ИПИ: Близо 30% от българите взимат средна или по-висока заплата
В последните години следим 8 до 10% на година растеж на междинната заплата, които обаче фактически основават усещане за постепенно застигане на междинните европейски равнища, поради ниската база. Изначалната точка, от която потегли българската стопанска система, беше доста ниска. Но застигането е реалност. Това разяснява икономистът Явор Алексиев от Института за пазарна стопанска система пред БНР.
Според него в случай че единствено преди 15 години средностатистическият български служащ е някъде към 6-7 пъти по-беден от средностатистическия немски служащ, то сега разликата е малко над 3 пъти. "Има го този детайл на застигане. Проблемът е към този момент да се одобряват верните политики или да не се одобряват неверните политики, с цел да може този развой да продължи, а и да обхване по-голяма част от българските жители. В момента едвам 30-ина % от хората получават това, което назоваваме междинна заплата или по-висока от нея ", показа Алексиев.
По думите му най-бедните 10% от хората нямат кой знае каква връзка с пазара на труда.
"Едва 30% от техните приходи идват от работна заплата, другото са пенсии, обществени помощи. Така се получава, че когато подвигаме минималната заплата хората, които работят за нея, ще имат повече пари, само че това няма отношение към най-най-бедните 10% от популацията на страната, които са най-заплашени от обществено изключване и при тях е най-трудно така наречен "бягство от беднотия ", изясни той.
Последните данни за осъществяването на Бюджета освен от тази, само че и от предходната година демонстрират, че има известно фискално пространство за понижаване на някои типове налози. Цялостното понижаване на Данък добавена стойност, в някакъв миг – при редуциране на някои разноски, съгласно мен, може да се случи, разяснява още икономистът. По думите му плоският налог е едно от дребното неща, които работят.
Според него в случай че единствено преди 15 години средностатистическият български служащ е някъде към 6-7 пъти по-беден от средностатистическия немски служащ, то сега разликата е малко над 3 пъти. "Има го този детайл на застигане. Проблемът е към този момент да се одобряват верните политики или да не се одобряват неверните политики, с цел да може този развой да продължи, а и да обхване по-голяма част от българските жители. В момента едвам 30-ина % от хората получават това, което назоваваме междинна заплата или по-висока от нея ", показа Алексиев.
По думите му най-бедните 10% от хората нямат кой знае каква връзка с пазара на труда.
"Едва 30% от техните приходи идват от работна заплата, другото са пенсии, обществени помощи. Така се получава, че когато подвигаме минималната заплата хората, които работят за нея, ще имат повече пари, само че това няма отношение към най-най-бедните 10% от популацията на страната, които са най-заплашени от обществено изключване и при тях е най-трудно така наречен "бягство от беднотия ", изясни той.
Последните данни за осъществяването на Бюджета освен от тази, само че и от предходната година демонстрират, че има известно фискално пространство за понижаване на някои типове налози. Цялостното понижаване на Данък добавена стойност, в някакъв миг – при редуциране на някои разноски, съгласно мен, може да се случи, разяснява още икономистът. По думите му плоският налог е едно от дребното неща, които работят.
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