка, изпратил пари, доста желал да се откопае черквата. Хора почнали да копаят, на един от копачите му станало неприятно и примрял. Просто не им се е дало. Казват, че такава църква, с цел да се откопае, би трябвало да се даде курбан, да се заколи животно. Инак оня е щял да стане курбан. Има си мощ, която си пази там. Толкова мъчно са я запазили тая черква, викали са є „ златната църква “, по този начин е разказана и в книгата на селото... Когато турците опожарявали християнските храмове, старейшините на селото наредили всички (мъже, дами, деца, остарели, млади) да покрият черквата с камъни и от горната страна със земя. И в този момент, като погледнеш към баира, той е като купол. Затрупали черквата и я затревили с чимове, с цел да не се отмие пръстта и да не се открие храмът. После доста хора от старите са чували камбаните “.
Удивени и потънали в приказката на баба Зорка, забравяме какъв брой апетит насъбрахме в този ден, а тя бързо ни припомня, като вади тава след тава, гозби и буркани, ухаещи на дом и наслада. В един момент всички замлъкват и тогава, по полумрак, за себе си напомня тишината. Толкова е безшумно, че можем да чуем ясно поздрава на звездите, които таман изгряват над Габрово след аления залез. Всичките ни сетива ликуват, а поради поразителните гозби питаме баба Зорка по кое време е видяла, че в готвенето е силата є. „ Аз не съм от тук, снаха съм в туй село, само че ги храня всичките. От четвърти клас почнах да меся самун, тъй като майка ми беше влезнала в болница. Та, готвех непредпазливо. После почнах сама да си таманя от кое по какъв брой да поставям и по този начин се научих самичка “ – дава отговор ни непретенциозно, до момента в който не изпуска от взор блюдата ни и се грижи да ни нагости богато. Някой на масата я пита (неслучайно) за какво е кръстена Зорка и тя скланя да ни довери историята за идването си на бял свят, което беше и последният необикновен роман, който габровският ден ни подари.
Зоровете на баба Зорка
„ Не съм кръстена на никого – рече дамата, - майка ми се оженила на 16, на 20 останала вдовица с едно дете на гърба и едно в корема, тъй като татко ми го умъртвили в казармата. Тогава тя решила, като ме роди, да ме хвърли, та да остане с едно дете, нека някой мъж да я изиска, че с две е мъчно... Аз съм родена през ноември, било огромен мраз, имало и сняг. Майка ми, като усетила болките, слязла в мазето, родила ме, отрезала пъпната шнур със сърп и ме хвърлила на открито в снега. Аз пискам извън, тя плаче вътре. Обаче вуйна ми, била момиче още, не се била омъжила, чула, че плаче бебе. Изскочила и ме намерила, била съм посиняла от мраз. Грабнала ме и почнала да ме разтрива със сол и вода. Постепенно пръстенцата ми порозовели. Тогава споделила на майка ми: „ Како, това дете аз го спасих, аз ще го кръстя – зорлем живо остана и по тази причина ке му е името Зорка! “. Много близка бях с нея, живяла съм при нея в Перник. Майка ми, като бях дребна, все ми споделяше: „ Чедо, елементарни ми, чадо, елементарни ми, аз и на оня свят ще си ида с отворени очи “. “
- И ти елементарни ли є? – попитахме я в един глас с Маги.
„ Простих є, тя от злочестина го е направила! “, споделя Зорка и тишината още веднъж се възцарява на трапезата ни.
Не ни се потегля, тъкмо както не му се потегля на човек от мил дом. Габрово ни прибра при чудесата си, спомни ни за същинската непоколебима религия човешка, която съгражда храм за 11 дни. Върна ни при това по този начин мощно и изконно възприятие за сговор, каквото единствено селото с неговите страдания и наслади може да настани сред душите на тези, избрали да стъпят по еднакъв пай земя. Придърпало ни в топлата си пазва, то ни свърза още веднъж със Силата. Тази, дето бие камбани подземен на празници и за която май-май още нищо не знаем.
Без мина в китната земя
След шумно изразеното неодобрение на локалните по всички национални и районни медии, стотици възражения и подписка, подкрепена от над 1300 поданици на района, кметът на община Благоевград Илко Стоянов оказа решителна поддръжка в битката за опазването на региона. Той анулира остарялата кметска заповед за смяна на статута на терена и противоречивата територия бе оповестена още веднъж за гора. Преди броени дни Регионална инспекция за опазване на околната среда – Благоевград, прекрати всички процедури по капиталовото желание с довода, че то е в прорез с общия организационен проект на региона. Жителите на с. Габрово и с. Лешко се надяват да запазят стремежа си от борбата против рудника и ще обединят напъните си и в други инициативи за богатството на този хубав край.Статията е оповестена в Списание 8, бр. 2/2023 г.
Източник: spisanie8.bg
КОМЕНТАРИ