Дали и Полша няма да поиска екзит?
В Полша ненавиждат да бъдат поучавани от " остаряла " Европа и гледат на Европейски Съюз прагматично – като на източник на облаги. А полските медии, също както английските преди референдума за Бркезит, демонстрират Европейски Съюз в извънредно неприятна светлина, написа " Дойче веле ".
" Щом успяхме да се разберем с гръцкия министър председател Алексис Ципрас, ще се оправим също и с Полша на премиера Качински ", споделяха европейски дипломати след изборната победа на Ярослав Качински и неговата националконсервативна партия " Право и правдивост " (ПиС) през 2015 година Макар мнозина политици в Брюксел да нямаха положителни усещания от него по времето, когато Качински беше министър председател на страната (2006-2007 г.), те изначало одобриха доста умерено основаването на кабинета, воден от Беата Шидло. Качински не влезе в него, само че доста бързо стана ясно, че точно той дърпа конците и има думата по всички значими въпроси.
Отначало политическите наблюдаващи в Брюксел си обясняваха зародилото напрежение сред Варшава и Европейски Съюз като опит на Качински благодарение на твърда политика да си завоюва нужното почитание в Полша и в чужбина. Но доста бързо проблемите се разраснаха. Още през януари 2016 година еврокомисията реагира на проблемите към Конституционния съд, зародили в резултат на първата правосъдна промяна на " Право и правдивост ". Стигна се до официална процедура, която трябваше да ревизира дали Полша съблюдава правовите и демократични правила на Европейски Съюз.
Официалните кръгове в Полша дадоха отговор на това с антиевропейски лозунги. Дотук опитите на Брюксел да брани правовата страна в Полша бяха по-скоро " беззъби " – тъй като съгласно настоящите европейски контракти е съвсем невероятно на обособена страна членка да се постановат действителни санкции в сходни случаи.
Антигермански настроения
Отговорът на Варшава не закъсня - полското държавно управление стартира да слага под въпрос някои от пълномощията на Европейската комисия. Критиците на държавното управление го упрекнаха, че разпалва антигермански настроения в страната. Наблюдателите взеха решение, че по този метод ръководещата партия на Качински се пробва да си обезпечи солидна поддръжка измежду гласоподавателите. При това връзките с Германия още от 90-те години на предишния век бяха един от стълбовете на полската външна политика, а Германия беше един от най-важните покровители за приемането на Полша в Европейски Съюз през 2004 година
Търканията доближиха своя разцвет при преизбирането на президента на Европейския съвет - внезапно Варшава стартира да приказва, че някогашният полски министър председател Доналд Туск в действителност бил " немски претендент ", а не полски. Вместо да го поддържа, Варшава се разгласи против преизбирането му през март 2017 година Политици от ръководещата партия в Полша стигнаха даже до такава степен да настояват, че Ангела Меркел била " принудила " останалите 27 държавни ръководители от Европейски Съюз да гласоподават за " нейния любимец ".
От камбанарията на " Право и правдивост " наподобява, че оспорването на пълномощията на европейските институции и разграничаването от Германия са средството за " възобновяване на полския суверенитет ". Още през първите месеци от мандата си държавното управление във Варшава се отвърна от Берлин като дотогавашен основен съдружник на Полша в Европейски Съюз и се преориентира към Лондон. Освен това то задълбочи съдействието си със страните от Вишеградската група – в която с изключение на Полша влизат още Словакия, Чехия и Унгария.
В демонски кръг
Дебатът за квотното преразпределение на бежанците измежду страните от Европейски Съюз ускори в Полша чувството, че Европейски Съюз постанова на страните членки един нежелателен от тях мултикултурализъм, който бил диктуван най-много от Берлин и застрашавал националната еднаквост на обособените страни. Полските държавни медии показаха терористичните атентати в Западна Европа като директна последица от политическите неточности на истаблишмънта в Брюксел.
Качински играе ловко с напреженията, зараждащи сред Изтока и Запада, чийто отзив надвишава границите на Полша. Така да вземем за пример доста от жителите на новите страни членки на Европейски Съюз ненавиждат да бъдат поучавани от " остаряла " Европа. В Източна Европа гледат на приемането си в Европейски Съюз като на възобновяване на една историческа неправда, а не като на банкет в западното учебно заведение за народна власт, правова държавност и приемливост. Преди Европейски Съюз беше за Полша мерило за държание, само че през днешния ден общността се е трансформирала в " по-малкото зло ".
