В последните два месеца, в рубриката ни “Умно младо се

В последните два месеца, в рубриката ни “Умно младо ” се стараем да ви демонстрираме за положителните практики в света на цифровото обучение както у нас, по този начин и по света. Кризата, която вълната от Коронавирус провокира докара до ненадейно бързото въвеждане на повече онлайн форми на образование и безусловно революционализира образованието и в България, единствено за една нощ.
В тази публикация обаче ще потърсим отговора на въпроса - допустимо ли е образованието да бъде само и единствено цифрово?
Първо, дано стартираме с безспорния факт - рецесията промени механизмите на преподаване и учене. Встрани от персоналните загуби и от икономическия срив, даже и работните процеси се трансформираха. Паралелно с тях просветителните институции се стараят да създадат онлайн образованието колкото е допустимо по-добро, като опитват с разнородни уеб и мобилни приложения. Истината обаче е, че има лекции, които няма по какъв начин да бъдат трансферирани едно към едно от действителна във виртуална среда.
Така че, дано стартираме с това какъв ще бъде дълготрайният резултат от всичко, което се случва.
Няма спор, че измененията, които следим в този момент ще бъдат дълготрайни. В голяма степен университетите и гимназиите ще търсят все по-подходящи цифрови решения. Доста от западните университети заложиха на основаването на особено видео наличие, с което да преведат на наличен цифров език образователното наличие, което до неотдавна беше налично единствено посредством катедрите.
При ръководство на процеси от отдалеченост, какъвто е този вид обучение, изключително значима е и връзката сред студентите/учениците и институцията. Затова и редица образователни заведения вложиха и в възстановяване на софтуерите (или въвеждането на такива за пръв път) за ръководство на административните процеси. Благодарение на актуалните технологии, към този момент връзката е 24/7, което пък спомага и за понижаване на чувството на изолираност в някои от студентите.
Вече все по-често са факт и онлайн празненства, при които учениците провеждат нещо вкъщи и го стриймват виртуално посредством Инстаграм, Facebook или Тик Ток. Това оказва помощ за опазване на чувството за общественост, което другояче имат студентите.
Друг любопитен развой или по-точно неналичието на подобен е решението на огромна част от университетите да НЕ трансформират семестриалните си такси даже и при напълно отдалечено образование. Това е тактика, която предстои на много рецензия. Най-малкото тъй като цената на образованието е сложен индикатор, който е и значително условен.
Едно от несъгласията, които се получават е в случаите, в които таксата на просветителната институция включва освен преподаването, само че и настаняване, обществен пакет и други екстри, които до неотдавна можеха да се употребяват за завишаване на цените. Какво вършим в този момент, когато тези екстри към този момент по справедливи аргументи не са налични? Част от институциите изясняват решенията си с това, че ще влагат парите в по-качествено обучение. И изследванията демонстрират, че това в действителност е допустимо и онлайн формата на образование може доста да улесни достъпа до познание.
Но в това време да мислим, че бъдещето на образованието е напълно и единствено цифрово може би е неточност. Ние въпреки всичко си оставаме фундаментално обществени животни и виртуалният свят постоянно ще бъде спомагателна опция, а не опция. Той не може да размени потребността ни да бъдем дружно и това е обръщение, което от ден на ден се чете в реакциите на хората по света. Да, несъмнено ще работим повече в цифрова среда и това ще е новото обикновено.
Любопитно е, че съгласно разнообразни изследвания, работата от у дома носи различен вид стрес. Хора с дребни деца, които при естествени условия ще са на детска градина или учебно заведение осъзнават, че им е съвсем невероятно да се съсредоточат вкъщи по този начин, както в офиса. Съответно е невероятно и да бъдат толкоз ефикасни.
Нещо дребно, което също се оказва от основна липса са дребните десетминутни почивки, които си вършим за приказка с сътрудниците и кафе.
Но да се върнем на главната ни тематика - образованието. Има разнообразни изследвания за финансовата успеваемост на онлайн формите на образование, които университетите по света се пробват да наложат. Оказва се, че всеобщо те не са не облага, тъй като качественото преместване на образователния развой в цифрова среда е много скъпо начинание. Harvard Business School от осем години се пробва да наложи онлайн програмата си, само че все пак е на загуба.
Анекдотите за метода, по който огромна част от студентите се появяват в онлайн лекциите, облечени по пижами и пушещи цигара в леглото са си самата действителност и би било неуместно да я отречем.
Освен това има и курсове, които мъчно можем да си представим по какъв начин ще се преподават напълно онлайн. Вземете да вземем за пример практическите занятия по фешън дизайн. Там основен детайл е материята, която се употребява - по какъв начин наподобява онлайн, по какъв начин се усеща. Как бихте могли въобще да придвижите това в онлайн среда? Или пък курсове по снимка - не е допустимо през цифрова среда да обучите някой по какъв начин да си разпредели и инсталира осветяване за дадена сцена, без да може да огледате самата сцена от всички ъгли.
Какъв е изводът от това?
Изводът е, че ще би трябвало да се приспособяваме към новата действителност. Но и никога не трябва да отписваме присъствената форма на образование. От епохи просветителните системи действат с помощта на живия контакт. Още от времето на Платон и Аристотел, образованието е групово преживяване и най-добре действа в обща среда.
Да, ще би трябвало да търсим допустимо най-хубавите цифрови решения и такива към този момент се оферират в голямо многообразие. Университетите от ден на ден ще оферират напълно онлайн форми на образование, с включване освен на виртуални класни стаи, само че и на VR и AR приложения, които ще ви разрешат съвсем да се придвижите в едно пространство с сътрудниците ви или да работите по общи задания по неосъществим досега метод.
Но каквито и нововъведения да използван, най-после ние отново ще бъдем дружно.