В съвременния свят има тежък проблем с правосъдието. Спомнете си

Защо нямаме доверие на правосъдието?

В актуалния свят има тежък проблем с правораздаването. Спомнете си протестите в Съединени американски щати след убийството на чернокожия Флойд, спомнете си двукратните погроми в Париж - един път поради умрели в трафопост момчета, гонени от полицията; втори път след убития юноша, отказал да се подчини. Говорим за остарели демокрации, които неотложно се заеха с следствието на случаите и по някои от тях към този момент излязоха с присъди. Какво да приказваме за общественото оскърбление на Боазизи в Тунис, което даде старт на арабската пролет или убийството на Джина Махса Амини, последвано от незапомнени митинги в Иран?

В тази редица (между първите и вторите?) се нареждаме и ние, с невиждано всеобщите демонстрации на взаимност с жертвата на татуирания националист. И то демонстрации, последвали протестите във връзка все новите и нови убийства по пътищата или в спалните, след които все няма чувство за правдивост. На площада към този момент излизат освен нормалните бранители на човешките права и почернените майки, а ужасно доста младежи, които постоянно разгласяваме за апатични и аполитични, излизат хора от всевъзможни партии и специалности. Усещането ми е, че публичното неспокойствие нараства и нищо чудно скоро да стигнем и ние до палене на коли и повдигане на барикади.

Говорим за страна, в която никой не беше наказан за автомагистралите, за обира КТБ, за осемте джуджета. Страна, където в пандиза не лежи нито един министър или върховен магистрат. Страна, преди малко претърпяла халюцинационен скандал в прокуратурата, когато основен и заместител се упрекваха взаимно в подготовка на ликвидиране. А Висшият правосъден съвет се завъртя на пети пред очите на всички ни и извърши политическа поръчка по отстраняването на пречката пред ротационната коалиция, наречена Гешев. Отделно прокурорски синове, освободени дрогирани водачи убийци, полицайки помагачки на нарушители, прокурори с нелегално оръжие и пари в брой.

Поредната капка, която преля чашата

Случаят с Георги Николаев е следващата капка, която за кой ли път прелива чашата. Лично на мен ми се коства, че този човек има душевен проблем и би трябвало да бъде подложен на наложително лекуване, само че да кажат специалистите. Що се отнася до обстоятелствата, които бяха изнесени, главното отвращение пристигна освен от тезата за лека телесна щета, възприета, доколкото разбираме, в един втори миг, а и от неналичието на всякаква сензитивност към чудовищния темперамент на осъщественото. Няма човечност и емпатия в тази правосъдна система, повтаряха - и по какъв начин може таман жена да го пусне на независимост!

Второ, неясно беше по какъв начин може да се анулира мярката за неотклонение на човек, който е в пробация за побой от предходната година, а има и още един подобен случай преди този момент, както стана ясно. Оказва се, че за дискотеката, където е кандидатствал за работа като охранител, това се е оказало проблем и не са го взели. Но не и за старозагорския съд. После видяха публичната реакция и се завъртяха на пети (като беше в тази ситуация Гешев) и извадиха заканите за ликвидиране, които на фона на макетния нож и остригването са също толкоз несериозни, колкото прокурорската метафора " отпадък ". И най-дразнещото е, че гилдията под строй застана зад забърканите по случая свои сътрудници на правилото " гарван гарвану око не вади ". Да бяха излезли със мнение, че може да има неточност, че ще ревизират, че може да санкционират някого - щяхме да ги разберем. Така си оставаме при обичайния за нефелната ни народна власт феодализъм, наименуван в тази ситуация самостоятелност на правосъдната система.

В позицията си Съюзът на съдиите вярно отхвърля уличното правораздаване. Основният проблем в него е, че прави хората неравни - едни притеглят състрадание и отвращение, други не; едни биват естетизирани от медиите, други някак не съумяват да ни развълнуват. Ситуацията тук припомня на ниска цена холивудски хорър: почтена госпожица и непоносим пехливанин, който ни връща към най-тъмните моменти на прехода. Ами в случай че някак девойката беше съумяла чудодейно да нареже бабаита, по-малко ли щяхме да съчувстваме? Разбираме всичко това, само че щом един консуматор написа " когато съдът не може да въздаде правдивост, улицата ще въздаде ", аз слушам в това сериозна опасност за ликвидиране на демокрацията като такава. Нанизани един след различен причините на ССБ наподобяват разумни - някаква процедура, подобен член, онакава писмен знак. Само се чудя по какъв начин не им хрумна да потърсят някакъв проблем в случилото се - да кажат тук има неточност, там законът би трябвало да се промени. Казвам това, тъй като се багра, че съдиите, към които към момента има някакво почитание, са на път да последват прокурорите в канавката.