© Reuters
Ярослав Качински
Управляващата партия " Право и правдивост " изяснява на своите последователи, че страната би трябвало да остане членка на Европейски Съюз не за друго, а с цел да може да упражнява въздействие над Европа, в това число и над европейската политика по отношение на Русия. Паралелно с това държавното управление и държавните полски медии рисуват една извънредно отрицателна картина на Европа, прекомерно сходна с онази, която рисуваха във Англия директно преди референдума за Брекзит.
Задава ли се референдум?
Одобрението на поляците за Европейски Съюз сега надвишава 80 %, само че това може да се окаже лъжливо. Защото повече от 70 % от полските жители не желаят страната им да влиза в еврозоната. Едва половината от тях показват, че биха приели въвеждането на еврото, в случай че това е наложително изискване за оставането на страната им в Европейски Съюз.
Още повече биха се стопили благосклонностите към Европа, в случай че оставането на страната в Европейски Съюз бъде обвързано с приема на бежанци. Правителството във Варшава гледа на Европейски Съюз през прекомерно прагматични очила – то желае да получава облаги от Брюксел, да вземем за пример да се възползва от преимуществата на великодушния Кохезионен фонд, само че не и да демонстрира някаква взаимност, да вземем за пример по отношение на приема на бежанци. А по какъв начин ли ще реагират полските гласоподаватели на предстоящото редуциране на европейските средства за Полша от 2020 година нататък?
Страната, наподобява, се върти в един обаян кръг: от 2015 година насам тя е с отслабени позиции в Европейски Съюз и даже оправданите ѝ апели за промени в Европейски Съюз могат да останат нечути заради проблемите, които самата Полша основава с неспазването на правовите правила. Всичко това може да ускори недоволството вътре в полското държавно управление и в средите на цялото общество и в последна сметка да докара до концепцията за референдум по отношение на бъдещото участие на страната в Европейски Съюз. Опозицията към този момент предизвестява, че политиката на Ярослав Качински тласка страната към Полекзит (Полша+екзит - бел.ред.)
Още по-вероятен обаче наподобява следният сюжет - полската неприязън към новите европейски интеграционни планове, съчетана с непрекъснатите напрежения сред Варшава и Брюксел и изкривената картина за Европейски Съюз, популяризирана в полското общество, биха могли да доведат до такава степен, че страната да бъде изтласкана в периферията на Европейски Съюз, движейки се отсега нататък на доста по-бавна скорост от останалите в Европа.
" Щом успяхме да се разберем с гръцкия министър председател Алексис Ципрас, ще се оправим също и с Полша на премиера Качински ", споделяха европейски дипломати след изборната победа на Ярослав Качински и неговата националконсервативна партия " Право и правдивост " (ПиС) през 2015 година Макар мнозина политици в Брюксел да нямаха положителни усещания от него по времето, когато Качински беше министър председател на страната (2006-2007 г.), те изначало одобриха доста умерено основаването на кабинета, воден от Беата Шидло. Качински не влезе в него, само че доста бързо стана ясно, че точно той дърпа конците и има думата по всички значими въпроси.
Отначало политическите наблюдаващи в Брюксел си обясняваха зародилото напрежение сред Варшава и Европейски Съюз като опит на Качински благодарение на твърда политика да си завоюва нужното почитание в Полша и в чужбина. Но доста бързо проблемите се разраснаха. Още през януари 2016 година еврокомисията реагира на проблемите към Конституционния съд, зародили в резултат на първата правосъдна промяна на " Право и правдивост ". Стигна се до официална процедура, която трябваше да ревизира дали Полша съблюдава правовите и демократични правила на Европейски Съюз.
Официалните кръгове в Полша дадоха отговор на това с антиевропейски лозунги. Дотук опитите на Брюксел да брани правовата страна в Полша бяха по-скоро " беззъби " – тъй като съгласно настоящите европейски контракти е съвсем невероятно на обособена страна членка да се постановат действителни санкции в сходни случаи.
Антигермански настроения
Отговорът на Варшава не закъсня - полското държавно управление стартира да слага под въпрос някои от пълномощията на Европейската комисия. Критиците на държавното управление го упрекнаха, че разпалва антигермански настроения в страната. Наблюдателите взеха решение, че по този метод ръководещата партия на Качински се пробва да си обезпечи солидна поддръжка измежду гласоподавателите. При това връзките с Германия още от 90-те години на предишния век бяха един от стълбовете на полската външна политика, а Германия беше един от най-важните покровители за приемането на Полша в Европейски Съюз през 2004 година
Търканията доближиха своя разцвет при преизбирането на президента на Европейския съвет - внезапно Варшава стартира да приказва, че някогашният полски министър председател Доналд Туск в действителност бил " немски претендент ", а не полски. Вместо да го поддържа, Варшава се разгласи против преизбирането му през март 2017 година Политици от ръководещата партия в Полша стигнаха даже до такава степен да настояват, че Ангела Меркел била " принудила " останалите 27 държавни ръководители от Европейски Съюз да гласоподават за " нейния любимец ".
