Дуел в писма XI. Евгений Дайнов към Тончо Краевски: Бих предпочел Аденауер и Дьо Гол, но имаме Макрон и Орбан
В последния си текст от Дуела в писма Тончо Краевски разви тезата, че " Добрите времена вършат слаби мъже, слабите мъже вършат неприятни времена, неприятните времена вършат мощни мъже ". Ето отговора на проф. Евгений Дайнов:
Драги Тончо,
Радвам се, че още веднъж си „ в листата на живите ”, както казвахме едно време служилите в армията. Но, да ти кажа, такива едномесечни изгубвания без предупреждение – спираш да пишеш, не отговаряш на питания, не вдигаш телефона –ами, както споделят англичаните, it’s just not cricket, old boy.
Не може да си поел ангажимент и просто да изчезнеш. Хора се тревожат за теб. Защото по природа хората са създания, които се грижат еднo за другo. No man is an island и прочие
А и светът стана рисково място. Днес може да си обичан кмет на Гданск, воин от съпротивата против комунизма; а на следващия ден да се окажеш заклан пред аудитория от краен анти-либерал.
Не, че си представях, по какъв начин някой освирепял либерал-жълтопаветник те търси да те коли, само че де да знае човек...
И не, не съм впечатлен от твоето изказване, че си млъкнал заради потреса си от моята престореност, изразена в убеждението ми, че в случай че Европейски Съюз се разпадне, ще последва война. А по-надолу ти самият напомняш: лидерите-основатели са градили европейската общественост тъкмо, с цел да няма повече войни на Стария континент. Друг е въпросът – и тук си прав – какъв качамак направиха от това завещание техните недостойни наследници...
По-интересна обаче е тезата ти, че съм неоткровен, тъй като имам биография. А пък ти си откровен, тъй като нямаш такава. И че и ти ще започнеш да послъгваш, когато се сдобиеш със същата. Но че към този момент си чист, виргинален и откровен: „ най-обогатен с нещата, които не съм ”. И по тази причина те канят да пишеш и приказваш „ на всички места ” – тъй като си никой.
Ако си Джон Кейдж, можеш да твърдиш, че празното е окончателният блян. Но ти не си (все още) Джон Кейдж и попадаш в най-малко два клопката – единият процедурен, другият идеологически.
Процедурно: в случай че единствената причина да си пиша с теб (пред аудитория!) е, че си млад и празен откъм биография – защо си ми тъкмо ти? Излизам на улицата, спирам първия юноша и организирам следния диалог:
Аз:
-Имаш ли биография или си богат с това, което не си?
Той:
-Кво?
Аз:
-Ставаш. Ела да си кореспондираме на страниците на OFFNews.
Съгласих се да кореспондирам с теб, тъй като към този момент имаш биография (за Бога, на твоята възраст имах B.A. Oxon., бях взводен пълководец и чаках раждането на сина си). Ще рече: като разследване от поредност взети от теб решения (да четеш книги) и направени избори (да си обществена фигура), ти се открояваш като младата вяра на българския вид на идеологията, която назоваваме „ нов ” консерватизъм. Надявах се да науча нещо освежаващо и / или потребно. Дори към този момент започнах.
Та, процедурно: не си вакуум, цялостен само с обещания за бъдещето. Ако беше, никой нямаше да ти обръща внимание.
Върху теб обаче щраква и един идеологически капан.
Твърдиш, че всеки, който има биография, е жертван да не бъде откровен – да лъже. Очевидно, нищо не зависи от това, какви тъкмо решения е вземал този тъкмо субект, чиято биография гледаме. Имаш биография – значи си морално уродлив.
Това, Тончо, е огледален вид на крайно-лявата идеология на „ identity politics ”:че съответните решения, вземани от съответния субект, не образуват никаква основа за присъждане по отношение на моралните качества на този субект. Дали е честен или не – това зависи напълно от неща, върху които той няма надзор.
Крайно-левите са ми съобщавали, че защото съм огромен бял мъж, съм честен боклук. По природа съм принудител – колонизатор на по-мургавите от мен и изнасилвач на дами. Че тъкмо аз никого не съм колонизирал или изнасилвал – няма значение.
И ти по този начин. Щом имам биография – съм неоткровен и морално уродлив, без значение от това, каква тъкмо е биографията, т.е. – какви тъкмо решения съм вземал и какви избори съм правил. От мен не зависи нищо.
Виждал съм и преди, по какъв начин крайностите се събират в едно. Но тъкмо „ новият ” консерватизъм да се намести на територията на днешната последна левица – това в действителност е любопитно...
