Цветелина Пенкова: Еврозоната ни дава възможност за по-ниска инфлация и бърз икономически растеж
В последните месеци постоянно приказваме за инфлацията, само че не отделяме задоволително внимание на паричната единица, която в действителност се обезценява или нараства. Еврото по-податливо ли е на инфлация от лв.? Дали в случай че бяхме членове на еврозоната инфлацията щеше да е по-висока?Краткият отговор и на двата въпроса е - не. Дългият отговор изисква да проучваме държанието и резултатите върху стопанската система на двете валути по време на пандемията от COVID-19, a и в по-далечен небосвод. Еврозоната не е просто друга валута за разплащане, а цялостна система за непоклатимост на цените, банков контрол и стопански тласъци.
На 16 октомври 2020 година проведох интернационална конференция в УНСС на тематика България в еврозоната - благоприятни условия и провокации. Резултатите от съпътстващото социологическо изследване демонстрираха, че българите изпитват боязън най-много от по-висока инфлация и понижение на покупателната дарба при приемане на еврото в България. Към оня миг, шест месеца след началото на пандемията, икономическите последици бяха видни - потреблението се сви и хората се готвеха за втора вълна на ограничаващи ограничения. Ако при започване на 2020 година инфлацията в България беше 4,1% по отношение на същия интервал на 2019 година то към края на годината тя беше спаднала до 0,1%. Тенденциите в еврозоната бяха сходни, само че флуктуациите - много по-малки. Въпреки че търсенето и предлагането също се свиха, а Европейската централна банка одобри парични тласъци за подкрепяне на стопанските системи в еврозоната в размер на 1,85 трилиона евро, годишната инфлация към декември 2020 година в еврозоната беше отрицателна: -0,3% (с съпоставяне с 1.4% при започване на 2020 г.). След идването на първите ваксини, при започване на 2021 година,икономическият цикъл потегли във възходяща посока, потреблението в еврозоната, а също по този начин и в България стартира бързо да нараства.
Повишаването на инфлацията през последните месециу нас се дължи не толкоз на рецесия в България, а по-скоро на външни фактори - динамичността на интернационалните пазари и световният скок на цените на първични материали и сила. Ако създадем по-детайлен разбор на данните ще забележим, че страните в еврозоната имат осезаемо по-ниска инфлация от нас.
По последни данни на Евростат от 01 октомври 2021 година инфлацията в еврозоната през септември е 3,4%. Основните съставни елементи, които покачват инфлацията в еврозоната са точно силата, която бележи най-голям годишен растеж със 17,4%. Неенергийните промишлени артикули са с покачване от 2,1%. Същото важи за бранша на услугите с растеж от 1,7%. Това е още едно доказателство, че растежът на цените в еврозоната също се дължи на първо място на скока цените на силата и повишеното произвеждане вследствие на икономическото възобновяване след внезапния спад, породен от пандемията.
В България обстановката е малко по-различна. Въпреки че главните движещи сили у нас са сходни, записаната инфлация за септември е 4,8%, т.е. при сходни промени в икономическия цикъл, България е по-застрашена от инфлация и ценови флуктуации по отношение на страните от еврозоната.
Ако желаеме изцяло да имаме достъп до всички принадлежности за дейно икономическо възобновяване и гарантиране на сигурността на банковата ни система - пълноправното участие на България в еврозоната няма опция.
Икономическият напредък се дължи на редица фактори, измежду които данъчната политика, успеваемостта на правосъдната система и положението на обществените институции.Важна роля играе и икономическата интеграция с индустриалното сърце на Европа. Членството на България в еврозоната ще способства точно за усилване на тази интеграция. То ще улесни банковите прехвърляния, ще докара до понижаване на лихвите по търговски и жилищни заеми и ще подсигурява сигурността на разплащателната ни единица. Присъединяването ни към еврозоната ще лимитира опцията за далавера посредством изкуствено повишение на цените на вносни артикули и услуги, и ще докара до нараснала капиталова интензивност в страната ни.
Що се отнася до бюджетната дисциплинираност, тя и сега на процедура е в ръцете на страните членки. Не Брюксел или Франкфурт вземат решение какъв ще бъде недостига на националните бюджети. Ако би трябвало през днешния ден да дават отговор на критериите за конвергенция от Маастрихт (държавен дълг до 60%, недостиг до 3%, инфлация до 2%) за приемане в еврозоната, доста страни от Европейски Съюз не биха могли да се причислят към валутния съюз. Само 14 страни членки имат дълг под 60% от своя Брутният вътрешен продукт. Бюджетния недостиг на Германия за първата половина от 2021 година към този момент е достигнал 4,7%. Във Франция бюджетният недостиг за 2020 година е 9,2%. Дори „ спестовните “ страни, които се характрезират със своята фискална консервативност записаха бюджетни дефицити през миналата година - Австрия от 8,9%, а Нидерландия от 4,2%.
Това демонстрира, че не някой извън ще управлява за спазването на разпоредбите у нас, а ние сами би трябвало да пожелаваме повече ред и честни хора в ръководството на страната. Все отново пред България има историческа опция за реализиране на по-бърз стопански напредък с по-слаб инфлационен напън върху цялата ни стопанска система и общество. Трябва да се възползваме от него. Дължим на най-уязвимите обществени групи, които понасят най-тежко тази обстановка, рационални решения.
