В природата често се случват удивителни неща. Понякога не подлежат

В природата постоянно се случват удивителни неща. Понякога не подлежат на никакво разумно пояснение. Трогателната история на мама котка и нейните осиротели тигърчета се разигра в малко селце в планината.

Мъж на име Николай, който постоянно е обичал животните, се натъкнал на две изоставени бебета. Той просто не можел  да ги остави в неволя.

Неочакваното запознанство

Николай цялостен живот работи с диви животни и учи техните естествени местообитания.. Мъжът е биолог и експерт по запазване на природата. За него това не е просто работа, а предопределение.

Той живее в дребна къща покрай планината със фамилията си. Ето за какво срещите с диви животни не са нещо ново за него.

Съпругата и детето на Николай споделяли работата на живота му. В фамилията имало и повсеместен любим –  котката Мурка. Тя има прелестен и завързан темперамент и се отнася с обич към всички членове на фамилията. Особено към най-малките.

В един прелестен ден Николай отишъл в планината не по работа, а просто с цел да се разноски и да си почине със фамилията си. Вече били наближили гората, когато Николай забелязал леко придвижване в тревата.

Приближавайки се, той видял, че там лежат две тигърчета, доста дребни и очевидно гладни.

Горките към този момент не можели да викат, очевидно доста дълго викали майка си, само че тя не идвало. Трябва да й се е случило нещо.

Явно не били яли нищо от дълго време, тъй като ребрата  им безусловно стърчаха. Майката не била  наоколо, а самите дребни изглеждаха уплашени. Николай не можел да ги остави в неволя, тъй като без помощ те несъмнено щели  да умрат скоро. Съпругата и детето му го подкрепили в това решение.

Взели тигърчетата и ги докарали в дома си.

Котка и тигърчета

Веднага станало ясно, че грижата за такива необикновени домашни любимци няма да е лесна. Но фамилията на Николай не се страхувал от нищо. Тук стартира тази невероятна и трогателна история.

У дома Николай се убедил, че дребните в действителност са доста гладни. Той ги нахранил и напоил. Удивително е, че бебетата незабавно разбрали кой е техният избавител. Те се притиснали до индивида и не желали да го оставят.

Децата умерено пиели от шишета с биберони, само че майка им доста им липсвала. Тъжното им мяукане не спирало.

И тогава се намесила котката Мурка.

Тя не се уплашила от непредвидените наставнически отговорности. Освен това, за шанс, неотдавна била родила.

Николай дал тигърчетата на Мурка с вярата, че тя ще ги одобри. И тя в действителност не отхвърлила дребните, а се отнасяла доста умерено. В началото, несъмнено, била малко внимателна, само че схванала, че те не са опасност.

Мурка даже се заинтересува;а от тигърчетата, които хем приличали, хем се различавали от нея и нейните деца.

Котката стана;а отлична майка за осиновени бебета. Тя ги научи на всичко: по какъв начин да вървят, да играят, да се грижат за себе си.

Пазела ги от извършители и рискове, макар че самите те можели да отвърнат на удара. Изненадващо, сред елементарната котка и дребните се е развила доста топла връзка.

Николай в никакъв случай не бил виждал сходно нещо. Усещането било, че като че ли тези животни постоянно са били дружно като едно семейство.

Дори когато пораснаха, дребните траяли да се отнасят към Мурка като към своя майка. Според самия Николай с помощта на тази история той научил повече за същинската обич.

Но с течение на времето дребните пораснали прекалено много. Да стоят в дома им станало неловко и рисково. Разбира се, фамилията на Николай не желало да се раздели с тигърчетата, само че просто нямало различен излаз.

След дълги полемики било решено тигрите да бъдат отведени в зоопарка.

Някой може да си намерения, че би било по-правилно животните да бъдат изведени в природата и да бъдат освободени. Но те са израснали в дома, тъй че нямало да могат да се приспособяват към дивата среда. В зоопарка са основани положителни условия, близки до естествените.

Сбогуването с тигрите боло тъжно. Изненадващо, Мурка също не можела умерено да пусне децата си. Тя спрялла да яде, откакто изчезнали, отказала да играе и наподобява изпадна;а в меланхолия. Очевидно тигърчетата й липсвали.

С течение на времето атмосферата в къщата на Николай се трансформирала. Ако по-рано тигрите нарушавали мира и постоянно си играели в близост, в този момент станало умерено и безшумно. Но се усещали  празнина и горест. Любимците липсвали на цялото семейство.

Няколко години по-късно Николай решил, че желае да посети някогашните си питомци в зоопарка. Въпреки че било минало доста време, те към момента му липсвали.

Организирането на пътуването лишило известно време – Николай желал да вземе със себе си освен жена си и детето си, само че и Мурка. За благополучие формалностите били решени относително бързо. И все пак вълнението било доста мощно. Ами в случай че концепцията се окаже неуспех?

Срещата

При идването си в зоологическата градина Николай се чудел: ще го разпознаят ли тигърчетата? Колко са пораснали за тези няколко години?

Те евентуално са се трансформирали доста и са станали големи, мощни котки. Просто нямало по какъв начин да не се трансформират.

Семейството отишло в клетката на тигрите. Там видял някогашните си питомци и незабавно ги разпознал. Наистина били пораснали доста, само че били все по този начин нежни и радостни.

Били станали раирани младежи с мощни лапи и остри зъби. Елегантни и спокойни, те лежали в загражденията си. Човекът си помислил, че тигрите изцяло са ги не запомнили, само че се оказало, че това не е по този начин.

Мъжът взел Мурка на ръце, с цел да може тя да види осиновените си деца.

Котката почнала да мяука и се пробвала да се освободи, с цел да влезе в клетката и да поддържа връзка с тях. Колкото и да е необичайно, тигрите реагирали съвсем по същия метод. Те опрели носове в решетките на клетката и мрънкали нещо.

Николай не рискувал да пусне Мурка в клетката. Комуникацията се осъществявала отвън заграждението под наблюдението на хора. Все отново тигрите били огромни. Но индивидът осъзнал, че животните изпитват същите усеща като хората. Те могат да обичат, да бъдат другари, да имат съчувствие.

Очевидно е, че майчината обич не се не помни даже след години. Остава, без значение от дистанцията, времето и разликите във типовете.

Този миг трогнал Николай  до сълзи.

Реакцията на животните посочила, че те се разпознали. И някогашният им собственик също останал в паметта им. Добротата остава в сърцата и на хората, и на животните. Затова не трябва да подминавате нуждаещите се от помощ животинки…