Как ли би реагирал Бърк, в случай че разбере, че предишното е източник само на морална укоримост? Най-вероятно щеше да напише нещо като „ Размисли върху революционността или писмо до един благородник от София ”...
Да забележим, кое до каква степен води.
Крайната спирка на identity politics е подчиненост на морални неравенства, в която аз съм на дъното (освен бял, мъж и cis-gender, имам висше обучение и пиша книги); а на моралния връх е някоя необразована едноока танзанийка, която не е стъпвала в учебно заведение, тъй като е решила да резервира своята културна еднаквост като необразована, въпреки да се бори със скрити транс-сексуални пристрастености.
Крайната спирка на новия консерватизъм очертаваш ти: че откакто той победи, ще се разкапе („ гние ”). И че към оня миг ти самият, защото към този момент ще си натрупал биография, ще се превърнеш в Юнкер.
Егати вдъхновяващите хоризонти... Нищо чудно, че сред това ляво и това консервативно с триумф се промъкват всевъзможни фашаги...
Как ли би реагирала Маргарет Тачър, в случай че чуе, че от персоналните старания на обособения човек нищо не зависи? Би развъртяла именитата си дамска чантичка в търсене да нацели оногова, който й оповестява такива неща...
От персоналните старания на всеки човек зависи както моралния му статут, по този начин и благополучието. Помагаш на хората – значи си честен. Работиш повечко – имаш повечко.
По този мотив, не мога да не зачекна още веднъж тематиката за Макрон и Орбан.
Струва ми се, че след дълго отсъстиве на каквито и да е хрумвания за това, какво е Европа, най-накрая имаме някакви различни визии за бъдещето. Да ги назовем „ алтернативата Макрон ” и „ алтернативата Орбан ”. Е, бих предпочел „ алтернативата Аденауер ” и „ алтернативата дьо Гол ”, да вземем за пример, само че това имаме на терена...
Макрон предлага форсирана модерност: последователно полу-федериране сред страните, а вътре във Франция – освобождение от ограничаващи условия посредством две революции. Първата: внезапно разтоварване на столицата от власт и нейното прекачване по места. Това прекатурва цялата френска традиция от Наполеон насам.
Втората е обвързвана с благополучието: разтоварване на спомагателния труд от всевъзможни налози. Това също е гражданска война в страна, която най-малко от Митеран насам е градена на правилото, че би трябвало да се работи колкото се може по-малко. Работенето беше наказвано; Макрон го насърчи.
Орбан направи тъкмо противоположното. След като централизира и властта, и медиите, вкара особено правораздаване, подчинено на негов министър. А в седмицата, в която Макрон освободи труда от налози, със закон вкара правото на всеки маджарски шеф да изисква спомагателни 400 часа труд, де факто неплатен, годишно. На седмична база, това е един ден повинност, прибавен към всяка работна седмица.
След като горе не открих себе си нито в крайно-лявата, нито в ново-консвервативната визия за бъдещето, съм заставен да отхвърля и модела, предлаган от Орбан. Няма занапред да ставам крепостен селяндур в случай, че съм правоприемник на десетки генерации, които в никакъв случай не са били.
И, да, притискам палци Макрон да успее. Той най-малко не ми предлага да съм крепостен, честен боклук или жител на разкапващо се общество.
Дори и да не успее, Франция няма да се трансформира в Босна, споко. Републиката, която надживя и Виши, и Суец, и Алжир, е много жилава. А дали ти ще се превърнеш в Юнкер – зависи единствено и само от теб. Ако в действителност не искаш – няма.
Твой,
Евгений
Предишните писма можете да прочетете тук:
Дуел в писма I. Евгений Дайнов към Тончо Краевски: Правилата на мускетарите
Дуел в писма II. Тончо Краевски към Евгений Дайнов: Либералният план е Вавилонска кула
Дуел в писма III: Евгений Дайнов към Тончо Краевски: Как да създадем по този начин, че някои хора да не решат, че са по-висши
Дуел в писма IV: Тончо Краевски към Евгений Дайнов: Равни ли сме в действителност?
