За сълзите и мечтите на една майка и нейната „евакуация“ в чужда страна
В съзнанието на доста българи името на Красимира Обретенова остана като „ майката, която разплака премиера Борисов “. Но тези, които я познават, са наясно с нейната борбеност, непримиримостта ѝ към пошлостта, смелостта ѝ да споделя „ право куме, та в очи “. Журналист в Добрич и сътрудник на в. „ Демокрация “ (докато излизаше), поетеса, горда майка и баба (вече!). След като задоволително дълго се бори със системата, тя потегли с детето си към Холандия, с цел да може да му обезпечи по-добро лекуване.
- Краси, откакто министър председателят Борисов направи самопризнание, че си го разплакала с думите си, ти изиска той да ти се извини, само че май не последва опрощение. За какво очакваше да ти се извини – за сълзите, които ти и другите майки на деца с увреждания, а и освен, сте изплакали ли?
- Не съм очаквала извинения от Борисов, аз знаех прелестно, че той въобще не е в час нито с проблемите на хората с увреждания, нито въобще със положението на каквото и да е в страната. А като публицист знаех прелестно, че той е зает не с страната, а с обслужването на политическата олигархия.
Аз в никакъв случай не съм плакала поради уврежданията на щерка си. Плакала съм, когато съм била унижавана до гибел от институции и служители, когато не съм могла да се оправя с някакъв проблем, поради чиновническа гнусота, когато се е налагало да неистина, с цел да „ измъкна “ повече пари от „ обществените “, с цел да си платя сметките, рехабилитацията. Да доплатя количка, вертикализатор....
- След политическите и стопански емигранти към този момент набира скорост явлението „ здравен бежанец “, при което българи напущат страната ни, с цел да търсят по-добро опазване на здравето зад граница, какъвто е и твоят случай.
- Ако би трябвало да бъдем безусловно правилни, аз не отпътувах за Холандия за лекуване на щерка си. Тя няма нищо за лечение, а в случай че имаше и има в някакъв миг, аз можех да я церя и в България. Разбира се, това го споделям условно „ можех да я церя “, тъй като имам другари и познати прелестни лекари, които щяха да създадат всичко допустимо да я лекуват допустимо най-добре.
Точната причина е евакуация . Аз се изтеглих, и щерка си съответно, тъй като тя към този момент беше на ентерална храна, т.е. беше със застрашаващо живота ниско тегло вследствие сколиозата, която разви и която оперирахме година преди да потегли. Сколиозата пък беше развита, тъй като в интервал на деен напредък тя ползваше елементарна количка (нямах опция да ѝ осигуря приспособена съгласно характерните ѝ потребности. И при неналичието на добра мускулатура на гърба гръбнакът ѝ се изкриви, след това стартира да притиска вътрешните органи – корем, вътрешности и спря да усвоява храна. И всичко това на фона на по към 300-400 лева месечно за рехабилитация години наред. Оказа се, че ентералната храна не е реимбурсирана от НЗОК и с изключение на за рехабилитация, аз трябваше да разполагам и с към 800 лева единствено за храната ѝ. А става дума за най-простата и евтина храна, не за най-калоричната, която ѝ е нужна. В един миг просто се сетих, че тя след 2 години към тогавашния миг, ще навърши 18 и към този момент няма да получавам никакви пари, с изключение на пенсията ѝ от към 200 лева Точка. И в този миг просто изгубих схващане от осъзнаването какво ми следва – нейната гибел. Изобщо не стоеше въпросът да се трансформира в бедняк и да пребивавам от дарителски акции. Едновременно с това си дадох сметка, че тя ще умира, само че с уврежданията си ще устоя една войска чиновници главно в АСП, ТЕЛК, както и ще осмисля съществуването на така наречен „ национално “ представителни Неправителствени организации, субсидирани от бюджета, с цел да споделят на „ страната “ по какъв начин да прави живота на хората с увреждания естествен. Пак ще направя уточнението, че здравната емиграция действително е евакуация и мисля, че го потвърждавам напълно аргументирано с отговора на първия въпрос. Както съм казвала, по-големия проблем с тази евакуация е, че дружно с децата с увреждания, фамилиите, които емигрират, а те са извънредно доста, емигрират със здравите си деца. Представете си какво значи това за бъдещето на остатъците, тъй като към този момент са останки, от страна – отпътуват млади родители в трудоспособна възраст, в разцвета на силите си, дружно със здравите си деца, които ще се осъществят в непозната страна и ще работят за нейния Брутният вътрешен продукт...
