Когато мъжът ми почина, реших да продам апартамента. Тогава се появи жената на сина ми
В множеството случаи покупката на втори апартамент е освен отговорно решение за цялото семейство, само че и значимо събитие, което носи положителни вести и позитивни промени. Новите парцели разкриват редица нови благоприятни условия и улеснения за своите притежатели. Подобряват качеството на живот и като цяло работят за бъдещето.
За страдание има и отрицателни фактори. Например налози, цена, шумни съседи. Но най-много разочароващи могат да бъдат вашите лични родственици, които обичат да се месят в личните ви каузи или още по-лошо, да претендират за собствен дял в новия ви парцел. Да, това се случва и в действителния живот. Читателка споделя своята история.
Покупката на второ жилище
Съпругът ми, който неотдавна ни напусна за един по-добър свят, беше свестен човек. Пазеше ме като зеницата на окото си. Казваше, че има с какво да ме съпоставя, тъй като първата му жена изсмука всички витални сокове от него. Така нашата среща беше за него началото на нов, по-добър живот. И го разбирам прелестно.
Но ето, че си отиде. Нямахме лични деца, а от първия брак остана единствено синът ни, моят доведен наследник. Момчето също е много разбрано. Тих, спокоен, с очите на татко си и убеден глас. Никога не сме имали проблеми с него, постоянно се е отнасял с почитание към мен. Ясно беше, че тогава татко му навременно му е обяснил всичко.
Но пък жена му, моята снаха, е друго нещо. Не съм виждала по-разяждащо и педантично момиче. Сива мишка с големи очила и кичур коса на главата. Нахална, натрапчива, просто нямаш изплъзване. Докато аз съм привикнала да бъда вежлив, с нужното почитание и положителни маниери, тя се държи като дворен мелез, извъртайки думите си и чоплейки зъбите си, до момента в който яде.
След като брачният партньор ми си отиде, разбрах, че не мога да пребивавам в нашия апартамент повече. Всички мебели, стени, прозорци – всичко ми подсещаше за него.
Не трябваше да позволявам още повече страдалчество, знам това сигурно, тъй че трябваше незабавно нещо да трансформира. Добре, че имам доста умни хора, които познавам, които са подготвени да оказват помощ на нещастната вдовица при първа молба.
Реших да продам жилището ни и вместо него да купя нещо по-малко. Три огромни стаи единствено за мен са доста, а животът в различен регион трябваше да ми върне силите и настроението.
С помощта на верни препоръки съумях да направя добра договорка. Получих нов апартамент след ремонт, който на процедура не отстъпваше на остарелия във връзка с площ. А гледката пред прозореца радваше със своята зеленина и чуруликане на птици.
Но няма да повярвате кой отново стартира да си отваря устата. Снахата!
Тя се надяваше, че апартаментът ще отиде при нея около доведения ми наследник. Съпругът ми беше дал някакви спестени пари на някогашната му жена и сина му, само че аз не си ровех носа в техните каузи. Не съм се интересувала какъв брой пари им е оставил брачният партньор ми, за какво ми желаят парцелите?!
И най-важното… Доведеният ми наследник въобще не реагира на решението мими. Не чух нито дума от него. Но снахата към този момент се обади няколко пъти и непрекъснато с искания. Не мога да претърпявам дрезгавия й глас и речта й.
Имам възприятието, че скоро ще стартира да ме псува. И то за какво: по какъв начин съм могла да продам някогашния апартамент на брачна половинка си, за какво не съм се съветвала с роднините му. Тя, разбирате ли, имала потребност от повече от всеки различен.
Как съм могла напълно да се отделя от тях вечно? Нима имат право да ми звънят и да ми задават тъпите си въпроси?
Сега съм свободна жена, която към момента не може да не помни единствената си обич. Какво трябваше да направя? Да продам всичко и да го дам на тази простакеса? Ще има да чака.