Дуел в писма V. Евгений Дайнов към Тончо Краевски: Равенство има там, където няма господари
Дуел в писма VI: Тончо Краевски към Евгений Дайнов: Всяко неравноправие е плод на човешката независимост
Дуел в писма VII: Евгений Дайнов към Тончо Краевски: Какво е Привилегия и какво е Постижение
Дуел в писма VIII. Тончо Краевски към Евгений Дайнов: Ако Европа има бъдеще, то е в Централна и Източна Европа
Дуел в писма IX: Ако Европейски Съюз се разпадне, войната е неизбежна
Драги Тончо,
Радвам се, че още веднъж си „ в листата на живите ”, както казвахме едно време служилите в армията. Но, да ти кажа, такива едномесечни изгубвания без предупреждение – спираш да пишеш, не отговаряш на питания, не вдигаш телефона –ами, както споделят англичаните, it’s just not cricket, old boy.
Не може да си поел ангажимент и просто да изчезнеш. Хора се тревожат за теб. Защото по природа хората са създания, които се грижат еднo за другo. No man is an island и прочие
А и светът стана рисково място. Днес може да си обичан кмет на Гданск, воин от съпротивата против комунизма; а на следващия ден да се окажеш заклан пред аудитория от краен анти-либерал.
Не, че си представях, по какъв начин някой освирепял либерал-жълтопаветник те търси да те коли, само че де да знае човек...
И не, не съм впечатлен от твоето изказване, че си млъкнал заради потреса си от моята престореност, изразена в убеждението ми, че в случай че Европейски Съюз се разпадне, ще последва война. А по-надолу ти самият напомняш: лидерите-основатели са градили европейската общественост тъкмо, с цел да няма повече войни на Стария континент. Друг е въпросът – и тук си прав – какъв качамак направиха от това завещание техните недостойни наследници...
По-интересна обаче е тезата ти, че съм неоткровен, тъй като имам биография. А пък ти си откровен, тъй като нямаш такава. И че и ти ще започнеш да послъгваш, когато се сдобиеш със същата. Но че към този момент си чист, виргинален и откровен: „ най-обогатен с нещата, които не съм ”. И по тази причина те канят да пишеш и приказваш „ на всички места ” – тъй като си никой.
Ако си Джон Кейдж, можеш да твърдиш, че празното е окончателният блян. Но ти не си (все още) Джон Кейдж и попадаш в най-малко два клопката – единият процедурен, другият идеологически.
Процедурно: в случай че единствената причина да си пиша с теб (пред аудитория!) е, че си млад и празен откъм биография – защо си ми тъкмо ти? Излизам на улицата, спирам първия юноша и организирам следния диалог:
Аз:
-Имаш ли биография или си богат с това, което не си?
Той:
-Кво?
Аз:
-Ставаш. Ела да си кореспондираме на страниците на OFFNews.
Съгласих се да кореспондирам с теб, тъй като към този момент имаш биография (за Бога, на твоята възраст имах B.A. Oxon., бях взводен пълководец и чаках раждането на сина си). Ще рече: като разследване от поредност взети от теб решения (да четеш книги) и направени избори (да си обществена фигура), ти се открояваш като младата вяра на българския вид на идеологията, която назоваваме „ нов ” консерватизъм. Надявах се да науча нещо освежаващо и / или потребно. Дори към този момент започнах.
Та, процедурно: не си вакуум, цялостен само с обещания за бъдещето. Ако беше, никой нямаше да ти обръща внимание.
Върху теб обаче щраква и един идеологически капан.
Твърдиш, че всеки, който има биография, е жертван да не бъде откровен – да лъже. Очевидно, нищо не зависи от това, какви тъкмо решения е вземал този тъкмо субект, чиято биография гледаме. Имаш биография – значи си морално уродлив.
Това, Тончо, е огледален вид на крайно-лявата идеология на „ identity politics ”:че съответните решения, вземани от съответния субект, не образуват никаква основа за присъждане по отношение на моралните качества на този субект. Дали е честен или не – това зависи напълно от неща, върху които той няма надзор.
Крайно-левите са ми съобщавали, че защото съм огромен бял мъж, съм честен боклук. По природа съм принудител – колонизатор на по-мургавите от мен и изнасилвач на дами. Че тъкмо аз никого не съм колонизирал или изнасилвал – няма значение.
И ти по този начин. Щом имам биография – съм неоткровен и морално уродлив, без значение от това, каква тъкмо е биографията, т.е. – какви тъкмо решения съм вземал и какви избори съм правил. От мен не зависи нищо.
Виждал съм и преди, по какъв начин крайностите се събират в едно. Но тъкмо „ новият ” консерватизъм да се намести на територията на днешната последна левица – това в действителност е любопитно...
Как ли би реагирал Бърк, в случай че разбере, че предишното е източник само на морална укоримост? Най-вероятно щеше да напише нещо като „ Размисли върху революционността или писмо до един благородник от София ”...