- Трудна ли е акомодацията в непознатата страна и по какъв начин гледат на здравните емигранти в Холандия?
- Да, адаптирането в непозната страна е доста, доста мъчно, най-малко за мен беше, тъй като аз потеглих сама, без брачен партньор, с дете в тежко положение, без език, без конвертируема специалност или подготовка, без пари.... Оказа се, че бях неподготвена и за доста от изискванията, на които трябваше да давам отговор, с цел да се интегрирам бързо... Относно отношението... Бих споделила, че е професионално. Решават ти проблемите ОТГОВОРНО. И не ги вземат решение, в случай че не отговаряш на условията. Има и някаква отмалялост поради емигрантския напън. Лично аз имах единствено един относително противен диалог, в който една обществена служителка ми беше споделила „ но вие какво очаквате, идвате от небогати страни и желаете всичко да ви се дава “, или нещо такова.... Та се наложи да ѝ обясня, че аз не пристигам от бедна, а от богата и красива, само че разграбена, корумпирана и унищожена постсоциалистическа страна. Напомних ѝ, че Холандия е измежду водачите на Европейски Съюз, а Европейски Съюз не упражнява никакъв, още по-малко ефикасен надзор върху корумпираните ни институции и държавни управления...и такива неща.
- Какви са разликите сред обществените услуги, предоставяни в България и Холандия?
- Различията са... бих споделила цивилизационни. И аз преди да дойда не си давах сметка за това. Мога да описвам с часове. Първо – електронната здравна и въобще административна система. Аз плаках, когато си заявих първата касова записка за памперси и медикаменти на щерка ми в телефонното приложение на осигурителната ми компания. На теб да ти се е случвало да го правиш за НЗОК? А след две седмици да ти възстановят парите? После плаках, когато невроложката ми изписа антиепилептик в спрей форма – това е форма за бързо прекъсване на епилептичен спазъм. А плаках, тъй като си спомних една преживелица – по време на един от националните ни митинги имахме среща с тогавашния министър Калфин. По време на срещата щерка ми (аз съвсем непрестанно ходех с нея, тъй като нямаше на кого да я оставям) стартира да прави спазъм, аз я изведох и я пльоснах, безусловно, на плочките в тоалетната на МТСП, с цел да ѝ сложа течен диазепам със спринцовка. Всъщност два месеца преди да потегли за Холандия съвсем крещях за неналичието на този обикновен спрей на среща в Народното събрание с комисиите по опазване на здравето и обществена политика, зам.-министри, „ национално представителни “ Неправителствени организации...
В Холандия плаках толкоз, че се наложи да ми носят вода и да ме питат имам ли потребност от психолог, когато за пръв път влязох в учебното заведение ѝ в Хага. Загубих схващане като видях десетки, десетки колички, проходилки, вертикализатори, прелестни, изумителни – в коридорите на учебното заведение. Да, аз приказвам за тези неща като за диаманти... И в действителност тук в Холандия всички разноски за щерка ми се поемат от здравната ми осигуровка, а услугите – от общината. По принцип услугите са на кръстосано финансиране – от държавния бюджет, от общинския и от щедрост. Училището ѝ в Хага се управляваше от Неправителствени организации, мрежа от НПО-та. Изобщо – НПО-секторът извършва дейностите и политиките на страната, институциите задават единствено рамката. И заради това обществената система е сполучлива, тъй като ОБЩЕСТВОТО реализира политиките, дейностите, контрола. Не че и тук няма глупости, злоупотреби и други негативи, само че те са пренебрежимо несъществени на фона на цялата система. Както споделих, администрацията е електронна и корупцията е сведена до най-малко, просто няма по какъв начин да се получи. А другояче бюрокрацията е... голяма, само че допускам, че това е поради контрола от доста направления. Аз не съм стъпвала в институция, с изключение на в общината в Хага да се записвам и в Лайден също. Целият размер информация се върти по имейл, телефон и поща. А в България животът ми минаваше в обслужване на служители.
- Как съответните здравни грижи повлияха на положението на Паси?
-Ами от фотосите излиза наяве по какъв начин се е повлияла.
Тук употребява най-подходящата за организма ѝ храна, най-адаптираните помощни средства, не я повличам по канцеларии, в дневния център грижите са съвършени... В лечебните заведения (в Хага ни се случваше постоянно да влизаме в болница) плаках, когато сестрите ми споделяха „ но моята работа е вие да се чувствате оптимално добре... “, когато ги питах мога ли да изляза да пуша, примерно. Дъщеря ми повръща, аз потеглям с парцалите да шетам, сестрата се спуска, взима парцалите от ръцете ми и стартира да чисти тя......
- Разбрах, че се сблъскваш с компликации при обезпечаване на храната на Паси по време на планувана ви почивка у нас. Би ли разказала какъв е казусът?
- Ами казусът е, че щерка ми, тъй като към момента не е пълнолетна, към момента е с непрекъснати здравни осигуровки в България. Но защото ентералната храна не е реимбурсирана, аз не мога да употребявам осигуровката ѝ и би трябвало да я закупувам, което за 20 дни ще ми коства 400 Евро. А аз не желая да правя подарък тези пари на никоя българска аптека, тъй като съм проклета. В последна сметка, другари ще ми обезпечат храна от дарения от чужбина, а аз като се върна в Холандия ще им изпратя по някакъв метод моята холандска храна....
- Разкажи каква морална поддръжка като майка на дете с увреждания получаваш в непознатата страна – за предлагането да учиш холандски и опитите ти тук да се включиш в курсове по британски език.
- Ами да. Преди към 10 години към Агенцията по заетостта имаше една стратегия „ Аз мога “, някои от модулите бяха за безработни, други – за хора с трудов контракт, за нещо като повишение на квалификацията. И аз взех решение, че мога да се възползвам и да повиша равнището си на британски. Тогава бях на трудов контракт като персонален помощник на щерка ми. Служителката ми одобри документите и след няколко дни ми звъни да ми каже, че не могат да ме включат, тъй като към този момент употребявам една обществена услуга... Оказа се, че езиковото образование е за всякакви чиновници и служители, служители на реда... И попитах тия чиновници не би трябвало ли да ги назначават знаещи британски, а този запас да се употребява за хора като мен, които не са в положение да работят, да се квалифицират на свободния пазар... Тук ме затрупват с услуги, безусловно. Предложиха ми образование по холандски он лайн, или с преподавател вкъщи, за мое облекчение. Имам опция да употребявам всякаква асистентска помощ, спомагателна, в случай че реша да отида на екскурзия, на среща с гадже, където желая просто... Дълго време се чудех и ми изглеждаше необикновено всичко това. Казвах си е, то бива, бива човечност, но това е извън пътя. Та един другар, който е от дълго време тук, ми изясни, че всичко се прави в името на индивида по този начин да се каже, с цел да са по-малко разноските за... лекуване. Т.е. човек би трябвало да е здрав и пълностоен, с цел да може да работи по-дълго време и да заплаща налози и ей такива работи....Елементарно като фасул супа.
- Забелязвам, че интензивно се интересуваш от протичащото се в България, въпреки че си на хиляди километри. Какво си казваш: „ Добре, че не съм там “ или „ Защо не съм там “?
- Аз не съм мечтала да съм бежанец, не съм емигрирала поради кариера, бизнес, обич.... Емигрирах, тъй като това е моята форма на опозиция против постсоциалистическото съсипване на страната. Отговорът е „ Защо не съм там! “. И отсам не преставам да вземам участие по някакъв начин в работните групи, основани след митинга ни предходната година.
- Кога би се върнала непрекъснато с детето си в България?
- Аз бих се върнала още на следващия ден, в случай че ентералната храна е реимбурсирана от НЗОК, в случай че имам гаранции, че ще получи точните и верни помощни средства, в случай че има задоволително услуги за нея и за мен, с цел да мога да работя. Имам несбъднати фантазии – бленувам да основа интернат, комуна за фамилии с деца с увреждания в някое красиво село. Селище с красиви къщички като от приказките, зеленчукова градина, грънчарска работилница... Между другото... в случай че щерка ми беше умряла, както безчет пъти се е прибирала от оня свят, до момента щях да съм сбъднала фантазията си. Категорично! Но в този момент... имам застраховка кремация за нея и за мен, и в случай че, като се случи, огромните ми деца да ни приберат в хубав керамичен буркан, както се майтапим с тях...
