В руското предаване 60 минути“ на телевизия Россия 1“ често

В съветското предаване „ 60 минути “ на телевизия „ Россия 1 “ постоянно могат да се открият най-различни разбори за хода на войната в Украйна. Разбира се, редица от гостите са напълно ориентирани към успеха на Русия в борбата за денацификация. Това не би трябвало да ни изненадва, въпреки всичко в една война всеки желае успеха за себе си.

И тъкмо в това предаване най-често ще открием посетители, които приказват точно за тази победа. В доста редки случаи ще открием посетители, които да имат друго мнение. И за най-голяма изненада на всички, в един от последните епизоди се появи някогашен съветски полковник на име Михаил Ходаренок.

Във въпросното предаване, Ходаренок не е изключително впечатлен от напредъка на съветската войска, прочее показва и бъдещи прогнози, които не биха могли да се харесат на нито един съветски жител. Полковник Ходаренок е на мнение, че съветските фенове би трябвало да спрат да гледат с розови очила и да взимат осведомителни успокояващи. Легендата за психическото положение на украинците е извънредно пресилена. Нещо, което продължава да се популяризира на феновете. Михаил е един от първите, които споделят, че Украйна може да въоръжи към 1 милион души.

А още по-важното е, че в близко бъдеще, когато бъде отпусната модерна американска техника, то обстановката ще продължи да се утежнява. Ходаренок споделя, че има единствено един американски губернатор, който не е склонен с тази договорка, само че той ще бъде преодолян и най-вероятно войната с Украйна ще се утежни фрапантно. Дори и да не приказваме за професионални бойци, по-важното е, че няма никакво значение какъв тъкмо ще е опитът, тъй като по този начин или другояче моралът на украинските бойци е извънредно висок. Следователно за този човек няма никакво значение дали се приказва за платени бойци или не.

Няколко минути пенсионираният боен споделя по какъв начин обстановката върви към сериозни равнища, въпреки всичко на този стадий той осъзнава, че съперник на тази война са близо 42 страни, а представяните за сътрудници – Индия и Китай имат условия към Русия. За първи път може да чуете съветски полковник, който да приказва за ограничавания и за проблеми в армията. Как тъкмо се е озовал в тази стратегия, това не можем да разберем, а може би просто е бил неточност. „ 60 минут “ може да се гледа свободно в интернет за тези, които не желаят да повярват на написаното тук.

Още по-интересен факт обаче е, че същият този боен кадър има изявление по отношение на войната, доста преди съветската войска да премине границите и да стартира своята специфична военна интервенция. Странно е за какво никой не го е послушал и никой не е обърнал внимание, само че споделеното от него като бърз разбор на съответната обстановка, печели интереса на всеки един анализатор на събитията, които на този стадий трансформират цялата икономическа, гео политическа и идеологическа картина в Европа.

Ето какво споделя полковник Михаил Ходаренок по отношение на бъдещата нашествието на 3 февруари, тази година:

Някои представители на съветската политическа класа през днешния ден ще спорят, че са способни да нанесат смазващо проваляне над Украйна, освен това за няколко часа (понякога са споменавани и още по-кратки срокове) в случай че боен спор избухне. Нека обаче забележим по какъв начин наподобява това изявление в действителност.

В експертното общество на Русия, изказванието е, че не е належащо даже да се изпращат бойци на територията на Украйна, откакто военните сили на тази страна са в извънредно неприятно положение. Някои политически анализатори считат, че мощен съветски огнен удар ще унищожи цялото им разузнаване и информационни системи, артилерия и танкови обединения. Още повече, избран брой специалисти заключват, че с един удар Русия ще завоюва цялата война. Черешката на тортата е, че някои анализатори чакат от Украйна да не пази „ Киевския режим “.

Нека стартираме от последното. За да твърдим, че никой в Украйна няма да пази режима значи, че на процедура има безусловно игнориране на военно-политическата обстановка и настроението на масите от хора в прилежащата страна. Още повече, равнището на ненавист (което, както знаете, е най-ефективно гориво за въоръжена съпротива) в прилежащата република по отношение на връзките с Москва е мощно подценено. Никой няма да посрещне съветската войска с самун, сол и цветя в Украйна.

Изглежда, че събитията в Югозападна Украйна през 2014 година не ни научиха. Дори тогава, след всички прогнози, се очакваше цялата лява половина на Украйна да падне с един мощен удар, изпълнен в границите на секунди, с цел да даде началото на Новорусия. Бяхме начертали картите, бяхме назначили политиците и администрацията в другите градове и райони, към този момент даже разработвахме флаговете.