Да забележим, кое до каква степен води.
Крайната спирка на identity politics е подчиненост на морални неравенства, в която аз съм на дъното (освен бял, мъж и cis-gender, имам висше обучение и пиша книги); а на моралния връх е някоя необразована едноока танзанийка, която не е стъпвала в учебно заведение, тъй като е решила да резервира своята културна еднаквост като необразована, въпреки да се бори със скрити транс-сексуални пристрастености.
Крайната спирка на новия консерватизъм очертаваш ти: че откакто той победи, ще се разкапе („ гние ”). И че към оня миг ти самият, защото към този момент ще си натрупал биография, ще се превърнеш в Юнкер.
Егати вдъхновяващите хоризонти... Нищо чудно, че сред това ляво и това консервативно с триумф се промъкват всевъзможни фашаги...
Как ли би реагирала Маргарет Тачър, в случай че чуе, че от персоналните старания на обособения човек нищо не зависи? Би развъртяла именитата си дамска чантичка в търсене да нацели оногова, който й оповестява такива неща...
От персоналните старания на всеки човек зависи както моралния му статут, по този начин и благополучието. Помагаш на хората – значи си честен. Работиш повечко – имаш повечко.
По този мотив, не мога да не зачекна още веднъж тематиката за Макрон и Орбан.
Струва ми се, че след дълго отсъстиве на каквито и да е хрумвания за това, какво е Европа, най-накрая имаме някакви различни визии за бъдещето. Да ги назовем „ алтернативата Макрон ” и „ алтернативата Орбан ”. Е, бих предпочел „ алтернативата Аденауер ” и „ алтернативата дьо Гол ”, да вземем за пример, само че това имаме на терена...
Макрон предлага форсирана модерност: последователно полу-федериране сред страните, а вътре във Франция – освобождение от ограничаващи условия посредством две революции. Първата: внезапно разтоварване на столицата от власт и нейното прекачване по места. Това прекатурва цялата френска традиция от Наполеон насам.
Втората е обвързвана с благополучието: разтоварване на спомагателния труд от всевъзможни налози. Това също е гражданска война в страна, която най-малко от Митеран насам е градена на правилото, че би трябвало да се работи колкото се може по-малко. Работенето беше наказвано; Макрон го насърчи.
Орбан направи тъкмо противоположното. След като централизира и властта, и медиите, вкара особено правораздаване, подчинено на негов министър. А в седмицата, в която Макрон освободи труда от налози, със закон вкара правото на всеки маджарски шеф да изисква спомагателни 400 часа труд, де факто неплатен, годишно. На седмична база, това е един ден повинност, прибавен към всяка работна седмица.
След като горе не открих себе си нито в крайно-лявата, нито в ново-консвервативната визия за бъдещето, съм заставен да отхвърля и модела, предлаган от Орбан. Няма занапред да ставам крепостен селяндур в случай, че съм правоприемник на десетки генерации, които в никакъв случай не са били.
И, да, притискам палци Макрон да успее. Той най-малко не ми предлага да съм крепостен, честен боклук или жител на разкапващо се общество.
Дори и да не успее, Франция няма да се трансформира в Босна, споко. Републиката, която надживя и Виши, и Суец, и Алжир, е много жилава. А дали ти ще се превърнеш в Юнкер – зависи единствено и само от теб. Ако в действителност не искаш – няма.
Твой,
Евгений
Предишните писма можете да прочетете тук:
Дуел в писма I. Евгений Дайнов към Тончо Краевски: Правилата на мускетарите
Дуел в писма II. Тончо Краевски към Евгений Дайнов: Либералният план е Вавилонска кула
Дуел в писма III: Евгений Дайнов към Тончо Краевски: Как да създадем по този начин, че някои хора да не решат, че са по-висши
Дуел в писма IV: Тончо Краевски към Евгений Дайнов: Равни ли сме в действителност?
Дуел в писма V. Евгений Дайнов към Тончо Краевски: Равенство има там, където няма господари
Дуел в писма VI: Тончо Краевски към Евгений Дайнов: Всяко неравноправие е плод на човешката независимост
Дуел в писма VII: Евгений Дайнов към Тончо Краевски: Какво е Привилегия и какво е Постижение
Дуел в писма VIII. Тончо Краевски към Евгений Дайнов: Ако Европа има бъдеще, то е в Централна и Източна Европа
Дуел в писма IX: Ако Европейски Съюз се разпадне, войната е неизбежна
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