Интервю: Йорданка Калчева
- Краси, откакто министър председателят Борисов направи самопризнание, че си го разплакала с думите си, ти изиска той да ти се извини, само че май не последва опрощение. За какво очакваше да ти се извини – за сълзите, които ти и другите майки на деца с увреждания, а и освен, сте изплакали ли?
- Не съм очаквала извинения от Борисов, аз знаех прелестно, че той въобще не е в час нито с проблемите на хората с увреждания, нито въобще със положението на каквото и да е в страната. А като публицист знаех прелестно, че той е зает не с страната, а с обслужването на политическата олигархия.
Аз в никакъв случай не съм плакала поради уврежданията на щерка си. Плакала съм, когато съм била унижавана до гибел от институции и служители, когато не съм могла да се оправя с някакъв проблем, поради чиновническа гнусота, когато се е налагало да неистина, с цел да „ измъкна “ повече пари от „ обществените “, с цел да си платя сметките, рехабилитацията. Да доплатя количка, вертикализатор....
- След политическите и стопански емигранти към този момент набира скорост явлението „ здравен бежанец “, при което българи напущат страната ни, с цел да търсят по-добро опазване на здравето зад граница, какъвто е и твоят случай.
- Ако би трябвало да бъдем безусловно правилни, аз не отпътувах за Холандия за лекуване на щерка си. Тя няма нищо за лечение, а в случай че имаше и има в някакъв миг, аз можех да я церя и в България. Разбира се, това го споделям условно „ можех да я церя “, тъй като имам другари и познати прелестни лекари, които щяха да създадат всичко допустимо да я лекуват допустимо най-добре.
Точната причина е евакуация . Аз се изтеглих, и щерка си съответно, тъй като тя към този момент беше на ентерална храна, т.е. беше със застрашаващо живота ниско тегло вследствие сколиозата, която разви и която оперирахме година преди да потегли. Сколиозата пък беше развита, тъй като в интервал на деен напредък тя ползваше елементарна количка (нямах опция да ѝ осигуря приспособена съгласно характерните ѝ потребности. И при неналичието на добра мускулатура на гърба гръбнакът ѝ се изкриви, след това стартира да притиска вътрешните органи – корем, вътрешности и спря да усвоява храна. И всичко това на фона на по към 300-400 лева месечно за рехабилитация години наред. Оказа се, че ентералната храна не е реимбурсирана от НЗОК и с изключение на за рехабилитация, аз трябваше да разполагам и с към 800 лева единствено за храната ѝ. А става дума за най-простата и евтина храна, не за най-калоричната, която ѝ е нужна. В един миг просто се сетих, че тя след 2 години към тогавашния миг, ще навърши 18 и към този момент няма да получавам никакви пари, с изключение на пенсията ѝ от към 200 лева Точка. И в този миг просто изгубих схващане от осъзнаването какво ми следва – нейната гибел. Изобщо не стоеше въпросът да се трансформира в бедняк и да пребивавам от дарителски акции. Едновременно с това си дадох сметка, че тя ще умира, само че с уврежданията си ще устоя една войска чиновници главно в АСП, ТЕЛК, както и ще осмисля съществуването на така наречен „ национално “ представителни Неправителствени организации, субсидирани от бюджета, с цел да споделят на „ страната “ по какъв начин да прави живота на хората с увреждания естествен. Пак ще направя уточнението, че здравната емиграция действително е евакуация и мисля, че го потвърждавам напълно аргументирано с отговора на първия въпрос. Както съм казвала, по-големия проблем с тази евакуация е, че дружно с децата с увреждания, фамилиите, които емигрират, а те са извънредно доста, емигрират със здравите си деца. Представете си какво значи това за бъдещето на остатъците, тъй като към този момент са останки, от страна – отпътуват млади родители в трудоспособна възраст, в разцвета на силите си, дружно със здравите си деца, които ще се осъществят в непозната страна и ще работят за нейния Брутният вътрешен продукт...
- Трудна ли е акомодацията в непознатата страна и по какъв начин гледат на здравните емигранти в Холандия?
- Да, адаптирането в непозната страна е доста, доста мъчно, най-малко за мен беше, тъй като аз потеглих сама, без брачен партньор, с дете в тежко положение, без език, без конвертируема специалност или подготовка, без пари.... Оказа се, че бях неподготвена и за доста от изискванията, на които трябваше да давам отговор, с цел да се интегрирам бързо... Относно отношението... Бих споделила, че е професионално. Решават ти проблемите ОТГОВОРНО. И не ги вземат решение, в случай че не отговаряш на условията. Има и някаква отмалялост поради емигрантския напън. Лично аз имах единствено един относително противен диалог, в който една обществена служителка ми беше споделила „ но вие какво очаквате, идвате от небогати страни и желаете всичко да ви се дава “, или нещо такова.... Та се наложи да ѝ обясня, че аз не пристигам от бедна, а от богата и красива, само че разграбена, корумпирана и унищожена постсоциалистическа страна. Напомних ѝ, че Холандия е измежду водачите на Европейски Съюз, а Европейски Съюз не упражнява никакъв, още по-малко ефикасен надзор върху корумпираните ни институции и държавни управления...и такива неща.
- Какви са разликите сред обществените услуги, предоставяни в България и Холандия?
- Различията са... бих споделила цивилизационни. И аз преди да дойда не си давах сметка за това. Мога да описвам с часове. Първо – електронната здравна и въобще административна система. Аз плаках, когато си заявих първата касова записка за памперси и медикаменти на щерка ми в телефонното приложение на осигурителната ми компания. На теб да ти се е случвало да го правиш за НЗОК? А след две седмици да ти възстановят парите? После плаках, когато невроложката ми изписа антиепилептик в спрей форма – това е форма за бързо прекъсване на епилептичен спазъм. А плаках, тъй като си спомних една преживелица – по време на един от националните ни митинги имахме среща с тогавашния министър Калфин. По време на срещата щерка ми (аз съвсем непрестанно ходех с нея, тъй като нямаше на кого да я оставям) стартира да прави спазъм, аз я изведох и я пльоснах, безусловно, на плочките в тоалетната на МТСП, с цел да ѝ сложа течен диазепам със спринцовка. Всъщност два месеца преди да потегли за Холандия съвсем крещях за неналичието на този обикновен спрей на среща в Народното събрание с комисиите по опазване на здравето и обществена политика, зам.-министри, „ национално представителни “ Неправителствени организации...
В Холандия плаках толкоз, че се наложи да ми носят вода и да ме питат имам ли потребност от психолог, когато за пръв път влязох в учебното заведение ѝ в Хага. Загубих схващане като видях десетки, десетки колички, проходилки, вертикализатори, прелестни, изумителни – в коридорите на учебното заведение. Да, аз приказвам за тези неща като за диаманти... И в действителност тук в Холандия всички разноски за щерка ми се поемат от здравната ми осигуровка, а услугите – от общината. По принцип услугите са на кръстосано финансиране – от държавния бюджет, от общинския и от щедрост. Училището ѝ в Хага се управляваше от Неправителствени организации, мрежа от НПО-та. Изобщо – НПО-секторът извършва дейностите и политиките на страната, институциите задават единствено рамката. И заради това обществената система е сполучлива, тъй като ОБЩЕСТВОТО реализира политиките, дейностите, контрола. Не че и тук няма глупости, злоупотреби и други негативи, само че те са пренебрежимо несъществени на фона на цялата система. Както споделих, администрацията е електронна и корупцията е сведена до най-малко, просто няма по какъв начин да се получи. А другояче бюрокрацията е... голяма, само че допускам, че това е поради контрола от доста направления. Аз не съм стъпвала в институция, с изключение на в общината в Хага да се записвам и в Лайден също. Целият размер информация се върти по имейл, телефон и поща. А в България животът ми минаваше в обслужване на служители.
- Как съответните здравни грижи повлияха на положението на Паси?
-Ами от фотосите излиза наяве по какъв начин се е повлияла.
