В разгара на предизборната кампания Възраждане“ поде новата си опорка

В разгара на предизборната акция „ Възраждане “ поде новата си опорка – щели сме да пращаме бойци в Украйна. Разбира се, тя е от същия порядък като предходните – че с имунизациите ще ни чипират, че ще би трябвало да ядем скакалци и че ще ни забранят розовото масло. Защото пропагандата е най-ефективна, когато работи със страховете на хората. За нея бронебойни обстоятелства няма открити.

Логическите причини не играят роля

Това, че няма даже и умисъл за пращане на бойци в Украйна, хеле пък България да е първата такава страна – няма значение. Че сходно решение може да се вземе единствено от Народното събрание, какъвто сега няма – е досадна детайлност. Че президентът Радев, който в този момент държи цялата власт, е последният властник, на който би му хрумнало сходно нещо – просто е на назад във времето в картинката. Защото в този пърформанс най-отпред крещи „ Възраждане “, а останалите или са врагове, или миманс.

Големите електорални трамплини на „ Възраждане “ до момента бяха Ковид ограниченията, ветото над Северна Македония и оръжието за Украйна. След като те в действителност отпаднаха от дневния ред – пандемията отшумя, ветото бе вдигнато под изискване, а оръжието бе пратено, се появиха патерици-заместители: партенките, че Европейски Съюз ще ни задължи да слагаме протеини от инсекти в храните и че ще приравни българското розово масло до синтетичните масла.

Какво пази „ Възраждане “

Основното предопределение на „ Възраждане “ обаче е отбраната на съветския геополитически интерес в България. А това значи неутрализацията ѝ във връзка с войната против Украйна и отцепването ѝ от общите политики на НАТО и Европейски Съюз. В осъществяването на тактиката „ за спокойно решение на спора “ най-удачна е неутрализацията посредством неутралитет. От всевъзможните по-малки русофилски обединения като МИР, Движение „ Русофили “ и „ Левицата “, до Българска социалистическа партия и президента Радев проруският „ пацифизъм “ е защитаван с стандартни средства, поддържащи жаравата на страха от „ замесване във война “. Но и тя поугасна след отминаването на напрежението с оръжието. В разгара на предизборната акция огънят може да се разпали още веднъж, в случай че се приближи живо месо до него. Дори и единствено със пробуждане на страха от изгаряне.

Каква по-ужасна визия за фронтови смут, в случай че не някакви железа и боеприпаси, а живи хора - под обстрел. Защо наши хора, българи, да бъдат пратени оттатък нашите лимити, в „ непозната “ война? Като повториш по правилото на Гьобелс стотици пъти посредством всичките си претенденти за депутати, че ще пращаме български бойци да се бият против руснаци в Украйна, мнозина ще одобряват слуха за същинска скрита интервенция. Още повече, че историческото подсъзнание незабавно ще пристигна на помощ – ами ние даже във Втората международна не пратихме и един боец на Източния фронт.

Как се легитимират съветските неистини

Пропагандният резултат на лъжата, разпалваща страхове, обаче е още по-дълбок. С нея се придвижва и на българска почва главната легитимация и на руската, и на путинската имперска власт – Русия е стена против фашизма и преди, и в този момент. Логиката е реверсивна и лично не е логичност, само че прави работа: откакто ние, даже когато бяхме профашистка страна, не воювахме против братята руснаци, значи и в този момент не трябва да водиме война, и значи те още веднъж са антифашистите, затова фашистите са украинците и Западът. Масовото идеологическо подсъзнание, закърмено със слаби и доктринерски исторически знания, елементарно може да бъде впрегнато да придвижва прилика отпреди 80 години със същия знак, нищо че тя е тъкмо с противоположен – Путинова Русия през днешния ден е в ролята на Хитлерова Германия.

Изследователите на съветската агитация у нас (да споменем единствено проф. Димитър Вацов и доцент Милена Якимова) потвърдиха красноречиво, че тя не може да бъде преборена с обстоятелства и логичност. Тя не зачита престижи и познание, елементарно заменя възприятието за правдивост с поклонението пред силата. Тя работи със страхове и с лекост манипулира настройките и държанието на разнородни групи хора в мечтаната посока.

Какво е оръжието против тази агитация

Но тогава явно нямаме цивилизовани оръжия да ѝ противодействаме – в случай че я разобличаваме с причини, ще влезем в извинителен режим. А за пропагандиста оправданието е половин самопризнание. Да, можем да я забраняваме – както е неразрешен нацизмът след войната, както са неразрешени съветските пропагандни медии в Европейски Съюз през днешния ден. Но в институционално слаба страна като българската и в общество, към този момент проядено от кремълската агитация, това не може да е единственото оръжие, с което да се опазим от нея.

Може би по-силно оръжие би било да осветим тези, които пораждат боязън, като смешници. Още повече, че те самите не са страшни, а са единствено принадлежности на страха. И в случай че би трябвало даже да ги нападаме с техните похвати. Съвсем игрово, да вземем за пример: той сънува кошмари, че го вземат в казармата и се напикава нощем, по тази причина ни плаши, че ще пращаме бойци в Украйна.

За да не допуснем жалките принадлежности на путинската агитация да се трансфорат в диктаторски чудовища, най-добре е отрано да ги демистифицираме като безобидни клоуни, от които не ни е боязън. Като диктатора Хинкел от „ Великия деспот “ на Чаплин, или като лейтенант Грубер с дребния си танк от „ Ало, ало “.

Този коментар показва персоналното мнение на създателя и може да не съответствува с позициите на Българската редакция и на Дъждовни води като цяло.