От камбанарията на " Право и правдивост " наподобява, че оспорването на пълномощията на европейските институции и разграничаването от Германия са средството за " възобновяване на полския суверенитет ". Още през първите месеци от мандата си държавното управление във Варшава се отвърна от Берлин като дотогавашен основен съдружник на Полша в Европейски Съюз и се преориентира към Лондон. Освен това то задълбочи съдействието си със страните от Вишеградската група – в която с изключение на Полша влизат още Словакия, Чехия и Унгария.
В демонски кръг
Дебатът за квотното преразпределение на бежанците измежду страните от Европейски Съюз ускори в Полша чувството, че Европейски Съюз постанова на страните членки един нежелателен от тях мултикултурализъм, който бил диктуван най-много от Берлин и застрашавал националната еднаквост на обособените страни. Полските държавни медии показаха терористичните атентати в Западна Европа като директна последица от политическите неточности на истаблишмънта в Брюксел.
Качински играе ловко с напреженията, зараждащи сред Изтока и Запада, чийто отзив надвишава границите на Полша. Така да вземем за пример доста от жителите на новите страни членки на Европейски Съюз ненавиждат да бъдат поучавани от " остаряла " Европа. В Източна Европа гледат на приемането си в Европейски Съюз като на възобновяване на една историческа неправда, а не като на банкет в западното учебно заведение за народна власт, правова държавност и приемливост. Преди Европейски Съюз беше за Полша мерило за държание, само че през днешния ден общността се е трансформирала в " по-малкото зло ".
© Reuters
Ярослав Качински
Управляващата партия " Право и правдивост " изяснява на своите последователи, че страната би трябвало да остане членка на Европейски Съюз не за друго, а с цел да може да упражнява въздействие над Европа, в това число и над европейската политика по отношение на Русия. Паралелно с това държавното управление и държавните полски медии рисуват една извънредно отрицателна картина на Европа, прекомерно сходна с онази, която рисуваха във Англия директно преди референдума за Брекзит.
Задава ли се референдум?
Одобрението на поляците за Европейски Съюз сега надвишава 80 %, само че това може да се окаже лъжливо. Защото повече от 70 % от полските жители не желаят страната им да влиза в еврозоната. Едва половината от тях показват, че биха приели въвеждането на еврото, в случай че това е наложително изискване за оставането на страната им в Европейски Съюз.
Още повече биха се стопили благосклонностите към Европа, в случай че оставането на страната в Европейски Съюз бъде обвързано с приема на бежанци. Правителството във Варшава гледа на Европейски Съюз през прекомерно прагматични очила – то желае да получава облаги от Брюксел, да вземем за пример да се възползва от преимуществата на великодушния Кохезионен фонд, само че не и да демонстрира някаква взаимност, да вземем за пример по отношение на приема на бежанци. А по какъв начин ли ще реагират полските гласоподаватели на предстоящото редуциране на европейските средства за Полша от 2020 година нататък?
Страната, наподобява, се върти в един обаян кръг: от 2015 година насам тя е с отслабени позиции в Европейски Съюз и даже оправданите ѝ апели за промени в Европейски Съюз могат да останат нечути заради проблемите, които самата Полша основава с неспазването на правовите правила. Всичко това може да ускори недоволството вътре в полското държавно управление и в средите на цялото общество и в последна сметка да докара до концепцията за референдум по отношение на бъдещото участие на страната в Европейски Съюз. Опозицията към този момент предизвестява, че политиката на Ярослав Качински тласка страната към Полекзит (Полша+екзит - бел.ред.)
Още по-вероятен обаче наподобява следният сюжет - полската неприязън към новите европейски интеграционни планове, съчетана с непрекъснатите напрежения сред Варшава и Брюксел и изкривената картина за Европейски Съюз, популяризирана в полското общество, биха могли да доведат до такава степен, че страната да бъде изтласкана в периферията на Европейски Съюз, движейки се отсега нататък на доста по-бавна скорост от останалите в Европа.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