Паричната политика е една от дребното, за която има надпартиен консенсус и последователност сред държавните управления в последните 20 години. Вече сме членове на валутно-курсовия механизъм ERM-II, тъй че въпросът, на който българските политици би трябвало да отговорят не е " дали да влезем в еврозоната ", а " по какъв начин да влезем по-подготвени в еврозоната ". Силно се надявам, че даже и в актуалната мощно поляризирана политическа конюнктура в България, тази тематика ще остане в ръцете на специалистите.
За контакт с Групата на Прогресивния алианс на социалистите и демократите в Екологичен потенциал:
На 16 октомври 2020 година проведох интернационална конференция в УНСС на тематика България в еврозоната - благоприятни условия и провокации. Резултатите от съпътстващото социологическо изследване демонстрираха, че българите изпитват боязън най-много от по-висока инфлация и понижение на покупателната дарба при приемане на еврото в България. Към оня миг, шест месеца след началото на пандемията, икономическите последици бяха видни - потреблението се сви и хората се готвеха за втора вълна на ограничаващи ограничения. Ако при започване на 2020 година инфлацията в България беше 4,1% по отношение на същия интервал на 2019 година то към края на годината тя беше спаднала до 0,1%. Тенденциите в еврозоната бяха сходни, само че флуктуациите - много по-малки. Въпреки че търсенето и предлагането също се свиха, а Европейската централна банка одобри парични тласъци за подкрепяне на стопанските системи в еврозоната в размер на 1,85 трилиона евро, годишната инфлация към декември 2020 година в еврозоната беше отрицателна: -0,3% (с съпоставяне с 1.4% при започване на 2020 г.). След идването на първите ваксини, при започване на 2021 година,икономическият цикъл потегли във възходяща посока, потреблението в еврозоната, а също по този начин и в България стартира бързо да нараства.
Повишаването на инфлацията през последните месециу нас се дължи не толкоз на рецесия в България, а по-скоро на външни фактори - динамичността на интернационалните пазари и световният скок на цените на първични материали и сила. Ако създадем по-детайлен разбор на данните ще забележим, че страните в еврозоната имат осезаемо по-ниска инфлация от нас.
По последни данни на Евростат от 01 октомври 2021 година инфлацията в еврозоната през септември е 3,4%. Основните съставни елементи, които покачват инфлацията в еврозоната са точно силата, която бележи най-голям годишен растеж със 17,4%. Неенергийните промишлени артикули са с покачване от 2,1%. Същото важи за бранша на услугите с растеж от 1,7%. Това е още едно доказателство, че растежът на цените в еврозоната също се дължи на първо място на скока цените на силата и повишеното произвеждане вследствие на икономическото възобновяване след внезапния спад, породен от пандемията.
В България обстановката е малко по-различна. Въпреки че главните движещи сили у нас са сходни, записаната инфлация за септември е 4,8%, т.е. при сходни промени в икономическия цикъл, България е по-застрашена от инфлация и ценови флуктуации по отношение на страните от еврозоната.
Ако желаеме изцяло да имаме достъп до всички принадлежности за дейно икономическо възобновяване и гарантиране на сигурността на банковата ни система - пълноправното участие на България в еврозоната няма опция.
Икономическият напредък се дължи на редица фактори, измежду които данъчната политика, успеваемостта на правосъдната система и положението на обществените институции.Важна роля играе и икономическата интеграция с индустриалното сърце на Европа. Членството на България в еврозоната ще способства точно за усилване на тази интеграция. То ще улесни банковите прехвърляния, ще докара до понижаване на лихвите по търговски и жилищни заеми и ще подсигурява сигурността на разплащателната ни единица. Присъединяването ни към еврозоната ще лимитира опцията за далавера посредством изкуствено повишение на цените на вносни артикули и услуги, и ще докара до нараснала капиталова интензивност в страната ни.
Що се отнася до бюджетната дисциплинираност, тя и сега на процедура е в ръцете на страните членки. Не Брюксел или Франкфурт вземат решение какъв ще бъде недостига на националните бюджети. Ако би трябвало през днешния ден да дават отговор на критериите за конвергенция от Маастрихт (държавен дълг до 60%, недостиг до 3%, инфлация до 2%) за приемане в еврозоната, доста страни от Европейски Съюз не биха могли да се причислят към валутния съюз. Само 14 страни членки имат дълг под 60% от своя Брутният вътрешен продукт. Бюджетния недостиг на Германия за първата половина от 2021 година към този момент е достигнал 4,7%. Във Франция бюджетният недостиг за 2020 година е 9,2%. Дори „ спестовните “ страни, които се характрезират със своята фискална консервативност записаха бюджетни дефицити през миналата година - Австрия от 8,9%, а Нидерландия от 4,2%.
Това демонстрира, че не някой извън ще управлява за спазването на разпоредбите у нас, а ние сами би трябвало да пожелаваме повече ред и честни хора в ръководството на страната. Все отново пред България има историческа опция за реализиране на по-бърз стопански напредък с по-слаб инфлационен напън върху цялата ни стопанска система и общество. Трябва да се възползваме от него. Дължим на най-уязвимите обществени групи, които понасят най-тежко тази обстановка, рационални решения.
Паричната политика е една от дребното, за която има надпартиен консенсус и последователност сред държавните управления в последните 20 години. Вече сме членове на валутно-курсовия механизъм ERM-II, тъй че въпросът, на който българските политици би трябвало да отговорят не е " дали да влезем в еврозоната ", а " по какъв начин да влезем по-подготвени в еврозоната ". Силно се надявам, че даже и в актуалната мощно поляризирана политическа конюнктура в България, тази тематика ще остане в ръцете на специалистите.
За контакт с Групата на Прогресивния алианс на социалистите и демократите в Екологичен потенциал:
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