Дори руско-говорящата популация на тази част от Украйна (включвам градове като Харков, Запорожие, Мариупол) не ни поддържаха в сходни проекти за огромна победа. Проектът „ Новорусия “ беше постепенно и несъмнено отвян и по-късно безшумно умря.

С една дума, освободителната акция през 2022 година, следвайки модела и упованията на 1939 година, няма да работи в нито едно изражение. В този случай, думите на класици от Съветската литература като Аркади Гайдар са повече от истина:

„ Ясно е, че няма да водим лесна, а сложна борба. “

Относно „ мощният огнен удар от Русия “, който би трябвало да унищожи „ на практика цялото разузнаване и информационни системи, артилерия и танкови обединения на Въоръжените сили на Украйна “.

Това е израз, който самичък по себе си демонстрира какво мислят политическите служащи. За образец: в курса на една хипотетична военна интервенция и скалата на театъра на интервенции, ударите се класифицират по приоритет върху задачите и всеобщите набези. Обърнете внимание, че в нито едно стратегическо обмисляне на интервенция не се употребяват прилагателни като „ мощен “, както и „ междинен “, „ слаб “.

Военните учени дефинират ударите като стратегически (това най-често се отнася за нуклеарните сили), оперативни и тактически. Според номера на силите въвлечени в избрани обекти за нахлуване, ударите могат да бъдат масирани, групирани и единични. По-добре е да използваме такива концепти, даже и в работата на политиците в политически-научната сфера.

Атаката върху предпочитани цели с масиран огън могат да бъдат осъществени от фронта (фронтове в случай че приказваме за влизане от редица точки по западната граница на Русия, каквито още не са подготвени) или от основното командване на въоръжените сили в театъра на интервенциите (до този миг още никой не е основал Югозападна стратегическа посока).

Всичко друго, друго от това, не може да се назовава масиран удар.

Какво да вземем за пример е масиран удар от фронта? Да стартираме, обърнете внимание, че тук се засяга и оптималния брой на квалифицираните за борба сили и използването на авиация, ракетни войски, артилерия и електронните сили, те би трябвало да бъдат разполагаем на силите на фронта и да бъдат ангажирани за нанасянето на подобен удар. В него се включва един масиран удар от Военновъздушни сили, активирането на две или три ракетни системи, както и няколко артилерийски удара. По калкулации на командването, нормално един подобен удар би трябвало да нанесе до 60-70% вреди на съперника.

По-важното тук е, че масиран удар ще нанесе вреди в спора в Украйна. Но да чакаме премазване на въоръжени сили или на една цяла страна, значи, че сме минали всички граници на оптимизма и сме пресметнали целият ход на военни дейности до абсолютният най-много. Подобен удар би трябвало да се повтори повече от три пъти, с цел да има подобен резултат.

Тук би трябвало да се добави, че всички ресурси от обещания и точност на оръжията на Руската федерация са неограничени, а те не са. Свръхзвуковите ракети Циркон не са въведени даже във въоръжение. Броят на Калибр (круизните ракети, които се изстрелват от кораби), Кинжал, Кх-101 (въздушни круизни ракети) и Искандер са към стотици – сега разполагаме с едвам 10 Кинжала. Този боеприпас не е задоволителен, с цел да унищожи страна с размерите на Франция с популация от 40 милиона души. В този случай приказваме за Украйна, която се разказва с сходни параметри.

Понякога се твърди от съветското експертно общество (по-често почитатели на една доктрина), че след такива военни интервенции в Украйна, Русия ще реализира цялостно предимство в небето, войната ще бъде извънредно къса и ще завърши във допустимо най-кратък период.

По същото време към този момент е забравено, че въоръжените обединения в Афганистан по време на спора от 1979-1989 година не включваха нито един аероплан и военен хеликоптер в своя военен боеприпас. И войната в тази страна се влачеше в продължение на 10 години. Чеченските бойци също не притежаваха нито един аероплан. И борбата против тях продължи няколко години на цената на няколко федерални сили, доста кръв и жертви.

Въоръжените сили на Украйна въпреки всичко имат военни самолети. А с тях имат и Противовъздушна отбрана защита.

Между другото, украинските екипи на Противовъздушна отбрана системите (не са грузинци) имаха забележителен триумф против съветските Военновъздушни сили по време на спора през 2008 година След първия ден на експанзия, водачите на съветското Военновъздушни сили бяха в потрес, до момента в който разглеждаха загубите си. Не би трябвало да забравяте за тях.

Нека обърнем внимание и на обстоятелството, че „ Въоръжените сили на Украйна са в доста неприятно положение. “. Разбира се, силите на Украйна имат проблеми с авиацията и модерните Противовъздушна отбрана системи. Но би трябвало да признаем и още нещо. Преди 2014 година силите на Украйна бяха един откъс на Съветската войска, през последните седем години се образуваха най-различни военни сили в Украйна, употребявайки изцяло друга идеология, образувана напълно върху натовските стандарти. При тях има доста съвременно оръжие и снаряжение, което продължава да идва и до през днешния ден от най-различни страни в НАТО.

Най-слабото звено на Украйна са техните Военновъздушни сили. То също не може да се изключи от това уравнение. Западът може да достави за много малко време в Киев бойни самолети, даже и те да са към този момент използвани. Дори и като такива, те въпреки всичко ще дават задоволително добра конкуренция в небето над Украйна.

Разбира се, през днешния ден силите на Украйна са по-нисък клас от съветските сили във връзка с бойни и операционни благоприятни условия. Никой не се съмнява в изтока или в запада.

Тази войска в никакъв случай не би трябвало да се третира леко. Нека не забравяме думите на Александър Суворов:

„ Никога не подценявай своя зложелател, не го смятай за по-глупав и по-слаб от теб. “

Нека приемем, че западните страни няма да изпратят нито един боец, който да почине в Украйна.

Трябва да обърнем внимание и на този случай. Без значение от това, при възможна съветска инвазия, не би трябвало да изключваме голяма помощ за въоръжените сили на Украйна от груповия запад с най-различно оръжие, съоръжение и доставки на всички нужни материали. В това отношение е ясно, че западът към този момент е показвал благосклонност – Москва пропуща тази опция.

Няма никакво подозрение, че Съединени американски щати и други страни от НАТО ще стартират да дават оръжия по образеца на „ Заем-лизинг “, същият беше задействан по време на Втората Световна война. С голям брой доброволци от запад, номерът им не може да бъде избран тъкмо, войната ще придобие напълно друг мащаб.

И на последно място, дано обърнем внимание и на още един фактор в нашата хипотетична акция. Руското експертно общество трансферира всички варианти за няколко минути и ги отхвърля. По същото време обаче не помни, че към този момент сме се сблъсквали тъкмо с това. Фразата „ Вземете града с един въздушен удар за два часа “ се трансформира в типичен род.

Нека напомним могъщото сталинистко Народен комисариат за вътрешни работи (на СССР) и милионната руска войска, която се бореше с националистките партизани в Западна Украйна в продължение на 10 години. Сега съществува алтернатива цяла Украйна да се трансформира в партизанско формирование. Тук допълням, че такива организации с лекост могат да стартират да работят и на територията на Русия.

Сраженията в огромните украински градове ще бъдат доста сложни за предсказание. Известно е, че точно огромните градове са най-хубавото полесражение за слабите и не толкоз механически готови страни в един военен спор.

Експертите настояват, че в метрополисите ще е допустимо да се концентрират групи от хиляди, даже десетки хиляди бойци, само че също по този начин ще могат да се крият от по-добрата оръжейна мощ на съперника. Там ще могат да се устоят с повече материали и запаси за дълго време и да се оправят със загубите на хора и съоръжение. Нито планините, нито горите, нито джунглите през днешния ден могат да доставят такива благоприятни условия.

Експертите са безапелационни, че градската средата оказва помощ на бранителите, забавя придвижването на нападателите и разрешава слагането на бойци в най-различни зони на града, компенсирайки бавното придвижване на въоръжени сили и техника. В Украйна има повече от задоволително огромни градове, в това число и такива с милиони жители. Следователно съветската войска на път към една хипотетична война с Украйна, може да срещне доста по-сериозна опозиция от тази в Сталинград или Грозни.

В общи линии би трябвало да забравим за украински блитцкриг. Изявленията на някои специалисти гласят „ Руската войска ще победи множеството сили на Украйна в границите на 30-40 минути “, „ Русия е способна да победи Украйна за 10 минути при цялостна война “, „ Русия ще победи Украйна за 8 минути “ и още доста други, нямат никаква основа, на която да стъпят.

И за край, най-важното от всичко! Един въоръжен спор с Украйна сега не е в съветски народен интерес. Следователно е по-добре да отхвърлим мнението на съветските специалисти и да забравим за техните омразни мечти. И с цел да избегнем още повече човешки загуби, загуба на известност в Европа и света, да ги забравим и в никакъв случай повече да не си ги спомняме.