Тук употребява най-подходящата за организма ѝ храна, най-адаптираните помощни средства, не я повличам по канцеларии, в дневния център грижите са съвършени... В лечебните заведения (в Хага ни се случваше постоянно да влизаме в болница) плаках, когато сестрите ми споделяха „ но моята работа е вие да се чувствате оптимално добре... “, когато ги питах мога ли да изляза да пуша, примерно. Дъщеря ми повръща, аз потеглям с парцалите да шетам, сестрата се спуска, взима парцалите от ръцете ми и стартира да чисти тя......
- Разбрах, че се сблъскваш с компликации при обезпечаване на храната на Паси по време на планувана ви почивка у нас. Би ли разказала какъв е казусът?
- Ами казусът е, че щерка ми, тъй като към момента не е пълнолетна, към момента е с непрекъснати здравни осигуровки в България. Но защото ентералната храна не е реимбурсирана, аз не мога да употребявам осигуровката ѝ и би трябвало да я закупувам, което за 20 дни ще ми коства 400 Евро. А аз не желая да правя подарък тези пари на никоя българска аптека, тъй като съм проклета. В последна сметка, другари ще ми обезпечат храна от дарения от чужбина, а аз като се върна в Холандия ще им изпратя по някакъв метод моята холандска храна....
- Разкажи каква морална поддръжка като майка на дете с увреждания получаваш в непознатата страна – за предлагането да учиш холандски и опитите ти тук да се включиш в курсове по британски език.
- Ами да. Преди към 10 години към Агенцията по заетостта имаше една стратегия „ Аз мога “, някои от модулите бяха за безработни, други – за хора с трудов контракт, за нещо като повишение на квалификацията. И аз взех решение, че мога да се възползвам и да повиша равнището си на британски. Тогава бях на трудов контракт като персонален помощник на щерка ми. Служителката ми одобри документите и след няколко дни ми звъни да ми каже, че не могат да ме включат, тъй като към този момент употребявам една обществена услуга... Оказа се, че езиковото образование е за всякакви чиновници и служители, служители на реда... И попитах тия чиновници не би трябвало ли да ги назначават знаещи британски, а този запас да се употребява за хора като мен, които не са в положение да работят, да се квалифицират на свободния пазар... Тук ме затрупват с услуги, безусловно. Предложиха ми образование по холандски он лайн, или с преподавател вкъщи, за мое облекчение. Имам опция да употребявам всякаква асистентска помощ, спомагателна, в случай че реша да отида на екскурзия, на среща с гадже, където желая просто... Дълго време се чудех и ми изглеждаше необикновено всичко това. Казвах си е, то бива, бива човечност, но това е извън пътя. Та един другар, който е от дълго време тук, ми изясни, че всичко се прави в името на индивида по този начин да се каже, с цел да са по-малко разноските за... лекуване. Т.е. човек би трябвало да е здрав и пълностоен, с цел да може да работи по-дълго време и да заплаща налози и ей такива работи....Елементарно като фасул супа.
- Забелязвам, че интензивно се интересуваш от протичащото се в България, въпреки че си на хиляди километри. Какво си казваш: „ Добре, че не съм там “ или „ Защо не съм там “?
- Аз не съм мечтала да съм бежанец, не съм емигрирала поради кариера, бизнес, обич.... Емигрирах, тъй като това е моята форма на опозиция против постсоциалистическото съсипване на страната. Отговорът е „ Защо не съм там! “. И отсам не преставам да вземам участие по някакъв начин в работните групи, основани след митинга ни предходната година.
- Кога би се върнала непрекъснато с детето си в България?
- Аз бих се върнала още на следващия ден, в случай че ентералната храна е реимбурсирана от НЗОК, в случай че имам гаранции, че ще получи точните и верни помощни средства, в случай че има задоволително услуги за нея и за мен, с цел да мога да работя. Имам несбъднати фантазии – бленувам да основа интернат, комуна за фамилии с деца с увреждания в някое красиво село. Селище с красиви къщички като от приказките, зеленчукова градина, грънчарска работилница... Между другото... в случай че щерка ми беше умряла, както безчет пъти се е прибирала от оня свят, до момента щях да съм сбъднала фантазията си. Категорично! Но в този момент... имам застраховка кремация за нея и за мен, и в случай че, като се случи, огромните ми деца да ни приберат в хубав керамичен буркан, както се майтапим с тях...
Интервю: Йорданка Калчева
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