В Русия има сляп и войнствен национализъм“, който се дължи

В Русия има „ кьорав и враждебен шовинизъм “, който се дължи на контузията от разпадането на Съветския съюз, настояват американски и съветски учени, провели допитвания в разнообразни страни. Сходно мощни настройки има и в България.

В днешна Русия на съществува “сляп и нападателен шовинизъм “, обвързван с. Огромна част от руснаците копнеят по „ непоклатимост и тъждество “. Още по-силен е войнственият национализъм единствено в България и Турция, сочи проучване на съветски и американски учени, оповестено на страниците на " Moscow Times " и представено от уеб страницата на Баварското Радио и Телевизия.

Уилям Пайл и Михаил Алексеев обобщават в своя разбор данни, събирани в продължение на десетилетия. Изненадващото е, че както американските, по този начин и съветските социолози стигат до един и същи извод: вълната от нападателен национализъм в Русия не се дължи толкоз на президента Путин и неговите пропагандисти, колкото  на един тип „ постимперски синдром “, обвързван с разпадането на Съюз на съветските социалистически републики.

Според учените, доста руснаци скърбят по някогашния Съветски съюз, което ги кара да са доста по-войнствено и националистически настроени от други нации. По публични данни от Москва, най-малко допреди последните военни провали на Русия, близо. Макар че тези данни са оспорвани измежду социолозите, разяснява уеб сайтът на Баварското Радио и Телевизия.

Само българите и турците са още по-големи патриоти

Изследването отразява дълготрайните настроения в Русия, както и в общо 44 страни, в които това изследване е провеждано най-малко един път. Резултатите посочили, че Русия заема едвам третото място по индикатора „ враждебен национализъм “ – след и Турция. 

Един от критериите за съществуване на „ войнствени настроения “ измежду хората е отношението им към разноските за защита в държавния бюджет. В Русия в продължение на генерации поддръжката за огромни вложения в армията и за въоръжение остава доста висока. „ Много изненадващо е, че и в средата на 1990-те години, на фона на тежкото икономическо състояние и сложния достъп до публични средства, руснаците въпреки всичко са считали за приоритет разноските за военните. Що се отнася до спадналата поддръжка през 2016 година, обяснението е просто: то се дължи на дългата фаза на стопански растеж и на не изключително сложното анексиране на полуостров Крим през 2014 година “, споделят откривателите.

" Действието на пропагандата да не се надценява “

Пропагандата на Кремъл единствено е засилила тези настроения на руснаците, споделят социолозите от Колежа Мидълбъри и Държавния университет на Индиана, Съединени американски щати. „ Възможно е съветският президент да е схванал, че една по-агресивна външна политика ще му се отрази добре. Но като цяло не би трябвало да надценяваме действието на пропагандата на Путин. Тя действа единствено тъй като неговите послания намират удобна почва измежду руснаците “, споделят създателите на проучването.

До сходен извод стига и съветският специалист от Московския университет Сергей Соловьов. „ Идеализирането и митологизирането на руското минало, и най-много на късната руска ера, е резултат от контузията на постсъветското време “, споделя той. Действително една огромна част от популацията в постсъветския свят желае връщане към стабилността и равенството от руско време, само че без неприятните страни на онази ера. В този смисъл вярата на тези хора да преодолеят тази своя контузия е обвързвана повече със обществената неправда през днешния ден, в сравнение с с някаква носталгия или блян по предишното, прецизира откривателят.

" За Путин това е гражданска вяра “

От началото на новата образователна година пред съветските учебни заведения се развява съветският байрак и се пее съветският химн. Освен това в образователната стратегия са включени и часове по национализъм, в който обаче – назад на упованията – не се приказва за войната, а за обичайните фамилни полезности и за единството на Русия. По този мотив опозиционният портал „ Медуза “ написа следното: „ Въвеждането на такива часове в учебно заведение е разумно продължение на политиката, която Кремъл води от дълго време. Освен това Путин има свое лично схващане за любовта към отечеството: за него това е безусловно гражданска вяра - който не обича задоволително мощно родината, е разколник “.

Либералният вестник „ Комерсант “ пък е надникнал и в образователните проекти. Там е записано, че учениците от трети и четвърти клас към този момент би трябвало да знаят, че „ щастието на родината е по-ценно от личния живот “, или пък, че „ не е ужасно човек да почине за родината “. Десетокласниците пък би трябвало да са наясно, че „ същинските патриоти би трябвало да са подготвени да пазят родината с оръжие в ръка “.