Междувременно проблясна известна вяра. Заместник-административният ръководител на старозагорската прокуратура се отдръпна по искане на основния прокурор, а двамата прокурори, работили по делото, ще бъдат проверявани за две години назад; отхвърлен е и правосъдният доктор, определил уврежданията като лека телесна поведа. А Народното събрание се събира изключително да поправя законите. Ами отлично на протестиращите!

Независими или подкупни и некомпетентни?

Едни търсят казуса в неприятните закони, други в несъответствуващите хора. Откъм Наказателния кодекс, то се знае, незабавно се заговаря за повдигане на наказванията - за това постоянно се употребяват именитите крумови закони, които щели да поправят ситуацията. Знаем, че това не е по този начин просто, и въпреки всичко има и безспорни пропуски в законодателството: следва да се криминализират униженията и мъченията, да се разшири категорията домашно принуждение по отношение на хора, които не са в фамилна връзка. Някои се сещат за прословутата Истанбулска спогодба, която щеше да даде доста по-добра отбрана на дамите, за отхвърлянето на която са персонално отговорни Нинова и Каракачанов с нелепите си нелепости за митичния джендър. Впрочем тази спогодба предполагаше и по-широки ограничения за образование на цивилизовано връзки сред момчета и девойки от учебната пейка, каквото русофилският ни традиционализъм май не планува.

На другата страна са тези, съгласно които законите ни са си доста положителни, само че казусът е, че не се ползват. Защото хората в системата са или подкупни, или некомпетентни. Отново се заприказва се за възстановяване на образованието в юридическите факултети (наистина от време на време човек го е позор да слуша убогата тирада на български магистрати). Но колкото и да приказваме за хората, промяната им в самостоятелната правосъдна система е сложна, като предназначението ѝ е да бъдат самостоятелни в своето " вътрешно разбиране ". Но как да разберем дали убеждението е вътрешно или външно, дали е осведомено или не? Предвижданите промени в състава на Висш съдебен съвет, при които прокурорската му част да бъде по-директно подвластна от Народното събрание, може би е стъпка в тази посока. Държавните обвинители ще дават отговор точно пред страната. Но пък за съдийската част се планува още по-голяма автономност, при която ни остава да се надяваме на положителното сърце на тези, които попаднат там. Така че към този момент не се тормозете за съдийката от Стара Загора - наказание няма да я реализира.

Не знам по какъв начин следва да се премисли тази самостоятелност на правосъдната власт, която сме наследили от бронзовата ера. Правовата страна и демокрацията не са свързани - първата предхожда втората с няколко хилядолетия. Работата е там, че с разширението на демокрацията връзките сред двете стартират да се усложняват. Разбира се, директна интервенция на изпълнителната власт в правосъдните каузи не би трябвало да позволяваме - тя ни връща към тоталитаризма. От друга страна правосъдната власт би трябвало все пак да дава отговор по някакъв метод пред обществото - да разчитаме на саморегулация на тази прослойка, наследила едновремешните жреци, май към този момент не е задоволително. Особено когато имаме такива случаи, които влизат в тежък конфликт с настройките, нравите, културата - и се постанова в правораздаването да се намеси възмутеното поданство.

Двата съществени казуса на правораздаването

В адаптирането на правото към актуалния свят ми се виждат значими два момента. Първият е факторът експедитивност. Правосъдието е пословично постепенно, затъва в процедури, оспорвания, отлагания и така нататък - и всичко това опонира на ритъма, в който обитава актуалното публично мнение. Твърдят, че у нас проблем било количеството каузи на един арбитър и разнообразни процесуални затруднения - все неща, които подлежат на решение, само че ми се коства, че това го има и при старите демокрации. Как да се форсира работата по делата без да се накърнят правата на жителите - нека законодателите да мислят.

Този проблем може да бъде отчасти решен през втория: откритостта. Правосъдието открай време е свещенодействие, сфера затворена за жителите, кодирана в комплицирани формули, защитена от външни погледи. Тази необщителност несъмнено има своя исторически смисъл: разграничаването от нормалния ежедневен живот улеснява при налагането на закона. Но дали тя продължава да е съответна на актуалния ни свят? Само си помислете по какъв начин живеем, по какъв начин отваряме линковете и очакваме да разберем всичко незабавно. Какви жреци, какви секрети? При едно по-открито произвеждане ще можем да следим в действително време ставащото, ще чакаме пояснения, ще откриваме пропуски. Бързина, бистрота, а и може би понякога по някой осъден магистрат - дали по този начин ще върнем най-малко малко разтърсеното ни доверие в правораздаването?

Този коментар показва персоналното мнение на създателя и може да не съответствува с позициите на Българската редакция и на Дъждовни води като цяло.

Вижте и това видео на Дъждовни води: